от Гост. » 29 Фев 2012, 00:26
Добре, според теб има спор( ако имаше, то неминуемо ще се инициира и ТР- не ми се спори по този въпрос)- в тази връзка, би ли отделила време, за да ми представиш поне едно, противоположно на това, което съм посочила или подкрепящо тезата ти?
Нямам спор, че ВПП е лично - не се наследява, не може да се отчуждава, ама тая неделимост от къде е извеждаш?
Неделимо е ако е уговорено, както е в посоченото от мен О
[quoteОПРЕДЕЛЕНИЕ № 801 ОТ 18.08.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1267/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС]
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1267/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.07.2009 г., по гр. д. № 24550/2008 г. по описа на СРС, 49 състав, потвърдено с решение № 141 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 895/2010 г. на С. градски съд, ІV- гр. отделение, ответниците М. П. П. - Н. и В. Е. Н. са осъдени на основание чл. 108 във вр. с чл. 111 ЗС да предадат на С. С. А. ползването на ап. № 18, в [населено място], ж. к. "С. Т.", [улица], [жилищен адрес] заедно с мазе № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Относно допустимостта на касационното производство се позовават на противоречие с р. № 1892/91 г. на ІІ г. о. на ВС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид обществената значимост на въпросите относно запазване на правото на ползване на двамата съпрузи при прехвърляне на имота от тяхна страна.
Ищцата оспорва жалбата, като намира че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното::
Процесният апартамент е принадлежал на съпрузите Д. А. и С. А. С нот. акт № 69 от 30.01.92 г. те са го дарили на своя син С. А., като си запазили правото на ползване "до края на живота на всеки един от тях". През 2002 г. съпрузите се развели. През 2004 г. синът С. А., представяйки декларации за отказ на родителите си от правото на ползване, продал апартамента на Е. Т., тя - на А. М., а последната - на настоящите ответници В. Н. и маргарита П. - Н. (втората само с право на ползване), които се настанили в жилището. С присъда по нохд № 7983/2005 г. е признато, че декларациите за отказ от правото на ползване са неистински документи, тъй като не са подписани от Д. А. и С. А. и че С. А., който се е ползвал от тези декларации, е извършил документно престъпление по чл. 316 НК. Въз основа на тази присъда с влязло в сила решение от 2.05.2007 г. по искане на С. А. дарението е отменено за нейната 1/2 ид. ч. от имота. Бившият й съпруг и ползвател Д. Д. А. е починал на 25.01.2008 г.
Основан на тези твърдения, ищцата е предявила иск по чл. 44 във вр. счл. 26, ал. 2 ЗЗД- за признаване нищожност на направените откази от правото на ползване от нея и бившия й съпруг поради липсата на съгласие, както и иск по чл. 108 във вр. с чл. 111 ЗС за предаване ползването на апартамента.
За да уважи иска по чл. 44 ЗЗД съдът е приел, че отказите от право на ползване представляват едностранни правни сделки, които в случая са нищожни поради липсата на съгласие от страна на ищцата и нейния бивш съпруг, което обстоятелство се доказва от влязлата в сила присъда и от назначената по настоящото дело съдебно-графологична експертиза, установила, че подписите върху декларации рег. № 25798 и рег. № 26406 не са положени от ищцата А. Поради така установената нищожност на отказа е прието, че правото на ползване се е запазило в патримониума на ищцата и затова ответниците са осъдени по чл. 108, във вр. с чл. 111 ЗС да й предадат ползването на целия апартамент, като е посочено, че разводът и смъртта на съпруга не да довели до прекратяване на правото на ползване или до свеждането му до размер на 1/2 ид. ч. от имота, а ищцата е запазила правото на ползване върху целия имот.
В частта относно уважаване на иска по чл. 44 ЗЗД решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Предмет на касационната жалбата е уваженият иск за предаване ползването на апартамента. В тази насока са и поставените от касаторите материалноправни въпроси, с които обосновават допустимост на касационното обжалване, а именно 1. какъв е правният режим на запазеното право на ползване от двамата съпрузи за имот в съпружеска имуществена общност при липса на клауза за т. н. договорна неделимост и 2. променя ли се правото на ползване относно обема на действието му при настъпили нови факти - развод, смърт и в какво се изразяват, като се имат предвид последиците, предвидени в чл. 59, ал. 1 СК и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27 СК? По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 1892/11.12.1991 г. по гр. д. № 1272/91 г. на ІІ г. о. на ВС, а по втория - значение за точното прилагане на закона, което налага ВКС да допусне разглеждане на жалбата по същество.
В представеното решение № 1892/91 г. на състав на ВС, ІІ г. о. се приема, че запазеното от прехвърлителите право на ползване е неделимо, което означава, че всеки от ползвателите може да го упражнява, и то изцяло, както сам, така и заедно с другия прехвърлител. По тези съображения ВС е отменил решение на долната инстанция, с което е било прието, че след смъртта на съпругата си ищецът има право на ползване само на 1/2 ид. ч. от имота. За да стигне до извода за наличие на договорна неделимост, съдът се е позовал на клаузата от договора за продажба, в която е записано, че продавачите "запазват правото да владеят и ползват имота, заедно и поотделно изцяло до края на живота си". По настоящото дело договорът гласи, че "дарителите си запазват правото на ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях". Видно е, че използваните изрази са различни, но смисълът е същият и затова, тълкувайки волята на страните в контекста на целия договор, съдът е стигнал до извода, че и тук правото на ползване е уговорено като неделимо и върху целия апартамент, така че при смърт на единия съпруг другият запазва правото на ползване върху целия имот до края на живота си - т. е. не е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 1892/91 г., от което следва, че не налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, изразяващо се в противоречива съдебна практика, с разяснения в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обхват на това понятие.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 г., то няма отношение към правилността на конкретното решение, а освен това относно договорите за прехвърляне на недвижими имоти със запазване право на ползване, които са широко разпространени в живота, има и изобилна съдебна практика, като настоящият казус на разкрива особености, които да налагат нейната промяна или друго разбиране при тълкуване на договорите, което за всеки конкретен случай е обусловено и от установените по делото факти и обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 13.07.2010 г., постановено по гр. д. № 895/2010 г. по описа на С. градски съд, ІV-гр. отделение.[/quote]
Последна промяна
poli_g на 29 Фев 2012, 00:33, променена общо 1 път