2023-05-02 0
КРИБ – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Marsh McLennan Bulgaria организираха семинар на тема "Изкуствен интелект и киберсигурност: нови перспективи и решения за бизнеса".
Изкуственият интелект отдавна не се счита за авангардна технология на бъдещето, а естествена част от всяка сфера на ежедневието ни. Във всеки телефон вече може да се използва гласов асистент, в здравеопазването разкриването на нови лекарствени молекули отнема в пъти по-кратко време от всякога, автомобилите могат да се паркират сами, а във финансовия сектор – изкуственият интелект прави анализи на милиарди транзакции и помага за предвиждането на злоупотреби.
Начало на събитието бе дадено от Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив Клъстер България" и член на Управителния съвет на КРИБ.
"Поставили сме си цел София да се превърна в столица на автомобилния софтуер в Източна Европа и имаме реални шансове това да се случи. А за автомобилния сектор две са най-важните теми – изкуственият интелект и киберсигурността".
По време на събитието бяха обсъдени важни теми, свързани с въвеждането на изкуствения интелект в бизнеса и ползите от него, както и успешни примери за интеграция на технологията в практиката. Гостите на семинара имаха възможност да научат също повече за кибер рискове и последиците от тях за бизнеса, както и за стратегиите за управление и преодоляване на заплахите.
Участие в семинара взеха някои от водещите специалисти и бизнес лидери с международен опит в сферата на изкуствения интелект и киберсигурността. Темата "AI и бизнес трансформация: как да използваме изкуствения интелект за постигане на конкурентно предимство и иновации в дигиталната ера" беше разгледана от Кристина Ескенази (Създател на Клъстер Изкуствен Интелект България, Председател на Биотехнологичен и здравен клъстер), Кирил Кирилов (Оперативен директор на "Консорциум Суперкомпютър Петаскейл – България"), Емилиян Арнаудов (Управляващ партньор в правна кантора "Попов, Арнаудов и партньори"), Николай Чотров (член на Клъстер Изкуствен Интелект България, софтуерен и хардуерен инженер, собственик на технологични патенти, изследовател на дълбоки технологии, роботика и протези) и Иван Ценов (CTO на EPIX.AI).
Дискусира се как изкуственият интелект може да автоматизира рутинните бизнес процеси и да намали човешките грешки, какви са основните приложения на изкуствения интелект в различни индустрии и как технологията може да подобри продуктивността и ефективността, как да се гарантира достоверността на данните, използвани за обучение на изкуствения интелект, и какви са основните етични въпроси и рискове, свързани с използването на изкуствен интелект в бизнеса.
Емилиян Арнаудов от години работи активно по темата за изкуствен интелект и авторски права в България, като е оглавявал екипа, подготвил последните изменения в българското законодателство по въпроса. Той разгледа нововъведенията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, както и предизвикателства във връзка с правата върху създаденото от AI съдържание.
"Изкуственият интелект от една страна се явява ползвател на защитено съдържание и Директивата улеснява той да го използва без предварително разрешение и заплащане, за да стимулира научния прогрес. От друга страна, той създава нови текстове, изображения, музика и стои проблемът има ли някой авторски права върху създаденото от него и кой. Конфликтът идва защото той използва безплатно достиженията на творческия сектор и така генерира съдържание, което може да конкурира създаденото от човека и да лиши от бъдещи доходи творците, чиито работи е използвал като база", сподели той и постави възможни решения. "Законодателствата тепърва ще търсят баланс, но възможни теми за размисъл са дали продуктът на изкуствения интелект да не се третира по начина, по който се третират фолклорните творби като колективно достижение на множество творци от различни поколения, като върху него да има сродни права на продуцент или издател и евентуален изпълнител. Или пък да се предвиди създаденото от изкуствения интелект съдържание да се управлява задължително от организациите за колективно управление на права като така за ангажираните в творческия сектор се осигури доход, компенсиращ загубения от тях и възмездяващ усилията на множеството творци, чиито обекти са станали база за създаденото от изкуствения интелект."
Кирил Кирилов представи възможностите на компаниите да използват услугите на петаскейл суперкомпютърът Discoverer, намиращ се в София Тех Парк. Той заема 91-во място в световната ранглиста за топ 500 суперкомпютри. Неговата мисия е да насърчава развитието на науката за обществото, да улеснява създаването на иновации чрез установяване на по-задълбочено сътрудничество между академични институции и бизнес, както и да помогне за обучението на следващото поколение IT таланти.
"Discoverer се използва за молекулярни открития, за формулиране и оптимизиране на цифрови продукти, за прогнозиране на климата и моделиране на околната среда, за създаване на симулации в автомобилостроенето и строителството, както и в FinTech сферата", допълни той.
Николай Чоторов от своя страна представи решения за бизнеса, които са базирани на изкуствен интелект. Той разказа повече за GenieTwin – изкуствен интелект, който създава изключително точна цифрова реплика на операциите и клиентите на компанията, което от своя страна дава по-задълбочен поглед върху бизнес процеси ѝ. Благодарение на това, анализът и идентифицирането на нефективни процеси става възможен, а така и тяхното оптимизиране. Представен бе и изкуственият интелект OptiPro, който е насочен към компаниите в сферата на производството. С негова помощ е възможно оптимизирането на производствения график, проследяването на веригата за доставки, превантивна поддръжка и продуктово удостоверяване. BlockTrack Pro пък е продукт насочен към компаниите в сектор строителство и подпомага планирането на проекти, качествения контрол, оптимизирането на ресурси и проследяването на строителни материали.
Иван Цeнов даде поглед върху това как може да използваме AI в медицината и биотехнологиите. Той представи Epix AI, с който се адресира проблемът със стареенето.
"Всички се страхуваме малко или много от остаряването и сме ужасени от факта, че трябва да го приемем като нещо неизбежно. Науката обаче не е напълно съгласна с това. Нови открития показват, че може значително да забавим стареенето. Използвайки епигенетиката, можем да удължим здравословният живот или иначе казано колко дълго живееш здрав. Това не нова наука, но благодарение на новите технологии тя се развива много бързо. Епигенетиката изучава как нашето днк се развива по време на живота ни и как влияят на процесите по стареене химичните молекули, които се закачат към нашето ДНК. Те са и един от основните фактори за стареенето, защото водят до влошаване на ДНК-то. Начинът, по който живеем има влияние върху нашата епикгенетика – как се храним, дали спортуваме, какъв въздух дишаме, дори на каква надморска височина живеем. Тази информация се събира и обработва с помощта на изкуствения интелект, а с негова помощ се дава "рецепта" как може да забавим този процес", разказа Иван Ценов.
Разгледана бе и темата "Кибер рискове и последиците от тях за бизнеса – стратегии за управление и преодоляване на заплахи", а в дискусията участие взеха Мариян Събев (Център за изследване на демокрацията), Гъмзе Коняр (Вицепрезидент "Кибер риск", Marsh McLennan Europe), Д-р Атанас Русев (Директор "Програма Сигурност", Център за изследване на демокрацията), Вихрен Славчев (Изпълнителен Директор, Мнемоника), Патрик Бамър (Лидер Кибер застраховане, Marsh McLennan Austria), Десислава Мишева (Лидер "Финансови рискове", Marsh McLennan Bulgaria) и Флориан Сетлър (Лидер "Кибер консултиране", Marsh McLennan Europe).
Гъмзе Коняр представи кибер тенденциите за 2023г. и направи сравнение между кокаиновият трафик през 90-те години и кибер атаките днес.
"През 2023г. продължават да доминират ransomware или кибер атаките, въпреки, че от 2021г. насам, те общия им брой е спаднал", сподели Гъмзе Коняр. "Може спокойно да кажем, че кибер атаките са по-печеливши от трафика на кокаин. Ако по време на бума на кокаиновия трафика през 1992г. 1 кг. от наркотика е носил приходи от $60 000, то една ransomware атака днес носи приходи от $140 000. Разходите по осъществяването на такава атака са $2 500, а за трафик на наркотика - $5 000. Това много ясно показва колко печеливш е "бизнеса" на кибер атаките, а в същото време пред него не стоят никакви бариери за осъществяване, за разлика от пречките пред кокаиновият трафик през 90-те. Затова е изключително важно бизнесите да вземат активни превантивни мерки, за да поставят тези бариери и да се предпазят", допълни тя.
Гъмзе Коняр представи също 12 топ решения за киберсигурност, сред които мултифакторна идентификация за дистанционен достъп, защитени и криптирани бекъпи, филтриране на мейли и уеб сигурност, както и обучения за киберсигурност.
Д-р Атанас Русев представи за предварителни данни за първи път от „Барометър на виктимизацията от киберпрестъпления“ – проучване проведено сред предприятията в България.
"Най-често срещани в страната са кибер атаките (57.5%), следвани от фишинг (43%), зловреден софтуер (15.8%) и неразрешен достъп до данни (5.8%). Компаниите, които най-често са жертви на кибер атаките са търговци на едро и дребно, както и компании, занимаващи се с ремонт на моторни превозни средства (30.4%). Професионалните, научни и технически дейности се нареждат на второ място (13.5%), следвани от дейности свързани с недвижими имоти (7%) и хотелиерство и ресторантьорство (5.7%). По-често жертвите на тези атаки са микро компании или малки компании – 69%, а едва 11% от засегнатите са големи корпорации", сподели Д-р Русев.
Флориан Сетлър представи значението на програмата за управление на кибер инциденти като ключов фактор за постигане на кибер устойчивост. Използвайки пример от реалния живот, той подчерта ключовите фактори за успешна реакция при инциденти с ransomware. Той сподели, че е неизбежно да се случват инциденти, но е важно да знаем начините, по които да се защитим, да се справяме с рисковете и да смекчаваме въздействието на инцидентите.
"Бъдете подготвени, изберете своя вътрешен и външен екип. Бъдете внимателни с електронните комуникации, когато има риск мрежата да е компрометирана. Не подценявайте обемът и комплексността на кибер кризите – функцията на координатор за реагиране при инциденти е ключова", завърши Флориан Сетлър.
Вихрен Славчев сподели повече за това как неговия екип работи за превантиране и реагиране на кибер заплахи.
"На практика ние сме един Security operations center или център за изнесени услугите по сигурност. Предоставяйки защита на крайни точки и сървъри, управление на киберсигурността, мрежова защита, облачна сигурност. На дневна база извършваме по 60 разследвания на кибер заплахи, а 25 на ден са разследваните атаки. Много е важно да се отблежи, че зад тези заплахи и атаки стоят не хора, а корпорации с йерархия и поставени таргети, които всеки "служител" трябва да изпълни, за да вземе своето заплащане. Тези атаки са бизнес", разказа той.
Патрик Бамър разказа повече за индустриите, които най-често са засегнати от кибер заплахи. Производствата водят по брой искове през изминалите 6 години. Те са следвани от финансовите институции, комуникационния, медийния и технологичния сектор.
"За да се предпазят производствата от кибер рискове, които водят до най-много загуби за тях, от изключително значение е сигурността на IT системите, както изборът на правилния консултантски екип и застраховане. Прилагайки разумен и предпазлив подход при предприемането на мерки може най-успешно да се намалят рисковет, а така и загубите", допълни той.
Десислава Мишева сподели, че често човешката грешка е причина за реализиране на кибер рисковете.
"Дори да имате най-добрата защита, то риск от човешка грешка винаги има. Кибер застраховането покрива, както външни атаки, така и инциденти станали вътре в компанията, било то по грешка или от недобронамереност от страна на служители. В такива случаи застраховките са от огромна полза и помагат да се избегнат загуби, преустановяване на дейност или разходи. Най-добрият и успешен начин за управлението на кибер заплахи е трансфера върху застраховател чрез сключване на Кибер застраховка", завърши тя.
57%
43%
268 гласували
• GDPR продукти
• Правен софтуер
• Онлайн книжарница
• Училищна СТЕМ среда
• Bulgarian Laws in English
