Платено задължение,а искат връщане-в непалтежоспособност са

[neutralen]

Забелязвам, че значително се отклонявате от темата, поставена от питащия.
От гледна точка на закона нещата са много по прости - всичко се свежда до тълкуване и разбиране на относимите по случая правни норми. А вие не тълкувате правилно закона.
Питащия в момента не дължи нищо и не трябва да прави нищо от това което иска синдика. Синдика разчита на неосведемеността на питащия, като го заплашва, че ако не плати доброволно, ще събере вземанията по съдебен ред.
Обръщам ви внимание, че Синдикът има право на искове само по чл.645 и чл.647 от ТЗ и НЯМА ПРАВО на искове по чл.646 от ТЗ, какъвто е конкретния случай. За това ако Синдикът предяви иск срещу питащия, иска следва да бъде отхвърлен като НЕДОПУСТИМ. Искове по чл.646 могат да водят САМО Кредиторите на длъжника, и то не всички, а само тези които имат ПРАВЕН ИНТЕРЕС. Такива кредитори са тези, които са имали вземане от длъжника, предхождащо вземането на питащия, понеже плащайки на питащия по фактурата от 2008 г, е увредил Кредитора. За това плащането на длъжника към питащия се явява НИЩОЖНО по отношение на Кредитори имащи предхождащи вземания/виж чл.646 ал.2 от ТЗ/
След като никой такъв Кредитор по смисъла на чл.646 не е завел иск срещу питащия, няма смисъл изобщо за безспокойство. Синдикът няма право на иск по чл.646 от ТЗ - виж в този смисъл чл.649 ал.1 и 3 от ТЗ.

[Pause]

Приема се, че в посочените разпоредби имплицитно се съдържа презумпция за увреждане на масата на несъстоятелността. Законът презюмира необоримо, че посочените сделки увреждат масата на несъстоятелността, поради което са недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

http://challengingthelaw.com/targovsko- ... telnostta/

[andy70]

Pause, в проекта на промените на ТЗ няма да се приема наличието на необорима презумпция за увреждане масата на несъстоятелността, а такова увреждане ще трябва да се докаже.

Neutralen, не съм съгласен. Аргументи:
Относно иска по чл.646:
Предоставената възможност на синдика да предяви отменителен иск (в настоящия случай с правно основание чл. 646, ал.(2), т. 1 от ТЗ) му придава процесуално качество на субституент, като процесуалната субституция е суброгация и синдикът разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право. Синдикът е активно легитимиран да предяви иск по чл. 646, ал.(2), т.1 от ТЗ, като пасивно легитимирани по този иск са длъжникът и третото лице, по отношение на което е налице изпълнение на парично задължение в т. нар. "подозрителен период". Правният интерес на синдика да предявява отменителните искове защитаване интересите на кредиторите чрез попълване на масата на несъстоятелността.
Относно иска по чл.55 (части от защитата ми):
От данните по исковата молба се вижда, че синдикът на "............................."ЕООД /н/ – .................. е предявила два обективно съединени иска-установителен иск по чл. 646, ал.(2), т.1 от ТЗ и обективно евентуално съединен с първоначалния осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от ............50 лв. И двата иска синдикът е предявил от свое име. Искът по чл. 646, ал.(2), т. 1 от ТЗ синдикът може да предяви от своя име, при условията на процесуална субституция, макар да не е носител на субективното материално право. Но осъдителният иск по чл.55, ал.(1) от ЗЗД следва да се предяви от "..................................."ЕООД /н/ чрез законния му представител-синдика съгл. правомощията му по чл.658, ал.(1), т.8 от ТЗ.
Субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката - "..............................."ЕООД /н/. По своята правна същност това право е облигационно право за полученото без основание или на отпаднало основание и искът следва да се предяви от "..................................." ООД /н/ чрез синдика ................................... против ".................................."ООД съгласно нейните правомощия по чл. 658, ал.(1), т.8 от ТЗ и като законен представител на дружеството в несъстоятелност, а не от свое име, така, както е предявила иска по чл. 646, ал.(2), т. 1 от ТЗ.
Такъв иск от "........................."ЕООД /н/ чрез синдика ....................... против "..................."ООД в това производство не е предявен. Не може да се приеме, че осъдителният иск следва да се счита предявен от "..........................."ЕООД /н/ чрез синдика ................................ като негов законен представител, тъй като с това ще има недопустима подмяна на страните в производството по делото без да са налице условия за замяна на ищеца по чл.228, ал.(1) ГПК.
Затова считам, че предявеният от синдика при условията на процесуална субституция осъдителен иск по чл.55, ал.(1) от ЗЗД в това производство, е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца ....................... като синдик да предяви този иск.
Няма пречка в друго производство след влизане в сила на решението, с което се уважава искът по чл. 646, ал.(2), т. 1 от ТЗ да се предяви от "..............................."ЕООД /н/ чрез синдика ...................................... осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата, която е изплатена от ".................................."ЕООД на "......................"ООД по търговската сделка след началната дата на неплатежоспособността на "............................." ООД.

А ето и части от решението на Апелативен съд В.Т. :

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема следното от правна страна:
Решение № ....../..........2011 година по т. д. № ........./2011 година на Окръжен съд – Русе е валидно.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че предявените от ========. в качеството й на синдик на „...................” ЕООД-в несъстоятелност искове са с правни основания чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон и чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Искът по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е заведен от ........ в качеството й на синдик на „..........................” ЕООД-в несъстоятелност, т.е. като представител на последното.спешното провеждане на установителния иск по чл. 646 от Търговския закон няма за последица попълване на масата на несъстоятелността. Основната задача на синдика е свързана с попълване на масата на несъстоятелността, той е активно легитимиран по исковете по чл. 646 от Търговския закон, поради което няма пречка дружеството в несъстоятелност ч. синдика да предяви обусловените от чл. 646 от Търговския закон искове. Съобразно чл. 658, ал. 1, точка 7 от Търговския закон синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Исковете се предявяват от синдика като представител на търговеца-длъжник, както е сторено и в конкретния случай. Несъстоятелният длъжник е процесуално легитимиран да заведе осъдителен иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон, при чието уважаване реалното връщане на паричната сума на юридическото лице-ищец е равнозначно на връщането на същата в масата на несъстоятелността с оглед чл. 614 от Търговския закон. Предмет на осъдителния иск са суми, чието плащане е признато за нищожно въз основа на иска по чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон, т.е. престирани без основание. Доводите на процесуалния представител на „...................” ООД за недопустимост на иска по чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни. Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че Решение № ...../............2011 година по т. д. №........../2011 година на Окръжен съд – Русе е допустимо.
Съгласно чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението – ч. плащане на суми или други еквивалентни престации. Предмет на доказване при исковете по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон е сключването на сделките и осъществяването на действията през подозрителния период – от началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността до откриване на производството по несъстоятелност; наличие на една от хипотезите, визирани в чл. 646, ал. 2 от Търговския закон. Реализирането на сделката във визирания подозрителен период само по себе си презумира вреда и знание за увреждането. Целта на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон е да се съхрани масата на несъстоятелността от незаконосъобразни сделки, извършени през подозрителния период, както и да се запази съотношението на вземанията между кредиторите. Без значение е дали плащането е направено след получаване на стоката или преди това, дали срещу платената цена длъжникът е придобил активи, съответни на заплатената сума.
От изложеното е видно, че в подозрителния период „.................” ЕООД-в несъстоятелност е заплатило на „...............” ООД за доставени стоки и извършени услуги общо сумата от ..............50 лева с включен данък върху добавената стойност по фактури с №№ 0000061326/14.07.2010 година; 0000061412/21.07.2010 година; 0000061413/21.07.2010 година; 0000066756/27.10.2010 година.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от ............... в качеството й на синдик на „.................” ЕООД-в несъстоятелност против „..............” ООД, „..............” ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя ........... , иск с правно основание чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон за обявяване нищожността на извършени плащания от „.................” ЕООД-в несъстоятелност в полза на „.............” ООД по фактури с №№ 0000061326/14.07.2010 година; 0000061412/21.07.2010 година; 0000061413/21.07.2010 година; 0000066756/27.10.2010 година общо в размер на ............50 лева с включен данък върху добавената стойност е основателен и доказан. Доводите на процесуалния представител на „..................” ООД са неоснователни.
С оглед уважаването на иска по чл. 646, ал. 2, точка 1 от Търговския закон предявеният от ............ в качеството й на синдик на „................” ЕООД-в несъстоятелност против „..................” ООД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от Търговския закон за връщане на сумата от .................50 лева, престирана след началната дата на неплатежоспособността без основание, в масата на несъстоятелността, е основателен и доказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № .........../................2011 година по т. д. № ............../2011 година на Окръжен съд – Русе е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материално-правни разпоредби от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № .........../............2011 година по т. д. № ............../2011 година на Окръжен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

[Pause]

Напротив ,защото е оборима трябва да се докаже обратното. Неточно се изразихте.

[andy70]

Напротив, точно се изразих:
"...За разлика от първата алинея на чл. 646 ТЗ, във втората този период започва с началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, а не с решението за откриване производството по несъстоятелност и включва точно изброени четири хипотези. При тях законът фактически презюмира, че са сключени във вреда на кредитора. Презюмира се както вредоносния резултат, така и знанието за увреждане от факта на извършване на сделките или изпълнението на паричното задължение в т. н. подозрителен период. За установяване на нищожността им не е необходимо доказване на вредата, достатъчно е извършването им след началната дата на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността..." - Решение № 1984 от 7.01.2003 г. на ВКС по гр. д. № 521/2001 г., V г. о., докладчик председателят на отделение Любка Илиева

В проекта ЗИД на ТЗ ще е необходимо доказване на вреди.

[Pause]

Във мотивите на това решение съдът е приел ,че презумпцията е необорима понеже е доказана предпоставката и прочие.

РЕШЕНИЕ



№ 206/12.07.2012 г. град Варна


В ИМЕТО НА НАРОДА



Апелативен съд - Варна търговско отделение

На дванадесети юни 2012 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров

ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

Радослав Славов

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 254 по описа за 2012 г. докладвано от З.Златилова за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Д.С.” ЕООД със седалище гр. Варна срещу решение № 274/23.02.2012 г. постановено по т.д. 2296/2011 г. на ВОС с което са уважени предявените от синдика на „М.Б.С.Р.” ООД / в производство по несъстоятелност/ срещу несъстоятелното дружество и „Д.С.” ЕООД, установителни искове с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ общо за сумата 248 272,80 лв. и са присъдени съдебни разноски 9 930,91 лв.

Въззивникът обжалва решението като порочно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и е допустима.

Въззиваемата страна „М.Б.С.Р.” ООД / в производство по несъстоятелност/ в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва основателността на жалбата.

Съдът след служебна проверка намира, че постановеното решение е валидно и допустимо:Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение от 23.03.2010 г. по т.д. 865/2009 г. на ВОС е обявена неплатежоспособността на „М.Б.С.Р.” ООД гр. Варна с начална дата 3.05.2007 г. Производството по несъстоятелност продължава след като с решение № 151/22.05.2012 г. постановено по в.т.д. 179/2012 г. на Варненския апелативен съд с което е отменено решение № 1550/16.12.2011 г по т.д.865/2009 г. на ВОС и оздравителния план не е утвърден.

Въззивният съд като инстанция по съществото на спора приема следното: Производството по делото е образувано по субективно съединени четири иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ предявени от синдика Б. срещу несъстоятелното дружество - длъжник и кредитора „Д.С.” ЕООД, с които се иска прогласяване на нищожността на плащанията общо в размер на сумата 248 272,80 лв, които са извършени от длъжника в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността - 3.05.2007 г., до откриване на производството по несъстоятелност.

Ответникът „Д.С.” ЕООД оспорва исковете, по съображения, че хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ визира само действия, поради което плащанията на задължения произтичащи от сделки не попадат в обхвата на нормата. Евентуално тя е неприложима, защото плащането е възникнало от валидно и добросъвестно изпълнени задължения. Въпреки, че са в подозрителния период, плащанията не са извършени избирателно с цел увреждане на останалите кредитори, а с оглед реализиране на основната търговска дейност

Ответникът „М.Б.С.Р.” ООД / в производство по несъстоятелност признава недобросъвестност в действията на длъжника, тъй като представляващия длъжника към момента на сключване на сделките управител - Добрил Добрев е бил управител и на „Д.С.” ЕООД.

Не се спори, че по четирите процесни фактури е извършено плащане от „М.Б.С.Р.” ООД в полза на „Д.С.” ЕООД в изпълнение на договорни задължения по четири договора:

По договор от 30.04.2007 г. за извършване на инвеститорски контрол, авторски надзор и координиране на строителния процес на обект „Ваканционно селище „М.Б.С.Р.” ООД , фактура № 30/03.08.2009 г. за сумата 168 544,80 лв. с ДДС, представляваща 50% от договореното възнаграждение. Платена с фискален бон от 26.08.2009 г.;

По договор от 30.04.2007 г. за изработване на проектна документация по част „Архитектура” на проект за преустройство на ваканционно жилище № 1-І на обект ваканционно селище - фактура № 31/03.08.2009 г. за сумата 27 132 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение.Платена с фискален бон от 26.08.2009 г.;

По договор от 30.04.2007 г. за изработване на проектна документация по част „Архитектура” на проект за преустройство на ваканционни жилища № 2-І и 2-ІІ на обект ваканционно селище - фактура № 32/3.08.2009 г. за сумата 38 136 лв. с ДДС представляваща възнаграждение, платена с фискален бон от 31.08.2009 г.

По договор от 30.04.2007 г. за изработване на проектна документация по част „Архитектура” на проект за преустройство на ваканционно жилище № 8-І на обект ваканционно селище -фактура № 33/03.08.2009 г. за сумата 14 460 лв., с ДДС, представляваща възнаграждение е платена в брой по фискален бон от 31.08.2009 г

Плащанията са извършени в подозрителния период съответно на 26 и 31 август .2009 г., когато вече на длъжника е било известно определение № 1772/6.08.2009 г. по т.д.865/2009 г. по описа на ВОС, с което по молбата на кредиторите за откриване на производство по несъстоятелност на „М.Б.С.Р.” ООД са допуснати предварителни обезпечителни мерки - възбрана на имотите на дружеството - длъжник. Плащанията са в полза на предпочитан кредитор - „Д.С.” ЕООД, управител на което дружество до 5.08.2009 г. видно от вписването в търговския регистър е бил Д.И.Д., като същият е бил съдружник и управител на несъстоятелния длъжник.

Доводите на процесуалния представител на „Добрев и синове” ЕООД, че хипотезата на чл. 646 ал. 2 т.1 визира само действия на длъжника, поради което плащанията в изпълнение на задължения по сделки не са обект на този иск не намират опора в закона. В посочената разпоредба няма квалифициращи изисквания по отношение основанието за възникване на паричното задължение, достатъчно е съществуването на паричен дълг на длъжника. Ирелевантно е възражението, че договорите са валидни, защото плащането без основание не попада във фактическия състав на чл. 646 ал. 2 т.1 ТЗ. Чрез този иск не се атакуват правни действия, чрез които се намалява имуществото на длъжника /безвъзмездни сделки или такива с нарушена еквивалентност на престациите/. Той е насочен към обявяване на относителната недействителност на сделки които увреждат едни кредитори за сметка на други поради извършеното предпочитателно удовлетворяване на един кредитор за сметка на останалите. Противоправността е резултат от предпочитателното удовлетворяване, така наречения преферентен ефект, при който се постига подобряване на правното положение на определен кредитор в сравнение с това, което би имал при разпределение основано на чл. 722 от ТЗ. Възраженията, че извършените плащания са свързани с търговската дейност на дружеството - длъжник и без тях не би било възможно продължаването на дейността са неоснователни. Извършените плащания са за вече получени от длъжника услуги и не променят извода за предпочитателното удовлетворяване на един кредитор за сметка на останалите, които също очакват плащания за вече реализирани сделки свързани с обичайната търговска дейност. Извършеното плащане в подозрителния период е достатъчно основание за да се приеме, че е налице противоправност по смисъла на чл. 646 ал. 2 т.1 от ТЗ, защото чрез него се постига изцяло удовлетворяване на този кредитор за сметка на останалите, при недостатъчност на масата на несъстоятелността.

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ са насочени към ревизиране на последиците от дейността на длъжника, която е довела до неплатежоспособност на предприятието му, като имат за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите. Чрез извършените плащания в подозрителния период на сумата от общо 248 272,80 лв., кредиторът „Д.С.” ЕООД е удовлетворен предпочитателно за сметка на другите кредитори, поради което исковете са основателни.

На основание чл. 272 ГПК поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди

Поради неоснователността на жалбата на въззивника не се дължат съдебни разноски. На ответниците по въззивната жалба не се присъждат съдебни разноски, тъй като не са представени доказателства пред въззивната инстанция за извършването им.

На основание чл. 649 ал. 2 от ТЗ „Д.С.” ЕООД със седалище гр. Варна следва да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на сумата 4 965,46 лв.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/23.02.2012 г. постановено по т.д. 2296/2011 г. на ВОС.

ОСЪЖДА „Д.С.” ЕООД ЕИК 148011712 със седалище гр. Варна и адрес на управление ул.”С. в” № Х да заплати в полза на Варненския апелативен съд сумата 4 965,46 лв., представляваща държавна такса на основание чл. 649 ал. 2 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

[fantasti4na]

Здравейте отново!

Благодаря на всички за коментарите!
Изчетох всички постове , тълкувания и препратки
И даже намерих и аз една статийка - за Вас може да не е нова, сори ако е така:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... che_gurmi/

Причината да си позволя да занимавам авторитетния Ви форум със себе си, беше получаването на едно писмо от синдик - да върна сума съгл. чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ - както е посочил neutralen - това бе питането ми в началото

Обобщавайки всички Ваши мнения по моя казус, ако правилно съм разбрала:

Не връщам сумата, защото едно писмо не е основание за това. Синдикът трябва да докаже, че е платено към нас задължението, след това да заведе дело и да го спечели (след което се обжалва и т.н.) и чак тогава вече при окончателно решение на съда, следва да се върне сумата
Не предприемам нищо на този етап като отговор или друго - това е едно запечатано писмо и макар и с обратна разписка - с неизвестно/недоказуемо съдържание

Всички Ваши постове ми бяха изключително полезни!

От вчера коментираме с колеги за тази безумица и никой не ми вярва за ситуацията в която съм попаднала и че това е законно облечено!

В случая, описан от Pause - Апелативен съд Варна, едно и също лице представлява и двете фирми и плаща сам на себе си, а другите кредитори остават за заден план, което отговаря на този 646чл. Но в нашия случай не е така, има перфектно извършена услуга , доказуема със съответните международни документи, издадена ф-ра и съответно възникнало задължение на тази фирма към нас, което следва да бъде погасено в срок съгл. договора

Сега разбирам и за очакващите се промени в ТЗ , за която говори andy70 - цитат: "в проекта на промените на ТЗ няма да се приема наличието на необорима презумпция за увреждане масата на несъстоятелността, а такова увреждане ще трябва да се докаже"

Препратката на Pause също изчетох с интерес!

Е, не съм юрист, но благодарение на всички Вас научих доста неща!

Някой ден и аз може с нещо да съм Ви полезна и да Ви върна жеста!

Поздрави!

[Pause]

Здравейте отново!

Благодаря на всички за коментарите!
Изчетох всички постове , тълкувания и препратки
И даже намерих и аз една статийка - за Вас може да не е нова, сори ако е така:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... che_gurmi/

Причината да си позволя да занимавам авторитетния Ви форум със себе си, беше получаването на едно писмо от синдик - да върна сума съгл. чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ - както е посочил neutralen - това бе питането ми в началото

Обобщавайки всички Ваши мнения по моя казус, ако правилно съм разбрала:

Не връщам сумата, защото едно писмо не е основание за това. Синдикът трябва да докаже, че е платено към нас задължението, след това да заведе дело и да го спечели (след което се обжалва и т.н.) и чак тогава вече при окончателно решение на съда, следва да се върне сумата
Не предприемам нищо на този етап като отговор или друго - това е едно запечатано писмо и макар и с обратна разписка - с неизвестно/недоказуемо съдържание

Всички Ваши постове ми бяха изключително полезни!

От вчера коментираме с колеги за тази безумица и никой не ми вярва за ситуацията в която съм попаднала и че това е законно облечено!

В случая, описан от Pause - Апелативен съд Варна, едно и също лице представлява и двете фирми и плаща сам на себе си, а другите кредитори остават за заден план, което отговаря на този 646чл. Но в нашия случай не е така, има перфектно извършена услуга , доказуема със съответните международни документи, издадена ф-ра и съответно възникнало задължение на тази фирма към нас, което следва да бъде погасено в срок съгл. договора

Сега разбирам и за очакващите се промени в ТЗ , за която говори andy70 - цитат: "в проекта на промените на ТЗ няма да се приема наличието на необорима презумпция за увреждане масата на несъстоятелността, а такова увреждане ще трябва да се докаже"

Препратката на Pause също изчетох с интерес!

Е, не съм юрист, но благодарение на всички Вас научих доста неща!

Някой ден и аз може с нещо да съм Ви полезна и да Ви върна жеста!

Поздрави!

На ваше място не бих правил така ,понеже ще има да плащате докато ви се "изясни".Погледнете и диспозитива на СР след реши.
Не се скъпете за консултация с адвокат.

[fantasti4na]

Вече има изменение в ТЗ за чл 646 - ДВ извънреден брой