Реституция на имоти - моля за пояснение от знещите по темата

[fragend]

Чл10б на ЗСППЗЗ гласи: Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Знае ли някой къде в закона или другаде е уточнено кои са "проведените меорприятия върху даден имот, които "..не позволяват възстановяване на собствеността."?

[TheOldMan]

Ами примерно ако нивата се пада насред Младост 4 в столицата, явно няма как да бъде върната в реални граници. По същия начин ако през нивата минава магистрала Тракия, или са построили летище, завод, язовир ...

[sunnyset]

къде в закона или другаде е уточнено кои са "проведените меорприятия върху даден имот, които "..не позволяват възстановяване на собствеността."?

Вижте параграф 1в, ал. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ.

[fragend]

Благодаря за двата отговора дотук, но засега не са ми достатъчни. Явно съм поставил въпроса си много общо затова прецизирам както следва:
Става дума за имот, даден на времето на лице в замяна на взети от него други имоти, включени в блоковете на ТКЗС по онова време. Лицето продава върнатия му имот-заменка преди около 60 г. Предишният собственик на този имот предявява сега претенции по част от имота, но не е представил досега - 3 години откакто е получил официално уведомление от Поземлената Комисия - изиксваните за целта документи съгл. чл.13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Някъде четох преди доста време, че в този случай се смята, че по имота е извършена "разпоредителна сделка" (т.е. продажба на трето лице) поради което този имот не подлежи на реституция. Тълкувах това като "извършено мероприятие, което не позволява реституцията на имота" но от единия от отговорите сега разбирам как се тълкува тази дефиниция. Все пак не ми е ясно, имат ли право на реституция на този имот наследниците на предишния собственик или купувачът на имота запазва собствеността си? Все някъде в нормативните документи този казус би трябвало да е ясно дефиниран?
Оставам в очакване на компетентен отговор или напътствие къде да търся отговора на този въпрос.

[sunnyset]

Доколкото разбрах от написаното, мисля, че вашият случай се отнася към разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Това е само предположение, направено въз основа на това, което сте написали за замяната.

чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ - "Когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици. "

Спорът между собствениците се решава по исков ред, но в този случай, за да е допустим иска се изискват определени предпоставки, а те пък са посочени в ТР №1/1997г.
С други думи казано, необходимо е да се консултирате с адвокат.

[fragend]

Благодаря за отговора, Sunnyset! Този текст имах предвид, но не можех да го намеря. Все пак последното изречение в ал. 3 на чл. 18з от ППЗСПЗЗ ме обърква – ако преди това в текста се казва, че при наличието на разпоредителна сделка замяната остава в сила, разбирам, че въпросния имот остава на закупилия го от лицето, което го е получило на времето по замяна, т.е. не подлежи на реституция, докато последното изречение гласи: „В този случай при възстановяване на правото на собственост (??) се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици." Не рабирам това изречение?
Намерих подобен отговор на същия въпрос както следва:
Въпрос:
„Навремето човека от който баба ми е купила мястото е бил обещетен с него от ТКСЗ в замяна на отнетите му ниви на друго място.”
Отговор:
„Ако това е така - реституция не може да има. Нивите се реституираха по ЗСПЗЗ. Имотите в регулация по реда на няколко други закона - в едни случаи реституцията настъпваше по силата на самия закон, в други имаше срок в който да са предявят реституционните претенции, и последния - обезщетяване за тия на които, в случаите изброени в закона Лучников, не можеше реално да се върнат национализираните имоти.” Ясно е, че ще се търси адвокатска помощ, но преди това бих искал да си изясня и предпоставките за подаване на т.н. иск, посочени в ТР №1/1997г – за съжаление не знам какво означава ТР №1 – бихмте ли ми обяснили за какво става дума и къде мога да намеря този документ?

[sunnyset]

Това Определение на ВКС може да ви е от полза - Определение № 139/2008г.

"Съгласно чл. 18з, ал. 3, изр. 1 ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. Следователно, имотът по договора от 1918 г. би трябвало да се възстанови на наследниците на купувача по същия - ищците. Затова правилно съдът е изследвал въпроса за наличие на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците преди замяната имот и възстановения с решението на поземлената комисия. С изр. 2 на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ обаче е предвидено, че при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици - изр. 3. Оттук следва, че законодателят запазва вещно-прехвърлителното действие на разпоредителните сделки, извършени с получената при замяната земя. Това действие не отпада в случай, че приобретателят по замяната възстанови собствеността си върху земите, на които е бил собственик преди кооперирането."

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№139
София , 30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3224/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от Г. Н. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н. чрез процесуалния им представител адвокат К, срещу въззивното решение № 305 от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 2238/07 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 1* от 22.06.2007 г. по гр. д. № 5357/06 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот пл. № 1* с площ от 1 283 кв. м. като част от имот пл. № 1* по кадастралния план от 1959 г. на м. “”Прибой”, собствеността върху който е призната в стари реални граници с решение № 521 от 19.06.1998 г. на поземлената комисия гр. В.. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд в производството по иск за ревандикация на възстановена земеделска земя да се разреши спор по принадлежността на правото към момента на обобществяването на земята в случаите, когато ответниците не предявяват права към този минал момент - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че е налице празнота в законодателната уредба по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато в полза на приобретателя по замяна, съответно на неговите наследници, е възстановена собствеността върху отнетите му земеделски земи. В този случай лицето, което е притежавало предоставената в замяна земя, следва да си я възстанови, защото при обратното разрешение ще се получи обогатяване на едни лица за сметка на други - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът па жалбата В. Т. Т. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
За да отхвърли предявения иск за собственост, Варненският окръжен приел да не е доказана идентичност между придобития от наследодателя на ищците Х с договор за покупко-продажба /протокол от 30.09.1918 г. и записка за вписване на продажбата от 22.12.1920 г./ недвижим имот и имота, възстановен с решението на поземлената комисия от 1998 г. Другото основание за отхвърляне на иска според въззивния съд е, че спорният имот е бил предмет на замяна, обективирана в протокол на ТПС комисия № 27 от 26.11.1968 г., и впоследствие - на извършени разпореждания с н. а. № 74/71 г., с който приобретателят по замяната Н. М. Г. продал имота на Т. В. Т. , а последният с н. а. № 148/88 г. го дарил на ответника В. При наличие на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, съгласно разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, изразена в представеното по делото решение № 1519/07 от 17.01.2008 г. по гр. д. № 1033/07 г., II-ро г. о. С него е прието, че лицата, които не заявяват самостоятелни права върху имота, предмет на иска за ревандикация, към момента на образуване на ТКЗС, а претендират права по силата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не могат да се защитават с възражение, че имотът към миналия момент не е бил собственост на легитимиращите се с решение на поземлената комисия за възстановяване на земеделски имот.
В хипотезата, пред която страните са изправени, ответникът не е противопоставил права на ползвател. Той извежда твърдението си за собственост от извършени след замяната и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ разпоредителни сделки. В този случай правилно съдът е приел да реши спора в рамките на предявения иск за защита на собствеността с правно основание чл. 108 ЗС, защото от основателността на правопрекратяващото възражение на ответника ще зависи изхода на иска за ревандикация. Тълкуването на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не е превратно, а е в унисон с практиката на Върховния касационен съд - Решение № 158 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1132/99 г., IV г. о.; Решение № 1* от 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/2001 г., IV г. о.; Решение № 44 от 1.03.2004 г. по гр. д. № 2600/2002 г., IV г. о.
Съгласно чл. 18з, ал. 3, изр. 1 ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. Следователно, имотът по договора от 1918 г. би трябвало да се възстанови на наследниците на купувача по същия - ищците. Затова правилно съдът е изследвал въпроса за наличие на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците преди замяната имот и възстановения с решението на поземлената комисия. С изр. 2 на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ обаче е предвидено, че при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици - изр. 3. Оттук следва, че законодателят запазва вещно-прехвърлителното действие на разпоредителните сделки, извършени с получената при замяната земя. Това действие не отпада в случай, че приобретателят по замяната възстанови собствеността си върху земите, на които е бил собственик преди кооперирането. Ето защо не е налице празнота в законодателната уредба, както считат жалбоподателите.
При съпоставяне на конкурентните придобивни основания, противопоставени от страните по делото - решение на поземлената комисия № 521/98 г. за ищците и замяна по ЗТПС /отм./ и договори за покупко-продажба от 1971 г. и за дарение от 1988 г. за ответника, след извършената преценка на действието и правните последици на разпорежданията със земята, въззивният съд правилно е определил носителя на правото на собственост в лицето на ответника по делото.
В обобщение, липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 305 от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 2238/07 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Относно спорът за собственост между заинтересуваните лица, той се разрешава на основание 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. За да е допустим този иск обаче в Тълкувателно решение № 1/1997г. е посочено следното: "Оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ"
Не знам какво е положението при вас, а и защото самата процедура е сложна, затова ви посъветвах да се обърнете и консултирате с адвокат.
Желая ви успех!