poli_g написа:По горе ВКС е писал защо.Може още неща да се добавят , но да се задоволим с това.
Всъщност от Р № 1892, което постнах на предната страница може да се изведе извод, че ВКС не приемат априори тази неделимост, дори и при имот придобит в режим на СИО. Такава неделимост, според тях, се договаря изрично.
Определението, което е по-новичко, повтаря трактовката за договаряне на неделимостта.
Тка е , но тогава що не ще вкс да дели , когато хората искат да делят и правото е делимо(не е уговорена неделимост)?Опитах се да намеря поне 1 Р. , което да разделя
вещно право на ползване , какви ли ключови думи и т.н. не използвах , но не намерих ни 1.Ако ти можеш да ме опровергаеш , ще ми е интересно да прочета такова Р.
Определение № 128 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 108/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков
чл. 34,
чл. 111 ЗС
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. А. против решение на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Карнобат и е постановено ново, с което е отхвърлен иска за делба на вещно право на ползуване, учредено в полза на двамата съделители, върху идеална част от дворно място, и жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по касационната жалба, с който се оспорва наличието на касационните основания, посочени в жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против акт на въззивен съд, подлежащ на касационно обжалване.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос - допустимо ли е делба на право на ползуване, учредено в полза на съпрузи по време на брака им, след прекратяването на брака. Сочи се, че произнасянето на въззивния съд, с което е отхвърлен иска за делба е в противоречие с практиката на ВС и се представят две решения в тази насока, постановени от състав на ВС на РБ - основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Твърди се също така, че същия материалноправен въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона - основание за допускане до касационно обжалване на решението съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да отмени решението на Районен съд - Карнобат, с което е допуснато до делба правото на ползуване, въззивния съд е приел, че естеството на правото на ползуване е такова, че изключва делбата му, доколкото същото не може да бъде отчуждавано и се прекратява със смъртта на ползувателя. Приел е, че делбата е способ на прекратяване на съсобственост върху вещи, като характера на вещното право на ползуване не позволява извършването на делбата.
Двете решения, представени с касационната жалба, касаят учредено право на ползуване върху държавни терени и включването в СИО правото на ползуване върху общинско място, предоставено на един от съпрузите по силата на 21 ПМС.
Съгласно в разпоредбата на чл. 34 ЗС никой не може да бъде принуден да стои неделен, освен ако законът разпорежда друго или естеството и предназначението на вещта водят до несъвместимост с делбата. В чл. 111 от ЗС е предвидено, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и по отношение на вещните права върху тях, каквото е правото на ползване, но тази разпоредба не води до извод за допустимост на делбата върху вещното право на ползуване. Правото на ползуване в конкретния случай е учредено в полза на двамата съделители. Неговото прекратяване може да стане в посочените от закона случаи - чл. 59 и чл. 61 от ЗС, което изключва прекратяването му чрез извършване на съдебна делба, което извършване би довело до прекратяване на правото на ползуване или на единия или на двамата ползуватели, което е недопустимо с оглед естеството на правото на ползуване. Правото на ползуване би могло да бъде предмет на разпределение, доколкото е учредено в полза на двама души, но не и прекратявано чрез съдебна делба. В тази връзка не се налага тълкуване на правна норма или липса на съдебна практика по повдигнатия материалноправен въпрос от страна на жалбоподателя, като направените доводи за наличие на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос, който е от значение за развитие на правото е точното прилагане на закона, не е налице.
Представената съдебна практика (решения на ВС) са неотносими към конкретния случай, доколкото касаят различни хипотези. В представените решения, предмет на делбата е учредено право на ползуване върху държавни и общински терени, предоставени на граждани по реда на 21 ПМС от 1963 г. и 18 ПМС от 1976 г.. За да приеме, че делбата върху това право на ползуване е допустима, ВС е приел, че същото е специфично, доколкото може да се наследява и е "вечно". Правото на ползуване върху чужда вещ, учредено по реда на чл. 55 от ЗС е с оглед личността на ползувателя, не може да се отчуждава и се прекратява със смъртта на ползувателя, поради което не може да се приравни на правото на ползуване в специфичните хипотези по представените решения на ВС - № 1397/1980 г. по гр. д. № 825/1980 г. на II г. о. и № 7/1986 г. на ОСГК.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ гражданско отделение счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 99/12.10.1999 г., постановено от Окръжен съд - Бургас, по гр. д. № 279/2009 г.
Казвам ти , че новото определение е йезуитско
.Просто икономично за писане , но в този конкретен казус е неправилно , защото имота е прехвърлен и как на 3 л. се противопоставя облигационното задължение , което е поел прехвърлителя , види се ВКС не му се е влизало в тоя въпрос.
