Интересен казус

[ianeva]

Аз само се питам не се ли "полага" някаква част от тях да си я понесе длъжникът.

Не, не се полага, не и тук. Ако заповедта беше по чл. 417, законодателят го е предрешил - щеш, не щеш, ще платиш и разноските по и.дело, защото едва в този момент научаваш и няма как /тук е приложена изцяло твоята логика, portokal/. Друг обаче е редът при заповедите по чл. 410 - даден е срок, друга е логиката. Иначе и там можеха да предвидят уведомяването за ЗИ и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист да става едва при образувано вече и. дело и да се връчват ведно с поканата за доброволно изпълнение.

Извинявам се, Янева, но нещо не разбрах каква според теб е логиката на тая разлика в реда? Защо, според теб, законодателят дава възможност на длъжника да плати при едни условия по 410, а по 417- при други, по- тежки условия?

П. С. Тук напълно излязох от темата, но надявам се Революция- та няма да има против.

И аз излизам, в отговор на razli4na, ако се налага отделете ни мненията в отделна тема, да не разводняваме тази.
Ами различни са условията, никак не са еднакви. Откровено считам, че реда по чл. 417 си е изцяло, върховна глупост ще напиша но "доброволно принудително изпълнение" - виж кога се връчва заповедта за н.и. - в момента на връчване на поканата за д.и., а в този момент разноските по изпълнителното дело са вече начислени - т.е. на практика, за разлика от реда при ЗИ по чл. 410, длъжникът вече ги дължи /нека изключим за момент случаите на прекомерност/. Самата заповед за н.и. на длъжника се връчва именно от съдебния изпълнител /чл. 418, чл. 419 и прочие/, който прави това ведно с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Съвсем по различен начин става това при заповед за изпълнение по чл. 410 - тук препис от заповедта се връчва, но не от съдебния изпълнител и имаш отново 14-дневен срок, в който обаче, ако решиш да не възразяваш, а да плащаш, ще направиш това без разноските по образувано изпълнително дело.
Е, според теб, същия ли е реда? И не са ли едни кредитори/взискатели по-привилегировани от други, същото и за длъжниците? За това казах, че логиката на portokal е възприета от законодателя именно при издаване на заповед на някои от основанията по чл. 417. Защото, дори да искам да платя само дълга и разноските по заповедното, не мога да направя това - ще се наложи да платя и разноските по изпълнителното дело, защото такъв е закона. А разноските по това дело, често доста увеличават дълга - налагат се запори, възбрани и прочие и таксите се трупат ли трупат.
Но явно законодателят е преценил, че изпълнителните основания тук /чл. 417/ са такива, че това е оправдано. Слава Богу, излязъл за секунда от това мислене при възможностите за спиране на изпълнението, когато заповедта е издадена на основание чл. 417, т.9.

[razli4na]

Да! Че е различен реда- в това спор няма, въпросът ми беше относно това ЗАЩО е такъв.
Изхождам от различните основания по 417. Някои от тях- ок, и двете страни знаят, че са дължими, за тях длъжникът щом не плаща, ще търпи последиците, в т. ч. и относно разноските по изпълнението.
Основанието по 417, което ме притеснява /т. е. не намирам правната логика в смисъла, който говорим/, е извлечението от счет. книги на банките. Тази хипотеза напълно се покрива с първата по 410. Чудя се каква ли е била логиката на законодателя да сложи длъжника в две различни положения при двете хипотези. Не искам да мисля, че логиката е различното положение, в което поставя банките спрямо другите търговци.
В този смисъл ми е въпросът.

[ianeva]

Да! Че е различен реда- в това спор няма, въпросът ми беше относно това ЗАЩО е такъв.
Изхождам от различните основания по 417. Някои от тях- ок, и двете страни знаят, че са дължими, за тях длъжникът щом не плаща, ще търпи последиците, в т. ч. и относно разноските по изпълнението.
Основанието по 417, което ме притеснява /т. е. не намирам правната логика в смисъла, който говорим/, е извлечението от счет. книги на банките. Тази хипотеза напълно се покрива с първата по 410. Чудя се каква ли е била логиката на законодателя да сложи длъжника в две различни положения при двете хипотези. Не искам да мисля, че логиката е различното положение, в което поставя банките спрямо другите търговци.
В този смисъл ми е въпросът.

Чисто не като юрист и с огромно неудобство, ммм, хич даже не ми е неудобно - въпрос на лоби. Или на невъзможност от моя страна да прозра замисъла на законодателя

[portokal]

Най-лесното предположение - ролята на заповедта по 410 като допълнителна "покана" за плащане е само страничен ефект от възможността да се възрази или не; все пак при 417 е преценено, че рядко възраженията биха били основателни, а от друга страна, явно е сметнато, че един длъжник няма какво да го каниш специално да плаща - он си знае.

[razli4na]

Портокал, в някои случаи по 417 /с извл. от банкови книги/, на длъжникът му идва като челен удар- ползвам твоето сравнение с пешеходеца. От опит ти казвам, не винаги е така, но напоследък банките все по- често злоупотребяват с тоя текст.

[pbp_bg]

Включвам се малко в края на дискусията, ще ме прощавате, не прочетох задълбочено всички написани мнения /темата малко се поразводни/, та затова ще взема отношение по връчването, образуваното ИД и как длъжникът да не плати разноските.
Няма спор, че заповедта по чл. 410 е нередовно връчена. Оттам тя не е влязла в сила и не съставлява годно изпълнително основание.
Затова съветът ми е: длъжникът да подаде молба за обезсилване на изпълнителния лист. Наскоро имах подобен случай - съдът обезсили изпълнителния лист, а частният съдебен изпълнител прекрати производството, без длъжникът да плати и лев. Не могат да му се вменяват таксите по един порочно образуван изпълнителен процес.
Втори съвет - длъжникът да плати дължимата сума/останах с впечатление, че тя действително се дължи/. По този начин ще си спести евентуалните последващи разноски за събиране на безспорното вземане.
п.п. Вярно, че в моя случай ИЛ бе обезсилен, понеже съдът го е издал на 13-я ден от връчване на заповедта по чл. 410, но се касае до същия порок - невлязла в сила заповед за изпълнение.
Успех!

[fani_i]

Колега Революшън, за да не отварям нова тема, ако не възразявате, ще продължа Вашата...

И аз попаднах право с двата крака в "дупката" на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК (не знам защо слагам кавички, като си е точно дупка) относно така нареченото от закона "спиране на изпълнението на ЗИ".
Да предположим, че замисълът е да се върне производството във фазата преди влизането в сила на ЗИ и съответно издаването на ИЛ, т.е. положението на ненадлежно уведомения длъжник да се приравни на положението на уведомения и възразил по реда на чл.414 ГПК длъжник вземането ще се установява в исков процес. В обичайния случай, ако вземането бъде установено със сила на присъдено нещо, едва въз основа на влязлото в сила решение ще бъде издаден ИЛ, и то за вземане, което може да се окаже различно от заявеното.
Ако такъв е бил замисълът, то е изцяло нереализиран (тук се солидаризирам с мненията на всички колеги по темата в тази част), извън хипотезата на чл.411, ал.2, т.3 и 4, и в този смисъл не е ясно, след като ИЛ не се обезсилва, а е започнало и принудително изпълнение въз основа на него, какво точно се спира на ЗИ (освен че се предявява иск). Т.е. хем имаме вземане, което тепърва ще се установява, хем издаден и необезсилен ИЛ, по който вече се провежда изпълнение - в края на краищата стигам до извода, че законът веднъж приема, че при уважаване на възражението ЗИ не е влязла в сила (иначе защо ще се води исков процес?), но последиците на влязла в сила ЗИ си остават-ИЛ със всичките му последици. Толкова ми е абсурдно, че чак се оплетох и не знам обективно ли разсъждавам...
Да допуснем, по-нататък, че в исковото производство се установи, че дължима сума има, но е по-малка, следователно ще се издаде втори ИЛ за друга сума (дали така? ) при едновременното правно неотречено битие на първия ИЛ, при това въз основа на него е започнало принудително изпълнение, частично са събрани суми и са начислени съответни на вземането разноски.
В тази хипотеза какво се случва или трябва да се случи с първия ИЛ - ще се обезсили ли той, от кого и на какво основание?
Интересно също така се получава със спирането на самото принудително изпълнение - От една страна се спира, според израза на закона, изпълнението на ЗИ (каквото и да значи това, след като не се спира или прекратява принудителното изпълнение - за него си има друг ред - 432, 433 ГПК, в които изрично не е посочено основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК). Същевременно ЧСИ си има редовен ИЛ, защо да не изпълнява, след като не е обезсилен? Какво означава изразът "спира изпълнението на ЗИ", след като резултатът е половинчат (меко казано) - ИЛ си стои, а при уважаване на възражение по чл. 423, ал.1, т.1 очевидно се оказва издаден въз основа на невлязло в сила изпълнително основание.

Ако правилно схващам ситуацията , на практика длъжникът, на когото не е надлежно връчена ЗИ по чл.410 и се е защитил по реда на чл. 423, ал.1 ГПК, макар и производството да се връща във фазата по издаване на ЗИ и указания на съда за предявяване на иск, не е в същото положение с длъжника, комуто е връчена надлежно ЗИ и е възразил своевременно. А уж целта на тази защита би следвало да е и двамата длъжници да се поставят в еднакво процесуално положение. Поне не виждам друга или греша?
В този ред на мисли, за да се уеднакви положението им, не е ли редно да се обезсили изпълнителния лист, доколкото в самото производство по чл. 423, ал.1 ГПК се установява, че е издаден въз основа на невлязла в сила ЗИ (чл.405, вр. с чл.404, т.1 ГПК)?
И, продължавам с дългата обиколка , за да се постигне целта на закона и се преодолее някак правния абсурд на чл. 423, ал.1, т.1, считате ли за приложим (поради липсата на друг ред и при приложението на чл.5 ГПК), реда за защита по чл.407, ал.1 ГПК?
Засега теоретично се спирам на него (не се сещам за друг пък, през който да изляза от кашата), като смятам да подам жалба срещу разпореждането за издаване на ИЛ, като поискам спиране на производството до решаването на казуса по чл. 423, ал.1 ГПК, защото именно в него ще се установи (или не), че ЗИ не е надлежно връчена, следователно НЕ Е ВЛЯЗЛА В СИЛА, което пък е основание за отмяна на разпореждането за издаване на ИЛ и обезсилването му.
Ще се радвам да "чуя" становищата Ви, колеги, а и може да има практика в това отношение. Засега не съм попаднала на такава, но ще продължа да търся...
И, колега Революшън, как приключи Вашият случай? (ако прецените да споделите, разбира се)