Правомощия на първоинстанциония съд при върнато дело

[kaligon]

Казусът е свързан с Наказателното право и наказателния процес.

Ситуацията е следната:
Първоинстанционият съд приема подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и го осъжда като му налага наказание от 6 месеца ЛОС с три години изпитателен срок.

Срещу присъдата е подадена жалба от защитата, но не и протест от прокуратурата.

Втората инстанция гледа делото и открива допуснато съществено процесуално нарушение от първата, а именно: в мотивите на присъдата е записано, че определената присъда е 3 месеца с три години изпитателен срок (типична ЯФГ, мен ако питате, но това е без значение). Поради този факт, казват ни по-висшите съдии, въззивният съд не може да разбере каква е била истинската воля на първата инстанция и следователно не може и да я контролира (цитира се формулата, че според трайната практика на ВКС мотивите и оперативната част на присъдата съставляват неразделно единство). С решението си съдът разпорежда делото да се върне на първата инстанция, която в нов състав да разгледа делото (досъдебното производство, на което започна - между другото - през лятото на далечната вече 2006г.)

На този фон възниква и въпросът ми:
Може ли новия състав на първата инстанция да постанови по-тежка присъда?

Чуденето и несигурността по въпроса се подхранват у мен от наличието на два важни правни принципа, които ме водят до два противоположни отговора:
1. Независимост на съда.
Доколкото съдът при новото разглеждане на делото не е обвързан, нито с правните, нито с фактическите констатации на първия състав, то следователно нищо не го възпрепятства да наложи по-тежко наказание от 6 месеца с 3 години изпитателен срок. На prima vista, бих посочил този отговор.

2. Принципът, че освен ако няма съответен протест, жалбата не може да направи правното положение на обвиняемия по-тежко.
Делото стига до въззивния съд след жалба на подсъдимия. Не би трябвало това в крайна сметка да доведе до по-тежка присъда.
До подобен извод се стига и с едно разширително тълкуване на правилото на чл. 335 ал. 4 НПК, според което независимо от допуснатите процесуални нарушения въззивната инстанция не може да отмени оправдателната присъда, ако няма протест. Но ако това е така, защо отмяната на осъдителна присъда без протест да може да води до по-високо наказание?

Ще съм благодарен да прочета вашите мнения по въпроса

[nk7702n]

Ако тълкуваме разпоредбата на чл. 337 от НПК, би следвало да се спази принципът за забрана на т.н. " reformatio in peius" при липса на протест. Аз по - скоро смятам, че би следвало да не се наложи по - тежко наказание, но първоинстанционният съд не би следвало да е обвързан от постановеното преди това решение, след като съставът е друг и отново се разглежда делото.

[gunio_advokatina]

Принципът за забрана за утежняваване положението на обжалвалия подсъдим в случая е "специален" по отношение на принципа за независимост на съда положението на подзащитния Ви не може да бъде влошено. А ако РС го направи - право към ВКС, но без особено бързане

Казвате, че подзащитният Ви е осъден на 6 м. ЛОС условно, а досъдебното производство е започнало през 2006 г. Кога е извършено инкриминираното деяние и как е квалифицирано в ОА? Не е ли изтекла абсолютната давност (чл. 82 ал. 4 НК във вр.с чл. 82 ал. 1 т.4/5 НК) ?!?

Лично аз препоръчвам бавене на делото и жалене до дупка

П.С.
Във връзка с горния коментар отбелязвам, че избягвам да се занимавам с ОХ-та. Съответно не съм особено наясно с материята.

[REVOLUTION]

Ако тълкуваме разпоредбата на чл. 337 от НПК, би следвало да се спази принципът за забрана на т.н. " reformatio in peius" при липса на протест. Аз по - скоро смятам, че би следвало да не се наложи по - тежко наказание, но първоинстанционният съд не би следвало да е обвързан от постановеното преди това решение, след като съставът е друг и отново се разглежда делото.

Прилага се по аналогия чл.355 ал.2 НПК.
Решение № 11 от 13.02.2008 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. д. № 182/2007 г., докладчик съдията полк. Румен Петков
чл. 20, ал. 2 ЗДвП

чл. 21, ал. 1 ЗДвП

чл. 66, ал. 1 НК

чл. 78а НК

чл. 342, ал. 1 НК

чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 НК

чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2 НК

чл. 343г НК

чл. 335, ал. 2 НПК

чл. 336, ал. 2 НПК

чл. 355, ал. 2 НПК
Предвидената в процесуалните правила забрана за утежняване положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, когато присъдата се отменя по негова жалба, е важно средство за осигуряване действителното осъществяване правото му да обжалва присъдата. Едно от основните права на подсъдимия е правото му да обжалва присъдата, без да се страхува от утежняване на положението му пред по- горната инстанция. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече правото на подсъдимия да обжалва присъдата на първоинстанционната инстанция пред опасението му да се влоши положението му. Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание, само когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния обвинител или частния тъжител, поради искане за утежняване положението на подсъдимия. Забраната за reformation in pejus в наказателния процес важи, както за наказанието, така и за гражданскоправната част на присъдата. След като при първото разглеждане на делото не е предявяван граждански иск (такъв по закон не е бил и допустим), то при повторното разглеждане на делото допускането на граждански иск, разглеждането и уважаването му в съответния размер също би довело до нарушаване правата на подсъдимия.





Образувано по жалба на подсъдимия Л. В. И. от РГС - гр. К. против присъда № 259/05.11.2007 г. по нохд № 259/2006 г. на Софийския военен съд.

С обжалваната присъда подсъдимият Л. В. И. от РГС - гр. К. е признат за виновен в това, че на 26.08.2004 г. около 17:20 ч. в гр. К., на ул. "С. П.", управлявайки собствения си лек автомобил, марка "Ауди", след като е бил длъжен да направи всичко възможно за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и след като му е било забранено да превишава скоростта на движение в населено място от 50 км/час, движейки се със 101 км/час - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване на кръстовище, образувано от ул. "Ц.****" и улицата за животинския пазар в гр. К., като предизвикал ПТП, като ударил спрелия за извършване на маневра "завиване наляво" лек автомобил, марка "Фолксваген Пасат", управляван от В. В. С. и по непредпазливост причинил на возещата се в лек автомобил, марка "Фолксваген Пасат" С. К. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на акриома на дясната лопатка, имаща за последствие трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, като след настъпване на произшествието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, във вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Съдът е лишил подсъдимия Л. В. И. от правото му да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от датата на извършване на пътно-транспортното произшествие - 26.08.2004 г., на основание чл. 343г НК.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените в полза на държавата разноски в размер на 1 140 лв.

Съдът е осъдил подсъдимия Л. В. И. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители В. В. С. и С. К. С. обезщетение за причинените им от престъплението общо за двамата пострадали 5 000 лева за претърпените от тях неимуществени вреди, както и сумата от 2 000 лв. за претърпените от тях имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.08.2004 г., до окончателно изплащане на сумата, както и направените разходи за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 160 лв.

Съдът е осъдил подсъдимия Л. В. И. да заплати в полза на държавата сумата от 320 лева, която е държавна такса върху размера на уважените граждански искове.

В жалбата си пред въззивната инстанция подсъдимият прави доводи, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при наличието на "неизяснени обстоятелства" по смисъла на чл. 320, ал. 1 НПК относно възприетото нарушение за разрешената максимална скорост за движение в населено място от подсъдимия и относно извършените от пострадалия нарушения на правилата за движение. Сочи се, че делото неправилно е разгледано от военен съд, тъй като извършеното е от гражданско лице, което е на служба в МВР, но не е при или по повод службата му, като компетентен за това е Районен съд - гр. К. Прави се и довод, че е нарушена тайната на съвещанието от съдебния състав, като е присъствало външно лице - прокурорът по делото. Прави се искане производството по делото да бъде прекратено и делото изпратено по компетентност на граждански съд, алтернативно се иска изцяло отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова оправдателна или освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК и намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, както и размера на уважените граждански искове.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание повереникът на гражданските ищци и частни обвинители развива доводи, че направените искания в жалбата са неоснователни, както и че гражданският иск е правилно определен от първоинстанционния съд. Прави се искане присъдата да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Прокурорът дава заключение, че делото е подсъдно на военните съдилища и не следва да се прекратява наказателното производство и да се изпраща на граждански съд. Не е съгласен и със становището по жалбата, че присъдата следва да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. Прави искане да бъде изменена присъдата, като подсъдимият бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като сочи, че са налице предпоставките за това.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначално съдебното производство е образувано с постановление от 17.02.2006 г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за извършено от Л. В. И. престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С решение № 39/26.04.2006 г. по анд № 39/2006 г. Софийският военен съд е признал ст. л-т Л. В. И. за виновен, че е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер 800 лева. На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г НК, го е лишил от право да управлява МПС за срок от две години, считано от датата на изземане на свидетелството за правоуправление. Съдът го е осъдил и да заплати в полза на държавата направените разноски в размер на 297 лева.

С въззивна жалба Л. В. И. е обжалвал решението на първоинстанционния съд пред Военно-апелативния съд. Прокурорът не е подал протест по решението на основния съд. Въззивната инстанция с решение № 12/19.06.2006 г. по ванд № 11/2006 г. е отменила решението на първоинстанционния съд и е върнала делото на Софийския военно-окръжен прокурор за ново разглеждане.

По обвинителен акт от 08.08.2006 г. на Софийската военно-окръжна прокуратура Софийският военен съд е образувал нохд № 259/2006 г. по описа на съда. Внесеният обвинителен акт от прокуратурата е идентичен с постановление от 17.02.2006 г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за извършено от Л. В. И. Няма никаква разлика нито във фактическата обстановка, нито в правната квалификация на деянието. То е също за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, спрямо Л. В. И. По този обвинителен акт Софийският военен съд се е произнесъл с присъда, която се проверява по настоящото дело от въззивната инстанция.

Военно-апелативният съд, в настоящия състав, намира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и което не може да бъде поправено от настоящата инстанция.

Делото пред настоящата инстанция е образувано по жалба на подсъдимия и за него важи правилото на reformation in pejus - първоинстанционният съд няма право да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, когато делото се върне за повторно гледане на съда.

Предвидената в процесуалните правила забрана за утежняване положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото, когато присъдата се отменя по негова жалба, е важно средство за осигуряване действителното осъществяване правото му да обжалва присъдата.

Едно от основните права на подсъдимия е правото му да обжалва присъдата, без да се страхува от утежняване на положението му пред по- горната инстанция. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече правото на подсъдимия да обжалва присъдата на първоинстанционната инстанция пред опасението му да се влоши положението му. Като е наложил на подсъдимия по-тежко наказание при повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал нарушение по чл. 336, ал. 2 и чл. 355, ал. 2 НПК. Съгласно тези текстове от закона, съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание, само когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния обвинител или частния тъжител поради искане за утежняване положението на подсъдимия. Такъв протест по настоящото дело при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция не е имало. То е било образувано само по жалба на подсъдимия Л. В. И. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд той не е имал право да наложи по-тежко наказание. В конкретния случай, няма никакво значение, че делото е било върнато на досъдебното производство и след това е внесено с обвинителен акт в съда. При допълнителното разследване няма новооткрити обстоятелства или разкриване на нови престъпления, които да налагат изменение на обвинението в по-тежко приложим закон. Няма и новооткрити обстоятелства, които да са довели до отегчаване положението на подсъдимия с оглед неговата лична обществена опасност. Внесен е обвинителен акт, който е идентичен с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. След като няма новооткрити обстоятелства, които да отегчават положението на подсъдимия или доказателства за по-тежко приложим закон и обвинителният акт е идентичен с предхождащото постановление, то при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е нарушил правата на подсъдимия, като му е наложил по-тежко наказание.
Забраната за reformation in pejus в наказателния процес важи, както за наказанието, така и за гражданскоправната част на присъдата. След като при първото разглеждане на делото не е предявяван граждански иск (такъв по закон не е бил и допустим), то при повторното разглеждане на делото допускането на граждански иск, разглеждането и уважаването му в съответния размер също е довело до нарушаване правата на подсъдимия. Гражданскоправната част на присъдата също се явява неизгодна за подсъдимия и правото му да обжалва. При повторното разглеждане на делото, дори когато съдът има лично убеждение, че следва да приеме, да разгледа и да уважи гражданския иск, е неправилно с оглед справедливостта на процеса и правата на подсъдимия.

Предвид изброените пороци, е безпредметно обсъждането на изложеното в жалбата.

Това съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и налага разглеждането на делото отново от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, Военно-апелативният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския военен съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 НПК, Военно- апелативният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА присъда № 259/05.11.2007 г. по нохд № 259/2006 г. на Софийския военен съд.

ВРЪЩА делото на Софийския военен съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

Решение № 65 от 1.06.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. o. х. д. № 54/2009 г., докладчик председателят полк. Румен Петков
чл. 21, ал. 1 ЗДвП

чл. 20, ал. 2 ЗДвП

чл. 78а, ал. 1 и 4 НК

чл. 342, ал. 1 НК

чл. 343, ал. 1, б. "в" НК

чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК

чл. 343г НК

чл. 334, т. 3 и 6 НПК

чл. 338 НПК
Първоинстанционният съд няма право да осъди оправдан подсъдим, да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, дори делото да се върне за повторно гледане на съда, ако липсва протест на прокурора, жалба на частния обвинител или частния тъжител. Едно от основните права на подсъдимия е правото му да обжалва присъдата, без да се страхува от утежняване на положението му пред по- горната инстанция. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече правото на подсъдимия да обжалва присъдата на първоинстанционната инстанция пред опасението му да се влоши положението му.





Образувано по жалба на подсъдимия И. Ц. С. - инспектор при РС ПБЗН - гр. В. срещу присъда № 9/10.03.2009 г. по нохд № 9/2009 г. на Плевенския военен съд

С обжалваната присъда Плевенският военен съд е признал подсъдимия И. Ц. С. - инспектор при РС ПБЗН - гр. В. за виновен в това, че на 22.09.2005 г., около 07:45 часа в гр. В. по ул."Ц. А. II", Ю. промишлена зона, по посока гр. С., в района на бензиностанция на "П." АД при движение в лявата пътна лента, при управление на собствено МПС л. а."Опел Кадет" с ДК №.., в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя на превозното средство и с всички други обстоятелства, имащи значение за безопасността на движението, като не направил всичко възможно да намали скоростта или спре във всички случаи, когато възникне опасност за движението и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движел с превишена скорост от 55 км/ч при ограничена такава в населено място от 50 км/ч, предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. С. Л., на 52 години от същия град, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 78а, ал. 1 НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 650 лева.

На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК, го е лишил от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

Плевенският военен съд е осъдил подсъдимия инспектор И. Ц. С. да заплати на:

- В. Р. Л. от гр. В. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.09.2005г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото за повереник в размер на 825 лева, като гражданският иск в останалата му част до размера на 50 000 лева е отхвърлил като недоказан.

- М. Р. Л. от гр. С. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.09.2005 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за повереник в размер на 825 лева, като гражданският иск в останалата му част до размера на 50 000 лева е отхвърлил като недоказан.

- на държавата 4 % държавна такса върху уважените размери на гражданските искове - 2 400 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 3 263.90 /три хиляди двеста шестдесет и три 0.90 лева/.

В жалбата на подсъдимия пред настоящата инстанция се сочат основания за неправилност, за невярно приета от съда фактическа обстановка и постановена в противоречие на закона присъда. Правят се доводи, че е приетата от съда експертиза влиза в съществено противоречие с другите по делото експертизи. Не са уточнени параметрите на "опасната зона" за спиране на автомобила, която при различните скорости на велосипеда, дори с по-малка скорост от 9 км/час, потвърждава, че подсъдимият не е имал възможност да спре към момента на възникване на опасността - отклонението на движението на велосипеда рязко вляво, при което е настъпил удара с автомобила. Неправилно е определено движението на автомобила и велосипеда по дължината и широчината на пътното платно, което има съществено значение за това кога е възникнала опасността за подсъдимия. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан и да бъдат отхвърлени предявените граждански искове.

В съдебно заседание по същество жалбата се поддържа. Сочи се, че делото не е изяснено от фактическа страна.

В съдебно заседание прокурорът дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд, като обоснована, законосъобразна и справедлива, следва да бъде потвърдена.

В съдебно заседание повереникът на гражданските ищци и частни обвинители дава становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по което от фактическа страна е прието за установено следното:

Към месец септември 2005 година, подсъдимият притежавал лек автомобил "Опел Кадет" с ДК №... На 22.09.2005 година, сутринта, с лекия автомобил, който управлявал лично тръгнал за работа. Времето било дъждовно, влажно, а пътната настилка мокра. Местоработата му била извън град В. Движел се в посока Ю. промишлена зона по ул. "Ц. А. II".

Около 07:45 часа по същата улица и в същата посока по пътното платно се движели и двама велосипедисти - починалият Р. С. Л. на хх години и Б. Ц. Л., и двамата от гр. В. Починалият Л. се движел в близост и зад своя колега Б. Л. Пътното платно било асфалтово, двупосочно, с четири ленти за движение - по две във всяка посока, разделени от двойна непрекъсната линия.

Двете ленти за движение по посока на движението на велосипедистите и подсъдимия били разграничени с единична прекъсната линия.

Непосредствено преди бензиностанцията на "П." АД, пътната маркировка, от двойна непрекъсната линия продължавала като единична прекъсната линия, за да се даде възможност за преминаване в ляво. Подсъдимият и двамата велосипедисти се движели в прав участък от пътя, на дневна светлина, добра видимост и при неинтензивно движение. Намирали се в дясната лента за движение по посоката им. Подсъдимият се е движел в лявата лента за движение. Около бензиностанция "П." АД, Л. променил праволинейното си движение и навлязъл самостоятелно в лявата лента за движение, в неговата посока. Автомобилът на подсъдимия бил с износени предни гуми и неизправна спирачна система. В нарушение на чл. 21, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, подсъдимият се движел със скорост 55 км/ч. при ограничение за населено място - 50 км/ч. Движейки се с тази скорост настигнал починалия велосипедист Л., като настъпило блъскане. Движението на подсъдимия с посочената скорост - 55 км/ч. била и в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - несъобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя, на превозното средство, с всички други обстоятелства, имащи значение за безопасността на движението, като не направил всичко възможно да намали скоростта или да спре във всички случаи, когато възникне опасност за движението.

Шофираният от подсъдимия автомобил настигнал и блъснал с предната си дясна част велосипеда на Л., който се движел в същата лента и близо до разделителната линия М 2. Блъскането било между предна дясна, ъглова част на бронята на автомобила и задната част на лявото колело на велосипедиста. Същевременно, подсъдимият задействал и спирачната система на автомобила. След първоначалното блъскане при продължаващото движение на автомобила спрямо велосипедиста последвали нови контакти с ударите. Последвали удари на дясната част от бронята и десния калник от автомобила с дясната лява част на задните вилки и оста на задното колело, с левите стойки на калника и багажника, със спици на задното колело, с гумата и каплата на задното колело чрез десния калник и с лявото рамо на задната горна вилка от рамката на велосипеда и основата на лявата част на задната спирачка. Последвало изтласкване на велосипеда и увличане на долните части от тялото на Л., удар на левия глезен в десния край на десния фар и левия край на десния мигач. Тялото му се отделило от велосипеда и попаднало с главата върху дясната страна на предното стъкло на автомобила, удар на главата в предното стъкло, в долната му дясна част и колонката на купето, а на краката върху предната дясна част на тавана на автомобила.

Тялото на Л. се отделило и паднало върху платното. Автомобилът се установил в спокойно положение. Подсъдимият излязъл и се обадил за полицейски автомобил и линейка. Л. бил все още жив, но в лошо състояние. Оказал му помощ, като спрял преминаващ автомобил - свидетелят И. А. В. Натоварили Л. в автомобила му. По път автомобилът закъсал. Л. бил преместен в линейка и закаран в "Бърза помощ" в гр. В. Около обяд на същия ден починал. Подсъдимият останал на мястото на произшествието, където малко след това пристигнал полицейски екип - свидетелят гл. с-т И. И. Местопроизшествието е било запазено и извършен оглед. Изготвени били скица и албум.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че смъртта на Р. Л. е настъпила вследствие на травматични увреждания, довели до парализа на важни за живота мозъчни центрове, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма, като тези травматични увреждания се дължат на удар от твърд предмет с неравна повърхност и могат да се получат при блъскане на движещ се велосипед от автомобил. При тази експертиза е установено наличие на алкохол в кръвта и урината на Р. Л., съответно 0.4 промила и 0.5 промила.

От заключението на тройната автотехническа експертиза е видно, че починалият велосипедист Р. Л. не е бил в "опасната зона" за спиране на автомобила, шофиран от подсъдимия. Последният е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е признал подсъдимия инспектор С. за виновен, че е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от
НК.

Настоящата инстанция намира, че по делото са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина. Изцяло възприема доказателствата, събрани от първата инстанция. Намери, че не е необходимо да се събират допълнително доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи на кои доказателства се дава вяра и на кои не. Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд, след като е обсъдил всички доказателства, е стигнал до правилния извод.

Военно-апелативният съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Сочените от защитата доводи на подсъдимия не са основателни.

Основният съд чрез анализ на доказателствата е дал отговор на един от основните въпроси по делото - авторството на деянието от подсъдимия, настъпилата смърт на пострадалия и причинноследствената връзка между деяние и резултати. При обсъждане на доказателствата, изцяло е дал вяра и се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиза (л. 192 - 233, том IV, дос. пр.).

Настоящата инстанция, след като подробно обсъди тази експертиза, намери, че няма основание на същата да не се дава вяра. Не възникват съмнения относно заключението на експертите, както и че тя е напълно достатъчна и ясна, и трябва изцяло да бъдат възприети заключенията й. Чрез научни методи експертите обосновано и обстойно са отговорили на поставените им задачи. В заключителната част експертите са категорични, че както при скорост 55 км/час за автомобила, така и при 50 км/час във всички случаи велосипедистът не попада в "опасната зона". Водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спирането му. Самият подсъдим в съдебно заседание на 10.03.2009 г. дава обяснения, че "... Аз видях велосипедистите от по-рано - 100-200 метра има видимост...". Няма съмнение, че подсъдимият много преди произшествието е видял велосипедистите, възприел ги е като опасност за движението, но въпреки това е допуснал пътно-транспортното произшествие.

Възприетата от съда тройна автотехническа експертиза обстойно е обсъдила в заключението си другите експертизи по делото. Правилно и обосновано са посочени допуснатите пропуски и непълноти на тези експертизи. Това обаче не означава, че тази експертиза е в противоречие с останалите, както се твърди от защитата.

Не е вярно твърдението, че има различие между посочената тройна експертиза и назначените други автотехнически експертизи.

От целия доказателствен материал може да се направи единственият извод, че подсъдимият инспектор Ц. е извършил посоченото в обвинителния акт престъпление.

Въззивната инстанция, след обстоен анализ на цялото дело констатира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение по приложение на материалния закон. Същото обаче не е от категорията на съществените и въззивният съд може да го поправи.

Основният съд е осъдил подсъдимия, че при управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Има трайна съдебна практика на ВКС, че когато подсъдимият е нарушил двете разпоредби, то чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изключва приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Настоящият случай е точно такъв.

В тази насока обаче за подсъдимия важи правилото на reformatio in pejus - първоинстанционният съд няма право да осъди оправдан подсъдим, да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, да увеличи наказанието или да наложи по-тежко наказание на подсъдимия, дори делото да се върне за повторно гледане на съда, ако липсва протест на прокурора, жалба на частния обвинител или частния тъжител.

Едно от основните права на подсъдимия е правото му да обжалва присъдата, без да се страхува от утежняване на положението му пред по- горната инстанция. Елиминирането на това право би означавало фактически да се отрече правото на подсъдимия да обжалва присъдата на първоинстанционната инстанция пред опасението му да се влоши положението му.

При предишното разглеждане на делото (нохд № 30/2007 г.) първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал да е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Пред въззивната инстанция (внохд № 110/2008 г.) производството е образувано само по въззивна жалба на подсъдимия. Липсва протест от страна на прокуратурата или жалба на частния обвинител. Въззивният съд изцяло е отменила присъдата по нохд № 30/2007 г. и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския военен съд. При това положение, при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд няма правомощия да признае подсъдимия за виновен, че при извършването на престъплението по чл. 343а НК е допуснал нарушение за правилата на движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена, като подсъдимият инспектор Савов следва да бъде оправдан. Остава обаче виновното му нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, като е приел, че най-благоприятният закон за подсъдимия е в редакцията му към датата на извършването на престъплението - 22.09.2005 година. Това обаче не е вярно, тъй като към този момент подсъдимият не е могъл да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл. 78а НК е предвиждала, че тя се прилага за непредпазливите престъпления, за които наказанието е до три години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание до четири години лишаване от свобода.

За подсъдимия С. следва да се приложи най-благоприятният закон, а той е в редакцията му, приета със Закона за изменение и допълнение на НК - ДВ, бр. 86 от 2005 г. Това приложение на закона съвпада с правото подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК и да му се наложи административно наказание. За това присъдата на първоинстанционния съд в тази част не следва да бъде изменяна, тъй като в краен резултат подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност.

Въззивната инстанция намира, че както при определяне на размера на административното наказание, така и при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди на пострадалите основният съд е спазил всички законови изисквания. Присъдата в тази част се явява законосъобразна и справедлива, поради което не следва да бъде отменена или изменена.

Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

РЕШИ:

Изменя присъда № 9/10.03.2009 г. по нохд № 9/2009г. на Плевенския военен съд на Плевенския военен съд, като признава подсъдимия И. Ц. С. - инспектор при РС ПБЗН - гр. В. за невинен да е извършил деянието, като е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и го оправдава в тази част по първоначалното обвинение.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано и протестирано.



Решение № 138 от 14.01.2010 г. на ОС - Ямбол по в. н. о. х. д. № 377/2009 г., 1-ви нак. с-в, докладчик съдията Иванов
чл. 20, ал. 2 НК

чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6, вр. с ал. 1 НК


чл. 325, ал. 1 НК


чл. 334, т. 6 НПК


чл. 338 НПК


чл. 355, ал. 2 НПК

Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НПК действително е императивна но същата касае случая, когато делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на глава XXI от НПК.


Въззивният съд в настоящия си състав, не приема довода на защитника на подсъдимите А. С. К. и К. П. Я., че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, като е нарушен принципа за невъзможност за утежняване положението на подсъдимия, без да има протест на прокурора. Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НПК действително е императивна но същата касае случая, когато делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В конкретния казус, решението е било отменено от състав на въззивния съд и делото е било върнато, не за ново разглеждане от съда, а на прокуратурата за доразследване. Прокуратурата е тази институция, която е в правото си да определи на база на доказателствата по делото и съответното ново обвинение.


Водим от изложеното, въззивният съд намира, че обжалвана присъда на Тополовградския районен съд следва да бъде потвърдена поради липсата на основания за нейната отмяна или изменение.


Ето защо и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд


РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 102/28.10.2009г., постановена по НОХД № 139/2009 г. на Тополовградски районен съд.


РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

и т.н.

[nk7702n]

ОК, мерси за уточнението за приложение по аналогия на чл. 355 ал.2 от НПК, REVOLUTION. Така или иначе, изводът е един и същ накрая, след като се прегледат и цитираните решения и това, което съм написала по - горе, че не може да се влошава положението на подсъдимия и да се определя по - тежко наказание от новия състав, на който е върнато за разглеждане делото.

[kaligon]

Благодаря на всички за отговорите.
Още повече, че те напълно съвпадат с желаното от мен.