Съдебни експертизи

[студентка]

Моля, каже те ми, от къде мога да получа информация как се приема експертно заключение! Какво е фактическо и какво е процесуално приемане? Необходимо ми е само да ми посочите материали или нормативни актове, освен НПК и ГПК.
Благорадя Ви предварително!

[bgjurist]

Ами, колежке, зависи за каква експертиза става дума. За всяка си има разработени съответни Инструкции.

[студентка]

Благодаря Ви, изцяло ми отговорихте на въпроса!
Приятно изкарване на празниците и много успехи в работата на всички! А аз се заравям в Инструкциите.
:))

[donna]

НАРЕДБА № 10 за съдебните и арбитражните експертизи

Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 93 от 29.11.1983 г.
т. 3, р. 3, № 171а

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. Тази наредба урежда организацията по възлагането и извършването на съдебните и арбитражните експертизи, с изключение на съдебно-счетоводните, финансово-икономическите, експертизите за оценки на движими вещи, автотехническите, съдебномедицинските и съдебно-психиатричните експертизи.
Чл. 2. Експертизата се назначава от органите на предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж за изясняване на някои обстоятелства и въпроси по делата, за които са необходими специални знания от областта на науката, изкуствата, техниката, занаятите и др.
Чл. 3. (1) Експертизата се извършва от специалисти, представени от министерства, ведомства, народни съвети, организации и научни институти и утвърдени от комисията по чл. 1, ал. 3 на Постановление № 111 на Министерския съвет от 16 август 1975 г. за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1982 г.).
(2) Ръководителите на учрежденията, организациите и институтите по искане на органа, който назначава експертизата, представят допълнително нови специалисти, когато за даден вид експертиза няма утвърдени експерти или има законна пречка за назначаване на някои от тях.
(3) Когато няма съответен специалист при държавно учреждение, ведомства, народни съвети, обществени организации или научни институти, органът, който назначава експертизата, може да възложи извършването и на частно лице-експерт освен ако съответният закон забранява назначаването на частни лица.
Глава втора
РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗИТЕ
Чл. 4. (1) Министерствата, другите ведомства, учрежденията, народните съвети, организациите и научните институти изпращат предложенията за специалистите до председателите на съответния окръжен съд и Софийския градски съд.
(2) В предложенията по ал. 1 се вписват трите имена на всеки от специалистите, домашният му адрес, телефонът (служебен и домашен), както и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност и продължителността на трудовия му стаж.
Чл. 5. (1) За всеки окръг и за София-град се съставя списък на специалистите, утвърдени за експерти.
(2) Списъкът по ал. 1 се довежда до знание на съдилищата, прокуратурите, органите на предварителното разследване и арбитража. Министерствата, ведомствата, учрежденията, народните съвети, организациите и институтите се уведомяват кои от представените от тях специалисти са утвърдени за експерти.
(3) Предложенията за изменение и допълнение на списъка с нови специалисти се правят до края на съответната година. Всяка година до края на месец януари комисията по чл. 1, ал. 3 на Постановление № 111 от 1975 г. на Министерския съвет за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи прави преглед на списъка и внася необходимите изменения. Промени могат да се правят и през течение на годината.
Чл. 6. (1) Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органа на предварителното разследване, прокуратурата, съда или арбитража.
(2) В решението, постановлението или определението за назначаване на експертизата се посочват:
1. трите имена, домашният адрес на експерта, наименованието и адресът на учреждението, организацията или научният институт, където работи;
2. основанието, поради което се налага да се извърши експертизата;
3. обектът и задачата на експертизата;
4. материалите, които се предоставят на експерта;
5. срокът за извършване на експертизата;
6. размерът на необходимата сума за извършване на експертизата, когато се назначава по искане на страни по делата, които не са освободени от заплащане на разноски. Този размер не се посочва предварително по арбитражни дела.
Чл. 7. Препис от решението, постановлението или определението за назначаване на експертизата се изпраща на експерта и на ръководителя на службата, учреждението, организацията или института, където експертът работи.
Чл. 8. Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:
1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните по делото или на длъжностното лице, което е назначило експертизата;
2. което е участвувало като орган на предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж по преписката или делото или е участвувало в тях като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, обвиняем, техен повереник, настойник или попечител, обществен обвинител или защитник;
3. което е било свидетел по преписката или делото;
4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на преписката или делото;
5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните или лицата по т. 2;
6. което е извършило ревизия, чиито материали са послужили като основание за образуване на преписката или делото;
7. което е осъждано за тежко престъпление на лишаване от свобода, за подкуп, документно престъпление, престъпление по служба или престъпление против правосъдието.
Чл. 9. Ръководителят на учреждението, организацията или института осигурява условията и необходимите технически и други средства за извършване на експертизата.
Чл. 10. Органите на предварителното производство, прокуратурата, съдът и държавният арбитраж осигуряват достъп на експерта до материалите по делото, по което се извършва експертизата, и оказват необходимото съдействие за срочното и качествено изпълнение на задачата.
Чл. 11. Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
Глава трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЕКСПЕРТА
Чл. 12. При изпълнение на възложената експертиза експертът има право:
1. да се запознае с материалите, отнасящи се до въпросите на експертизата;
2. да изисква допълнителни материали по предмета на експертизата;
3. на достъп до местата и документите, предмет на експертизата.
Чл. 13. Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който я е назначил.
Чл. 14. (1) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:
1. трите си имена, на какво основание е извършена експертизата и по кое дело;
2. мястото на извършването на експертизата;
3. задачата, която е поставена;
4. материалите, които са използувани;
5. изследванията, които са направени и с какви научни и технически средства е станало това;
6. резултатите, които са получени, и изводите на експертизата.
(2) Експертът трябва да си служи с точен и ясен език и да не взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност. Изводите трябва да бъдат определени, а не уклончиви. Експертът няма право да дава заключения по правни въпроси.
(3) Когато експертизата не може да направи изводи, да даде определено заключение и да вземе становище по определени въпроси, свързани с поставената задача, това се посочва мотивирано в заключителната част.
(4) Заключението по ал. 3 се подписва от експерта.
(5) Когато експертизата е колективна и съществуват различия в мненията, всеки експерт дава отделно мотивирано писмено заключение по спорните въпроси.
Чл. 15. (1) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
(2) Ако при извършване на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.
Чл. 16. (1) Експертът представя на съответния орган писменото си заключение в необходимите преписи най-малко пет дни преди датата, за която е призован, заедно със справка, която съдържа:
1. времето, употребено за извършване на експертизата;
2. размера на направените разходи, свързани с извършването на експертизата (употребени материали, използувани пособия, пътни, дневни и квартирни пари и др.);
3. разчетната сметка на учреждението, организацията или института, по която следва да се преведат възнаграждението за извършената работа и сумата за направените разходи.
(2) Копие от писменото заключение и справката експертът представя в службата, учреждението, организацията или института, в който работи.
Чл. 17. (1) Експертът е длъжен да се яви пред органа, който е назначил експертизата, в определеното време, за което е призован, да даде заключение по въпросите на експертизата, както и да отговори на поставените му въпроси.
(2) При неизпълнение на възложената експертиза се налагат санкциите, предвидени в чл. 122, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл. 71 и 72 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) За дадено невярно заключение експертът носи наказателна отговорност.
Глава четвърта
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Чл. 18. (1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася от заинтересуваната страна на депозит по сметката на същия орган. Не се внасят предварително суми по делата на държавния арбитраж и по които страните са освободени с нормативен акт от такова задължение.
(2) След изпълнение на задачата органът, назначил експертизата, определя размера на възнаграждението, полагащо се на експерта, както и направените разходи за извършване на експертизата. Възнаграждението се определя по Тарифата за възнагражденията на съдебните и арбитражните експерти (ДВ, бр. 91 от 1975 г.). Сумите се превеждат по разчетната сметка на учреждението, организацията или института, където работи експертът.
(3) От преведените суми по ал. 1 ръководителят на учреждението, организацията или института разпорежда да се заплатят на експерта направените от него разходи при извършване на експертизата и възнаграждението за положения труд, определено от органа по предходната алинея. Когато експертизата е била включена в личния служебен план на експерта и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, на експерта се заплаща 50 на сто от определеното възнаграждение.
(4) Частта от преведената сума по ал. 3, която не следва да се заплати на експерта, бюджетното учреждение внася в приход на републиканския бюджет, а когато организацията е на стопанска сметка - сумата остава в приход на същата организация.
Чл. 19. Възнаграждението на частни лица-експерти се изплаща от органа, който е назначил експертизата, от депозитните суми, съответно от сумите на бюджета.
Чл. 20. Когато органите на предварителното разследване, прокуратурата, съда или арбитража призоват експерта от друго населено място, те му заплащат полагащите се пътни, дневни и квартирни пари за всяко явяване съгласно Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (обн., ДВ, бр. 39 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1980 г. и бр. 100 от 1981 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Параграф единствен. (1) Тази наредба се издава на основание параграф единствен, ал. 5 от заключителните разпоредби на Постановление № 111 на Министерския съвет от 1975 г. за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1982 г.).
(2) Наредбата е съгласувана с Министерството на вътрешните работи, Главната прокуратура на НРБ, Върховния съд на НРБ и Върховния държавен арбитраж и отменя Наредба № 64 за съдебните и арбитражните експертизи (ДВ, бр. 14 от 1976 г.).





НАРЕДБА № 1 от 12.01.1996 г. за автотехническите експертизи

Издадена от министъра на транспорта, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 8 от 26.01.1996 г.
кн. 2/96 г., стр. 470
т. 3, р. 3, № 174

Чл. 1. С тази наредба се урежда организацията по назначаването, възлагането, извършването и заплащането на автотехническите експертизи.
Чл. 2. Автотехническите експертизи имат за задача да изясняват всички обстоятелства, свързани с моторните превозни средства, като автопроизшествия ремонти, повреди, оценки и др., за които се искат специални знания.
Чл. 3. Автотехническата експертиза се назначава с постановление или определение от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 4. В постановлението или определението се посочват:
1. основанието, поради което се налага да се извърши експертизата;
2. обектът и задачата на експертизата;
3. материалите, които се предоставят на експерта;
4. трите имена и домашният адрес на експерта;
5. срокът за извършване на експертизата.
Чл. 5. (1) Автотехническите експертизи се възлагат на специалисти от държавни и частни предприятия, институти, ВУЗ и специалисти на частна практика.
(2) Специалистите, назначавани за експерти, трябва да са включени в списъка, изготвен по реда на чл. 1, ал. 3 от ПМС № 111 от 1975 г.
Чл. 6. При трудности или нужда от допълнително изследване експертът може да предлага на органа, назначил експертизата, увеличаване броя на експертите.
Чл. 7. При назначаване на повторна експертиза в заключението задължително се взема обосновано становище относно изводите на предходната.
Чл. 8. Експертите пазят в тайна материалите, събирани в предварителното и съдебното производство, и данните от експертизата.
Чл. 9. Експертът, на който е възложено да даде заключение, е длъжен да изпълни точно и в срок задачите по автотехническата експертиза. При непълнота или неяснота в задачата той може да поиска допълнителни указания от органа, който е назначил експертизата.
Чл. 10. Експертът има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до автотехническата експертиза, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача. По време на изпълнение на експертизата той поддържа връзка с органа, който я е назначил.
Чл. 11. Всички органи и лица, у които се намират материали, предмет на експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за срочното изпълнение на задачата.
Чл. 12. (1) След като извърши необходимите изследвания, експертът съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; номер и година на делото или преписката; органа, който е назначил експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите на експерта. Заключението се подписва от експерта.
(2) Когато експертите са повече от един и са на различно мнение, всеки от тях дава отделно мотивирано заключение по спорните въпроси.
(3) Ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.
Чл. 13. Автотехническата експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.
Чл. 14. (1) Експертът е длъжен да се яви пред съответния орган, назначил експертизата, когато бъде призован, за да потвърди заключението си.
(2) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини на експерта се налагат санкциите, предвидени в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) За дадено невярно заключение експертът носи наказателна отговорност съгласно Наказателния кодекс.
Чл. 15. (1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася на депозит по неговата сметка от заинтересуваната страна. Не се внасят предварително суми за извършване на експертиза само по дела, по които с нормативни актове страните са освободени от такива задължения.
(2) След изпълнение на експертната задача органът, назначил експертизата, определя направените от експерта лични разходи, размера на полагащото му се възнаграждение и разходите за извършване на експертизата.
(3) Личните разходи и определеното възнаграждение се изплащат непосредствено на експерта от органа, назначил експертизата.
(4) Разходите за извършване на експертизата, направени от държавни или частни предприятия или институти, се превеждат от органа, назначил експертизата, по съответната банкова сметка.
(5) Когато експертизата е била извършена от експерта в рамките на работното време и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, 50% от определеното възнаграждение се изплаща на експерта, а останалата част - на предприятието, в което работи.
Чл. 16. Когато органите на предварителното разследване, прокуратурата и съдът призовават експерта от друго населено място, те заплащат полагащите му се пътни, дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за командировките в страната.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание параграф единствен, ал. 3 от ПМС № 111 от 1975 г. за подобряване организацията на съдебните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1982 г., бр. 5 от 1995 г.) и отменя Наредба № 1 за автотехнически експертизи (обн., ДВ, бр. 51 от 1976 г.; попр., бр. 63 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1983 г.).



НАРЕДБА № 1461 за съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи

Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 84 от 31.10.1975 г.
т. 3, р. 3, № 172

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Съдебно-счетоводната и финансово-икономическата експертиза (наричана по-нататък за краткост "експертиза" (е способ за установяване по документи на факти и обстоятелства по счетоводно, отчетно, финансово-икономическо и финансово-контролно естество, въз основа на които се дават заключения от значение за решаването на финансово-начетни, граждански, арбитражни дела и предварителни производства.
Чл. 2. Когато за изясняване на някои обстоятелства по предварителното производство или делото, имащо за предмет акт за начет, трудов спор, неизпълнение на договор, последвано от вреди, пропуснати ползи, неустойки и др., са необходими специални знания из областта на счетоводната отчетност и финансовата дейност, финансовия контрол и договорните задължения, изразени в счетоводството, съдът, арбитражът или органът на предварителното производство назначава съдебно-счетоводна или финансово-икономическа експертиза.
Чл. 3. Съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи се извършват само от окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите.
Глава втора
РЪКОВОДСТВО, ОРГАНИЗАЦИЯ И ЗАДАЧИ НА СЛУЖБИТЕ
Чл. 4. Министерството на финансите ръководи, организира и контролира експертизите и пряко подчинените му окръжни служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи. Тази дейност се провежда чрез отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" и чрез окръжните служби.
Чл. 5. На отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" към управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" при Министерството на финансите се възлагат следните задачи:
1. предлага чрез началника на управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" на министъра на финансите за назначаване на щатните експерти и утвърждаване кандидатите за извънщатни методолози, сътрудници и експерти;
2. ръководи методически съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи. За тази цел дава нареждания, задължителни за службите;
3. упражнява контрол върху качеството на тези експертизи с оглед да са законосъобразни, обективни, обосновани и компетентно да отговарят на поставените им задачи;
4. ръководи организацията и проверява дейността на службите по места, провежда инструктаж, дава препоръки и посочва мерки за отстраняване на констатирани слабости и подобряване на тяхната работа;
5. упражнява сигнални функции чрез министъра на финансите пред централни ведомства, обединения и организации за констатирани слабости в организацията и формите на счетоводната отчетност и финансовия контрол, договорната дисциплина и др. за вземане мерки и провеждане на мероприятия за опазване на социалистическата собственост;
6. разработва мероприятия и материали с оглед да се създава еднаквост в практиката и работата на експертите. За тази цел дава нареждания и упътвания по всички въпроси, отнасящи се до извършването на експертизите - задачи, констатации, изводи, свързването им с нормативните актове, съдебната и арбитражната практика и др.;
7. организира и провежда курсове, лекции и др. за повишаване квалификацията на експертите, за подобряване качеството на експертизите и за срочното им извършване;
8. дава мнение по възникналите спорове между експертите и службите във връзка със заключенията на експертите. Това мнение е задължително за експертите;
9. следи и прави предложения за целесъобразното разпределение на експертизите между експертите в изпълнение на разпорежданията на тази наредба, като се вземат под внимание и качествата на отделните експерти;
10. поддържа връзка с Министерството на правосъдието, Върховния съд на НРБ, Главната прокуратура на НРБ, Върховния държавен арбитраж, МВР и др. по въпросите на съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи;
11. ръководи службите по водене на отчетността на постъпилите суми от органите, назначили експертизата, за всяко дело и изплатените суми на нещатните експерти и сътрудници;
12. упражнява контрол върху постъпленията на сумите, преведени от органите, назначили експертизите, и изплащането им на експерта. На лицата, упражняващи този контрол, се дават от министъра на финансите права на финансови ревизори;
13. представя на министъра на финансите отличилите се ръководители на служби и експерти за морално и материално стимулиране с оглед на тяхната висококачествена и резултатна дейност.
Чл. 6. Във всеки окръжен град има по една служба за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи, а за София и Софийски окръг - обща служба.
Чл. 7. Окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи са пряко подчинени на Министерството на финансите, като само в домакинско отношение (предоставяне на необходими самостоятелни помещения, отопление, осветление, инвентар, канцеларски материали, командировки и др.) се придават към отдел "Финанси" на съответния ОНС, а за София - на СНС. Сумите за тези разходи се предвиждат и получават от бюджета на ОНС и СНС.
Чл. 8. Всяка окръжна служба се ръководи от ръководителя на службата - щатен експерт, и се състои от един или повече щатни експерти, в помощ на които могат да бъдат придадени и нещатни. Щатните експерти се назначават, уволняват, повишават и наказват със заповед от министъра на финансите. Нещатните експерти и сътрудници се определят със заповед на министъра на финансите.
Чл. 9. (1) Окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи имат следните задачи:
1. въз основа на решение на органите на предварителното производство, съда или държавния арбитраж, с което се назначава експертизата, възлагат извършването й от определен (определени) от нея експерт (експерти);
2. организират и ръководят работата на щатните и нещатните експерти, както в окръжния град, така и в неговия район;
3. контролират извършването на експертизите, проверяват представените по тях заключения и дават указания за тяхното изясняване, допълване и отстраняване на незаконосъобразни констатации и изводи;
4. представят окончателно завършените и проверени заключения на съответните органи, назначили експертизите. Това правят със съпроводително писмо. Когато се налага, правят предложения и препоръки на тези органи относно необходимостта от изясняване на някои обстоятелства във връзка с констатациите и изводите в заключенията;
5. поддържат постоянна връзка с органите, назначили съответните експертизи, с оглед цялостното изпълнение на поставените задачи, за евентуалното им разширяване, за правилното насочване на проверките, тяхното конкретизиране, документиране и др.;
6. дават консултации и мнения на експертите, на съдебните, прокурорските, следствените и арбитражните органи по счетоводно-отчетни и финансово-контролни въпроси, по договорната дисциплина и др. Когато поставените въпроси не могат да бъдат правилно и компетентно решени на място, те се отнасят чрез отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" до управление "Съдебна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" при Министерството на финансите;
7. дават мнения за размера на следващото се възнаграждение за всяка извършена експертиза с оглед сложността на задачите и времетраенето на експертизата;
8. провеждат периодично, поне веднъж в годината, съвещание с експерти от окръга за уеднаквяване на експертизите, за подобряване качеството на заключенията, изясняване и уточняване на принципни въпроси във връзка с експертизите и др. На тези съвещания се поканват съдии, прокурори, следователи, арбитри и представители на държавния финансов контрол;
9. упражняват сигнални функции за констатираните от тях или от експертите слабости и нередности, допуснати от счетоводната отчетност или финансовия контрол при извършване на счетоводни и финансово-икономически експертизи;
10. провеждат мероприятия по своя инициатива или по даден им от Министерството на финансите план за подобряване организацията и метода на експертизите, както и за повишаване квалификацията на експертите;
11. изплащат определените от органа, назначил експертизата, суми за възнаграждения на нещатните експерти, извършили експертизи;
12. водят пълна отчетност на преведените суми от органите, назначили експертизата, за всяко дело и изплатените суми на нещатните експерти и сътрудници, като откриват за тази цел партиди на всеки нещатен експерт или сътрудник;
13. водят картотека за работата на експертите, като отразяват в личните им картони данни за извършените експертизи, по кои дела, за колко време, за размера на възнаграждението и др.;
14. образуват лично досие за всеки експерт, в което се съхраняват документите по приемането, утвърждаването и регистрирането му;
15. представят на Министерството на финансите отличили се експерти за морално и материално стимулиране, а провинилите се - за дисциплинарно наказание;
16. представят на Министерството на финансите годишен отчет за дейността на окръжната служба през изтеклата година.
(2) Окръжните служби притежават собствен печат, а служебната им кореспонденция се подписва от ръководителя на службата.
Глава трета
ЕКСПЕРТИ
Чл. 10. Съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи се извършват от щатни или нещатни експерти при съответните окръжни служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи по искане на органите на предварителното производство, съда или държавния арбитраж.
Чл. 11. (1) Началниците на окръжните служби периодично правят преценка на дейността на щатните и извънщатните експерти с оглед качеството на техните експертизи и заключения и въз основа на тях правят предложение до Министерството на финансите за освобождаването от длъжност на щатен експерт или пък заличаването от списъка за утвърдените нещатни експерти и сътрудници онези от тях, които са показали некачествена работа и не отговарят на изискванията за експерт.
(2) Началникът на отдела за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите след получаване на писмени обяснения от засегнатия експерт и след проверка на доклада изготвя съответно предложение до министъра на финансите.
(3) Преценка и доклад за експертите прави по своя инициатива и началникът на отдела за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи при Министерството на финансите. Той прави и преценка на дейността на ръководителите на окръжните служби, като в конкретни случаи с мотивиран доклад до министъра на финансите прави предложение за неговото освобождаване от длъжност или награждаване.
Чл. 12. За щатни експерти се назначават лица, които имат висше образование по финансови, икономически, счетоводни или правни науки с трудов стаж по специалността (като счетоводители, икономисти или финансови ревизори) 12 години.
Чл. 13. (1) Кандидатите за щатни експерти представят чрез съответната окръжна служба молба с необходимите документи до министъра на финансите. По същия начин подават молба и извънщатните експерти, към която прилагат и следните документи:
1. автобиография;
2. личен формуляр;
3. документ за образование;
4. документи за трудов стаж;
5. свидетелство за съдимост.
(2) За стаж по специалността се счита службата като главен счетоводител; зам.-главен счетоводител; отговорен счетоводител; счетоводител-експерт; счетоводител и други счетоводни длъжности; главен финансов ревизор; финансов ревизор; ревизор на материално-отговорни лица; финансов инспектор; контрольор във финансово-счетоводни икономически и бюджетни служби; икономист; плановик; изпълнител по бюджета; главен икономист и главен специалист във финансово-счетоводни икономически и бюджетни служби; ръководни финансово-счетоводни и икономически длъжности - началник управление, зам.-началник управление, началник отдел, зам.-началник отдел, ръководител сектор, завеждащ икономически служби; съветник по финансово-икономически въпроси.
Чл. 14. (1) Когато щатните експерти са недостатъчни, за да изпълнят своите служебни задачи по методологията и контрола на експертизите, към окръжните служби се придават и нещатни експерти-сътрудници.
(2) Нещатните експерти се определят от министъра на финансите по представен доклад от съответната окръжна служба, след като тя ги е проучила дали отговарят на изискванията за експерти. Проучванията се извършват по отношение на тяхната квалификация, практически и теоретични познания и техните морално-политически качества.
(3) За нещатни експерти се утвърждават висококвалифицирани специалисти по счетоводно-отчетни, икономически и финансово-контролни въпроси, с висше образование по счетоводни, икономически, финансови и правни науки, с трудов стаж по специалността (като счетоводители, икономисти и ревизори) не по-малко от 12 години.
(4) Броят на нещатните експерти, необходими на службите, се определя с оглед на нуждата от тях от Министерството на финансите по мотивиран доклад на началника на съответната служба.
Чл. 15. (1) По право се утвърждават за експерти:
1. професори, доценти и преподаватели по финансови и счетоводни науки във висши учебни заведения и хабилитирани научни сътрудници по същите науки, включително и в научните институти;
2. получилите звание "експерт" или "главен експерт" като счетоводители или финансови ревизори.
(2) Лицата, които се считат по право експерти, за да се регистрират като нещатни експерти, подават до съответната служба молба с документ, установяващ това им право.
Чл. 16. (1) Където няма достатъчно кандидати с висше образование за извънщатни експерти, по изключение се приемат и лица със съответно средно образование и трудов стаж по специалността 20 години.
(2) Заварени нещатни експерти със средно образование по специалността при доказана много добра квалификация (от досегашните извършени от тях експертизи и заключения) запазват правата си на експерти, след като се представи в Министерството на финансите мотивиран доклад за това от началника на съответната служба или от началника на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи".
Чл. 17. (1) Документите, представени от кандидатите за нещатни експерти, се проучват от началника на службата, след като той прави предложение пред Министерството на финансите.
(2) Управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" чрез отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при Министерството на финансите прави предложение за одобряването или неодобряването на кандидата за експерт. Решението му се съобщава в 7-дневен срок от неговата дата.
(3) Ако кандидатът за извънщатен експерт е утвърден за експерт, въз основа на заповедта на министъра на финансите окръжната служба го включва в списъка на извънщатните експерти и му открива личен картон (партида).
(4) Окръжната служба издава на утвърдените експерти карта за легитимирането им пред съответните органи и места.
Чл. 18. Експерти не могат да бъдат осъждани лица - лишени от права да заемат отчетническа длъжност, и лица, които нямат необходимите за това качества.
Чл. 19. (1) За оказване помощ и съдействие на службите за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи и на отдела за същите при Министерството на финансите по методическото ръководство и за упражняване на контрол върху заключенията на нещатните експерти могат да се привличат и нещатни сътрудници.
(2) Нещатните сътрудници се определят срочно със заповед на министъра на финансите и работят по граждански договор.
(3) Нещатните сътрудници се подбират измежду регламентираните най-добри и най-подходящи нещатни експерти след прецизна преценка на техните качества.
(4) Възнагражденията на нещатните сътрудници се изплащат от "Фонда за изплащане възнагражденията на нещатните експерти и сътрудници".
(5) Извършването на експертизи може да се възлага и на нещатните сътрудници.
Глава четвърта
ВЪЗЛАГАНЕ, ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗИТЕ И КОНТРОЛ ВЪРХУ
ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕКСПЕРТИТЕ
Чл. 20. (1) Ръководителят на окръжната служба възлага на съответен експерт извършването на всяка отделна експертиза с оглед неговата квалификация, естеството на делото и задачите на експертизата.
(2) Окръжната служба с възлагането на експертизата поема ръководенето, наблюдението, контрола на място и извършването й в срок, като дава конкретни указания.
Чл. 21. (1) Задачите на експертизата се определят от органа, който я е назначил. Те трябва да бъдат конкретни, като се ограничават само до обстоятелствата, за които съществува непълнота, недокументираност, спор и др. Експертиза, която повтаря изцяло извършената ревизия, може да се допусне само от органа, назначил експертизата.
(2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложените му задачи без знанието и съгласието на органа, назначил експертизата. Когато се налага това, той докладва на последния (а преди това и на ръководителя на службата), че то е в интерес за установяването на материалната истина.
(3) По арбитражните дела не трябва да се допуска експертизата да се свежда в същност до уточняване на сметните отношения между страните. По тези дела експертизата се назначава, след като сметките между страните са били предварително уточнени, по конкретен спор, по въпроси и обстоятелства, по които страните не могат да постигнат съгласие.
Чл. 22. При извършване на експертизите експертите се съобразяват с действуващите закони и укази, актовете на Министерския съвет и нормативните актове, отнасящи се до счетоводната отчетност, финансовата дейност и финансовия контрол.
Чл. 23. (1) Всяка експертиза се извършва в срока, определен от органа, който я е назначил. Срокът трябва да е достатъчен за извършването на експертизата, за да не става причина за отлагане на делото.
(2) Ако органът, назначил експертизата, не е определил други срокове, експертите са длъжни да представят заключенията си в службата най-късно пет дни преди гледане на делата, а службата от своя страна след проверка да ги представи на съответния орган най-късно три дни преди гледане на делото.
Чл. 24. (1) Органът, назначил експертизата, определя размера и срока за внасяне на депозита, необходимо за заплащането на възнаграждението за извършване на експертизата, като по възможност взема мнението на съответната служба.
(2) Експертизите по гражданските и арбитражните дела се извършват само ако предварително е внесен реален депозит съгласно ал. 1 по установения ред (чл. 40, ал. 4). В противен случай експертизите не се извършват.
Чл. 25. Всяка експертиза се приключва с писмено мотивирано заключение, в което се отразяват констатациите и изводите в резултат на извършените проверки и в отговор на възложените задачи.
Чл. 26. (1) Заключението трябва да съдържа адреса на органа, назначил експертизата, името и адреса на експерта, характера и номера на делото, имената на страните, размера на иска, датата на която е насрочено делото, къде е извършена експертизата, както и следните раздели: задачи на експертизата, обстоятелства по делото, проверени документи и книжа, констативно съобразителна част и заключителна част.
(2) В раздел "Задачи на експертизата" се посочват поставените задачи от органите на предварителното производство, съда или държавния арбитраж. Те се вписват точно така, както са формулирани в решението на органа, назначил експертизата, без каквото и да било допълнения или изменения.
(3) В раздел "Обстоятелства по делото" се излага основанието за образуване на делото и обстоятелствата, свързани с неговия характер.
(4) В раздел "Проверени документи и книжа" се посочва какви документи са били предмет на извършените проверки, каква отчетност е водена в счетоводството и складовете (магазините), редовно и правилно ли е водена и др. При проверките се отбелязва кои от заинтересуваните страни и лица са присъствували.
(5) В констативно-съобразителната част се излагат констатациите на експертизата в резултат на извършената проверка по документите и за какъв период, както и всички обстоятелства, свързани с тях, за да се отговори на поставените и задачи и да се мотивират изводите. Констатациите трябва да бъдат конкретни, обвързани с получените и проверените от експерта писмени документи, счетоводни записвания, протоколи, калкулации, ордери, ведомости и др., като се посочват техните номера, дати или други данни за конкретизиране тяхното местонахождение. При необходимост експертът взема заверени преписи от важни за експертизата документи, които прилага към заключението. Установените при проверката обстоятелства се излагат по реда на констатациите в акта за начет, исковата молба или така, както са поставени в задачите. Ако констатациите са свързани с проучен и проверен обилен цифров материал, целесъобразно и прегледно е последният да бъде отразен в отделни обяснителни таблици, които се прилагат към заключението. Изложението на констатациите трябва да бъде ясно и прегледно.
(6) Заключителната част съдържа изводите, до които експертът е стигнал въз основа на резултатите от извършените проверки, проучванията и анализите в областта на отчетността, счетоводството и финансовия контрол и с които дава отговор на въпросите, поставени му със задачите от органа, назначил експертизата, се излагат в тази част на заключението резюмирано, в сбита форма, ясно и определено по смисъл.
(7) В констативно-съобразителната и в заключителната част експертът трябва да си служи с точен и ясен език, да не взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност. Изводите да бъдат определени, а не уклончиви, да не се обосновават и изразяват с алтернативи, предложения, варианти и др.
(8) Когато експертизата не може да направи изводи, да даде определено заключение и да вземе становище по отделни или по всички въпроси, свързани с поставените задачи, тя излага това мотивирано в заключителната част.
Чл. 27. (1) Заключението не може да съдържа констатации и изводи, обосновани със събрани от експертизата обяснения, свидетелски показания и др. Експертизата няма право да събира и не е компетентна да преценява такива доказателства.
(2) Ако органът, назначил експертизата, й постави конкретна задача да даде заключение с оглед на депозираните при следствието или в съдебно заседание свидетелски показания, тя може да изложи в него констатации въз основа на тези показания.
Чл. 28. (1) Писменото заключение на експертизата се представя задължително на окръжната служба, за да бъде проверено от нея.
(2) След надлежна проверка на заключението службата го представя на органа, назначил експертизата.
(3) В случай че след представянето на заключението стане необходимо да се възложат допълнителни задачи на експертизата, след надлежна проверка тя изготвя и представя на окръжната служба допълнително заключение, което се движи по същия ред, както първото заключение.
Чл. 29. Във връзка с проверката на представените им от експертите заключения службите могат да се запознават с данните по делата. С оглед на това те могат да извършват и проверки в съответното учреждение, предприятие или организация с цел да бъдат уточнени и изяснени констатациите, данните и изводите на проверяваните заключения. Главните и всички счетоводители са задължени да им оказват необходимото пълно съдействие.
Чл. 30. Заключенията на експертите се представят на службите, за да се установи качеството им съобразно поставените на експертизата задачи, дали те с оглед на тези задачи и констатираните по счетоводните документи обстоятелства са законосъобразни и обективни, отговарят ли на изискванията, принципите и правилата на счетоводната отчетност, финансовия контрол, на финансовото законодателство. С проверката се цели да се установи от страна на службите:
1. с оглед на поставените му задачи правилно ли се е насочил експертът към проверка на съответните първични документи, правилно ли е установил с тях имащите значение за делото данни и факти, както и правилно ли е обяснил техния характер;
2. същият взел ли е пред вид възраженията и обясненията за задълженото лице, на ищеца или ответника и установил ли е тяхната основателност;
3. отговаря ли се в заключението на поставените от експертизата задачи мотивирано, ясно, определено и убедително;
4. има ли в съдържанието на заключението вътрешни противоречия и незаконосъобразни и необективни обосновки, неточни или неясни формулировки, които могат да предизвикат различни тълкувания на изводите на заключението и техния смисъл и евентуално да се подведат съдът, прокуратурата или арбитражът към неправилни решения;
5. по финансово-начетните дела правилно ли е разграничена отчетната дейност на начетения от тази на неговия предшественик и неговия приемник, както и ако отговорните лица са няколко, правилно ли са разграничени техните отговорности;
6. използувал ли е експертът при изготвяне на заключението документи, за които са необходими специални проверки и преценки, които не са от негова компетентност (при извършени подправки на документи, чужди подписи и други графологични и технически изследвания). В случай че не ги е използувал, но е имало такива - отбелязал ли е в заключението тяхното наличие и необходимостта от такива проверки, за да привлече вниманието върху това на органа, назначил експертизата;
7. изложени ли са в заключението констатации и изводи, обосновани със събрани от експерта показания, обяснения, наблюдения, със субективни несъвместими с компетентността му преценки и др. под.;
8. позовава ли се и правилно ли се позовава на нормативните актове по въпросите на счетоводната отчетност, финансово-производствената дейност, финансовия контрол, договорната дисциплина и др.
Чл. 31. (1) Ръководителите на службите са длъжни да организират контрола върху експертизите по такъв начин, че да не се допуска отлагане на делата.
(2) Органите на предварителното производство, съдът и държавният арбитраж приемат само проверени от окръжната служба заключения.
Чл. 32. Когато експертът не може да извърши възложената му експертиза поради отвод, за това, че работи или е работил през последните три години в предприятието, учреждението и др., в което ще извърши експертизата и чиито интереси са свързани с делото, затова че проверките се отнасят до дейността на лица, с които експертът се намира в роднински връзки по права, възходяща и низходяща линия, по съребрена линия, братя, сестри и съпрузи или по условията по ГПК и НПК, службата незабавно взема необходимите мерки за възлагане експертизата на друг експерт, на когото оказва съдействие за извършването й в срок.
Чл. 33. Експертизата се извършва лично от експерта, на когото е възложена. Той от своя страна няма право да привлича други лица - експерти или не, да участвуват в проверката, нито пък да се позовава на чужди извлечения, констатации и изводи, свързани със задачите на експертизата.
Чл. 34. Заключението на експертизата се изготвя по установения образец в писмена форма на пишеща машина в необходимия брой екземпляри с оглед характера на делото и страните. Копие от заключението се съхранява в окръжната служба.
Чл. 35. (1) Когато заключението е непълно, неясно, погрешно, неправилно, незаконосъобразно, необективно и др., службата не прави поправки в него, а го връща на експерта с указания в каква насока да се извършат проверки или в какъв смисъл да се поправи, да се измени или да се допълни.
(2) Спорните въпроси между окръжната служба и експерта в това отношение се отнасят до Министерството на финансите - управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи", респ. отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи", което при наличие на основания мотивирано предлага на органа, назначил експертизата, извършването на допълнителна или повторна експертиза от други експерти.
(3) При несъществени различия между заключението и други доказателства по делото, редакционни неточности, аритметически грешки, грешки в наименованията на стоки и др. експертът може да ги уточни и поправи в службата, без да му се връща заключението.
Глава пета
ФОНД "ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА
НЕЩАТНИТЕ ЕКСПЕРТИ И СЪТРУДНИЦИ"
Чл. 36. На основание чл. 2, ал. 5 на Постановление № 111 на Министерския съвет от 16 август 1975 г. се създава фонд "Изплащане на възнагражденията на нещатните експерти и сътрудници" (наричан по-нататък "Фонда"). Имат се пред вид възнагражденията, предназначени за изплащане на експертите, извършили съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи, както и на нещатните сътрудници, привлечени за оказване помощ и съдействие на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при Министерството на финансите и службите за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи по методическото ръководство и за упражняване контрол върху заключенията на нещатните експерти съгласно чл. 2, ал. 3 на горното постановление.
Чл. 37. (1) В приход на фонд "Изплащане на възнагражденията на нещатни експерти и сътрудници" се внасят всички суми, определени от органите на предварителното производство, съда, държавния арбитраж, назначили съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи.
(2) Сумите по ал. 1 се набират от следните източници:
1. бюджетни средства за заплащане възнаграждения на експерти, извършили съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи по предварителни производства и по наказателни от общ характер дела;
2. депозирани суми, предназначени за извършване на експертизите по граждански, трудови, арбитражни, наказателни, както и други дела, имащи частен характер, внасяни от страните по тези дела;
3. суми, предназначени за командировки на експертите.
(3) Внасянето на суми в приход на фонда става в размер и срок, определени от органите, назначили съответните експертизи.
(4)) Възнагражденията на нещатните сътрудници и методолозите се изплащат от предназначените за тази цел средства по сметката на службите.
(5) Сумите по ал. 2 се внасят в ДСК по специална извънбюджетна сметка, която се открива по искане на министъра на финансите.
Чл. 38. (1) Разпоредител с фонда и кредита е министърът на финансите. Той делегира тези права на ръководителите на окръжните служби за съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи.
(2) Ръководителите на службите в окръзите изплащат от специалната извънбюджетна сметка на фонда в ДСК възнагражденията на нещатните експерти и сътрудници към окръжните служби и командировъчни пари.
Чл. 39. (1) Ръководителите на службите вземат необходимите мерки за организирането, прилагането и воденето на пълна отчетност на сумите на фонда съгласно изискванията.
(2) Отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" на Министерството на финансите упражнява финансов контрол поне веднъж в годината на всички служби относно движението на сумите на фонда по прихода и разхода.
Глава шеста
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Чл. 40. (1) С представянето на провереното заключение на органа, назначил експертизата, ръководителят на окръжната служба дава мнение за размера на възнаграждението, което следва да се изплати на експерта.
(2) Органът, назначил експертизата, с определение (постановление) определя размера на възнаграждението по ал. 1.
(3) По нареждане на органа, назначил експертизата, сумата, определена от него по делата, по които разходите за експертизите - възнагражденията, се изплащат от бюджета, се превежда изцяло по специална сметка на окръжната служба в ДСК за същия фонд. По гражданските и арбитражните дела определеният размер на депозита по реда на чл. 24, ал. 1 от наредбата се внася от страните, поискали експертизата, също в специалната сметка на окръжната служба в ДСК.
(4) По гражданските и арбитражните дела експертизата не се извършва, ако определеният депозит не е внесен в посочения срок, освен ако органът, назначил експертизата, разпореди друго.
(5) Ако определените от органа, назначил експертизата, суми, предназначени за фонда, не се внесат от страната, която ги дължи ръководителят на службата служебно иска от този орган да издаде изпълнителен лист за принудителното им събиране.
Чл. 41. (1) Възнаграждението на нещатните експерти при службите се определя на ден по размери съгласно тарифа, издадена от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите съгласно § 1 от Постановление № 111 (ДВ, бр. 74 от 1975 г.).
(2) Върху размера на възнаграждението на експерта органът, назначил експертизата, по предварителното мнение на окръжната служба определя и допълнителна сума, която трябва да се внесе във фонда, предназначена за възнаграждения на нещатните методолози към Министерството на финансите и сътрудници към окръжните служби. Тази сума се определя по реда в размер, указан в тарифата по предходната алинея. Възнагражденията на нещатните сътрудници и методолози се определят също на ден съгласно посочената тарифа.
(3) В решението на органа, назначил експертизата, пътните, дневните и квартирните пари за експертите се посочват отделно от възнаграждението за труд. Пътните разноски се определят съгласно цените за пътуване по БДЖ, с автобуси, самолети и др. Дневните и квартирните пари се изплащат в размер, определен съгласно Наредбата за служебните командировки на работниците и служителите. За тази цел експертът представя командировъчно удостоверение или служебна бележка, заверени от предприятието (службата), където е била извършена проверката.
(4) Възнаграждението за труда се определя по представена от експерта декларация за действително употребеното време. Службата след надлежна проверка вписва в декларацията предлагания от нея размер на възнаграждението и отделно сумата за командировъчни пари. След това органът, назначил експертизата, определя размера на двете суми.
Чл. 42. Възнагражденията на експертите за извършените от тях експертизи се изплащат от ръководителите на окръжните служби въз основа на документ, издаден от органа, назначил експертизата.
Глава седма
МЕТОДИЧЕСКИ СЪВЕТ
Чл. 43. В Министерството на финансите при управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи", респ. отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи", се създава методически съвет в състав: трима представители на Министерството на финансите - един от Главно управление на държавен финансов контрол, двама от управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи", един представител на Министерството на правосъдието, един на Главната прокуратура на НРБ, един на Върховния държавен арбитраж и двама представители на експертите в София.
Чл. 44. Методическият съвет се председателствува от началника на управление "Счетоводна отчетност и съдебно-счетоводни експертизи" при МФ, респ. от началника на отдел "Съдебно-счетоводни експертизи" при същото управление. Неговите заседания се провеждат както по предварително определен дневен ред, така и при нужда по преценка на председателя на съвета.
Чл. 45. (1) Методическият съвет разглежда и взема становища по принципни въпроси във връзка със съдебно-счетоводните и финансово-икономическите експертизи.
(2) За заседанията на методическия съвет и взетите решения се водят протоколи.
Глава осма
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ
Чл. 46. (1) За неизпълнение и нарушение на задълженията си, за даване некачествени заключения - незаконосъобразни, необективни, необосновани, несъстоятелни, с неубедителни изводи и др., за неспазване на определените срокове за изпълнение на възложените им задачи, вписване неверни данни в декларациите за действително употребените дни, за извършване на експертизи без знанието на службата и без да им са възложени от нея, за непредставяне на службата заключения за проверка, за неспазване на нормативните актове, отнасящи се до счетоводната отчетност и финансовия контрол, експертите отговарят дисциплинарно освен ако нарушенията са такива, водещи до наказателна отговорност.
(2) Щатните експерти носят дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда.
(3) Нещатните експерти се наказват със:
1. предупреждение;
2. отстраняване от работа като експерт до 1 година;
3. заличаване от списъка на експертите.
(4) Наказанията по т. 1 и 2 се налагат от ръководителя на службата с мотивирана заповед, която може да се обжалва в месечен срок от връчването пред министъра на финансите, чието решение е окончателно.
(5) Санкцията по точка 3 се налага със заповед на министъра на финансите. Това става въз основа на мотивиран доклад на ръководителя на службата или от началника на отдел "Съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи" при Министерството на финансите.
(6) Ако се установи, че временно отстраненият експерт е извършил експертизи или други нарушения през време на отстраняването му, той се заличава окончателно от списъка на експертите със заповед на министъра на финансите.
(7) След съобщението за наложеното му наказание по т. 2 и 3 експертът писмено декларира на службата възложените му, но незапочнати или недовършени експертизи. За недовършените експертизи му се дава срок за довършване и представяне на заключенията, а незапочнатите се възлагат на други експерти.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Параграф единствен. (1) Тази наредба се издава въз основа на т. 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 111 на Министерския съвет от 16 август 1975 г. (ДВ, бр. 74 от 1975 г.) и отменя:
1. Наредбата за организацията и задачите на службите за съдебно-счетоводни експертизи (Изв., бр. 50 от 1957 г.; изм., ДВ, бр. 57 от 1966 г.; попр., бр. 63 от 1966 г. и бр. 9 от 1973 г.);
2. Инструкцията за приложение на Наредбата за организацията и задачите на службите за съдебно-счетоводни експертизи (ДВ, бр. 58 от 1966 г.; попр., бр. 63 от 1966 г.; изм., бр. 67 от 1969 г.).
(2) Наредбата се издава от Министерството на финансите и е съгласувана с Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Главната прокуратура на НРБ, Върховния съд на НРБ и Върховния държавен арбитраж.
(3) Министерството на финансите дава тълкувания по прилагането на тази наредба.



НАРЕДБА № 23 от 18.05.1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи

Издадена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 45 от 3.06.1994 г.
кн. 7/94 г., стр. 250
т. 3, р. 3, № 173

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се назначават от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).
(2) Експертизата се възлага на специалисти от държавни и частни поликлиники и болнични лечебни заведения, от висшите медицински училища или на частна практика, както и на пенсионери.
Чл. 2. При трудности или нужда от допълнително изследване експертът може да предлага на органа, назначил експертизата, увеличаване броя на експертите, превръщане на амбулаторната експертиза в стационарна и промяна на мястото на нейното извършване.
Чл. 3. При назначаване на повторна експертиза в заключението задължително се взема обосновано отношение към изводите на предходната.
Чл. 4. Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експерти пазят в тайна материалите, събирани в предварителното и съдебното производство, и данните от експертизата.
Чл. 5. Здравните заведения, както и частно практикуващите лекари оказват всестранно съдействие на експертите при изпълнение на поставените задачи, включително и предоставяне на оригиналната медицинска документация.
Чл. 6. Всички експертизи се регистрират в създаден за целта журнал и копия от тях се съхраняват в архивата на заведението или частния кабинет.
Чл. 7. (1) Страните по делото, съдът, прокуратурата и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации.
(2) Консултациите по ал. 1 се извършват от специалисти, които отговарят на изискванията за експерти.
(3) Консултацията има за задача да отговори на специфични въпроси от кръга на съответната компетентност, които имат отношение към делото.
(4) Консултацията се заплаща от възложителя пряко на специалиста консултант.
Чл. 8. Министърът на здравеопазването определя главните експерти по съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, които съгласувано с него провеждат мероприятия за подобряване на организационното, методичното, научното, кадровото и материалното състояние на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза в страната.
Чл. 9. Главните експерти уведомяват Министерството на здравеопазването за слабости в дейността на здравните заведения, които са установени във връзка с извършването на експертната дейност.
Глава втора
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 10. Обекти на съдебномедицинската експертиза са:
1. живи лица;
2. човешки трупове и трупни части;
3. веществени доказателства.
Чл. 11. Съдебномедицинската експертиза на живи лица се извършва за установяване на:
1. медико-биологични показатели на телесни повреди;
2. причинна връзка между престъпно деяние и налична телесна повреда;
3. загубена работоспособност във връзка с телесна повреда и др.;
4. здравословно състояние;
5. полово състояние и полови проявления и последиците от тях с оглед на правните изисквания;
6. медицинска идентификация;
7. опиване с алкохол, безпомощност и др.;
8. необходимост от прилагане на принудително лечение;
9. престорени заболявания и самоувреждания.
Чл. 12. (1) Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за:
1. установяване на:
а) причината за смъртта;
б) времето на настъпване на смъртта;
в) причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;
г) белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;
2. медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;
3. изясняване на други въпроси, свързани с изследване на труп или трупни части.
(2) Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при:
1. насилствена и съмнение за насилствена смърт;
2. трупове на лица с неустановена самоличност и новородени, когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;
3. настъпила смърт след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;
4. настъпила смърт преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;
5. разчленени трупове и части от тях;
6. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;
7. настъпила смърт след отказ от медицинска помощ.
Чл. 13. Когато за установяване на причината на смъртта или характера на телесната повреда се налага химическо изследване, то се извършва в съответните лаборатории на катедрите по съдебна медицина при висшите медицински институти, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при Дирекция на полицията и Центъра по съдебна медицина към Медицинското управление на Министерството на отбраната.
Чл. 14. Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се извършва в специализирани лаборатории към звената, посочени в чл. 13.
Чл. 15. Експертизите във връзка със спорен родителски произход се извършват от висококвалифицирани специалисти към катедрите по съдебна медицина към ВМИ и специализираните заведения и отделения по хематология и НИКК.
Чл. 16. Съдебномедицинските експертизи за установяване оплодителна способност се извършват от специалисти по съдебна медицина или акушерство и гинекология.
Чл. 17. Съдебномедицинските експертизи по материали от следствени и съдебни дела се извършват за разясняване на широк кръг от медико-биологични въпроси.
Чл. 18. (1) За всяка съдебномедицинска експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебномедицинска експертиза", който се състои от увод с предварителна част, описателна част и заключение.
(2) Уводът на "Съдебномедицинска експертиза" съдържа:
1. име и служебно положение на експерта;
2. наименование на органа, наредил извършването на експертизата;
3. време и място на провеждането;
4. данни за самоличност на освидетелстваното лице или аутопсирания труп;
5. задачите на експертизата;
6. наименование на органа, от който са получени предварителните сведения.
(3) Описателната част съдържа точно описание на получените фактически данни в хода на експертизата с всички необходими из-следвания.
(4) Заключението съдържа обстойни и научнообосновани изводи от данните за експертизата със съответна мотивировка и дава отговор на поставените пред експертизата въпроси.
(5) В заключението лекарят експерт прави изводи и по въпроси, които не са му поставени от органа, назначил експертизата, но имат значение за решаване на делото.
(6) В заключението лекарят експерт не трябва да излиза извън рамките на своята медицинска компетентност.
Чл. 19. (1) Съдебномедицинският експерт може да бъде лекар, който заема длъжност в съдебномедицинско заведение, лекар с призната специалност от всички други области на медицината или стоматолог, по въпроси от кръга на неговата компетентност.
(2) Лекар и стоматолог без специалност може да бъде вещо лице само след получаване на документ за допълнителна квалификация за извършване на съдебномедицинските експертизи от катедрите по съдебна медицина при ВМИ.
(3) Биолози и химици на работа в съдебномедицинските звена могат да извършват експертизи в рамките на тяхната професионална компетентност.
Чл. 20. Съдебномедицинската експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.
Глава трета
СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 21. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.
Чл. 22. Съдебнопсихиатричната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. вменяемостта по отношение конкретно деяние;
2. психичната годност за участие в предварително или съдебно производство;
3. психичната годност за изтърпяване на наказание и необходимостта от медицински грижи по време на наказанието;
4. необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техния вид;
5. психичната годност за разбиране и противодействие при упражнено физическо или психическо насилие;
6. дееспособността на лица при сключване на сделки и извършване на правни действия;
7. други задачи, поставени от органа, назначил експертизата.
Чл. 23. (1) Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва в болнични или извънболнични психиатрични и други здравни заведения, в това число и в частни лекарски кабинети.
(2) В особени случаи експертизата може да бъде извършена и извън здравно заведение или задочно или посмъртно по документи.
(3) Максималният срок за стационарната съдебнопсихиатрична експертиза е 30 дни.
Чл. 24. (1) За всяка съдебнопсихиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.
(2) От делото се включват:
1. номер и дата на делото и кой орган го е образувал;
2. кратки съществени данни за характера на делото и естеството на деянието или съдебния спор;
3. кратко извлечение на същественото от показанията на обвиняемия, свидетелите или страните.
(3) Данните от психиатричното изследване включват:
1. анамнезни сведения с посочване на източника им;
2. сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза;
3. резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване.
(4) Експертното обсъждане съдържа:
1. разбор на семейната (вкл. наследствената) и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изследваното лице, на миналите заболявания и на сегашното му здравословно състояние;
2. анализ на психичното състояние на лицето преди, по време и след извършване на деянието или дейс

[студентка]

Ужасно Ви БЛАГОДАРЯ!
Вече проучих тези експертизи! Много Ви благодаря отново! Пожелавам ви успешна нова година и повече справедливост в Бъглария!

[Някой си...]

donna2,да те помоля и за края на последната наредба?точно на най-интересното свършва,пък си нямам от къде да я намеря:)а може и някой друг да я приложи тази НАРЕДБА № 23 от 18.05.1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи

[мики маус]

НАРЕДБА № 23 от 18.05.1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи

Издадена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 45 от 3.06.1994 г.
кн. 7/94 г., стр. 250
т. 3, р. 3, № 173

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се назначават от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).
(2) Експертизата се възлага на специалисти от държавни и частни поликлиники и болнични лечебни заведения, от висшите медицински училища или на частна практика, както и на пенсионери.
Чл. 2. При трудности или нужда от допълнително изследване експертът може да предлага на органа, назначил експертизата, увеличаване броя на експертите, превръщане на амбулаторната експертиза в стационарна и промяна на мястото на нейното извършване.
Чл. 3. При назначаване на повторна експертиза в заключението задължително се взема обосновано отношение към изводите на предходната.
Чл. 4. Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експерти пазят в тайна материалите, събирани в предварителното и съдебното производство, и данните от експертизата.
Чл. 5. Здравните заведения, както и частно практикуващите лекари оказват всестранно съдействие на експертите при изпълнение на поставените задачи, включително и предоставяне на оригиналната медицинска документация.
Чл. 6. Всички експертизи се регистрират в създаден за целта журнал и копия от тях се съхраняват в архивата на заведението или частния кабинет.
Чл. 7. (1) Страните по делото, съдът, прокуратурата и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации.
(2) Консултациите по ал. 1 се извършват от специалисти, които отговарят на изискванията за експерти.
(3) Консултацията има за задача да отговори на специфични въпроси от кръга на съответната компетентност, които имат отношение към делото.
(4) Консултацията се заплаща от възложителя пряко на специалиста консултант.
Чл. 8. Министърът на здравеопазването определя главните експерти по съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, които съгласувано с него провеждат мероприятия за подобряване на организационното, методичното, научното, кадровото и материалното състояние на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза в страната.
Чл. 9. Главните експерти уведомяват Министерството на здравеопазването за слабости в дейността на здравните заведения, които са установени във връзка с извършването на експертната дейност.
Глава втора
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 10. Обекти на съдебномедицинската експертиза са:
1. живи лица;
2. човешки трупове и трупни части;
3. веществени доказателства.
Чл. 11. Съдебномедицинската експертиза на живи лица се извършва за установяване на:
1. медико-биологични показатели на телесни повреди;
2. причинна връзка между престъпно деяние и налична телесна повреда;
3. загубена работоспособност във връзка с телесна повреда и др.;
4. здравословно състояние;
5. полово състояние и полови проявления и последиците от тях с оглед на правните изисквания;
6. медицинска идентификация;
7. опиване с алкохол, безпомощност и др.;
8. необходимост от прилагане на принудително лечение;
9. престорени заболявания и самоувреждания.
Чл. 12. (1) Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за:
1. установяване на:
а) причината за смъртта;
б) времето на настъпване на смъртта;
в) причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;
г) белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;
2. медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;
3. изясняване на други въпроси, свързани с изследване на труп или трупни части.
(2) Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при:
1. насилствена и съмнение за насилствена смърт;
2. трупове на лица с неустановена самоличност и новородени, когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;
3. настъпила смърт след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;
4. настъпила смърт преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;
5. разчленени трупове и части от тях;
6. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;
7. настъпила смърт след отказ от медицинска помощ.
Чл. 13. Когато за установяване на причината на смъртта или характера на телесната повреда се налага химическо изследване, то се извършва в съответните лаборатории на катедрите по съдебна медицина при висшите медицински институти, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при Дирекция на полицията и Центъра по съдебна медицина към Медицинското управление на Министерството на отбраната.
Чл. 14. Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се извършва в специализирани лаборатории към звената, посочени в чл. 13.
Чл. 15. Експертизите във връзка със спорен родителски произход се извършват от висококвалифицирани специалисти към катедрите по съдебна медицина към ВМИ и специализираните заведения и отделения по хематология и НИКК.
Чл. 16. Съдебномедицинските експертизи за установяване оплодителна способност се извършват от специалисти по съдебна медицина или акушерство и гинекология.
Чл. 17. Съдебномедицинските експертизи по материали от следствени и съдебни дела се извършват за разясняване на широк кръг от медико-биологични въпроси.
Чл. 18. (1) За всяка съдебномедицинска експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебномедицинска експертиза", който се състои от увод с предварителна част, описателна част и заключение.
(2) Уводът на "Съдебномедицинска експертиза" съдържа:
1. име и служебно положение на експерта;
2. наименование на органа, наредил извършването на експертизата;
3. време и място на провеждането;
4. данни за самоличност на освидетелстваното лице или аутопсирания труп;
5. задачите на експертизата;
6. наименование на органа, от който са получени предварителните сведения.
(3) Описателната част съдържа точно описание на получените фактически данни в хода на експертизата с всички необходими из-следвания.
(4) Заключението съдържа обстойни и научнообосновани изводи от данните за експертизата със съответна мотивировка и дава отговор на поставените пред експертизата въпроси.
(5) В заключението лекарят експерт прави изводи и по въпроси, които не са му поставени от органа, назначил експертизата, но имат значение за решаване на делото.
(6) В заключението лекарят експерт не трябва да излиза извън рамките на своята медицинска компетентност.
Чл. 19. (1) Съдебномедицинският експерт може да бъде лекар, който заема длъжност в съдебномедицинско заведение, лекар с призната специалност от всички други области на медицината или стоматолог, по въпроси от кръга на неговата компетентност.
(2) Лекар и стоматолог без специалност може да бъде вещо лице само след получаване на документ за допълнителна квалификация за извършване на съдебномедицинските експертизи от катедрите по съдебна медицина при ВМИ.
(3) Биолози и химици на работа в съдебномедицинските звена могат да извършват експертизи в рамките на тяхната професионална компетентност.
Чл. 20. Съдебномедицинската експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.
Глава трета
СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 21. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.
Чл. 22. Съдебнопсихиатричната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. вменяемостта по отношение конкретно деяние;
2. психичната годност за участие в предварително или съдебно производство;
3. психичната годност за изтърпяване на наказание и необходимостта от медицински грижи по време на наказанието;
4. необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техния вид;
5. психичната годност за разбиране и противодействие при упражнено физическо или психическо насилие;
6. дееспособността на лица при сключване на сделки и извършване на правни действия;
7. други задачи, поставени от органа, назначил експертизата.
Чл. 23. (1) Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва в болнични или извънболнични психиатрични и други здравни заведения, в това число и в частни лекарски кабинети.
(2) В особени случаи експертизата може да бъде извършена и извън здравно заведение или задочно или посмъртно по документи.
(3) Максималният срок за стационарната съдебнопсихиатрична експертиза е 30 дни.
Чл. 24. (1) За всяка съдебнопсихиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.
(2) От делото се включват:
1. номер и дата на делото и кой орган го е образувал;
2. кратки съществени данни за характера на делото и естеството на деянието или съдебния спор;
3. кратко извлечение на същественото от показанията на обвиняемия, свидетелите или страните.
(3) Данните от психиатричното изследване включват:
1. анамнезни сведения с посочване на източника им;
2. сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза;
3. резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване.
(4) Експертното обсъждане съдържа:
1. разбор на семейната (вкл. наследствената) и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изследваното лице, на миналите заболявания и на сегашното му здравословно състояние;
2. анализ на психичното състояние на лицето преди, по време и след извършване на деянието или действието - предмет на правен спор;
3. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед да се даде ясен отговор на поставените въпроси в смисъла на изброените в чл. 25 задачи на експертизата.
(5) В заключението се отразяват:
1. научнообоснованите изводи по поставената задача - окончателна, ясно формулирана диагноза и съдебнопсихиатрична оценка, както и допълнителни отговори на поставените пред експертизата въпроси;
2. конкретни медицински препоръки с оглед необходимите мерки или грижи с медицински характер спрямо лицето, обект на експертизата.
Чл. 25. (1) Съдебнопсихиатричните експертизи на малолетни и непълнолетни се извършват съвместно с психолог.
(2) При експертизата на непълнолетни, при които се установява някакво психично разстройство, умствена недоразвитост или отклонения в характера, се изяснява доколко заболяването в съответствие с възрастовия фактор може да превърне относителната вменяемост в невменяемост.
Чл. 26. (1) Съдебнопсихиатричен експерт може да бъде лекар със специалност по психиатрия и по възможност със специална подготовка по съдебна психиатрия.
(2) Когато няма лекар със специалност по психиатрия, като експерт може да бъде назначен по изключение лекар, работил най-малко 2 години в психиатрично заведение.
(3) При експертиза, извършвана от комисия, може да бъде включван и правоспособен лекар без специалност по психиатрия със стаж по-малко от 2 години.
Глава четвърта
СЪДЕБНОПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 27. Съдебнопсихологичната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. равнище на развитието на интелекта и личностовата структура;
2. съответствие на интелект и личностово развитие спрямо календарната възраст;
3. психична годност правилно да се възприемат фактите, които имат значение за делото, и да се дават достоверни обяснения за тях;
4. оценка на личностово развитие и структура - ефективен живот и самоконтрол, интереси и насоченост на личността, умения за решава%E

[мики маус]

НЕЗНАМ ЗАЩО НЕ ИЗЛЕЗЕ ЦЯЛАТА,ЗАТОВА ЕТО И ПРОДЪЛЖЕНИЕТО:

Глава четвърта
СЪДЕБНОПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 27. Съдебнопсихологичната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. равнище на развитието на интелекта и личностовата структура;
2. съответствие на интелект и личностово развитие спрямо календарната възраст;
3. психична годност правилно да се възприемат фактите, които имат значение за делото, и да се дават достоверни обяснения за тях;
4. оценка на личностово развитие и структура - ефективен живот и самоконтрол, интереси и насоченост на личността, умения за решаване на проблеми, други области;
5. анализ на психологичните преживявания и механизми, свързани с инкриминирано деяние, и на психологичните механизми на поведение изобщо;
6. други задачи, определени от органа, назначил експертизата.
Чл. 28. (1) Съдебнопсихологичната експертиза е самостоятелна или комплексна със съдебнопсихиатрична или друг вид експертиза.
(2) Съдебнопсихологичната експертиза се извършва амбулаторно или стационарно в здравни заведения или в частни кабинети и по изключение извън такова заведение (кабинет), задочно или посмъртно по документи.
Чл. 29. За всякаква съдебнопсихологична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихологична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, по което е назначена експертизата, данни от психологичното изследване, съдебнопсихологично обсъждане и заключение.
Чл. 30. При експертизата на непълнолетни се прави съпоставка на установеното равнище на интелектуално и личностово развитие спрямо календарната възраст.
Чл. 31. Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по медицинска психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.
Глава пета
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Чл. 32. (1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася на депозит по неговата сметка от заинтересованата страна. Не се внасят предварително суми за извършване на експертиза само по дела, по които с нормативни актове страните са освободени от такива задължения.
(2) След изпълнение на експертната задача органът, назначил експертизата, определя направените от експерта лични разходи, размера на полагащото му се възнаграждение и разходите за извършване на експертизата.
(3) Личните разходи и определеното възнаграждение се изплащат непосредствено на експерта от органа, назначил експертизата.
(4) Разходите за извършване на експертизата, направени от здравното заведение, се превеждат от органа, назначил експертизата, по сметката на заведението.
(5) Когато експертизата е била извършена от експерта в рамките на работното време и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, 50% от определеното възнаграждение се изплаща на експерта, а останалата част - на заведението.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Организацията, контролът и методичното ръководство върху провеждането на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертна дейност се извършват от Министерството на здравеопазването.
§ 2. Тази наредба се издава на основание § 14, ал. 3 от заключителните разпоредби на ГПК и § 6 от преходните и заключителните разпоредби на НПК и § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя Наредба № 5 за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи (ДВ, бр. 27 от 1976 г.).

[donna]

НАРЕДБА № 23 от 18.05.1994 г. за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи

Издадена от министъра на правосъдието и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 45 от 3.06.1994 г.
кн. 7/94 г., стр. 250
т. 3, р. 3, № 173

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи се назначават от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).
(2) Експертизата се възлага на специалисти от държавни и частни поликлиники и болнични лечебни заведения, от висшите медицински училища или на частна практика, както и на пенсионери.
Чл. 2. При трудности или нужда от допълнително изследване експертът може да предлага на органа, назначил експертизата, увеличаване броя на експертите, превръщане на амбулаторната експертиза в стационарна и промяна на мястото на нейното извършване.
Чл. 3. При назначаване на повторна експертиза в заключението задължително се взема обосновано отношение към изводите на предходната.
Чл. 4. Съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експерти пазят в тайна материалите, събирани в предварителното и съдебното производство, и данните от експертизата.
Чл. 5. Здравните заведения, както и частно практикуващите лекари оказват всестранно съдействие на експертите при изпълнение на поставените задачи, включително и предоставяне на оригиналната медицинска документация.
Чл. 6. Всички експертизи се регистрират в създаден за целта журнал и копия от тях се съхраняват в архивата на заведението или частния кабинет.
Чл. 7. (1) Страните по делото, съдът, прокуратурата и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични консултации.
(2) Консултациите по ал. 1 се извършват от специалисти, които отговарят на изискванията за експерти.
(3) Консултацията има за задача да отговори на специфични въпроси от кръга на съответната компетентност, които имат отношение към делото.
(4) Консултацията се заплаща от възложителя пряко на специалиста консултант.
Чл. 8. Министърът на здравеопазването определя главните експерти по съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, които съгласувано с него провеждат мероприятия за подобряване на организационното, методичното, научното, кадровото и материалното състояние на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза в страната.
Чл. 9. Главните експерти уведомяват Министерството на здравеопазването за слабости в дейността на здравните заведения, които са установени във връзка с извършването на експертната дейност.
Глава втора
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 10. Обекти на съдебномедицинската експертиза са:
1. живи лица;
2. човешки трупове и трупни части;
3. веществени доказателства.
Чл. 11. Съдебномедицинската експертиза на живи лица се извършва за установяване на:
1. медико-биологични показатели на телесни повреди;
2. причинна връзка между престъпно деяние и налична телесна повреда;
3. загубена работоспособност във връзка с телесна повреда и др.;
4. здравословно състояние;
5. полово състояние и полови проявления и последиците от тях с оглед на правните изисквания;
6. медицинска идентификация;
7. опиване с алкохол, безпомощност и др.;
8. необходимост от прилагане на принудително лечение;
9. престорени заболявания и самоувреждания.
Чл. 12. (1) Съдебномедицинската експертиза на човешки трупове се извършва за:
1. установяване на:
а) причината за смъртта;
б) времето на настъпване на смъртта;
в) причинната връзка между телесната повреда и настъпилата смърт;
г) белези на новороденост, живороденост, животоспособност и продължителност на преживяване при труп на новородено;
2. медицинска идентификация при неизвестен труп и трупни части;
3. изясняване на други въпроси, свързани с изследване на труп или трупни части.
(2) Съдебномедицинската експертиза за установяване на причината за смъртта се извършва при:
1. насилствена и съмнение за насилствена смърт;
2. трупове на лица с неустановена самоличност и новородени, когато смъртта е настъпила извън болнично заведение;
3. настъпила смърт след лечение от лица, които нямат медицинска правоспособност;
4. настъпила смърт преди, по време и непосредствено след хирургична интервенция, след изкуствено прекъсване на бременността, раждане, кръвопреливане и други медицински манипулации, пораждащи съмнение за неправилни медицински действия;
5. разчленени трупове и части от тях;
6. оплакване, че смъртта на починалия е настъпила вследствие неправилно лечение;
7. настъпила смърт след отказ от медицинска помощ.
Чл. 13. Когато за установяване на причината на смъртта или характера на телесната повреда се налага химическо изследване, то се извършва в съответните лаборатории на катедрите по съдебна медицина при висшите медицински институти, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при Дирекция на полицията и Центъра по съдебна медицина към Медицинското управление на Министерството на отбраната.
Чл. 14. Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се извършва в специализирани лаборатории към звената, посочени в чл. 13.
Чл. 15. Експертизите във връзка със спорен родителски произход се извършват от висококвалифицирани специалисти към катедрите по съдебна медицина към ВМИ и специализираните заведения и отделения по хематология и НИКК.
Чл. 16. Съдебномедицинските експертизи за установяване оплодителна способност се извършват от специалисти по съдебна медицина или акушерство и гинекология.
Чл. 17. Съдебномедицинските експертизи по материали от следствени и съдебни дела се извършват за разясняване на широк кръг от медико-биологични въпроси.
Чл. 18. (1) За всяка съдебномедицинска експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебномедицинска експертиза", който се състои от увод с предварителна част, описателна част и заключение.
(2) Уводът на "Съдебномедицинска експертиза" съдържа:
1. име и служебно положение на експерта;
2. наименование на органа, наредил извършването на експертизата;
3. време и място на провеждането;
4. данни за самоличност на освидетелстваното лице или аутопсирания труп;
5. задачите на експертизата;
6. наименование на органа, от който са получени предварителните сведения.
(3) Описателната част съдържа точно описание на получените фактически данни в хода на експертизата с всички необходими из-следвания.
(4) Заключението съдържа обстойни и научнообосновани изводи от данните за експертизата със съответна мотивировка и дава отговор на поставените пред експертизата въпроси.
(5) В заключението лекарят експерт прави изводи и по въпроси, които не са му поставени от органа, назначил експертизата, но имат значение за решаване на делото.
(6) В заключението лекарят експерт не трябва да излиза извън рамките на своята медицинска компетентност.
Чл. 19. (1) Съдебномедицинският експерт може да бъде лекар, който заема длъжност в съдебномедицинско заведение, лекар с призната специалност от всички други области на медицината или стоматолог, по въпроси от кръга на неговата компетентност.
(2) Лекар и стоматолог без специалност може да бъде вещо лице само след получаване на документ за допълнителна квалификация за извършване на съдебномедицинските експертизи от катедрите по съдебна медицина при ВМИ.
(3) Биолози и химици на работа в съдебномедицинските звена могат да извършват експертизи в рамките на тяхната професионална компетентност.
Чл. 20. Съдебномедицинската експертиза се предава в срока, определен от органа, който я назначава.
Глава трета
СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 21. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.
Чл. 22. Съдебнопсихиатричната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. вменяемостта по отношение конкретно деяние;
2. психичната годност за участие в предварително или съдебно производство;
3. психичната годност за изтърпяване на наказание и необходимостта от медицински грижи по време на наказанието;
4. необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техния вид;
5. психичната годност за разбиране и противодействие при упражнено физическо или психическо насилие;
6. дееспособността на лица при сключване на сделки и извършване на правни действия;
7. други задачи, поставени от органа, назначил експертизата.
Чл. 23. (1) Съдебнопсихиатричната експертиза се извършва в болнични или извънболнични психиатрични и други здравни заведения, в това число и в частни лекарски кабинети.
(2) В особени случаи експертизата може да бъде извършена и извън здравно заведение или задочно или посмъртно по документи.
(3) Максималният срок за стационарната съдебнопсихиатрична експертиза е 30 дни.
Чл. 24. (1) За всяка съдебнопсихиатрична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихиатрична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, данни от психиатричното изследване, експертно обсъждане и заключение.
(2) От делото се включват:
1. номер и дата на делото и кой орган го е образувал;
2. кратки съществени данни за характера на делото и естеството на деянието или съдебния спор;
3. кратко извлечение на същественото от показанията на обвиняемия, свидетелите или страните.
(3) Данните от психиатричното изследване включват:
1. анамнезни сведения с посочване на източника им;
2. сведения от всички допълнително събрани документи, особено за здравословното състояние на лицето, изпратено за експертиза;
3. резултатите от цялостното телесно, неврологично и психично изследване.
(4) Експертното обсъждане съдържа:
1. разбор на семейната (вкл. наследствената) и на социалната анамнеза, на биологичното, психичното и социалното развитие на изследваното лице, на миналите заболявания и на сегашното му здравословно състояние;
2. анализ на психичното състояние на лицето преди, по време и след извършване на деянието или действието - предмет на правен спор;
3. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед да се даде ясен отговор на поставените въпроси в смисъла на изброените в чл. 25 задачи на експертизата.
(5) В заключението се отразяват:
1. научнообоснованите изводи по поставената задача - окончателна, ясно формулирана диагноза и съдебнопсихиатрична оценка, както и допълнителни отговори на поставените пред експертизата въпроси;
2. конкретни медицински препоръки с оглед необходимите мерки или грижи с медицински характер спрямо лицето, обект на експертизата.
Чл. 25. (1) Съдебнопсихиатричните експертизи на малолетни и непълнолетни се извършват съвместно с психолог.
(2) При експертизата на непълнолетни, при които се установява някакво психично разстройство, умствена недоразвитост или отклонения в характера, се изяснява доколко заболяването в съответствие с възрастовия фактор може да превърне относителната вменяемост в невменяемост.
Чл. 26. (1) Съдебнопсихиатричен експерт може да бъде лекар със специалност по психиатрия и по възможност със специална подготовка по съдебна психиатрия.
(2) Когато няма лекар със специалност по психиатрия, като експерт може да бъде назначен по изключение лекар, работил най-малко 2 години в психиатрично заведение.
(3) При експертиза, извършвана от комисия, може да бъде включван и правоспособен лекар без специалност по психиатрия със стаж по-малко от 2 години.
Глава четвърта
СЪДЕБНОПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА
Чл. 27. Съдебнопсихологичната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. равнище на развитието на интелекта и личностовата структура;
2. съответствие на интелект и личностово развитие спрямо календарната възраст;
3. психична годност правилно да се възприемат фактите, които имат значение за делото, и да се дават достоверни обяснения за тях;
4. оценка на личностово развитие и структура - ефективен живот и самоконтрол, интереси и насоченост на личността, умения за решаване на проблеми, други области;
5. анализ на психологичните преживявания и механизми, свързани с инкриминирано деяние, и на психологичните механизми на поведение изобщо;
6. други задачи, определени от органа, назначил експертизата.
Чл. 28. (1) Съдебнопсихологичната експертиза е самостоятелна или комплексна със съдебнопсихиатрична или друг вид експертиза.
(2) Съдебнопсихологичната експертиза се извършва амбулаторно или стационарно в здравни заведения или в частни кабинети и по изключение извън такова заведение (кабинет), задочно или посмъртно по документи.
Чл. 29. За всякаква съдебнопсихологична експертиза се съставя писмен документ, озаглавен "Съдебнопсихологична експертиза", който се състои от увод, данни от делото, по което е назначена експертизата, данни от психологичното изследване, съдебнопсихологично обсъждане и заключение.
Чл. 30. При експертизата на непълнолетни се прави съпоставка на установеното равнище на интелектуално и личностово развитие спрямо календарната възраст.
Чл. 31. Съдебнопсихологичен експерт може да бъде психолог със специалност по медицинска психология и по възможност със специална подготовка по съдебна психология.
Глава пета
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Чл. 32. (1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася на депозит по неговата сметка от заинтересованата страна. Не се внасят предварително суми за извършване на експертиза само по дела, по които с нормативни актове страните са освободени от такива задължения.
(2) След изпълнение на експертната задача органът, назначил експертизата, определя направените от експерта лични разходи, размера на полагащото му се възнаграждение и разходите за извършване на експертизата.
(3) Личните разходи и определеното възнаграждение се изплащат непосредствено на експерта от органа, назначил експертизата.
(4) Разходите за извършване на експертизата, направени от здравното заведение, се превеждат от органа, назначил експертизата, по сметката на заведението.
(5) Когато експертизата е била извършена от експерта в рамките на работното време и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, 50% от определеното възнаграждение се изплаща на експерта, а останалата част - на заведението.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Организацията, контролът и методичното ръководство върху провеждането на съдебномедицинската, съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертна дейност се извършват от Министерството на здравеопазването.
§ 2. Тази наредба се издава на основание § 14, ал. 3 от заключителните разпоредби на ГПК и § 6 от преходните и заключителните разпоредби на НПК и § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя Наредба № 5 за съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните експертизи (ДВ, бр. 27 от 1976 г.).

[Някой си...]

Безкрайно Ви благодаря и да двете!Много сте мили!:)