Възражение по АУАН по ЗДвП

[nidanp]

Съставен ми бе АУАН по ЗДвП, като в предвидения срок направих възражение. След изтичане на едномесечния срок съгласно ЗДвП отидох да си получа НП, но вместо това ми написаха на ръка, че удължават срока с още един месец. Казусът е следния:
Съгласно чл. 34 ал.3 от ЗАНН срока за прекратяване е 6 месеца, но пък тук трябва да се отчете, че ЗДвП не дава правна възможност да управляваш МПС извън едномесечния срок в който АУАН заменя талона, както и презаверка, с което се влиза в противоречие с преклузивния шестмесечен срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН, при което е предпоставка за съставяне на ежедневни глоби чрез фиш или за издаване на още пет АУАН шофиране с нередовни документи до изтичане на преклузивния шестмесечен срок, което ме поставя пред избора или да не управлявам МПС или да плащам многократно за несъответствието м/у ЗДвП и ЗАНН.)
Въпросът ми е имали правно основание въз основа на което да си потърся правата и да избегна евентуалните последствия?

[TheOldMan]

Ако акта е презаверен, никой няма да ви направи проблем. Аз отдавна не съм видял човек, който да си е взел НП за по-малко от 3 месеца, почти всички нарушители карат със служебно продължени актове.
Не могат да ви накажат за това, че те не са си свършили работата.

[sava]

Чудя се дали да ти отговоря, щото пак ще се намерят "корифеи",които прекрояват закона и съдебната практика, както им е кеф на поличките.
Айде от мен да мине .

п.п.ЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО ТВА НЕ СА ГО ЧЕЛИ 95% ОТ СЪДИИТЕ


ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 ОТ 28. IX. 1973 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВС ПО Д. №9/73 Г.


По някои въпроси относно практиката по наказателно-административен характер дела.
С цел да се усъвършенствува административнонаказателното производство, да се отстранят допуснатите слабости и грешки в работата на административнонаказателните органи и на съдилищата, както и да се дадат тълкувания по някои спорни и противоречиво решавани въпроси Върховният съд
ПОСТАНОВИ:
1. Обръща внимание на съдилищата и административнонаказващите органи при определяне административните наказания да изхождат от повишените изисквания за строго спазване на социалистическата законност и обезпечаване правилното и ефективно функциониране на държавното управление, да преценяват тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а така също да държат сметка и за тенденциите в динамиката на съответния вид административни нарушения.
С оглед на правилното отмерване на наказанието административнонаказващите органи и съдилищата следва да събират пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и за имотното състояние на нарушителя.
Определянето на глоба под минималния размер, предвиден в закона, е недопустимо. Заменяването на наказанието глоба с обществено порицание е допустимо само когато се налага на непълнолетни - чл. 15, ал. IIII ЗАНН.
2. За предотвратяване на административните нарушения да се организира разнообразна и съгласувана между съответните ведомства и съдилищата дейност за популяризиране на социалистическата законност и за възпитание на гражданите в дух на уважение и строго спазване на законите.
Да се обърне особено внимание на подготовката и провеждането на съдебните заседания с оглед на тяхната възпитателна роля, както и да се осигури контрол относно резултатите от сигналната дейност.
Съдилищата да организират наблюдение на причините и динамиката на административните нарушения, като периодически да обобщават и анализират съдебната практика по наказателноадминистративен характер дела.
3. Когато особен закон, издаден след влизането в сила на ЗАНН, предвижда по-голям от предвидения в ЗАНН необжалваем размер на глобата, на стойността на отнеманите вещи и на размера на обезщетението, следва да се прилага особеният закон.
4. Административнонаказателно отговорни са само вменяеми физически лица, поради което на юридически лица не може да се налагат административни наказания.
5. Родителите, попечителите и настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години и поставените под пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат административно нарушение.
6. Наказателният съд не е компетентен при констатиране, че не се касае до престъпление, сам да наложи наказание, а следва да изпрати делото като преписка на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание.
Обезсилва т. 3 на решение № 93/60 г. ОСНК на Върховния съд. 7.Отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства.
8. Основание за преглед по реда на надзора на влезлите в сила наказателни постановления, решенията на съда и определения за прекратяване на наказателно-административен характер дело има във всички случаи, когато е налице особено съществено нарушение на закона, включително непълнота на доказателствата, необоснованост и явно несъответствие на наказанието на изискванията на чл. 27 ЗАНН.
9. На преглед по реда на надзора и на възобновяване подлежат и влезлите в сила наказателни постановления, които не са подлежали на обжалване.
10. При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.
11. При подписването на акта на нарушителя задължително се връчва препис от него - чл. 43, ал. V ЗАНН.
12. Едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това.
13. Във всички случаи, когато административнонаказващият орган обсъжда събраните доказателства и възраженията на нарушителя, е задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо - да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството.
14. Актосъставителят не е овластен да издаде и наказателното постановление.
15. Когато съответният закон предвижда освен административно наказание и други принудителни мерки, санкционирането следва да се доведе докрай, като се налагат и тези мерки.
Обявява за загубили сила т. 2,5, ал. IIII и 10 на постановление № 5/68 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.

Административните нарушения са едни от най-масовите правонарушения. Те пречат на нормалната дейност на социалното управление и нанасят вреда на важни обществени интереси и блага, като засягат правилата за опазване на околната среда, правата на трудещите се в областта на трудовото законодателство, правилата за безопасност на движението по улиците и пътищата, разпоредбите за изграждането на населените места и пр. Това налага срещу тези нарушения да се води енергична борба.
С постановление № 5/68 г. Пленумът на Върховния съд даде указания по някои въпроси относно дейността на съдилищата и административните органи по въпросите за констатиране на административните нарушения, налагане на административни наказания и по превантивната дейност за предотвратяване на тези нарушения.
Законът за административните нарушения и наказания очерта правната същност на административното нарушение и въведе единна система на административни наказания и единно административнонаказателно производство. Създадоха се повече и по-сигурни гаранции в борбата с административните нарушения и за защита правата на гражданите при осъществяване на административнонаказателното производство.
Пленумът на Върховния съд констатира, че административнонаказващите органи и съдилищата в основни линии прилагат правилно закона и провеждат съобразена с тежестта и динамиката на административните нарушения практика по налагане на административните наказания, извършват разяснителна работа и сигнализират съответните органи и организации за съществуващите нередности с цел да се премахват условията за възникване на административните нарушения. Все още обаче не са преодолени някои съществуващи от по-рано слабости, като не винаги се спазват указанията, дадени с постановление 5/68 г. на Пленума на Върховния съд. Освен това новите правни разрешения на ЗАНН и съотношението на някои негови норми със съществуващите нормативни актове, които предвиждат административни нарушения и наказания, пораждат нееднакво тълкуване и противоречие в практиката.
Има случаи на отклонение от правилната наказателна практика и незадоволителна превантивна работа, неправилно тълкуване и прилагане на закона и неизпълнение на изрични разпоредби на същия.
1. Особено съществени отклонения в практиката по налагане на административните наказания допускат съдилищата,като в много случаи намаляват наказанията, особено глобите, без да са налице основания за това.
Тези отклонения са резултат на неправилното разбиране или несъобразяване с целите на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите граждани за строго спазване на установения правен ред, както и на неправилната оценка на обществената опасност от административните нарушения. По този начин не се съдействува в борбата с административните нарушения. Недостатъчна активност се проявява при разкриване обстоятелствата, имащи значение за вида и размера на наказанието. Както съдилищата, така и административнонаказващите органи не полагат необходимите усилия за събиране достатъчно доказателства относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за подбудите и за имотното състояние на нарушителя. Има случаи, когато независимо от липсата на данни за имотното състояние на нарушителя, позовавайки се само на негови изявления, съдилищата намаляват глобите.
Въпреки изричната разпоредба на чл. 27, ал. V ЗАНН някои съдилища намаляват глобите под минимума, предвиден в закона, позовавайки се по аналогия на чл. 55 НК. Глобата следва да се замени с обществено порицание само при условията на чл. 15, ал. IIII ЗАНН, когато се налага на непълнолетни.
При определяне на административните наказания следва да се имат пред вид целите на административното наказание, определени в чл. 12 ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН — да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите на неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения.
2. Важно средство в борбата с административните нарушения е превантивната работа на административнонаказващите органи и на съдилищата. Тя обаче все още е незадоволителна и недостатъчно разнообразна. Съдилищата подценяват превантивното значение на административнонаказателния процес. Насрочват се голям брой дела за съдебно заседание, което не дава възможност за задълбоченото им разглеждане и за осъществяване възпитателно въздействие върху слушателите в залата.
Сигналната функция на съдилищата се ограничава предимно с изпращането на сигнално писмо, без да се проконтролира отстраняването на слабостите. Не се провеждат периодически съвещания с административнонаказващите органи и работниците по констатиране на нарушенията с оглед подготовката на същите и отстраняване слабостите в тяхната работа.
3. Нееднакво се разбира и прилага в практиката въпросът за обжалваемостта на наказателните постановления, с които се налага глоба, по-голяма от 20 лв., отнемане на вещи на стойност повече от 20 лв. и обезщетения за причинени вреди над същата стойност, когато последващ на ЗАНН особен закон предвижда необжалваемост в по-голям размер, като например ЗТСУ. В този случай е приложим особеният закон. С разпоредбата на § 6 от преходните правила на ЗАНН се изменят съществуващи до влизане в сила на този закон нормативни актове и тя не се отнася за бъдещи такива. Когато особеният закон, влязъл в сила след ЗАНН, предвижда по-голям необжалваем размер на глоба, отнемане на вещи и обезщетения, следва да се прилага особеният закон.
4. Макар и като изключение, издават се наказателни постановления за налагане глоби на юридически лица,като се нарушава основният принцип,че наказателноотговорни могат да бъдат само вменяеми физически лица - чл. 24 ЗАНН. Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическа личност, отговарят ръководителите или работниците, които са го осъществили. Ръководителят, който е издал нареждане за извършване на административно нарушение или е допуснал извършването му, отговаря наред с извършителя. Последният може да се освободи от отговорност само ако нареждането не съдържа очевидно нарушение. На юридически лица може да се налагат само имуществени санкции съгласно чл. 83, ал. II ЗАНН.
5. Нееднакво се решава въпросът за субективната страна на отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършените от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения.
В чл. 26, ал. IIIIII ЗАНН те са обявени за административнонаказателно отговорни, ако "съзнателно са допуснали" извършването на нарушението от поставените под техен контрол лица. Понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и от поставените под пълно запрещение има пред вид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.
6. С решение № 93/60 г. на ОСНК на Върховния съд бяха дадени указания, че когато по наказателно дело от общ характер в съдебно заседание се установи, че деянието не е престъпление, а е административно нарушение, съдът може да постанови осъдителна присъда и да наложи административно наказание. Изхожда се от разбирането, че "само по изключение административните юрисдикции могат да издават наказателни постановления за престъпни деяния от административен характер". Административните нарушения са отделен и различен от престъплението вид нарушения на установения ред на социалистическото държавно управление, санкционирането на които е възложено на административнонаказващите органи. ЗАНН предоставя на съда правомощието да упражнява само съдебен контрол върху административнонаказателната дейност, но не и да осъществява такава дейност. В тези случаи съдилищата следва да изпращат делата като преписка на административнонаказващите органи, както се предвижда в чл. 36, ал. IIII ЗАНН. Затова следва да се обезсили т. 3 на тълкувателно решение № 93/60 г. ОСНК.
7. Все още някои съдилища се позовават на презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на административното нарушение.
С § 1 от Преходните правила на ЗАНН се отмени глава XXVIII НПК, поради което отпадна тази законна презумпция. При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В тези случаи е приложим чл. 8 НПК, при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
8. Различно се разбира и решава въпросът за основанията за допускане преглед по реда на надзора на влезлите в сила наказателни постановления, решения на съда и определения за прекратяване на административнонаказателното производство. В чл. 65 ЗАНН се предвижда като основание за преглед по реда на надзора "особено съществени нарушения на закона". Правилно е схващането, че този израз обхваща всички основания, предвидени в чл. 248 във връзка с чл. 232 НПК. Щом като в чл. 65 ЗАНН не са разграничени основанията за преглед, а е прието всяко особено съществено нарушение като такова, то очевидно се има пред вид всяко нарушение на изискванията на закона за разкриване на истината и съответно санкциониране на нарушителя, включително и изискването за пълнота на доказателствата, за обоснованост и за съответствие на наказанието на изискванията на чл. 27 ЗАНН. Във всички случаи обаче нарушението следва да е особено съществено, за да послужи като основание за преглед по реда на надзора.
9. На преглед по реда на надзора и на възобновяване подлежат и наказателните постановления, които не са подлежали на обжалване. Това следва от разпоредбата на чл. 65 ЗАНН, която обявява за подлежащи на преглед по реда на надзора всички влезли в сила наказателни постановления, а според чл. 64, б. "б" ЗАНН такива са и неподлежащите на обжалване.
10. Актосъставителите допускат нарушения на чл. 40 ЗАНН. При наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране в акта се посочват за свидетели други лица, присъствували само при съставянето му.Това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина.
11. Нарушава се изискването на чл. 43, ал. V ЗАНН при предявяване на акта на нарушителя да се връчва препис от него. Това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител.
12. При образуване на административнонаказателни производства и при разглеждане на жалбите срещу наказателните постановления в районните съдилища не винаги се прави проверка на сроковете по чл. 34 ЗАНН, а това довежда в някои случаи до неоснователно административнонаказателно преследване. Административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни служебно да следят и да не предприемат и съответно да прекратяват започнатото производство, щом като установят, че от откриване на нарушението до съставяне на акта е изтекъл тримесечният срок, че наказателното постановление е издадено след шестмесечния срок от съставянето на акта или е изтекла една година от нарушението.
13. Не винаги, когато това е необходимо, административнонаказващият орган извършва разследването,предвидено в чл. 52, ал. IV ЗАНН. Затова много често поради този пропуск при разглеждане на делата в съда се установява, че административно нарушение не е извършено или че жалбоподателят не е автор на същото, и се стига до отменяване на наказателни постановления.
14. Има случаи, когато самият актосъставител издава и наказателното постановление. Това е недопустимо поради изричната разпоредба на чл.51, ал. I, б. "б" ЗАНН.
15. Административнонаказателното санкциониране не винаги се довежда докрай. Не се налагат предвидените принудителни мерки, като изземване на вещи, запечатване на помещения, премахване на постройки, на незаконно изградени съоръжения и др., а се налагат само глоби, като по този начин последиците от нарушението не се отстраняват.
Понеже с постановление № 5/68 г. на Пленума на ВС в т. 2 - относно презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на административното нарушение, т. 5, ал. IIII - относно конкуренцията между разпоредбите на гл. XXVIII НПК и специалните закони, и т. 10 -относно определянето на наказанието глоба са дадени указания, които не са в съгласие с разпоредбите на сега действуващия ЗАНН, следва в тази част посоченото постановление да бъде обявено за загубило силата си.

Сега вече ако нещо не ти е ясно питай

[Гост.]

Не съм корифей, а прост занаятчия( както твърди Декан), но ти гарантирам, че магистратите са чели и това П.
Друг е въпросът, че част от него е ..."загубил сила" към сега действащите норми.

[sava]

Единствения който се е позовал на него досега за последните 10 години е съдия Алексей Трифонов от СГС/тогава беше още районен съдия/ и решението му влезе в сборника "Съдебна практика по Н.А.Х.Д. на Софийски районен съд " -първа част, ако имаш желание ще ти го метна и него/което по късно не му попречи при идентична ситуация да прегази собственото си решение/.

п.п.Ъъъъ как едно тълкувателно постановление губи сила?

[nidanp]

Благодаря Ви, че ми отделихте време, както и за изразените мнениния, но както забелязвате аз не обръщам внимание на самото деание описано в АУАН, и затова ще се опитам да бъда по конкретен, а именно: в ЗДвП не съществува правно определение "Удължаване срока на АУАН", а е закован т.е. заменя талона до един месец и от там на татък без НП, което също заменя талона за един месец практически съм нередовен и подлежа на санкция от органите на КАТ до получаване на НП и ако то ми бъде връчено след 6 месеца, то аз или не трябва да управлявам МПС или ще трябва да плащам като поп. Това е проблема т.е. до това води несъответствието м/у ЗДвП и ЗАНН.

[andy70]

п.п.Ъъъъ как едно тълкувателно постановление губи сила?

Ами ето така! На прима виста Ви посочвам само една част от него, която отдавна е загубила сила:

4. Административнонаказателно отговорни са само вменяеми физически лица, поради което на юридически лица не може да се налагат административни наказания.

[TheOldMan]

Благодаря Ви, че ми отделихте време, както и за изразените мнениния, но както забелязвате аз не обръщам внимание на самото деание описано в АУАН, и затова ще се опитам да бъда по конкретен, а именно: в ЗДвП не съществува правно определение "Удължаване срока на АУАН", а е закован т.е. заменя талона до един месец и от там на татък без НП, което също заменя талона за един месец практически съм нередовен и подлежа на санкция от органите на КАТ до получаване на НП и ако то ми бъде връчено след 6 месеца, то аз или не трябва да управлявам МПС или ще трябва да плащам като поп. Това е проблема т.е. до това води несъответствието м/у ЗДвП и ЗАНН.

То и в закона за личните документи никъде не пишеше, че може да им се удължи "валидността" с 6 месеца, но миналата година стана точно това - вероятно 30% от целокупния електорат ходеше нередовен, но това не правеше впечатление на никого. И банките даваха пари срещу нередовна лична карта, и коли си карах хората с нередовни СУМПС...

[iva_sh]

въпросът е добър. Аналогията със ЗБЛД е неотносима, тъй като удължаването на срока на валидност на личните документи стана по силата на закона, а ако водач управлява с акт на който е изтекъл едномесечния срок в който замества контролния талон е напълно възможно да му се съставя акт за нарушение за това че лицето не носи контролен талон, който да потвърждава валидността на СУМПС. Работата е там, че издаването на НП по ЗДвП също може да стане в рамките на преклузивния 6 месечен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, без това да се отрази на неговата валидност. Би следвало да се измени ЗДвП като се ограничи по друг начин срокът в който актът може да замества контролният талон.

[andy70]

е напълно възможно да му се съставя акт за нарушение за това че лицето не носи контролен талон, който да потвърждава валидността на СУМПС.

На теория - да.
На практика - не.
Съгласно Обичайното право, което се прилага от абсолютно всички сектори на ПП-КАТ в страната, поставения печат в горния ляв ъгъл на АУАН с резолюцията "важи до дата......." и подпис, удължава едномесечния срок на АУАН-а. Тази практика има превес пред писаното право, а именно:
Чл. 26. (1) Контролният талон се отнема при съставяне на акт за нарушение по Закона за движението по пътищата за срок до един месец. Номерът на контролния талон се вписва в акта.

[TheOldMan]

Да го обясня от друга гледна точка - талончето е нужно само на КАТ. Те ви го издават, те ви го искат, те ви го отнемат. На никой друг не му трябва, вкл. и на водача Щом самите полицаи са решили, че могат да си драскат по акта, или че акт със заверка заменя за (не)определено време талона - добре. Ако искат да го боядисат зелено, да го направят триъгълно, информацията в него да е написана на хинди... тяхна си работа. То е само едно удостоверение колко точки имате в информационните масиви на КАТ.

[iva_sh]

ако водачът живе е в София, а нарушението е установено в Русе ще трбява да ходи вски месец до Русе да си прави заверка на акта и така 6 месеца за НП което например може да има глоба до 50 лева и да е необжалваемо. Разноските за тези разходки няма да бъдат поети от никого. Но ако актът не бъде презаверен за тези оставащи 5 месеца след изитичане на срока в който той замества по закон контролният талон, могат да му бъдат направени още 10 нови акта за това че не носи контролен талон, които да струват повече като сума на глобата по първото НП. За това става въпрос.

[andy70]

ако водачът живе е в София, а нарушението е установено в Русе ще трбява да ходи вски месец до Русе да си прави заверка на акта и така 6 месеца за НП което например може да има глоба до 50 лева и да е необжалваемо.

Грешка! Откъде съдите, че удължаването на АУАН-а се извършва само от н-к с-р ПП КАТ по местоизвършване на нарушението? Изобщо няма такова нещо!
Ако водачът живее в София, а нарушението е установено в Русе, водачът трябва след изтичане на 30 дни от съставяне на АУАН да отиде до сектор ПП-КАТ София за да получи:
1. НП, издадено от н-к с-р ПП КАТ Русе
2. Ако НП не е издадено (или не е пристигнало още) от сектор ПП-КАТ София удължават срока на АУАН-а, който е съставен в Русе.

А че могат да му съставят и 20 акта, могат, ама нали ти обясних, че на практика нЕма стане. Неписаните правила в системата се спазват по-добре от писаните. Иначе ще настане хаос.

[Julyan]

Благодаря Ви, че ми отделихте време, както и за изразените мнениния, но както забелязвате аз не обръщам внимание на самото деание описано в АУАН, и затова ще се опитам да бъда по конкретен, а именно: в ЗДвП не съществува правно определение "Удължаване срока на АУАН", а е закован т.е. заменя талона до един месец и от там на татък без НП, което също заменя талона за един месец практически съм нередовен и подлежа на санкция от органите на КАТ до получаване на НП и ако то ми бъде връчено след 6 месеца, то аз или не трябва да управлявам МПС или ще трябва да плащам като поп. Това е проблема т.е. до това води несъответствието м/у ЗДвП и ЗАНН.

То и в закона за личните документи никъде не пишеше, че може да им се удължи "валидността" с 6 месеца, но миналата година стана точно това - вероятно 30% от целокупния електорат ходеше нередовен, но това не правеше впечатление на никого. И банките даваха пари срещу нередовна лична карта, и коли си карах хората с нередовни СУМПС...

Наистина ли?
ЗБЛД:
§ 21а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2009 г.) Срокът на валидност на личните карти с изтичащ срок на валидност през 2010 г. се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.