До разбиращите от АХ дела....

[arste]

Здравейте,

моля, обяснете ми с новите изменения в ЗДП за превишена скорост вече няма отнети точки и лишаване от право да се управлява МПС.
Ако се обжалва нак.постановление и съдът пише решението си сега, той трябва да отмени наказателното постановление по лишаването, а какво става с контролните точки?

Благодаря на всички, които ще се включат.

[crane_law]

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 2011 Г.)

§ 11. За нарушения, установени до влизането в сила на този закон, се прилага досегашният ред.

Това как го разбирате!

[arste]

Без да съм юрист, по логика мисля че този параграф /или както там се нарича/ се отнася само за установяването на нарушението, защото преди беше с акт, а сега е с електронен фиш по пощата придружен от снимка.
Питам за точките, защото като чета Наредба №I 1959 /ако не бъркам номера/ там вече НЕ СЪЩЕСТВУВАТ чл. по които се отнемаха точки при превишена скорост по чл.182 ЗДП, в сила от 09.02.2011 г.

[TheOldMan]

Здравейте,
Ако се обжалва нак.постановление и съдът пише решението си сега, той трябва да отмени наказателното постановление по лишаването, а какво става с контролните точки?

Съдът се произнася дали НП е съставено според изискванията или не. Ако е - оставя го в сила. Ако не е - отменя го.
НП е съставено преди да влезнат поправките доколкото разбирам. Така че ако съда реши, че няма пропуски и вината е недвусмислено доказана, той го оставя в сила, тъй като по време на съставянето му (фактически по време извършване на самото действие по наказването ви) закона е предвиждал такова наказание. Промяна на наказанието след като вече то е било наложено, защото закона бил променен впоследствие... май няма да стане в този случай.
А ако съда отмени НП - въпроса за вас е приключил.

[A.Pato]

Чл. 3, ал. 2 ЗАНН:
Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

[TheOldMan]

И коя е "по-благоприятна" в случая, като избора е (примерно) 100 лева и 5 точки или 200 лева без точки? Ще се се дава право на избор на нарушителя или ще се тегли "къса клечка"?

[iva_sh]

разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН се прилага по отношение на наказанията. Отнемането на контролни точки не е наказание и се свързва с извършване на конкретно нарушение към датата на неговото извършване. Отнемането става по силата на закона, но момента на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на НП. Промяната в чл. 182 от ЗДвП настъпи от 00.00 часа на 05.02.2011г., а отпадането на т.11-15 от Наредбата за контролните точки влезе в сила на 04.02.2011. За заварените производства ще се приложи по-благоприятният закон само по отнешение на вида и размера на наказанията, но деянието си остава и влече отнемане на съответен брой контролни точки от влизане в сила на НП. Само за деяния, извършени след 04.02.2011 ще са относими отменените текстове в Наредбата за контролните точки.

[A.Pato]

По-благоприятното наказание би следвало да бъде това, което не предвижда лишаване от правоспособност. Аз имам един подобен казус и възнамерявам да се позова на чл. 3 ЗАНН, тъй като клиентът ми е по професия шофьор и за него би било по-благоприятно. Поне до този извод достигам аз, ще видим другия месец какво ще отсъди съдът.
Чл. 3, ал. 2 също така говори за нормативни разпоредби, без да конкретизира, че се прилага спрямо наказанията единствено. И доколкото чл. 1 ЗАНН постановява, че законът "определя ... реда за установяване на административни нарушения", а отнемането на точки има контролна функция точно по отношение установяване на извършените адм. нарушения, ми се струва, че би следвало да намери приложение и относно разпоредбите, касаещи отнемането на контролни точки.
Разбира се, ще се радвам и на чужди мнения за доизясняване на казуса.

[crane_law]

Отнемането на контролни точки не е наказание и се свързва с извършване на конкретно нарушение към датата на неговото извършване.

Само за деяния, извършени след 04.02.2011 ще са относими отменените текстове в Наредбата за контролните точки.

Чл. 3. (1) Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

(2) При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броя на отнетите и броя на оставащите контролни точки.

Очевидно отнемането на контролните точки става с НП, в зависимост от приложимия закон. Нормално е, ако НП е издадено след 04.02., по силата на действащата наредба за к.т., да не се отнемат такива по 182 ЗДвП.

[iva_sh]

съдебната практика по висящи дела за скорост е следната -за заварените НП с кумулативни наказания се прилага новия закон, което означава увеличаване на глобата и отмяна на лишаването. Но това е за наказанията, точките не се пипат.

[nak111]

Би ли посочила конкретни решения

[nak111]

По-благоприятното наказание би следвало да бъде това, което не предвижда лишаване от правоспособност.

Ами ако лишаването от правоспособност е отпаднало, но глобата от 100 лв е станала 1000 000 лв, пак ли последното наказания ще е по благоприятно

[iva_sh]

Р Е Ш Е Н И Е


№ 228 - 14.02.2011г., град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Н.Недкова и с участие на прокурор Диан Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Кремена Борисова КАНД № 228 по описа за 2010г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1317 от 11.11.2010г., постановено по ВНАХД №855/2010г. по описа на Районен съд – Шумен, е потвърдено Наказателно постановление № 2327/10 от 27.05.2010г. на ВНД Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на В. С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца на основание чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Недоволен от въззивното решение, В. Й., чрез процесуален представител адв. Г.Т., е депозирал настоящата касационна жалба, с която моли решението на ШРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде да бъде отменено наказателното постановление. Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, обосноваващи неговата незаконосъобразност.
Ответникът по касация - ОД на МВР – гр. Шумен не е депозирал възражение по жалбата. Редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като излага подробно аргументите си. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
За да постанови решението, предмет на оспорване в настоящото производство, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 02.05.2010г., около 16.28 часа на бул. “Симеон Велики” в гр. Шумен, полицейските служители – св. М. Г. и св. К. В., по време на изпълнение на задълженията си по пътен контрол, засекли с техническо средство „Трафик-радар” TR 4D с фабричен № 430, лек автомобил „Ауди” с рег. № СА 8404 НВ, управляван от г-н Йолов, който се движел в посока гр. Варна. Техническото средство отчело скорост от 99 км/ч, като била фиксирана и дата, и час на засичане – 02.05.2010г, 16.28 часа. Автомобилът бил спрян от полицейските служители. На жалбоподателят били показани данните от радара. Бил му съставен АУАН № 2327Р/02.05.2010г. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без да отрази в него възражения. Не се възползвал и от правото си да депозира писмени такива в предвидения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на В. Й. от гр. Шумен са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца за допуснато нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон. Районният съд установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.
Въз основа на установените факти, районният съдия е мотивирал правилен правен извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което е потвърдил изцяло последното.
Шуменският административен съд намира за неоснователен доводът на касатора относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Безспорно установено е, а и жалбоподателят не оспорва, че именно той е управлявал МПС в посочения пътен участък. От събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено непротиворечиво датата и часа на нарушението и неговото авторство. Видно от приложените към делото доказателствени материали, в АУАН и НП е посочена датата и часа на извършване на нарушението, като в АУАН деянието на касатора Й. е описано подробно от обективна страна. Този извод на настоящата инстанция се подкрепя и от приложената по делото справка от данните на техническо средство “Трафик - радар”, в която са отразени датата и часа на извършване на нарушението, които кореспондират с констатациите в АУАН и в наказателното постановление. Следва да се отбележи, че разпитаните във въззивното производство свидетели Г. и В., в своите показания, приети правилно от съда за безпристрастни, непротиворечиви и добросъвестно дадени, потвърждават гореизложената теза на настоящия съдебен състав и твърдението на касатора се явявя неоснователно.
Неоснователен е и довододът на касатора, че не е доказано, че именно той е извършителят, а не някой друг водач на МПС. Твърдението на Й., че пред него са се движили няколко коли и било възможно измерената скорост да е и била на някоя от тях също не се подкрепя от доказателствата. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗДвП законодателят регламентира за първи път като веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство снимки, видеозаписи и разпечатки. С тази разпоредба е уредено въвеждането на нови технически средства и възможност за тяхното използване, но същата не може да се тълкува като забрана за използването на другите, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията технически средства, сред които е и използваният при проверката трафик радар. Несъмнено с нововъведените технически средства, заснемащи или записващи и регистрационния номер на автомобила, се усъвършенства процесът на установяване и доказване на нарушението, тъй като с разпечатката от него се индивидуализира нарушението почти в неговата цялост - вкл. и конкретизиране на МПС, с което е извършено нарушението. Последното е невъзможно с използваното в конкретния случай техническо средство, записващо само скоростта, датата и часът на нарушението. Затова за доказването му служат съставения АУАН, както и останалите допустими в административнонаказателния процес доказателства - писмени и гласни. Настоящият касационен състав счита, че районният съд е изпълнил задължението си да събере относимите доказателства за установяване на конкретното моторно превозно средство, с което е извършено нарушението, личността на нарушителя, другите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Разпитаните по делото свидетели – актосъставителят М.Г. и св.К. В.- очевидец са възприели движението на автомобила, управляван от касатора, както и засечената скорост от радара. Същите правилно са кредитирани от въззивния съд, както и се възприемат за достоверни от касационния такъв. Следва да се отбележи, че в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено около 16.28 часа, който е фиксиран и в представената разпечатка, поради което не е налице неяснота относно момента на неговото извършване, каквито доводи се сочат в настоящата жалба. Възприетите фактическа обстановка и констатации от касационния съд се извеждат въз основа всички събрани доказателства. Същите са в пълно съответствие с достигнатите такива от въззивния съд. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателя и вината му. Наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.
На следващо място, приобщени към доказателствения материал са разпечатка на хартиен носител относно показанията на техническо средство TR-4Д, фабр.№ 430/2002г., както и данни за извършена проверка на годността на същото от Лабораторията за метрологична проверка при ДНСП - гр. София, обективирани в приобщения като писмено доказателство Списък от 16.04.2010г. с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване на СИ – радарни скоростомери. Посочените доказателства са подложени от съда на преценка и обсъждане, в съответствие с всички събрани по делото доказателства и при спазване правилата на логическото мислене.
Настоящата инстанция не кредитира и твърдението на жалбоподателя, че непосочването на ЕГН, в конкретния казус, в наказателното постановление представлява съществено нарушение на разпоредбите на закона. Безспорно, като задължителен реквизит на наказателното постановление в разпоредбата на чл .57, ал.1, т. 4 от ЗАНН е предвидено вписването на единния граждански номер на нарушителя. Настоящата инстанция споделя извода на въззивният съд, че доколкото нарушителят е индивидуализиран несъмнено в АУАН, с посочване на трите му имена, ЕГН и адрес, пропускът в наказателното постановление се явява несъществен, дължащ се на техническа грешка. Този пропуск не би могъл да доведе до отмяна на постановлението предвид факта, че нарушението, нарушителят и вината му са установени по непротиворечив и безспорен начин, като непосочването на този реквизит не представлява фатален порок.
Въззивния съд е направил законосъобразни, обосновани и съответстващи на доказателствата по делото изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Постановеното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, действащ към момента на постановяването му. Независимо от това обаче решението на районния съд следва да бъде отменено, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която задължава всички органи, включително и касационната инстанция, да приложат нормативната уредба, която е по-благоприятна за нарушителя, предвид обстоятелството, че наказателното постановление не е влязло в сила. С ДВ, бр. 10 от 01.02.2011г., приложимата в настоящия казус норма на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП е изменена като предвиденото от предходната редакция на същата, наказание „лишаване от право на управление на МПС”, е премахнато от състава, а размерът на наказанието „глоба” е завишен от 200 на 300 лева. Изменението е влязло в сила на 04.02.2011г. и следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция. Константно съдебната практика приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки административно-наказателни последици, респ. по-благоприятен режим. Прилагането на принципа на по-благоприятния закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения, или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които представляват административни нарушения и по стария закон. Настоящата инстанция приема, че по-благоприятен закон е новата редакция на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща единствено завишен размер на глобата. Кумулативно предвиденото наказание “лишаване от права на управление на МПС” в старата редакция я прави по-тежък закон, неприложим в настоящия случай.
Предвид горното, Шуменският административен съд приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалния закон, което нарушение не е могъл да отстрани в резултат на последвалите законодателни промени, което е основание за отмяна на атакуваното Решение № 1317 от 11.11.2010г., постановено по ВНАХД №855/2010г. по описа на Районен съд – Шумен, респективно за отмяна на наказателно постановление № 2327/10 от 27.05.2010г. на ВНД Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр. Шумен в частта му, с която е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 2 /два/ месеца на В. С. Й., ЕГН ********* и за изменение на наказателно постановление № 2327/10 от 27.05.2010г. на ВНД Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр. Шумен в частта му, с която е наложено „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на В.Й., като размерът на глобата бъде увеличен на 300 /триста/ лева.

Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2 от АПК, Шуменският административен съд


Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1317 от 11.11.2010г., постановено по ВНАХД №855/2010г. по описа на Районен съд – Шумен и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2327 от 27.05.2010г. на ВНД Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр. Шумен в частта му, с която е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 2 /два/ месеца на В. С. Й., ЕГН **********, ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 2327/10 от 27.05.2010г. на ВНД Началник сектор ПП към ОД на МВР – гр. Шумен в частта му, с която на В. Й. е наложено „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, като УВЕЛИЧАВА размера на глобата на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2/п/
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.02.2011 г.

[Julyan]

Смея да не сподяля възхищение от така цитираното решение, с което съдът увеличава глобата.
Не смятам, че старият и новият текстове на чл.182 от ЗДвП могат с лека ръка да бъдат съизмерени и да се прецени кой е "по- благоприятния за дееца закон". Още повече, че ако такава преценка бъде направена, то по- благоприятният трябва да се спази. Ако той е новият, трябва да се наложи по- висока глоба, което противоречи на другия принцип, за неутежняване положението на жалбоподателя.

[megi_st]

съдебната практика по висящи дела за скорост е следната -за заварените НП с кумулативни наказания се прилага новия закон, което означава увеличаване на глобата и отмяна на лишаването. Но това е за наказанията, точките не се пипат.

За точките не съм съгласна. Точките са последица от влизане в сила на НП, т.е. отнемането им се преценява към този момент. Щом като НП влиза в сила при действието на измененията в ЗДвП и Наредбата за точките /не помня точния й номер/, то следва да се преценява дали и колко точки ще се отнемят към действащия към момента на влизане в сила на НП нормативен акт. Тъй като отнемането на контролни точки не е наказание, аз лично смятам, че съда не дължи изрично произнасяне в тази насока, а това обстоятелство следва да бъде съобразено от КАТ. Друг е въпросът дали КАТ съвестно ще изпълни задълженията си или пак ще трябва да се търси съдебна намеса.

[iva_sh]

да, вярно е че при контрол по ЗАНН съдът изобщо не съобразява контролните точки. Влизането в сила на НП е моментът в който те се считат отнети. Само че правилата на по-благоприятния закон не се отнасят за точките - те ще бъдат отнети ако към датата на извършване на деянието са били предвидени. Няма значение че НП може да бъде оспорено и да влезе в сила след половин година с някакво по-благоприятно наказание. Законността на отнемане на контролни точки се контролира от Административен съд при оспорване на Заповеди за налагане на принудителни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.