Вписване на апорт

[hidden]

Задължителен елемент от фактическия състав ли е вписването на апорта в служба по вписванията, когато включва недвижими имоти, и какво се случва, ако апортът е вписан в търговския регистър, но не и в имотния? Има ли срок за вписване на апорта в службата по вписванията?

Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.

Никъде не виждам срок за вписване, какви са последиците, ако не се впише?

[lexter]

Без много аргументация, но все пак:
вписването е за противопоставимост и от това следва (доколкото няма изрично задължение в ТЗ, ЗТР, ПВп., Нардба 1), че извършването му не е скрепено със срок. Неблагоприятните последици (не знам доколко е уместна аналогията с процесуалните тежести) са за сметка на лицето, което има право да впише в ИР съответното обстоятелство, с което да се ползва от позитивното доверие в регистъра (вж. чл. 113 вр. чл. 112, б. "а" ЗС)

[hidden]

И аз така мисля, но - все пак - имотът на кого е собственост, ако апортът не е вписан в имотния регистър - на дружеството или на апортиращия съдружник?
Според мен е на дружеството, а вписването в СВ е само за противопоставимост.
Тук обаче възниква въпросът: кои кредитори ще имат право да се удовлетворят от този имот - тези на дружеството или на апортиращия съдружник?

[lexter]

тук задавам въпрос, който може би разкрива неподготвеността ми по материята, а именно: може ли да се приложи 134 ЗЗД от кредитор на дружеството и по специално ал. 3. Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете. ?

[hidden]

Не знам, интересно ми е как точно съдът ще овласти кредитора в хода на обезпечителното производство, ако вземането на кредитора е установено по съдебен ред доста преди вписване на апорта в ТР?

[n_ikito]

Никъде не виждам срок за вписване, какви са последиците, ако не се впише?

С оглед характера на вписването, вписването на апорта, цели противопоставимост правата на новообразуваното дружество /примерно/, спрямо всяко трето лице, което би черпило права от апортиращия. Интересен момент, е че проверката правата на апортиращия, е оставена на съдиите по вписванията. Напълно реална ситуация е да бъде вписан апорта в ТР, но да не може да се впише в т.нар. "имотен регистър"

[hidden]

След като се консултирах с колеги, същите казаха, че според тях вписването в служба по вписванията е част от фактическия състав на учредяването на апорт, а не е само с оглед противопоставимостта на правата. Намерих и едно решение на ВКС, в което мимоходом се споменава същото:

РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 13.02.2006 Г. ПО Т. Д. № 95/2005 Г., I Т. О. НА ВКС
Материално-правното основание, от което произтича правото на отменителния иск, не е съществувало към приетия от В. апелативен съд за правнорелевантен момент на извършването на апорта-вписването на устава на "А.-Р." АД в службата по вписванията, поради което не може да се говори за процесуално преуреждане с нормата на чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) на съществуващо материално-правно отношение.

[nannyogg]

След като се консултирах с колеги, същите казаха, че според тях вписването в служба по вписванията е част от фактическия състав на учредяването на апорт, а не е само с оглед противопоставимостта на правата. Намерих и едно решение на ВКС, в което мимоходом се споменава същото:

РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 13.02.2006 Г. ПО Т. Д. № 95/2005 Г., I Т. О. НА ВКС
Материално-правното основание, от което произтича правото на отменителния иск, не е съществувало към приетия от В. апелативен съд за правнорелевантен момент на извършването на апорта-вписването на устава на "А.-Р." АД в службата по вписванията, поради което не може да се говори за процесуално преуреждане с нормата на чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) на съществуващо материално-правно отношение.

Не съм съгласна с Вашите колеги. Вписването има оповестително действие, не конститутивно. Противното би означавало, че вещно-транслативния ефект ще настъпи едва след вписването в Служба по вписвания, а не към един по-ранен момент /след вписването в ТР на увеличаването на капитала на вече съществуващо дружество или след вписването на новоучредено дружество, част от капитала на което е внесена посредством непарична вноска - апорт на недвижим имот/. Но това не е така. Макар и да се вписва Устав /като акт по чл. 4, буква "и" от ПВ/, при апорт на недвижим имот не се извършна нищо различно от прехвърляне на вещното право на собственост от патримониума на един субект в този на друг. Да, това е особен вид отчуждителна сделка, законодателят е облекчил формата, освен това предоставил преценката на конкретни факти /чия собственост е недвижимия имот, има ли данъчни задължения по отношение на същия, кадастр. скици и прочие/ не на Нотариус, а на съдиите по вписвания, но си е налице чиста сделка за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот.

едит: Допълвам с две определения, намерих ги преди време във форума на съдиите по вписвания, вижте им мотивите.

Определение № 212 от 1.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева
чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с

чл. 577, ал. 1 ГПК

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от "Д" А. гр. С. с вх. № 2009/15.12.2009 г. на Я. окръжен съд срещу определение № 247 от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. № 437/2009 г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 18/17.11.2009 г. на съдията по вписвания при Я. районен съд, постановено по молба вх. рег. № 41/17.11.2009 г. на "С" при Я. районен съд, с което е отказано вписване на устава на дружеството -жалбоподател за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, извършена от вносителя "Х" ООД гр. Я. Я. окръжен съд е възприел изводите на съдията по вписвания при Я. районен съд, че молителят не е спазил общите изисквания на раздел втори от П. за вписванията, ДОПК и Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията.

Частният жалбоподател "Д" А. гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа, че неправилно съдилищата са приели, че вписването на У. на акционерното дружество за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, следва да се извърши по реда на раздел II от П. за вписванията, вместо по този на раздел III- ти, тъй като подлежи на вписване уставът, като документ удостоверяващ прехвърлянето на собствеността върху непаричната вноска, а не самата сделка с нея.

Обжалваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по правилността на постановения отказ на съдията по вписвания (чл. 577, ал. 1 ГПК), подлежи на касационен контрол при условията на чл. 280 ГПК (чл. 274, ал. 3 ГПК). С определение № 6 от 6.01.2009 г. по същото частно дело на ВКС, I Т. О., то е върнал на Я. окръжен съд за извършване проверка за редовността на частната жалба, включително и за изпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3 ГПК.

И след връщането на частната касационна жалба, жалбоподателят "Д" А. отново не е изпълнила точно задълженията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но съобразно твърденията му в изложението към частната касационна жалба, поставените от него правни въпроси, обусловили изхода по конкретното дело могат да се квалифицират по следния начин: 1) По кой ред следва да се впише от съдията по вписване на устава на акционерното дружество, в който е отразено увеличаването на капитала с непарична вноска - по раздел II или по раздел III на П. за вписванията; 2) К. се вписва - сделка с недвижим имот или У., като документ, удостоверяващ сделката; 3) Как следва да се определя държавната такса по вписването и 4) С. ли да се изисква декларация по чл. 264 ДОПК.


Налице е подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото разрешаването на поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречива съдебна практика - не е доказано. Представените с частната жалба определения на Софийския окръжен съд са отменителни, поради което съдът не се е произнесъл окончателно по повдигнатите въпроси и постановените съдебни актове, макар и необжалваеми, не се ползват с окончателен стабилитет.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно Я. окръжен съд е приел, че са приложими разпоредбите на раздел втори от П. за вписванията, регламентиращ вписването на актове с недвижими имоти, за разлика от раздел III-ти, уреждащ вписването на искови молби и на постановените по тях решения. Подлежащите на вписване актове в раздел II от П. са посочени в чл. 4, б. "а" от него, като изрично е упоменато, че подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, които актове на са изброени изчерпателно. Непаричната вноска на право на собственост върху имущество на вносителя в капитала на акционерно дружество, (в случая апорт от "Х" ООД гр. Я. на хлебозавод, находящ се в гр. Я., ул. "Д" № 3А, състоящ се от седем промишлени сгради), представлява особен вид отчуждителна сделка в полза на учреденото вече юридическото лице - "Д" А. гр. С., чрез която се увеличава капитала му (чл. 193 ТЗ), поради което следва да се включи в актовете по чл. 4, б. "а" от П. Независимо, че при акционерното дружество, каквото е процесното "Д" А., описанието на вноската трябва да се отрази в устава (чл. 72, ал. 1 ТЗ), по съществото си апортът се състои от отчуждаване на правото на собственост на вносителя и преминаването му в полза на дружеството. Внасянето на това правото на собственост в капитала на дружеството представлява "прехвърляне на права" по смисъла на чл. 73, ал. 1 ТЗ, което означава, че дружеството придобива това право на деривативно основание. Транслативното действие на сделката между вносителя на неимуществената вноска и приемащото я дружеството може да се изведе по косвен път и от възложената с чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ на съдията по вписване проверка върху правата на вносителя. По отношение на непаричната вноска на вещно право върху недвижим имот, като особен вид сделка, законодателят е въвел изключението съдията по вписванията да проверява правата на вносителя (чл. 73, ал. 5 ТЗ), а не нотариусът, както е при другите сделки.

След като правилно Я. окръжен съд е приел, че при вписване на устава на внесената непарична вноска в капитала на акционерното дружество, фактически подлежи на вписване особената отчуждителна сделка, между вносителя и дружеството, дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл. 2 от Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията. Събираната такса в този случай е 0.1% върху цената на вноската, определена по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ. Ето защо правилни са и изводите на съдилищата, че внесената от молителя "Д" А. минимална държавна такса от 10 лв. е недостатъчна.

Транслативното действие спрямо собствеността на сделката, с която се прави непаричната вноска в капитала на акционерното дружество, обяснява и нуждата от представяне пред съдията по вписване на удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Законодателят изрично е прогласил задължението за удостоверяване в тази хипотеза чрез писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурително вноски.


Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната касационна жалба на "Д" А. гр. С. с вх. № 2009/15.12.2009 г. на Я. окръжен съд срещу определение № 247 от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. № 437/2009 г. на Я. окръжен съд.


Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 1/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова
чл. 73, ал. 5 ТЗ

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "Д" А., гр. С. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 23.10.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., с което е отказано вписване на апортна вноска.

В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че вписването на Устава на дружеството по повод извършена непарична вноска по чл. 73, ал. 5 ТЗ следва да се извърши по реда на Раздел II от Правилника за вписванията при съобразяване изискванията на чл. 6 от същия. Аргументирано е становището, че доколкото в посочения нормативен акт липсва изрична уредба на вписването на Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ, за същото следва да са изпълнени само визираните в тази норма предпоставки. Несъгласие е изразено във връзка с приетата за дължима държавна такса, като се твърди, че същата е в размер на 10 лв. и не следва да бъде определяна на база оценката на апортирания имот, тъй като вписването на Устава представлява вписване на документ, а не на сделка с недвижим имот.

Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани въпросите: 1. - по какъв ред следва да бъде извършено вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ - по Раздел II или по Раздел III от Правилника за вписванията и 2. - каква е дължимата държавна такса за това вписване.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

По допускането на касационно обжалване:

Настоящият състав намира, че поставените от частния жалбоподател въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването им е обусловило отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.

Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от представеното по делото определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/2008 г. на Софийски окръжен съд се установява, че поставените от жалбоподателя въпроси се разрешават по различен начин от въззивните съдилища. С оглед на това противоречие и предвид липсата на изрична нормативна уредба, както и на практика на Върховен касационен съд, за реда, по който следва да се извършва предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване, по отношение на поставените въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По основателността на частната касационна жалба:

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., въззивният съд е приел, че доколкото внасянето на недвижим имот в капитала на акционерно дружество представлява непарична вноска и има вещно-транслативен афект относно правото на собственост върху имота, предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване на Устава следва да се извърши при спазване правилата на Раздел II от Правилника за вписванията - вписване на актове относно недвижими имоти, а не по реда на Раздел III от Правилника за впиване на искови молби и постановените по тях актове.

С оглед на това, е направен извод за задължението на съдията по вписванията да провери и всички предпоставки, визирани в чл. 6 ПВ, които в конкретния случай са: подлежи ли на вписване актът и същият отговаря ли на изискването за форма; има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и имота; представена ли е скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта. Като условие за извършване на вписването решаващият състав е посочил също внасянето на държавна такса и представянето на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Въззивният съд е преценил, че част от тези изисквания в случая не са изпълнени. По-конкретно: не са представени скица-копие от кадастралната карта относно построените сгради и техните идентификатори, декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка; липсват данни, в т. ч. и след извършена служебна справка в Търговския регистър, че "Х" А., гр. В., посочено като собственик на апортирания имот в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* е идентично с далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД); не е внесена дължимата за вписването държавна такса в размер на 7 791 лв., определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, която в случая е оценката в даденото от вносителя съгласие, доколкото същата не е по-висока от направената от вещите лица оценка на непаричната вноска.

Определението е правилно.

Настоящият състав споделя напълно становището на въззивния съд, че вписването на Устава на акционерното дружество при извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска следва да бъде извършено по реда на Раздел II от Правилника за вписванията, т. е. при спазване на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, в т. ч. и изчерпателно изброените изисквания по чл. 6 от същия правилник. Въведеното в чл. 73, ал. 5 ТЗ задължение за вписване произтича от обстоятелството, че непаричната вноска представлява по своята същност акт на разпореждане на съдружника/акционера, с който се променя носителят на правото на собственост върху предмета на апорта, като същото преминава в патримониума на дружеството. Безспорно е както в правната теория, така и в съдебната практика (в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на ГПК от 2007 г. - решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/209 г. на ВКС, II т. о.), че вписването в Службата по вписванията няма транслативен ефект - този ефект е настъпил с вписването на дружеството в Търговския регистър, респ. с вписването на увеличението на капитала на същото. Вписването в Службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т. е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.

Тази правна характеристика на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел II на Правилника за вписванията. Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, Уставът на дружеството следва да се причисли към категорията "други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване" по смисъла на препращането в чл. 4, б. "и" ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ, освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл. 6 ПВ. Поради това, дължима за вписването се явява и държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, определена на база оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 2 и 3 ТЗ, а не минималната държавна такса от 10 лв., дължима за вписване на акт.

С оглед изложеното и в съответствие с правомощията си по чл. 291, ал. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г., предмет на частната касационна жалба, а не практиката, обективирана в приложеното определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/208 г. на Софийски окръжен съд, имащо за предмет аналогичен случай - вписване на акт по чл. 263и, ал. 6 ТЗ (удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за извършено преобразуване/, в хипотезата на вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.

Преценено в съответствие с горните изводи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неизпълнението на част от задължителните за вписването нормативни изисквания, изразяващо се в непредставяне на скица-копие от кадастралната карта, касаеща построените сгради и техните идентификатори, на декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка, както и невнасянето на определената в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 3 ТЗ - обосновава законосъобразността на постановения от съдията по вписванията отказ да впише представения Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Единствено неправилно е приетото от въззивния съд по отношение липсата на идентичност между собственика на апортирания имот "Х" А., гр. В., посочен в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* и далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД). Идентичността на посочените правни субекти се установява от представеното с частната касационна жалба решение № 4* от 4.07.2006 г. по ф. д. № 1163/2004 г. на Варненски окръжен съд. Само по себе си, обаче, това обстоятелство обаче не може да промени направения извод за законосъобразност на отказа като цяло.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 577 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. на Варненски окръжен съд.

[p_n_n]

След като се консултирах с колеги, същите казаха, че според тях вписването в служба по вписванията е част от фактическия състав на учредяването на апорт, а не е само с оглед противопоставимостта на правата. Намерих и едно решение на ВКС, в което мимоходом се споменава същото:

РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 13.02.2006 Г. ПО Т. Д. № 95/2005 Г., I Т. О. НА ВКС
Материално-правното основание, от което произтича правото на отменителния иск, не е съществувало към приетия от В. апелативен съд за правнорелевантен момент на извършването на апорта-вписването на устава на "А.-Р." АД в службата по вписванията, поради което не може да се говори за процесуално преуреждане с нормата на чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) на съществуващо материално-правно отношение.

Не съм съгласна с Вашите колеги. Вписването има оповестително действие, не конститутивно. Противното би означавало, че вещно-транслативния ефект ще настъпи едва след вписването в Служба по вписвания, а не към един по-ранен момент /след вписването в ТР на увеличаването на капитала на вече съществуващо дружество или след вписването на новоучредено дружество, част от капитала на което е внесена посредством непарична вноска - апорт на недвижим имот/. Но това не е така. Макар и да се вписва Устав /като акт по чл. 4, буква "и" от ПВ/, при апорт на недвижим имот не се извършна нищо различно от прехвърляне на вещното право на собственост от патримониума на един субект в този на друг. Да, това е особен вид отчуждителна сделка, законодателят е облекчил формата, освен това предоставил преценката на конкретни факти /чия собственост е недвижимия имот, има ли данъчни задължения по отношение на същия, кадастр. скици и прочие/ не на Нотариус, а на съдиите по вписвания, но си е налице чиста сделка за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот.

+1

[DEKAH]

След като се консултирах с колеги, същите казаха, че според тях вписването в служба по вписванията е част от фактическия състав на учредяването на апорт, а не е само с оглед противопоставимостта на правата. Намерих и едно решение на ВКС, в което мимоходом се споменава същото:

РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 13.02.2006 Г. ПО Т. Д. № 95/2005 Г., I Т. О. НА ВКС
Материално-правното основание, от което произтича правото на отменителния иск, не е съществувало към приетия от В. апелативен съд за правнорелевантен момент на извършването на апорта-вписването на устава на "А.-Р." АД в службата по вписванията, поради което не може да се говори за процесуално преуреждане с нормата на чл. 180, ал. 1, т. 4 ДПК (отм.) на съществуващо материално-правно отношение.

Не съм съгласна с Вашите колеги. Вписването има оповестително действие, не конститутивно. Противното би означавало, че вещно-транслативния ефект ще настъпи едва след вписването в Служба по вписвания, а не към един по-ранен момент /след вписването в ТР на увеличаването на капитала на вече съществуващо дружество или след вписването на новоучредено дружество, част от капитала на което е внесена посредством непарична вноска - апорт на недвижим имот/. Но това не е така. Макар и да се вписва Устав /като акт по чл. 4, буква "и" от ПВ/, при апорт на недвижим имот не се извършна нищо различно от прехвърляне на вещното право на собственост от патримониума на един субект в този на друг. Да, това е особен вид отчуждителна сделка, законодателят е облекчил формата, освен това предоставил преценката на конкретни факти /чия собственост е недвижимия имот, има ли данъчни задължения по отношение на същия, кадастр. скици и прочие/ не на Нотариус, а на съдиите по вписвания, но си е налице чиста сделка за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот.

едит: Допълвам с две определения, намерих ги преди време във форума на съдиите по вписвания, вижте им мотивите.

Определение № 212 от 1.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева
чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с

чл. 577, ал. 1 ГПК

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от "Д" А. гр. С. с вх. № 2009/15.12.2009 г. на Я. окръжен съд срещу определение № 247 от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. № 437/2009 г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 18/17.11.2009 г. на съдията по вписвания при Я. районен съд, постановено по молба вх. рег. № 41/17.11.2009 г. на "С" при Я. районен съд, с което е отказано вписване на устава на дружеството -жалбоподател за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, извършена от вносителя "Х" ООД гр. Я. Я. окръжен съд е възприел изводите на съдията по вписвания при Я. районен съд, че молителят не е спазил общите изисквания на раздел втори от П. за вписванията, ДОПК и Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията.

Частният жалбоподател "Д" А. гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при нарушение на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа, че неправилно съдилищата са приели, че вписването на У. на акционерното дружество за увеличаване на капитала му чрез непарична вноска, следва да се извърши по реда на раздел II от П. за вписванията, вместо по този на раздел III- ти, тъй като подлежи на вписване уставът, като документ удостоверяващ прехвърлянето на собствеността върху непаричната вноска, а не самата сделка с нея.

Обжалваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по правилността на постановения отказ на съдията по вписвания (чл. 577, ал. 1 ГПК), подлежи на касационен контрол при условията на чл. 280 ГПК (чл. 274, ал. 3 ГПК). С определение № 6 от 6.01.2009 г. по същото частно дело на ВКС, I Т. О., то е върнал на Я. окръжен съд за извършване проверка за редовността на частната жалба, включително и за изпълнение на задълженията на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3 ГПК.

И след връщането на частната касационна жалба, жалбоподателят "Д" А. отново не е изпълнила точно задълженията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но съобразно твърденията му в изложението към частната касационна жалба, поставените от него правни въпроси, обусловили изхода по конкретното дело могат да се квалифицират по следния начин: 1) По кой ред следва да се впише от съдията по вписване на устава на акционерното дружество, в който е отразено увеличаването на капитала с непарична вноска - по раздел II или по раздел III на П. за вписванията; 2) К. се вписва - сделка с недвижим имот или У., като документ, удостоверяващ сделката; 3) Как следва да се определя държавната такса по вписването и 4) С. ли да се изисква декларация по чл. 264 ДОПК.


Налице е подържаното основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото разрешаването на поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Подържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречива съдебна практика - не е доказано. Представените с частната жалба определения на Софийския окръжен съд са отменителни, поради което съдът не се е произнесъл окончателно по повдигнатите въпроси и постановените съдебни актове, макар и необжалваеми, не се ползват с окончателен стабилитет.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно Я. окръжен съд е приел, че са приложими разпоредбите на раздел втори от П. за вписванията, регламентиращ вписването на актове с недвижими имоти, за разлика от раздел III-ти, уреждащ вписването на искови молби и на постановените по тях решения. Подлежащите на вписване актове в раздел II от П. са посочени в чл. 4, б. "а" от него, като изрично е упоменато, че подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, които актове на са изброени изчерпателно. Непаричната вноска на право на собственост върху имущество на вносителя в капитала на акционерно дружество, (в случая апорт от "Х" ООД гр. Я. на хлебозавод, находящ се в гр. Я., ул. "Д" № 3А, състоящ се от седем промишлени сгради), представлява особен вид отчуждителна сделка в полза на учреденото вече юридическото лице - "Д" А. гр. С., чрез която се увеличава капитала му (чл. 193 ТЗ), поради което следва да се включи в актовете по чл. 4, б. "а" от П. Независимо, че при акционерното дружество, каквото е процесното "Д" А., описанието на вноската трябва да се отрази в устава (чл. 72, ал. 1 ТЗ), по съществото си апортът се състои от отчуждаване на правото на собственост на вносителя и преминаването му в полза на дружеството. Внасянето на това правото на собственост в капитала на дружеството представлява "прехвърляне на права" по смисъла на чл. 73, ал. 1 ТЗ, което означава, че дружеството придобива това право на деривативно основание. Транслативното действие на сделката между вносителя на неимуществената вноска и приемащото я дружеството може да се изведе по косвен път и от възложената с чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ на съдията по вписване проверка върху правата на вносителя. По отношение на непаричната вноска на вещно право върху недвижим имот, като особен вид сделка, законодателят е въвел изключението съдията по вписванията да проверява правата на вносителя (чл. 73, ал. 5 ТЗ), а не нотариусът, както е при другите сделки.

След като правилно Я. окръжен съд е приел, че при вписване на устава на внесената непарична вноска в капитала на акционерното дружество, фактически подлежи на вписване особената отчуждителна сделка, между вносителя и дружеството, дължимата държавна такса следва да се определи по реда на чл. 2 от Т. за държавните такси, събирани от А. по вписванията. Събираната такса в този случай е 0.1% върху цената на вноската, определена по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ. Ето защо правилни са и изводите на съдилищата, че внесената от молителя "Д" А. минимална държавна такса от 10 лв. е недостатъчна.

Транслативното действие спрямо собствеността на сделката, с която се прави непаричната вноска в капитала на акционерното дружество, обяснява и нуждата от представяне пред съдията по вписване на удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Законодателят изрично е прогласил задължението за удостоверяване в тази хипотеза чрез писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурително вноски.


Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната касационна жалба на "Д" А. гр. С. с вх. № 2009/15.12.2009 г. на Я. окръжен съд срещу определение № 247 от 30.11.2009 г. по ч. гр. д. № 437/2009 г. на Я. окръжен съд.


Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определение № 153 от 26.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 1/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова
чл. 73, ал. 5 ТЗ

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "Д" А., гр. С. срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. С това определение е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение от 23.10.2009 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., с което е отказано вписване на апортна вноска.

В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че вписването на Устава на дружеството по повод извършена непарична вноска по чл. 73, ал. 5 ТЗ следва да се извърши по реда на Раздел II от Правилника за вписванията при съобразяване изискванията на чл. 6 от същия. Аргументирано е становището, че доколкото в посочения нормативен акт липсва изрична уредба на вписването на Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ, за същото следва да са изпълнени само визираните в тази норма предпоставки. Несъгласие е изразено във връзка с приетата за дължима държавна такса, като се твърди, че същата е в размер на 10 лв. и не следва да бъде определяна на база оценката на апортирания имот, тъй като вписването на Устава представлява вписване на документ, а не на сделка с недвижим имот.

Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани въпросите: 1. - по какъв ред следва да бъде извършено вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ - по Раздел II или по Раздел III от Правилника за вписванията и 2. - каква е дължимата държавна такса за това вписване.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

По допускането на касационно обжалване:

Настоящият състав намира, че поставените от частния жалбоподател въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването им е обусловило отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.

Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от представеното по делото определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/2008 г. на Софийски окръжен съд се установява, че поставените от жалбоподателя въпроси се разрешават по различен начин от въззивните съдилища. С оглед на това противоречие и предвид липсата на изрична нормативна уредба, както и на практика на Върховен касационен съд, за реда, по който следва да се извършва предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване, по отношение на поставените въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По основателността на частната касационна жалба:

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията - гр. В., въззивният съд е приел, че доколкото внасянето на недвижим имот в капитала на акционерно дружество представлява непарична вноска и има вещно-транслативен афект относно правото на собственост върху имота, предвиденото в чл. 73, ал. 5 ТЗ вписване на Устава следва да се извърши при спазване правилата на Раздел II от Правилника за вписванията - вписване на актове относно недвижими имоти, а не по реда на Раздел III от Правилника за впиване на искови молби и постановените по тях актове.

С оглед на това, е направен извод за задължението на съдията по вписванията да провери и всички предпоставки, визирани в чл. 6 ПВ, които в конкретния случай са: подлежи ли на вписване актът и същият отговаря ли на изискването за форма; има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и имота; представена ли е скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта. Като условие за извършване на вписването решаващият състав е посочил също внасянето на държавна такса и представянето на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Въззивният съд е преценил, че част от тези изисквания в случая не са изпълнени. По-конкретно: не са представени скица-копие от кадастралната карта относно построените сгради и техните идентификатори, декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка; липсват данни, в т. ч. и след извършена служебна справка в Търговския регистър, че "Х" А., гр. В., посочено като собственик на апортирания имот в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* е идентично с далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД); не е внесена дължимата за вписването държавна такса в размер на 7 791 лв., определена по реда на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, която в случая е оценката в даденото от вносителя съгласие, доколкото същата не е по-висока от направената от вещите лица оценка на непаричната вноска.

Определението е правилно.

Настоящият състав споделя напълно становището на въззивния съд, че вписването на Устава на акционерното дружество при извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска следва да бъде извършено по реда на Раздел II от Правилника за вписванията, т. е. при спазване на изискванията за вписване на актове за недвижими имоти, в т. ч. и изчерпателно изброените изисквания по чл. 6 от същия правилник. Въведеното в чл. 73, ал. 5 ТЗ задължение за вписване произтича от обстоятелството, че непаричната вноска представлява по своята същност акт на разпореждане на съдружника/акционера, с който се променя носителят на правото на собственост върху предмета на апорта, като същото преминава в патримониума на дружеството. Безспорно е както в правната теория, така и в съдебната практика (в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на ГПК от 2007 г. - решение № 150 от 10.11.2009 г. по т. д. № 766/209 г. на ВКС, II т. о.), че вписването в Службата по вписванията няма транслативен ефект - този ефект е настъпил с вписването на дружеството в Търговския регистър, респ. с вписването на увеличението на капитала на същото. Вписването в Службата по вписванията има само оповестително действие и целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили последователно собствеността на имота, т. е. това вписване има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот - да даде гласност за извършено по отношение на имота действие.

Тази правна характеристика на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ предопределя и реда, по който същото следва да бъде извършено. Това е редът за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел II на Правилника за вписванията. Доколкото не е сред конкретно посочените в чл. 4 ПВ актове, подлежащи на вписване, Уставът на дружеството следва да се причисли към категорията "други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване" по смисъла на препращането в чл. 4, б. "и" ПВ. Оттук и изводът, че по отношение на вписването по чл. 73, ал. 5 ТЗ, освен специалните изисквания, съдържащи се в тази норма, трябва да са изпълнени и всички общи изисквания по чл. 6 ПВ. Поради това, дължима за вписването се явява и държавната такса, предвидена в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху цената, по която е таксуван актът, определена на база оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 2 и 3 ТЗ, а не минималната държавна такса от 10 лв., дължима за вписване на акт.

С оглед изложеното и в съответствие с правомощията си по чл. 291, ал. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в постановеното от Варненски окръжен съд определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г., предмет на частната касационна жалба, а не практиката, обективирана в приложеното определение от 30.07.2008 г. по ч. гр. д. № 655/208 г. на Софийски окръжен съд, имащо за предмет аналогичен случай - вписване на акт по чл. 263и, ал. 6 ТЗ (удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ за извършено преобразуване/, в хипотезата на вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот.

Преценено в съответствие с горните изводи, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неизпълнението на част от задължителните за вписването нормативни изисквания, изразяващо се в непредставяне на скица-копие от кадастралната карта, касаеща построените сгради и техните идентификатори, на декларация по чл. 264 ДОПК и данъчна оценка, както и невнасянето на определената в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - 0.1% върху оценката на непаричната вноска по чл. 72, ал. 3 ТЗ - обосновава законосъобразността на постановения от съдията по вписванията отказ да впише представения Устав по чл. 73, ал. 5 ТЗ. Единствено неправилно е приетото от въззивния съд по отношение липсата на идентичност между собственика на апортирания имот "Х" А., гр. В., посочен в нот. акт № 1* том I, рег. № 2* дело № 138/2001 г. на нотариус Ил. М., рег. № 1* и далия съгласието по чл. 73, ал. 1 ТЗ "Б" А. (с предишно наименование "А" АД). Идентичността на посочените правни субекти се установява от представеното с частната касационна жалба решение № 4* от 4.07.2006 г. по ф. д. № 1163/2004 г. на Варненски окръжен съд. Само по себе си, обаче, това обстоятелство обаче не може да промени направения извод за законосъобразност на отказа като цяло.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 577 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № 3* от 11.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2291/2009 г. на Варненски окръжен съд.

Хубаво мнение колега. Благодарим за което.

[lexter]

И все пак какво ще стане, ако съответният орган на дружеството бездейства и не впише акта, с който се извършва непаричната вноска? Може ли да се упражнят правата на длъжника (дружеството) в този случай от негов кредитор по реда на чл. 134, ал. 3? И ако не - то тогава как да се извърши принудително това вписване?

[hidden]

Именно, дори и да е настъпил транслативният ефект на апорта с вписването му в търговския регистър, то как кредиторите на дружеството, в което имотът е апортиран, ще се защитят от сделки, с които техният длъжник се разпорежда с имота или учредява тежести върху него? Могат ли да се позоват само на вписването в ТР или трябва да има вписване и в СВ? А ако кредиторите на апортиращия насочат изпълнението срещу имота? на практика кредиторът на дружеството, в което имотът е апортиран, не са защитени по никакъв начин. какво ги топли, че транслативният ефект е настъпил още с вписването на устава в ТР, след като техният длъжник по всяко време може да предприеме действия в насока да ги увреди?
И ако кредиторът поиска обезпечителна мярка - възбрана върху този имот, то би ли съдът издал такава обезп. заповед, след като апортът не е вписан в СВ?