Ето вижте съдия Румяна Папазова от Шесто отделение на Върховния административен съд как правораздава:Ново Р/О:
РЕШЕНИЕ
№ 10090
София, 07.10.2008
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВАпри секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Мария Каменска
изслуша докладваното
от съдията
РУМЯНА ПАПАЗОВА по адм. дело № 3878/2008.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Б. от гр. Хасково против решение № 20 от 05.02.2008 г. по адм. дело № 279 по описа за 2007 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 41 / 31.10.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Хасково, потвърждаващо разпореждане № от 22.06.2007 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”. Съдебното решение е оспорено и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати 80 лв. деловодни разноски. Подадени са и две частни жалби против определения, постановени в хода на съдебното производство на 20.12.2007 г. и 31.01.2008 г.
Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и неправилно прилагане на чл. 9, ал. 1 и 7 от КСО, чл. 10, ал. 1 от КСО и § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Ответникът Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и недопустимост на частните жалби.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Хасковския административен съд е решение № 41 от 31.10.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Хасково и потвърденото с него разпореждане № - от 22.06.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Г. Б. от гр. Хасково е била изменена по негово заявление от 07.06.2007 г. на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС въз основа на приложените удостоверения за придобит осигурителен стаж след пенсионирането (от 15.08.2005 г. до 01.02.2006 г. и от 25.05.2006 г. до 31.12.2006 г.).
Частните жалби против постановените на 20.12.2007 г. и 31.01.2008 г. определения , с които съдът е оставил без уважение доказателствени искания на жалбоподателя Б****, са процесуално недопустими. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството; 2. в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваните определения са извън уредените две хипотези от чл. 229, ал. 1 от АПК. Определенията по допускането и събирането на доказателства могат да бъдат изменени или отменени от съда, който ги е постановил, а контролът върху тяхната законосъобразност ще се извърши в касационното производство.
С постановеното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че продължителността на придобития от жалбоподателя осигурителен стаж след пенсионирането е била изчислена при спазване на реда и начина, уреден в чл. 38, ал. 1 и ал. 9-12 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Този извод се основава на представените от осигуреното лице 2 бр. удостоверения обр. УП-3, в които осигурителите са отразили продължителността на придобития при тях осигурителен стаж през спорните периоди. В удостоверение изх. № 041 / 01.02.2006 г. осигурителят „Булмаш инженеринг” ООД - Хасково е вписал придобит осигурителен стаж през периода 15.08.2005 г. - 01.02.2006 г. с продължителност 5 месеца 15 дни. В удостоверение изх. № 81 / 31.05.2007 г. осигурителят „Химмаш” АД – Хасково е отразил придобит осигурителен стаж през периода 25.05.2006 г. до 31.12.2006 г. с продължителност 7 месеца 6 дни. С оглед на тези неоспорени от жалбо- подателя доказателства съдът обосновано е приел за неоснователно искането му за преизчисляване на пенсията въз основа на придобит осигурителен стаж при първия осигурител с продължителност 5 месеца 19 дни и при втория – 7 месеца 11 дни. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел за неотносими към спорния предмет доводите и възраженията на жалбоподателя във връзка с продължителността на осигурителния му стаж, зачетен при отпускането на пенсията и при последвалите я преизчисления преди издаване на оспореното разпореждане № - от 22.06.2007 г. и потвърждаващото го решение № 41 от 31.10.2007 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" – Хасково.
Неоснователни са касационните доводи за нарушение на съдо- производственото правило за приключване на устните състезания и пристъпване на постановяване на решение при изяснена фактическа обстановка. С определението си от съдебно заседание на 20.12.2007 г. съдът законосъобразно е приел за неконкретизирано и неоснователно искането на жалбоподателя „да се приложи от РУ „СО” реда, по който е изчислен осигурителният стаж" с продължителност 16 год. 7 мес. 3 дни, зачетен при отпускането на пенсията. Така формулирано, искането засяга правен въпрос, като освен това се отнася до период извън обсега на оспореното разпореждане за преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102, ал. 1 от КСО. С молба от 28.12.2007 г. жалбоподателят отново е поискал събиране на доказателства, за „да се проследи начина на обработване на данните от представените документи за осигурителен стаж до получаването на обобщените данни за осигурителния стаж”. Искането е неотносимо към спора и с определението от съдебно заседание на 31.01.2008 г. правилно е било оставено без уважение, както също и искането за задаване на въпроси на „ответната страна” по реда на чл. 114 от Гражданския процесуален кодекс (отм.). Разпоредбата на чл. 114 от ГПК (отм.), която допуска възможност при всяко положение на делото съдът по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото, не може да бъде приложена по отношение на административния орган – издател на оспорения акт.
В мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на решение № 210 от 09.04.2004 г. по адм. дело № 13 по описа за 2004 г. на Хасковския окръжен съд, оставено в сила с решение № 2164 от 10.03. 2005 г. по адм. дело № 5496 / 2004 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Т. Г. Б. от гр. Хасково против решение № 72 от 05.12.2003 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково. Спорът относно категорията на придобития от жалбоподателя осигурителен стаж за периодите 03.10.1980 г. - 30.08.1981 г., 30.08.1981 г. - 28.09.1982 г. и при условията на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, както и относно основанията за превръщането му по реда на чл. 104, ал. 4 от КСО, е разрешен с влязло в сила съдебно решение и не подлежи на пререшаване. С влязло в сила решение от 14.04.2006 г. по адм. дело № 3 / 2006 г. на Хасковския окръжен съд, оставено в сила с решение № 9980 от 16.10.2006 г. по адм. дело № 4860 / 2006 г. на Върховния административен съд, е била отхвърлена и жалбата на Тодор Бойчев против решение № 119 от 05.12.2005 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” – Хасково и потвърденото с него разпореждане № - от 29.07.2005 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване”, с което пенсията на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст е преизчислена по реда на чл. 21, ал. 1 от НПОС по негово заявление от 19.07.2005 г. за придобит до тази дата нов осигурителен стаж. Съдът отново се е произнесъл по категорията на осигурителния стаж за времето на военната служба и времето на обучение, за което осигуреното лице е направило вноски за своя сметка. Посочено е, че при преизчисляване на пенсията по реда на чл. 21 от НПОС не се извършва ново прекатегоризиране на придобития преди пенсионирането осигурителен стаж, а косвен съдебен контрол върху влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията е недопустим. Всички поддържани в настоящето съдебно производство доводи за материалноправни нарушения по чл. 9, ал. 1 и 7 от КСО, чл. 10, ал. 1 от КСО и § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, допуснати при определяне на категорията и продължителността на осигурителния стаж при отпускането на пенсията, са ирелевантни за изхода на делото. Оспорените административни актове, с които личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Г. Б. от гр. Хасково е преизчислена по негово заявление от 07.06.2007 г. на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС въз основа на зачетен осигурителен стаж след пенсионирането от 15.08.2005 г. до 01.02.2006 г. и от 25.05.2006 г. до 31.12.2006 г., са издадени при спазване на процесуално- правните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Хасково е постановил правилно решение.
По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Решението подлежи на отмяна в частта, с която лицето е осъдено да заплати на административния орган разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от КСО, която освобождава осигурените лица от внасяне на държавна такса по дела за пенсии, които водят срещу териториалните поделения на НОИ, разпоредбата на алинея 5 на чл. 64 от ГПК (отм.) не следва да бъде прилагана по субсидираност. Създаденото изключение за присъждане на деловодни разноски, които в действителност не са били направени, не може да намери приложение в съдебни производства по глава осма от КСО.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби на Т. Г. Б. от гр. Хасково против определенията, постановени от Хасковския административен съд на 20.12.2007 г. и 31.01.2008 г. по адм. дело № 279 по описа за 2007 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 05.02.2008 г. по адм. дело № 279 по описа за 2007 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Т. Г. Б. от гр. Хасково против решение № 41 / 31.10.2007 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" – Хасково и потвърденото с него разпореждане № - от 22.06.2007 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”.
ОТМЕНЯ решение № 20 от 05.02.2008 г. по адм. дело № 279 по описа за 2007 г. на Хасковския административен съд в частта, с която Т. Г. Б. от гр. Хасково е осъден да заплати на РУ "Социално осигуряване" – Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 80 лв.РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Иван Трендафилов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Наталия Марчева
/п/
Румяна ПапазоваР.П.
РЕШЕНИЕ
№ 11073
София, 29.09.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВАНИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от съдията
РУМЯНА ПАПАЗОВА по адм. дело № 3169/2010.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Б. от село Узунджово, обл. Хасково, против решение № 18 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение № Ж-55-3 / 23.10.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Хасково.
Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 6 и чл. 10, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), чл. 37, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.).
Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Хасково е решение № Ж-55-3 / 23.10.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № -ПР 1760 / 21.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. В. Б. от село Узунджово, обл. Хасково, е отказано изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Хасково законосъобразно е приел, че представеният нов документ не може да служи като доказателство за положен преди пенсионирането трудов стаж, който не е бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията през 1978 г. на основание чл. 6 от отменения Закон за пенсиите (ЗП). Новоиздаденото удостоверение № 8033 / 11.03.2009 г. на Дирекция „ДВИА” – гр. Велико Търново съдържа информация за давани от жалбоподателя наряди и дежурства през периода 09.01.1958 г. – 25.09.1978 г., който при пенсионирането е бил зачетен за трудов стаж.
Касационните доводи за неправилно прилагане на административно- процесуалните разпоредби на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) са неоснователни.
Установяването на трудовия стаж към момента на пенсионирането на касатора през 1978 г. се е извършвало при спазване на чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.) с представяне на осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки, или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги със задължително попълнени данни. Към момента на подаването на искането за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС с представяне на трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Представеното от касатора ново удостоверение, издадено от Дирекция „ДВИА”, гр. Велико Търново, не е надлежно доказателство за установяване на трудов стаж. В него е отразена информация за давани от военнослужещия наряди и дежурства през периода 09.01.1958 г. – 25.09.1978 г., който е бил зачетен при пенсионирането като трудов стаж от първа категория.
По реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се извършва изменение на разпорежданията за пенсии по чл. 98 в случаите, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. В разглеждания случай жалбоподателят претендира изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (наричано от него преизчисление) с твърдение, че пенсионният орган е отказал да обсъди и приложи действащите при отпускането на пенсията разпоредби на чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.) във вр. с чл. 6 от ЗП (отм.). От приложеното в административната преписка решение за отпускане на пенсия за изслужено време и старост № 113196 от 27.11.2978 г. се установява, че на жалбо- подателя е бил зачетен придобит трудов стаж от първа категория с продължителност 23 години. За придобития трудов стаж от 3 години над изискуемия трудов стаж от 20 години съгласно изискването на чл. 6 от ЗП (отм.) е била отпусната добавка от 6 % - по 2% за всяка прослужена година на основание чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.).
Оспорените административни актове, с които е отказано изменение на личната пенсия на касатора за изслужено време и старост по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд – Хасково./
оставя в сила решение за плащане на разноски от пенсионер по адм.дело по чл.120 от КСО (бележка на потребителя)/
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Милка Панчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
Румяна Папазова/п/ Николай Гунчев
Р.П.
а и ето осъждането от Адм.съд-Хасково, да се заплатят разноски
http://dox.bg/files/dw?a=be09cec443И какъв е извода?
Че съдия Румяна Папазова отсъжда по начина: "тука има, тука нема"
от nikkol » 17 Сеп 2010, 20:53 
Друг е въпроса, че "кьорав" карти не играе 
