razli4na написа:ianeva написа:portokal написа:Аз само се питам не се ли "полага" някаква част от тях да си я понесе длъжникът.
Не, не се полага, не и тук. Ако заповедта беше по чл. 417, законодателят го е предрешил - щеш, не щеш, ще платиш и разноските по и.дело, защото едва в този момент научаваш и няма как /тук е приложена изцяло твоята логика, portokal/. Друг обаче е редът при заповедите по чл. 410 - даден е срок, друга е логиката. Иначе и там можеха да предвидят уведомяването за ЗИ и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист да става едва при образувано вече и. дело и да се връчват ведно с поканата за доброволно изпълнение.
Извинявам се, Янева, но нещо не разбрах каква според теб е логиката на тая разлика в реда? Защо, според теб, законодателят дава възможност на длъжника да плати при едни условия по 410, а по 417- при други, по- тежки условия?
П. С. Тук напълно излязох от темата, но надявам се Революция- та няма да има против.
И аз излизам, в отговор на razli4na, ако се налага отделете ни мненията в отделна тема, да не разводняваме тази.
Ами различни са условията, никак не са еднакви. Откровено считам, че реда по чл. 417 си е изцяло, върховна глупост ще напиша но "доброволно принудително изпълнение" - виж кога се връчва заповедта за н.и. - в момента на връчване на поканата за д.и., а в този момент разноските по изпълнителното дело са вече начислени - т.е. на практика, за разлика от реда при ЗИ по чл. 410, длъжникът вече ги дължи /нека изключим за момент случаите на прекомерност/. Самата заповед за н.и. на длъжника се връчва именно от съдебния изпълнител /чл. 418, чл. 419 и прочие/, който прави това ведно с връчването на поканата за доброволно изпълнение. Съвсем по различен начин става това при заповед за изпълнение по чл. 410 - тук препис от заповедта се връчва, но не от съдебния изпълнител и имаш отново 14-дневен срок, в който обаче, ако решиш да не възразяваш, а да плащаш, ще направиш това без разноските по образувано изпълнително дело.
Е, според теб, същия ли е реда? И не са ли едни кредитори/взискатели по-привилегировани от други, същото и за длъжниците? За това казах, че логиката на portokal е възприета от законодателя именно при издаване на заповед на някои от основанията по чл. 417. Защото, дори да искам да платя само дълга и разноските по заповедното, не мога да направя това - ще се наложи да платя и разноските по изпълнителното дело, защото такъв е закона. А разноските по това дело, често доста увеличават дълга - налагат се запори, възбрани и прочие и таксите се трупат ли трупат.
Но явно законодателят е преценил, че изпълнителните основания тук /чл. 417/ са такива, че това е оправдано. Слава Богу, излязъл за секунда от това мислене при възможностите за спиране на изпълнението, когато заповедта е издадена на основание чл. 417, т.9.