Интересен казус

[Гост.]

"Доколкото схванах посочените суми са дължими- той просто иска да спести разноските по ИД, защото ако на доверителят му не са били накърнени правата с връчването на З, са щели да платят в 14 дн. срок."

А, аз останах с впечатление, че има изравнителни сметки и дългът не е същия. Пак питам: какво ще стане със ЗНИ, ако се установи, че дълга е с различен размер?

Ако сте възразили по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и съдът е уважил възражението, той следва да обезсили ЗИ, съответно и ИЛ, а изп. произовдство ще бъде прекратено, заедно с разноските.

Да ме прощават колегите, но тук са коментирани толкова детайли, че наистина се е поразводнило, коментирайки странични последици.
Същината е била да плати в срока за депозиране на възражението( главница, лихви и разноски по заповедното), защото знае, че са дължими, като си спести разноските по ИД. Накърнено му е това право поради нередовно връчване на книжата. Има издадена ЗИ, респективно ИЛ.
Важно е да се върне производството в тази фаза ( така схванах темата, ако съм в грешка- да ме поправи).
И отново се връщаме на питането- как да плати, като спести тези разходи?
Единственият начин е да се върне във фазата на заповедното- а там дали ще плати, дали кредиторът ще предяви УИ... хипотези много.

[Melly]

Напълно съм съгласна с теб, Поли. Но я си представи, че на Рволюцията му е текнала вече друга мисъл.
Намирам за резонно и допустимо (някой от колегите предложи това по-горе) да поиска възстановяване на срока по изложените по-горе причини, т.к. срокът за доброволно изпълнение за Дл. не е започнал да тече - нередовното събщаване е достатъчно уважитела причина, още повече, че по този начин са нарушени правата на защита на Дл.

[Гост.]

Мели, аз предложих 65, но 423 , ал. 1 т.1 има същият ефект( което не пречи да си депозира и тази молба за възстановяване, въпреки, че си стои риска от чл. 67 а той точно него иска да избегне).
Оказа се, че е налична практика и колкото и да не харесваме ГПК - има решение.

Което пък доказва и друго- липсва стабилитет в нЕкои съдебни актове.

[Melly]

Не е същото. При 432, ал.1,т.1 всички проц. действия се запазват, докато при възстановен срок, съдът съгл. 66, л.3 може да отмени действията преди възстановяването на срока. Не мисля, че в случая би приложил санкцията на 67, тъй като уважителните прицини не са от естество такова, че да са в пряка връка с поведението на Дл. Те стоят извън него - причината е незаконособразно действие на съда, чрез служителя си призовкар по връчването.


П.П. Много интересно стана, но аз напускам дискусията. Имам още по-приятно занимание. Довечера ще ви прочета.

[portokal]

Като се позамислих тези дни - струва ми се, че дори да приемем, че има непозволено увреждане, вредата е съпричинена от "пострадалите" (длъжниците). Част от причината да се стигне до тези разноски е това, че те не са платили на падежа задължението си, за което са знаели. Някак си има неправомерно / "недобросъвестно" поведение и на държавата (при връчването), и на съседа, и на самия пострадал, и всичките са в причинна връзка с увреждането.
Вярно, че ако законът беше спазен при връчването на заповедта или ако съседът беше предал съобщението, нямаше да се стигне до тези разноски - но нямаше да се стигне до тях и ако длъжникът беше изправен. Донякъде това ми напомня, макар и не едно към едно, положението на ответник, който е признал иска, но е дал повод за предявяването му - той поема разноските и не може да каже: ама чакай, защо не ме покани човешки един-два пъти, пък аз щях да изпълня и да не се стига до дело. Не е същото, съгласна съм - най-малкото защото тук длъжникът губи от неспазването на закона, а далеч не само от липсата на търпение на кредитора - но затова и не говорим да поеме абсолютно всички разноски по изпълнението.
А вчера попитах една колежка какво мисли по въпроса и тя отговори, че според нея да разчиташ да ти присъдят подобни вреди е като да чакаш от умрял писмо.

[portokal]

...През това време ние плащаме дълга заедно с разноските по издаване на ЗИ.Те предявяват УИ , аз им правя възражение за липса на правен интерес, защото дългът е платен , за всеки случай с обяснение , че поради нередовното призоваване сме били лишени от правото на доброволно изпълнение.Дали РС ще прекрати делото?

Не знам дали ще го прекрати (аз на негово място не бих... май ), но мисля, че си струва да се опита. Може да казвам някоя глупост, но като да няма пречка в процес относно едно вземане да се преценява и доколко са дължими някакви претендирани във връзка с него разноски... за да се прецени и дали една сума го погасява цялото.
Всъщност тогава ще излезе, че въобще това е пътят за защита - свързан с недължимост, а не - плащам и търся вреди от трето лице.
Другият вариант на разсъждение обаче е - щом разноските вече са направени в изпълнителното производство относно това вземане и не са прекомерни - дължими са (и остава искът за вреди от длъжника към някого). Май това ми харесва повече, докато при твоя вариант ще излезе, че "невинният" взискател ще трябва да търси от някого като вреди направените разноски.

[ianeva]

Като се позамислих тези дни - струва ми се, че дори да приемем, че има непозволено увреждане, вредата е съпричинена от "пострадалите" (длъжниците). Част от причината да се стигне до тези разноски е това, че те не са платили на падежа задължението си, за което са знаели. Някак си има неправомерно / "недобросъвестно" поведение и на държавата (при връчването), и на съседа, и на самия пострадал, и всичките са в причинна връзка с увреждането.
Вярно, че ако законът беше спазен при връчването на заповедта или ако съседът беше предал съобщението, нямаше да се стигне до тези разноски - но нямаше да се стигне до тях и ако длъжникът беше изправен. Донякъде това ми напомня, макар и не едно към едно, положението на ответник, който е признал иска, но е дал повод за предявяването му - той поема разноските и не може да каже: ама чакай, защо не ме покани човешки един-два пъти, пък аз щях да изпълня и да не се стига до дело. Не е същото, съгласна съм - най-малкото защото тук длъжникът губи от неспазването на закона, а далеч не само от липсата на търпение на кредитора - но затова и не говорим да поеме абсолютно всички разноски по изпълнението.
А вчера попитах една колежка какво мисли по въпроса и тя отговори, че според нея да разчиташ да ти присъдят подобни вреди е като да чакаш от умрял писмо.

С потъмнената част не съм съгласна. Никак. Длъжникът не носи никаква вина относно нередовното връчване, а санкцията, която търпи, поради неплащането на дълга в срок са му разноските - държ. такса, адв. хонорар, лихви, присъдени при самото заповедно. Да го натоварим с разноските и по изпълнителното дело, и то при положение, че връчването е изцяло незаконосъобразно, е прекалено. По тази логика, да няма изобщо срок за изпълнение, а директно да преминаваме към изпълнително дело с аргумента "че видите ли, длъжника сам, с поведението си, е дал възможност тези разноски да му бъдат изискани".

[Melly]

По тази логика, да няма изобщо срок за изпълнение, а директно да преминаваме към изпълнително дело с аргумента "че видите ли, длъжника сам, с поведението си, е дал възможност тези разноски да му бъдат изискани".

+1

П.П. Тук се крие ключът от бараката.

[razli4na]

То, хубаво, и аз съм "за" този аргумент, но при това положение в тежест на взискателят ли да останат разноските по изпълнението? Той пък с какво е допринесъл- нито виновно поведение, нито каквото и да е било друго.
Така развивам тезата на Портокал относно вината и тежестта за разноските.

[portokal]

Е, не, не смятам, че е "по тази логика". От нищо в моите думи не следва да съм казвала, че единствено длъжникът си е виновен.
Все едно аз да кажа, че по вашата логика никой пешеходец, излязъл на пътното платно в нарушение на правилата и блъснат от автомобил с превишена скорост (който при скорост в "нормата" несъмнено е нямало да го блъсне), не е допринесъл за увреждането си.
Неизправният длъжник несъмнено има право да очаква, че законът ще бъде спазен и той ще бъде редовно уведомен от съда за заповедта - ама и "неизправният" пешеходец има право да очаква, че шофьорите ще спазват правилата за движение и няма да карат със 150 км в час. (С тази разлика, че от държава можеш с много по-голямо основание да очакваш да спази закона, отколкото от шофьор, но едва ли това качествено променя разсъжденията.)

...при това положение в тежест на взискателят ли да останат разноските по изпълнението

Не, при това положение ще трябва да останат в тежест на държавата - изцяло. Като обезщетение за вреди - било за взискателя, ако "схемата" с възражението и плащането проработи, било за длъжника, ако се окаже, че първо трябва да ги съберат от него.
Аз само се питам не се ли "полага" някаква част от тях да си я понесе длъжникът.

[REVOLUTION]

Е, не, не смятам, че е "по тази логика". От нищо в моите думи не следва да съм казвала, че единствено длъжникът си е виновен.
Все едно аз да кажа, че по вашата логика никой пешеходец, излязъл на пътното платно в нарушение на правилата и блъснат от автомобил с превишена скорост (който при скорост в "нормата" несъмнено е нямало да го блъсне), не е допринесъл за увреждането си.
Неизправният длъжник несъмнено има право да очаква, че законът ще бъде спазен и той ще бъде редовно уведомен от съда за заповедта - ама и "неизправният" пешеходец има право да очаква, че шофьорите ще спазват правилата за движение и няма да карат със 150 км в час. (С тази разлика, че от държава можеш с много по-голямо основание да очакваш да спази закона, отколкото от шофьор, но едва ли това качествено променя разсъжденията.)

Само че не е такава твоята логика , защото ДЛ веднъж като се отбеляза е санкциониран.Ако трябва да я предам с твоя пример, по твоята логика , след като неправомерно пресичащия пешеходец е блъснат от колата , идва линейката занася и го прегазва още веднъж.Тука пак ли има съпричиняване?

[portokal]

При занасянето на линейката е без значение дали лежащият на платното човек е спазил правилата, т.е. причинната връзка не е толкова пряка, така че - не. При длъжника последиците ми се видят една идея по-предвидими и по-непосредствени (макар и не чак толкова лесно предвидими като при шофьора).
Ами ако издаването на заповед за изпълнение беше безплатно и разноски по него нямаше, с какво щяхте да казвате, че е санкциониран неизправният длъжник, освен с лихви?

[ianeva]

Ами ако издаването на заповед за изпълнение беше безплатно и разноски по него нямаше, с какво щяхте да казвате, че е санкциониран неизправният длъжник, освен с лихви?

Еееееееее Това вече е несериозно.
Ако са искали да го санкционират по-сериозно от към разноски, да не бяха избирали реда на чл. 410 /щото само 2% е държ. такса /, да бяха избрали общия исков ред Обаче да му възложим разноските, защото някой не си е свършил работата при призоваването - е, няма такава логика, нито правна, нито житейска. Да си ги търси после взискателя от когото трябва , ние сме за длъжника в момента.

[ianeva]

Аз само се питам не се ли "полага" някаква част от тях да си я понесе длъжникът.

Не, не се полага, не и тук. Ако заповедта беше по чл. 417, законодателят го е предрешил - щеш, не щеш, ще платиш и разноските по и.дело, защото едва в този момент научаваш и няма как /тук е приложена изцяло твоята логика, portokal/. Друг обаче е редът при заповедите по чл. 410 - даден е срок, друга е логиката. Иначе и там можеха да предвидят уведомяването за ЗИ и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист да става едва при образувано вече и. дело и да се връчват ведно с поканата за доброволно изпълнение.

[portokal]

Несериозно е, защото отговаря на примера с линейката.

Ако са искали да го санкционират по-сериозно от към разноски, да не бяха избирали реда на чл. 410 /щото само 2% е държ. такса /, да бяха избрали общия исков ред

Да, ама като се замислиш, спестили са му половината такса хората.
Аз само казвам: имаме противоправно поведение както на други субекти, така и на пострадалия, и поведението на всеки от тях е в доста пряка причинна връзка с резултата. Не е толкова въпросът в това, кой вече е санкциониран с едни други разноски.

[portokal]

Не, не се полага, не и тук. Ако заповедта беше по чл. 417, законодателят го е предрешил - щеш, не щеш, ще платиш и разноските по и.дело, защото едва в този момент научаваш и няма как /тук е приложена изцяло твоята логика, portokal/. Друг обаче е редът при заповедите по чл. 410 - даден е срок, друга е логиката.

Ама вашата логика е следната: "вредите" се понасят или само от един, или само от друг, но никога - от двама или повече според "приноса" им.

[ianeva]

Несериозно е, защото отговаря на примера с линейката.

Ако са искали да го санкционират по-сериозно от към разноски, да не бяха избирали реда на чл. 410 /щото само 2% е държ. такса /, да бяха избрали общия исков ред

Да, ама като се замислиш, спестили са му половината такса хората.
Аз само казвам: имаме неправомерно поведение както на други субекти, така и на пострадалия, и поведението на всеки от тях е в доста пряка причинна връзка с резултата. Не е толкова въпросът в това, кой вече е санкциониран с едни други разноски.

И аз с тази част точно не съм съгласна - законодателят санкция му е предвидил - разноските по заповедното. После му е дал срок - да плати, ако не - тогава вече - да, щом и в дадения срок не плаща, ще поеме в тежест и разноските по и.д. Но да го лишим от този срок, и то без никаква негова вина, означава да го лишим от регламентирана от закона възможност за защита, а и за плащане. Точно за тези разноски /по и.дело/ вина той няма, принос няма никакъв, не и при това производство.
п.п. А хората са му спестили половин такса, но пък ще си съберат по-бързо парите
едит: Мнението ми наистина е леко извън, извинявам се на REVOLUТION, повече няма да се включвам. А, да и нямам абсолютно нищо лично срещу portokal, това е ясно, даже напротив. Срещу логиката с приноса при разноските обаче - да, против тази логика съм.

[Melly]

В интерес на дискусията, надявам се да не влагаме нищо лично (поне не и аз, portokal), но не считам че примерът с пешеходецът е съотносим към казуса. Тук става въпрос "условно за вреда" от неизпълнение назаконово зъдължение на органа по уведомяване, и най-вече, отбележете - в съдебна фаза.
С други думи, нарушаване права на защита - което си е "съществено" процесуално нарушение.
Къде би бил смисълът от опорочено воден процес, след като законът дава способи на заинтересованото лице това да не се случи?

И аз съм за каузата на Длъжника.

П.П. Докато пишех, прочетох още мнения, но за мен си остават извън казуса.

[portokal]

Еее, то това остана - да е лично. Нито имам нещо против близките на Revolution да си спестят тази сума, нито се опитвам от едното пристрастие да защитя съдии, призовкари, държава и пр. (и дори "Топлофикация" ). Само се питам.

Но да го лишим от този срок, и то без никаква негова вина, означава да го лишим от регламентирана от закона възможност за защита, а и за плащане. Точно за тези разноски /по и.дело/ вина той няма, принос няма никакъв, не и при това производство

Да, де, това именно ни е разногласието.

[razli4na]

Аз само се питам не се ли "полага" някаква част от тях да си я понесе длъжникът.

Не, не се полага, не и тук. Ако заповедта беше по чл. 417, законодателят го е предрешил - щеш, не щеш, ще платиш и разноските по и.дело, защото едва в този момент научаваш и няма как /тук е приложена изцяло твоята логика, portokal/. Друг обаче е редът при заповедите по чл. 410 - даден е срок, друга е логиката. Иначе и там можеха да предвидят уведомяването за ЗИ и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист да става едва при образувано вече и. дело и да се връчват ведно с поканата за доброволно изпълнение.

Извинявам се, Янева, но нещо не разбрах каква според теб е логиката на тая разлика в реда? Защо, според теб, законодателят дава възможност на длъжника да плати при едни условия по 410, а по 417- при други, по- тежки условия?

П. С. Тук напълно излязох от темата, но надявам се Революция- та няма да има против.