Приятен казус за всички фенове на АПК

[bg_prava]

Колеги, пускам един приятен административно-правен казус. Напълно решен и готов за консумация от любителите на Административно-процесуалния кодекс. Няма политически контекст. Приятно четене:

Гражданинът Борисов обжалвал издадена заповед от кмета на общината пред административен съд в 14-дневния срок по чл. 149 ал.1 АПК. В жалбата не било посочено в какво се състои незаконосъобразността на заповедта и не били приложени преписи от нея и писмените доказателства. Съдът намерил жалбата за неоснователна и я отхвърлил с решение.
След консултация с адвокат, Борисов, узнал че може да се иска обявяване на нищожност на заповедта. Пет месеца след консултацията Борисов подал до административния съд искане за обявяване на заповедта на кмета за нищожна на основание чл. 149 ал. 5 АПК. Съдът приел искането за основателно и обявил заповедта за нищожна.
След известно време прокурор от административния съд подал искане за отмяна на решението за обявяване нищожността на заповедта, тъй като вече имало влязло в сила съдебно решение, с което жалбата на Борисов срещу същата заповед била отхвърлена.

1.Как е трябвало да действа съдът при преценка за редовността на жалбата? – Съдът не е действал в съответствие с разпоредбите на АПК. По силата на чл.158, ал.1 АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Освен това съдът е трябвало да се произнесе с определение, а не с решение. Решението винаги е по същество, а определението се отнася за хода на процеса.

2.Допустимо ли е искането за обявяване на нищожност на заповедта в конкретния случай? – В конкретния случай искането за обявяване на нижожност на заповедта е трябвало да бъде оставено без разглеждане. На основание чл.159, ал.6 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, ако по оспорването има влязло в сила съдебно решение.

3.В кои случаи може да се прави искане за нищожност? – При наличие на едно от петте основания за оспорване на административните актове, посочени в чл. 146 АПК.

4.Разтълкувайте чл. 168 ал. 3 АПК? – Отговорът е в чл.149, ал.5 АПК – Административните актове могят да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

5.Има ли право прокурорът да прави искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение? – На основание чл.238, ал.2 право да иска отмяна на влезли в сила съдебни актове има главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура. Презюмира се, че всеки прокурор, на основание задължението на прокуратурата да осъществява общ контрол за законност има право на искане за отмяна.

6.На какво основание и в какъв срок? – чл.240, ал.1 АПК

7.Кое от основанията на чл.239 от АПК е налице в случая? – Разпоредбите на т.4, чл.239 АПК – между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

8.Кой е компетентният да разгледа искането за отмяна съд? - ВАС

9.Кое от двете решения на административния съд следва да бъде отменено? - По силата на чл.244, ал.2 – В случая по чл.239, т.4 съдът отменя неправилното решение. Т.е. отменя се първото решение на административния съд, с което жалбата на Борисов е отхвърлена като неоснователна.

И така Справедливостта възтържествува над къщичката на Борисов

[system]

Нека го разгледаме точка по точка:

В жалбата не било посочено в какво се състои незаконосъобразността на заповедта и не били приложени преписи от нея и писмените доказателства...
1. Как е трябвало да действа съдът при преценка за редовността на жалбата? – Съдът не е действал в съответствие с разпоредбите на АПК. По силата на чл.158, ал.1 АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.

Отговорът е верен само за неприлагането на преписи от жалбата. Непосочването на пороците на административния акт не е нередовност на жалбата, която да е основание за нейното обездвижване, респ. връщане. Това е така, защото съгласно чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не е обвързан с посочените основания, а е задължен да провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. Държа на мнението си, независимо от разпоредбата на чл. 158 ал. 1 от АПК, която препраща (според мен некоректно и несъобразено с правомощията на съда "по същество") към цялата ал. 1 на чл. 150 от АПК. Доколкото си спомням, в този смисъл е практиката на ВАС.
Що се отнася до неприлагането на доказателствата, това не е нередовност на жалрбата, по арг. от чл. 158 ал. 1, който препраща само към чл. 150 ал. 1, а не и към ал. 2 от АПК.

2.Допустимо ли е искането за обявяване на нищожност на заповедта в конкретния случай? – В конкретния случай искането за обявяване на нижожност на заповедта е трябвало да бъде оставено без разглеждане. На основание чл.159, ал.6 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, ако по оспорването има влязло в сила съдебно решение.

Верен, но недобре обоснован отговор. Недопустимостта се обосновава с компетентността на съда при разглежданвето на първата жалба срещу асдминистративния акт - съдът проверява изцяло неговата законосъобразност, включително и условията за валидност на административния акт. След като е налице произнасяне "по същество" по първата жалба, която е отхвърлена, адм. съд е приел, че няма основания за обявяване на АА за нищожен.

3.В кои случаи може да се прави искане за нищожност? – При наличие на едно от петте основания за оспорване на административните актове, посочени в чл. 146 АПК.

Малко некоректно зададен въпрос. По-правилно би било: "Кои са пороците на административния акт, водещи до неговата нищожност ?". Имахме отделна тема в този раздел, затова предлагам да не ги изброяваме тук. Ще вметна само, че съществуват няколко "абсолютни" основания за обявяване на нищожност: винаги при некомпетентен орган (ТР 2-91-ОСГК) и при неспазване на предвидената в закона форма. Има пороци на административния акт, които не водят до нищожност (напр. липса на мотиви, процесуални нарушения, които не се отразяват върху самото формиране волята на административния орган). Има и пропуски, които изобщо не опорочават административния акт, а имат други последици - неуказване на неговата обжалваемост, липса на наименование на акта или различно от предписаното в закона (напр. заповед вместо решение), неуведомяването на заинтересувана страна за издадения АА.

4.Разтълкувайте чл. 168 ал. 3 АПК? – Отговорът е в чл.149, ал.5 АПК – Административните актове могят да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Отговорът е правилен, с допълнение, че ал. 3 на чл. 168 от АПК е напълно излишна. След като АА може да се оспорва с искане за нищожност без ограничение във времето, естествено съдът е длъжен да се произнесе по това оспорване и след изтичане на сроковете по чл. 149 ал. 1-3 от АПК.

След известно време прокурор от административния съд подал искане за отмяна на решението за обявяване нищожността на заповедта, тъй като вече имало влязло в сила съдебно решение, с което жалбата на Борисов срещу същата заповед била отхвърлена...
5.Има ли право прокурорът да прави искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение? – На основание чл.238, ал.2 право да иска отмяна на влезли в сила съдебни актове има главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура. Презюмира се, че всеки прокурор, на основание задължението на прокуратурата да осъществява общ контрол за законност има право на искане за отмяна.

О, това не е вярно. От правомощията на главния прокурор или негов заместник при ВАП не може да се направи извод, че всеки прокурор има тези права. Задължението на прокуратурата да осъществява общ надзор за законност не дава право на всеки прокурор да сезира ВАС за извънредна отменителна процедура. Легитимираните да искат отмяна субекти са изчерпателно изброени в специалната норма на чл. 238 ал. 1 и 2 и чл. 245 и сл. от АПК и техният кръг не може да бъде разширяван. Така че отговорът на пети въпрос е НЕ.
Прескачам няколмко въпроса и отивам на девети въпрос:

9.Кое от двете решения на административния съд следва да бъде отменено? - По силата на чл.244, ал.2 – В случая по чл.239, т.4 съдът отменя неправилното решение. Т.е. отменя се първото решение на административния съд, с което жалбата на Борисов е отхвърлена като неоснователна.

Не излагате материалноправната част на казуса, ако има такава, разбира се. Ако имате предвид произнасянето на съда независимо от нередовностите на жалбата - вече го обсъдихме в коментара а отговоа а първия въпрос. Ще добавя само, че (чисто практчески) ако жалбоподателят не е представил препис от жалбата, но все пак административният орган се е снабдил с такъв от съда, което му е осигурило надлежно и пълноценно участие в процеса тази нередовност (непредставянето на препис) е санирана и съдът може да се произнесе по същество. Така че само от обстоятелствата по първи въпрос не можете да правите извод, че първото от решенията е неправилно.
В заключение: Казусът е учебен и далеч не е толкова "приятен". И не защото е труден, а защото част от въпросите са неясно и некоректно зададени, а други са без никакъв практически смисъл.

[sadiata]

НА КАЗУСА ОТГОВАРЯМ,
По силата на чл.158, ал.1 АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл.150, ал.1 и чл.151 те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
В този случаи съда не е имал процесуалната възможност да се произнесе по същество на спора,а като е направил това съда е нарушил съществено процесуалния закон и решението му следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане .
Правило е ,че когато съда е разгледал по същество спора по законосъобразността на оспорения адм.акт,с което жалбата е била отхвърлена е преклудирана вазможността да се иска обевяване нищожността на вече оспорения акт.В този смисъл прокурорското искане за обевяване нищожността на съдебното решение , с което е уважено последващото искане за обевяване нищожноста на оспорения адм.акт е основателно и правилно е уважено.

[kolegata1990]

Колеги сгрешили сте казуса. На втория въпрос не сте отговорили вярно. Искането за обявяване на нищожност е недопустимо, въз основа на чл.177 ал. 3 от АПК. Според нея решението ,с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административния акт е пречка за оспорването му като нищожен. Отговорите на 2 и 9 въпрос имат връзка. Отговора на 9 въпрос е ,че се отменя второто решение понеже то е неправилното, а не първото .