Правни последствия от нечетливостта на саморъчното завещание

[atanasovv]

Пред нотариуса е представено за обявяване саморъчно завещание без ясен текст, т.е. не е написано четливо и при прочитането му не може да се разбере смисълът на отделни думи и изречения.
Съгласно чл.27 ал.3 от ЗН, нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и съответствието му с чл.25 ал.1 от ЗН.
Има ли основание нотариусът да откаже обявяването на саморъчното завещание, след като популярното изискване за четливост не е законово регламентирано?
Все пак обявяването на едно саморъчно завещание е началото на поредица от действия, които ползващият се от него трябва да извърши, за да се снабди с надлежен документ за собственост на завещаното имущество.

[fani_i]

Струва ми се, че тук въпросът не е толкова до възможния отказ на нотариуса да обяви завещанието, за какъвто отказ впрочем не виждам основание, тъй като самото обявяване не е част от фактическия състав на действието на завещанието. В края на краищата нотариусът съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието, а не съдържанието.
Проблемът е в невъзможността да се разкрие волята на завещателя и дали същата е правилно отразена в завещателния акт. Ако е толкова нечетливо и неразбираемо дали въобще имаме изразена воля? Оттам и въпросът за действителността му - ако липсва категорично изразена воля по отношение на предметите на разпореждането или заветниците/наследника, не може да се преценява действителността на самите разпореждания.
Според мен не е необходимо законодателят да поставя изрично изискване за действителност яснота на разпорежданията, защото тя се подразбира - няма ли ясно изразена воля, няма и завещание. Останалите реквизити са ясни, но те допълват изначално разбираемото изискване за действителност на всяко волеизевление - наличие на несъмнено ясна изразена воля на завещателя. Ако е необходимо, завещанието се тълкува по правилата на ЗЗД (все пак нека не забравяме, че е едностранна сделка, подчинена и на общите правила), но дали в случая има какво да се тълкува?

[portokal]

Е, толкова ли няма кой да го разчете? Обявете конкурс за разчитането му.
Опит за шега, но все пак ми се струва, че положението е спасяемо - не става дума за неразбираемо езиково изразяване, а не ми се вярва почерка на този човек (нали за неясен почерк говорим?) приживе да не го е разбирал никой.

[sunrise]

Или пък освен , ако не се опитвате да докажете ,че нечетливостта е вследствие на заболяване, което да обоснове , че човекът не е бил в час като го е пишел.

[sunrise]

Писал де, какво ми става.Тази музика нещо ме разсейва и отклонява от светлия път на правото. .

[atanasovv]

Безспорно за един бъдещ исков процес логическата теза на fani_i е много убедителна - щом няма ясно изразена воля, няма завещание, но аз искам отново да разгледам действията на нотариуса при обявяване на саморъчното завещание.
Подобно на всяка друга сделка, и саморъчното завещание има съществено (задължително) и несъществено (факултативно) съдържание. Същественото съдържание определя лицата, в полза на които завещателят се разпорежда и имуществото, предмет на завещателното разпореждане.
При саморъчните завещания завещателят трябва сам да осигури действителността на последната си воля, за да възпроизведе желаните правни последици. Самото волеизявление се осъществява когато външно се обективира волевото решение. А това се извършва чрез изразяване на думите с писмени знаци в документ (саморъчното завещание).
И какво се случва, когато на нотариуса е представено за обявяване абсолютно нечетливо саморъчно завещание, в което тези писмени знаци нямат нищо общо с българската азбука и нотариусът не може да прочете отделни думи именно от предмета на завещателното разпореждане? Трябва ли да премине към тълкуване по смисъл, защото той трябва да прочете гласно саморъчното завещание, за да го обяви?
Обикновено основният текст на протокола за обявяване е: ‘’... Завещанието е написано на ... страници, няма прибавки, поправки и зачерквания. Датирано е и е подписано....’’.
Формално изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН са изпълнени,но след като го няма законовото изискване за четливост, каквото законодателят е предвидил в чл.578, ал.2 от ГПК относно нотариалните актове и нотариалните завещания. Или пък тази историческа справка: “Чл. 48. (2) Екземплярът, който ще остане в нотариуса, трябва да бъде напечатан или написан на ръка с черно мастило чисто и четливо.” Цитатът е от Закона за нотариусите, утвърден с Указ № 14 от 31 януари 1885 г.
Но след като нотариусът се затруднява да прочете представеното му за обявяване саморъчно завещание поради нечетливостта му, не би ли било логично, въпреки, че не е законово регламентирано, нотариусът да отрази в протокола нечетливостта, защото тя също е външен, видим дефект на саморъчното завещание?
Или да приеме, че щом няма ясно изразена воля и саморъчното завещание не отговаря от формална страна на изискванията за този вид едностранни сделки, водещи до неговата нищожност, да откаже обявяването му?
Защото обявяването на нечетливото саморъчно завещание е нотариално действие, което не е част от фактическия състав за пораждане действието на завещанието, но обявяването му в този вид е предпоставка за неговото вписване, защото се вписват само обявени саморъчни завещания.

[fani_i]

Според мен би следвало да отбележи в протокола нечетливостта като част от състоянието на завещанието ( не знам до каква степен е тази нечетливост, все пак и въпрос на факт, който в момента не е пред очите ми), но чак да откаже обявяването
Ако се претендира нищожност, то не е нотариусът органът, който да я прогласява, включително и като повод да откаже обявяването.
Просто разсъждавам, не съм имала такъв случай.
Зависи от Вашия правен интерес в случая - искате ли да възпрепятствате действието на завещанието или напротив - от това ще зависят и стъпките Ви, пък каквото сабя покаже .

[cleo]

Аз имах такъв случай, все още имам де.
Нотариусът отказа да го обяви, мотиви - нечетливост на съдържанието (разбирайте целия текст).
Съдът го прие като доказателство. Графологът си го разчете дума по дума. Едно заседание още и чакам решение нерде през март.
М/у другото реших да не споря с Нотариуса (с главно Н, щото е един, единствен - дет се вика "пръв на село"). Той изяви желание да го уведомя за изхода на делото ... (предполагам да знае какво да прави в други подобни случаи).

[karanedeff]

Аз пък съм обявявал саморъчно завещание написано на турски и то с арабската азбука - българска гражданка, но такава й е била грамотността на женицата. В протокола за обявяването просто написах, че завещанието не е написано на български език, но няма поправки зачертавания и добавки.
Хората си минаха през дело и т.н.
И според мен няма причина нотариуса да откаже да обяви завещанието, просто в протокола да отрази факта, че е нечетливо или каквато е там преценката му.
Виж за вписването става проблем, ако не може да се прочете в чия полза и за кои имоти става дума. Но както каза и cleo - минава се през дело и така ...

[donna]

cleo стана ми супер интересно ,ако е удобно разкажи на какво основание заведе делото и т.н.Не ми се е случвало такова , но като практика ще е много интересно .

[razli4na]

Вероятно е обжалвал отказ на нотариуса, по реда на 577 ГПК

[fani_i]

Ако е така, пак добре, че го е постановил - в много случаи не издават постановление за отказ, а устно отказват да извършат действието. Няма и какво да жалиш...Говоря за завещанията, които не са съхранявани при нотариус.

[razli4na]

Що да няма?
Започвате производството с писмена молба, входирана в нот. кантора, заедно с приложенията. Оттам нататък- знаете.

[cleo]

Към donna,

Разбира се отказът беше устен. За писмен следваше да си запазя час с молба и прочие, завещанието доверителите ми откриха по време на висящ процес за делба. Имах два пътя да чакам писмения отказ на нотариуса и да вися на хотел в китното подбалканско градче, за да мога след това да заведа дело с/у отказа или да представя завещанието в оригинал като доказателство в делото за делба. Избрах втория от съображения за процесуална икономия. Делото за делба наистина е засукано поради наличието на три завещания две обявени и едно необявено и множество експертизи, вкл. СПЕ и СМЕ.
За мен като юрист завещанието дори и необявено от нотариус е доказателство годно да произведе правно действие след като е прието от съда, оттам насетне въпрос на док. тежест и доказване. При успешно проведено доказване би следвало съдът да го зачете. Като излезе решението (по-скоро като влезе в сила) ще знам със сигурност.
М/у другото същото завещание го представих за преглед на двама колеги нотариуси със завидна практика. И двамата категорично заявиха, че ако имотите предмет на завещанието бяха в районите им със сигурност щяха да го обявят, но уви имотите са в дендерлика.
Теорията също поддържа моето становище. Вездесъщата, поне за мен, Цанкова дори посочваше на лекции, а и в по-новите си творби, че саморъчното завещание може да е обективирано и като част от писмо. Дали е четливо или не, и дали е завещание или не, са две различни неща, ама нейсе...

[atanasovv]

portokal, на Вашия въпрос най-точен отговор даде sunrise. Предлагате да обявим конкурс за разчитане на саморъчното завещание, като изразявате предположението, че не е възможно приживе никой да не е могъл да разчете почерка на този човек.
Точно тук е големият абсурд! Почеркът на този човек беше изключително красив, с една дума краснопис. Човекът беше образован и затова никой не повярва, че това саморъчно завещание е писано от него, когато след смъртта му един от наследниците го показа. В продължение на четири години, до появата на частната нотариална практика, то не беше обявено. Обяви го нотариус, който преди месец, при посещението ми при него, се затрудни да го прочете. И започна да налучква думите по смисъл!? Оставям случая без коментар.... И се питам, нотариалните охранителни функции дали се изпълняват така, както са възложени от държавата? Трябва ли да правим аналогия с частните съдебните изпълнители, които обявяват търгове за държавно имущество на стартова цена , равняваща се на петдесет процента от занижената оценка за това имущество?...

[atanasovv]

Нечетливото саморъчно завещание поражда въпроси, защо след като завещателят е имал волята да направи завет на един от наследниците си, не се е възползвал от нотариалната форма? Или най-малкото, да пише четливо, след като почеркът му е бил разбираем?
Пък ако е датирано след 1989 год. и обявено през 1999 год., тогава:
- нечетливото саморъчно завещание поражда съмнение за фалшификация ;
- нечетливото саморъчно завещание поражда съмнения, че е написано чрез насилие ;
- нечетливото саморъчно завещание е типичен пример за патология в почерка, характерен признак при много заболявания.

[kamteh]

Здравейте,
....А знае ли някой в кои държави не се признават саморъчните завещания,а само нотариалните.....
Питам защото в България,като иделно място за измами използащи слабото законоделство в тая сфера ,"въртят"бизнес със саморъчни завещания(фалшиви)предварително разузнали,кои възрастни самотници не оставят преки наследници,сближават се формално с тях(възползвайки се от старческата им слабост) колкото да опознаят техни проблеми,характерно поведение,начин на писане и подписване...И след смъртта скълъпват едно завещание и стават еднолични разпоредители с имуществото им...
И до като текат дела за оспорване на завещанието и доказване на измамата от роднините (от втори ред с незапазени законни части)...измамамниците разпродават и осребряват недвижимостта и дим да ги няма по широкият свят.....пък и кой ще ги спре и търси....

[atanasovv]

кamteh, оказва се, че законът защитава фалшификаторите, за съжаление.
Според чл.14 ЗН ( редакция до изм. 1992 г.) :
Брой 22 от 1949г. на ДВ
Чл. 14. (1) Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество в полза на наследниците си по закона, държавата и обществените организации.
(2) В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си.
(3) Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).
Законодателят е предвидил ограничението, но през 1992 год. то отпадна.
Нормата на отм. чл. 14, ал.2 е императивна. Нарушаването на забраната водеше до недействителност на завещателното разпореждане за над половината от имуществото на завещателя. Отпадането на забраната се наложи поради противоречието с Конституцията, приета през 1991 год., относно неприкосновеността на собствеността и автономията на волята на гражданскоправните субекти. Но дали това намерение не се опорочи?
Доколкото ми е известно, завещаване на цялото имущество в полза на други лица, които не са наследници по закон, го има в англосаксонското законодателство. Но в тези държави завещанията са само нотариални и след влизането им в сила, те не се оспорват.

[cleo]

Здравейте колеги, тъй като в предходен пост обещах да дам информация за изхода от делото с представено нечетливо завещание. Имам решение на първа инстанция в полза на доверителите ми. (дорде дочакаме третата много вода ще изтече май... това в реда на мисли за процесуалната икономия по новия ГПК, отплеснах се ...). Та завещанието е прието като доказателство, оспорено е, но резултата от оспорването само потвърди първоначалната ми теза, че не е необходимо да чакам отказа на нотариуса и да го обжалвам пред окръжния съд, а мога в текущото дело за вещно правен спор при условия на пълно доказване да се ползвам от документа и същия да произведе правното си действие (въпреки, че за нотариуса частния документ е нечетлив, за специалиста - графолог и за почитаемия съд е четлив).
Що ли тъй се настройвам срещу тоз нотариус, ама нейсе...

[fani_i]

Не се настройвай срещу тоз нотариус - ами човекът не ползва графологична експертиза, нито може да назначи
Аз ако съм със сегашните си очила, които от 2 месеца се каня да сменя по спешност, и четливото няма да ти обявя
Успех и по-нататък!