|
|
|
от bebitor » 24 Окт 2008, 16:25
GeorgiKERELOV написа:Пиян прокурор буйства в заведение и заплашва полицаи
http://dnesplus.bg/Incidents.aspx?d=249171
от GeorgiKERELOV » 24 Окт 2008, 18:48
от portokal » 29 Окт 2008, 13:49
), наистина не носех документи, но чак така не съм се държал.
от GeorgiKERELOV » 01 Ное 2008, 18:48
).
Сещам се преди време какво изръси един наш колега, мастит софийски съдия, когато дойде на власт и трябваше да се бори с безбожния ценови шок (тогава беше на мода една синя теория за шоковата терапия 
), който съпроводи появата на стоките отново по рафтовете на магазините: За бога, братя, не купувайте ! Така нито ще казваме, че прокурорите не разкриват и не преследват измамите, нито ще казваме, че съдиите не ги наказват ! Просто вече измами с недвижими имоти няма да има ! от nasso_5 » 01 Ное 2008, 22:33
от karanedeff » 03 Ное 2008, 11:41
Маринела Дончева написа:ИМОТНИТЕ ИЗМАМИ
ГРАЖДАНСКО-ПРАВНИ АСПЕКТИ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА
Всички знаем, че измамата освен като институт на наказателното право, има и своите гражданско-правни проявления. Те обаче съвсем не се изчерпват с хипотезата на унищожаемост на сделките поради измама. В действителност, тези случаи са твърде рядко срещани в съдебната практика и вероятно причината за това е в трудната доказуемост. Освен това, в чистия си вид измамата като основание за унищожаемост може да се търси само там, където едната страна умишлено е била въведена в заблуждение относно съществени елементи на сделката. Например при огледа е показан един имот, а се продава друг, или е налице явно несъответствие между обещаните качества на предмета и действителните, например върху имота има наложена строителна забрана, а това е премълчано от продавача. Такива случаи не са типични, тъй като сделките с недвижими имоти обикновено се предхождат от сравнително продължителен период на проучване относно статута на имота и евентуалните тежести върху него. Опитите за измама по някой от посочените начини лесно могат да се пресекат чрез полагане на необходимата грижа за събиране на информация, която в повечето случаи е официална и общодостъпна. Или, както се казва - незнанието не оневинява. Ето защо по обясними причини трудно могат да се обосноват изводи за унищожаемост на сделката поради измама.
В практиката обаче напоследък зачестиха случаи на измами, свързани с т.нар. "лихварски сделки". Вариантите са различни, но могат да се обобщят в следните групи:
При сключване на договор за заем купувачът прехвърля на кредитора (заложна къща) собствения си имот като гаранция за връщане на дълга в срок, срещу уговорка за "обратно изкупуване" след като заемът бъде погасен. Противоречието със закона тук е очевидно с оглед разпоредбата на чл. 209 ЗЗД. Обикновено тази схема се използва като средство за натиск върху икономически по-слабия, който се нуждае от кредит, но не може да ползва услугите на банка поради това, че няма как да докаже доходите си, или вече е задлъжнял. Този начин за измама обаче е твърде прозрачен поради прякото му несъответствие с императивни норми на закона - чл. 209 и чл. 152 ЗЗД. Затова е лесно да бъде разкрит. Подобни спорове са достигали до ВКС на РБ, който без колебание в практиката си, е признавал сделките, сключени по този начин, за недействителни.
Но лихварите започнаха да прибягват до по-сложни схеми. В договорите за заем, които се сключват, не се споменава и дума за продажбата на апартамента на длъжника, нито за връщането му след изплащане на дълга. Положението се усложнява, когато собственици на жилището са родители или близки на длъжника. Тогава връзката между заема и продажбата се установява много по-трудно. На пръв поглед това са две съвсем отделни сделки, всяка от които е позволена от закона, при това между различни лица. Единственото, което ги обединява е, че са сключени едновременно, и това, че имотът в крайна сметка става собственост на кредитора.
Втори вариант на същата схема е следният: И тук е сключен договор за заем, а едновременно с него - предварителен договор за продажба на апартамент, собственост на длъжника, придружен с пълномощно за продаване на жилището. Така в ръцете на кредитора се оказват две оръжия наведнъж- да поиска обявяване на предварителния договор за окончателен, или просто да продаде апартамента, ползвайки пълномощното. Казусът е от практиката на ВКС на РБ по иск, предявен от лихваря на осн. Чл. 19 ал.3 ЗЗД. Съдът е отхвърлил иска, защото предварителният договор е нищожен като противен на закона и не може да бъде узаконен чрез обявяването му за окончателен.
Всички тези проблеми биха могли да намерят своето законодателно разрешение, ако дейността на т.нар. "заложни къщи" и реда, по който те отпускат заеми, както и начините за тяхното обезпечаване, бяха уредени с отделен нормативен акт, какъвто засега липсва. Затова тези хора работят по принципа: "което не е забранено, е разрешено", но от това страдат не само отделните граждани, но и правният ред като цяло.
Друг съществен проблем, който се поставя във връзка с имотните измами, са пълномощните. Тук няма да се спирам на порочната практика на някои нотариуси за "неприсъствено заверяване", в резултат на което се появиха "пълномощни от умрял човек". Тази практика обаче, макар и не повсеместна, а по-скоро изолирана, нанесе сериозна вреда на гражданския оборот чрез създаване на недоверие към документите, които нотариусите заверяват. Затова някои банки започнаха да изискват потвърждаване на пълномощното пред техен служител, което на практика напълно обезсмисля института на упълномощаването. Неговата цел е да позволи именно на лица, които поради отсъствие, заетост, болест или други причини, не могат лично да се явят за сключването на сделка. Стъпка напред в уреждането на тази материя са нормите на новия ГПК, с които се въведе нотариално удостоверяване съдържанието на пълномощните.
Проблемите обаче остават. Най-сериозният от тях според мен е с оттеглянето на пълномощното. Както е известно, то трябва да бъде направено по начин, че да достигне до самия пълномощник, но и до неограничен кръг лица, които биха били заинтересовани да го узнаят. Как да се процедира в случай, че пълномощникът е недобросъвестен и се укрива, за да не може да му бъде съобщено оттеглянето?
Мисля, че е добре да се въведе процедура, при която по искане на упълномощителя да се извършва отбелязване по партидата на недвижимия имот, наличието на упълномощаване, както и че пълномощията са оттеглени. Не би ли трябвало също да се позволи достъп на нотариуса до информация от ЕСГРАОН относно това дали към момента на сделката упълномощителят не е починал? Това е много важно, защото всеки знае, че с настъпването на смъртта се прекратява и действието на самото упълномощаване.
Такива случаи на сделки, извършени от пълномощник след смъртта на упълномощителя, макар и не често, също достигат до съдилищата. В един от тях, извлечен от собствената ми практика, ищецът разполагаше с доказателство - телеграмата, с която го уведомяват за смъртта на баща му е предхождала датата на нотариалния акт, с който неговият брат като пълномощник, прехвърлил наследствения имот на себе си. Но не всеки има "шанса" да разполага с такова доказателство. Затова според мен е наложително да се помисли за създаване на свързваща компютърна система за достъп на нотариусите до данните в ЕСГРАОН, не само за случаите на смърт, но и за семейното състояние на страните по сделката. Мисля, че това не би създало колизия със закона за защита на личните данни, защото този достъп ще бъде строго регламентиран и подчинен на точно определени цели, а и самите нотариуси имат определени задължения във връзка с опазване на личната тайна.
Наши сънародници, живеещи в чужбина, след като са чули за сделки с фалшиви пълномощни, питат възможно ли е да уведомят Агенцията по вписванията, че не са упълномощавали лице за разпореждане с имотите им. Мисля, че би могло да се предвиди за в бъдеще и това обстоятелство да бъде отбелязвано по съответния ред в имотния регистър по партидата на имота.
Бих искала да се спра и на една друга често срещана хипотеза, която не може да се нарече точно имотна измама в отношенията между страните, но определено е такава спрямо фиска. В преобладаващата част от случаите сделките за недвижими имоти, независимо от уговорената покупна цена, се оформя по данъчна оценка, която е значително по-ниска. Това се прави с единствената цел за спестяване на данъци, и по този въпрос до настоящия момент не е направено нищо. Интересно решение са намерили в Швейцария, без да съм абсолютно сигурна в достоверността на източника си - в такива случаи, когато имотът се продава на очевидно занижена цена спрямо пазарната, той се предлага за изкупуване по същата цена от общината, и едва ако тя откаже, сделката се сключва между страните.
Разновидност на опитите за прикриване на данъци откриваме и в следното съчетание между привидна и прикрита сделка. Много често новото строителство се продава под формата на право на строеж, въпреки че след завършването на сградата то се е трансформирало в право на собственост. Това се прави очевидно заради по-ниската му данъчно-облагаема стойност. Очевидно, продажбата на правото на строеж е привидна и тя е нищожна поради липса на предмет. Но тъй като прикритата сделка - продажба на правото на собственост, не противоречи на закона, тя остава в сила. Тогава данъчните органи могат с пълно право да поискат заплащане на дължимите данъци върху цената на имота, които страните са спестили. Практиката обаче показва, че засега те не го правят.
С това искам да приключа това свое кратко изложение, което съвсем не е изчерпателно, но мисля че поставя някои сериозни проблеми, които тепърва трябва да търсят своето законодателно уреждане. Надявам се да съм провокирала дискусия по повдигнатите въпроси, защото само в спора се ражда истината.
от GeorgiKERELOV » 04 Ное 2008, 17:34
Сега ако и юристите започнат да говорят като населението на пазара, въобще няма да се разбрере нищо накрая ....
от dideto » 04 Ное 2008, 18:42
от mi_lena » 04 Ное 2008, 18:48
GeorgiKERELOV написа: ......колежката Маринела Дончева - не знам тя точно какво работи, но още от първото изречение виждам, че погледът й е леко изкривен ...
..... не виждам какво още може да се въвежда като промени в действащото законодателство, което ми се струва достатъчно съвършено, стига да се прилагаше истински от почтени и компетентни нотариуси, прокурори и съдии ....
И понеже тя пише статия уж като юристка, .....
....Пак казвам: правният ред липсва в България, но не защото законите са несъвършени, а защото прилагането им от нашите чиновници (щеше ми се да кажа магистрати) е кьопаво, или въобще липсва такова твърде често... ..
от dideto » 04 Ное 2008, 18:49
от ivan_lawyer3 » 04 Ное 2008, 19:47
от GeorgiKERELOV » 04 Ное 2008, 21:03
dideto написа:Керелов, в българското право няма "углавно" престъпление. Не знам дали прокурорите са скарани с гражданското право, но ти явно не разбираш от наказателно...
от GeorgiKERELOV » 04 Ное 2008, 21:42
от zornunddorn » 04 Ное 2008, 23:23
от Star_doznatel » 05 Ное 2008, 07:28
от ponedelnik » 05 Ное 2008, 08:34
от dideto » 05 Ное 2008, 09:59
от GeorgiKERELOV » 05 Ное 2008, 11:27
zornunddorn написа:Керелов, Керелов... ни журналист с журналистите, ни юрист с юристите. измамата, Керелов, е престъпление от НК. беспорно е, че измамливо поведение по см. на НК ще е налице и когато се ползват договорни отношения.Ето защо прокурорите и разследващите органи в тези случаи изследват и договорните отношения. Но всичко е въпрос на доказателства и на УМИСЪЛ... няма да се спускам в подробности за това що е субективна страна.и без това няма да разбереш. Обикновено измамата е вече станала, когато засегнатото лице пише до прокуратурата. т.е. следва да се обърне внимание на превантивните мерки, за да се намалят случаите на имотните измами.
лично за мен статията беше интересна.
п.п. отдавна понятието "углавно" е изключено от професионалния речник на юриста.
Така че не се притиснявайте толкова, че понятието "углавно" не ви е в професионалния речник на юриста - съвсем скоро ще ви го набият, и то със златни букви, ...... с поредната пишман "реформа". от dideto » 05 Ное 2008, 11:56
от GeorgiKERELOV » 05 Ное 2008, 12:09
dideto написа:Ами то се работи по конкретни дела. Предметът на доказване по конкретното дело не е само относно извършеното деяние. Ами и за участие на конкретни лица и т.н. Това, че е доказано конкретното деяние, не винаги е свъзрано с доказателства относно конкретно лице. И кой Ви каза, че няма осъдени?
|
|
|
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта
