чл.100 от ЗС

[REVOLUTION]

inspectora написа:
Ами при тази хипотеза просто няма да предлага на никой
Знаем какви са сделките, при които не е спазен реда по чл.33 ЗС - съвсем действителни !!! (единствено се поражда право да съсобственика (на който не е предложено) да изкупи ид.ч. ... в случая нямаме РЕАЛЕН съсобственик ... не възниква изобщо проблем в тази хипотеза

Колега, ако не е спазен редът по чл. 33, сделката е нищожна!!! Може да се заобиколи тази разборедба само ако се направи дарение, защото чл. 33 е само за продажба!!!!

Разбира се , че не е нищожна.

Решение № 2891 от 27.XI.1956 г. по гр. д. № 5609/56 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1956 г., С., Наука и изкуство, 1957 г.
чл. 33 ЗС
Непредставянето пред нотариуса на писмени документи, че е предложено на другите съсобственици да купят частта от недвижимия имот, която един от съсобствениците е продал на трето лице, и недекларирането писмено пред него от продавача-собственик, че никой от тях не е приел това предложение, или неизвършването на едното от тях не прави извършената покупко-продажба нищожна, а само дава право на заитересувания съсобственик да изкупи тази част.

[inspectora]

Искам да добавя в подкрепа на нашата (с REVOLUTION) теза и малко контрааргументи на останалите две тези:
1.Увеличава се частта на другите съсобственици - осчен, че (както вече беше споменато от някой) не може да се "натрапва" собственост, то по този начин би се заобиколил закона много сериозно - съсобственика ми се отказава от неговата част (в моя полза ) - няма данъци, прехвърляния и т.н.
2.Придобива се от общината/държавата: а/ "натрапването" ... (после ще допълвам, че ми излезна нещо спешно)

Та да продължа за държавата/общината ... всъщност това разрешение е малко по-резонно, но не получава никаква подкрепа от закона - крепи се единствено на "целесъобразността" да няма вещи без собственик ... както и на някаква не много уместна аналогия от ЗН ... все пак не мога да приема това разрешение без сериозни резерви ... по-скоро бих могъл да предложа, че тази "безстопанствена" ид.ч. "отива" автоматично във ВЛАДЕНИЕ на държавата, но не и в собственост ... (тъй като за нея спират да се плащат всякакви данъци, като по този начин един вид можем да легитимираме държавата/общината като владелец ...). Освен това как държавата/общината би се легитимирала като собственик? (АДС/АОС няма ... и няма основание да бъде издаден такъв към момента на отказа от правото ...)

[kalahan2008]

Представяте ли си да трябва да се води установителен иск за собственост за такъв имот
Кой ще е ответник, ако имотът е без собственик? И кой ще е отбелязан като собственик в имотния регистър, кадастъра, данъчното...
Излиза, че може би единственият начин да се върне в оборота безстопанствен имот е чрез КНА или чрез одържавяване.
Иначе аз споделям тезата на bebitor - имотът става общински и общината трябва да си извади АОС.

[bebitor]

Объркал си се, Калахане, защото аз не съм отговаряла в тази тема.
Въпреки това се присъединявам към становището на Революшън и Инспектора. Ще допълня аргументи в това мнение.

[ch3oh]

По-нагоре се опитах да загатна до какви абсурди може да доведе отказа от ПС. Мнението ми е, че собствеността трябва да се придобива незабавно и то от държавата заради сигурността на гражданският и търговският оборот.
Не мислите ли, че този, който се е отказал от ПС може необезпокоявано наново да завладее веща.
Меду другото: каква ще бъде съдбата на вписан отказ от ПС, ако се окаже, че имотът е бил в СИО?

[donna]

Решение № 1598 от 3.ХII.1984 г. по гр. д. № 748/84 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.
чл. 100 ЗС,

чл. 13, ал. 1 и 3 СК (отм.)

Отказът от право на собственост върху недвижим имот имуществена общност, направен от единия съпруг без съгласието на другия, дадено в надлежна форма, е недействителен.
----------------------------

Относно отказа от права на М. М. и участие в делото вместо нея на държавата. Според исковата молба той е направен на 3.IV.1982 г. в нарушение на чл. 13, ал. 3 СК. Тя не е могла да се откаже от правата, придобити от нея по силата на чл. 13, ал. 1 СК по договора за придобиване на наследствени права от нейния съпруг, без негово съгласие. Държавата не е могла да придобие правото на собственост върху имот съпружеска имуществена общност по отказ само на единия съпруг. В тези случаи задължително необходимо е отказът да се направи при спазване изискванията на чл. 100 ЗС от двамата съпрузи или от единия от тях със съгласието на другия, дадено в надлежна форма. Включвайки се в производството по делото още през същия месец, М. М. фактически не е зачела този отказ като недействителен. Затова и законосъобразно е отхвърлен искът по отношение на държавата. Тя не е придобила права по силата на недействителния отказ.

[razli4na]

Колеги, съгласно чл. 77 от ЗС Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При отказ на един от съсобствениците, какво продобива другия съсобственик- нищо. Следователно, не може да бъде споделено становището, че с отказ от право на собственост се уголемяват правата на останалите съсобственици. Отказът от вещни права няма транслативен ефект спрямо останалите съсобственици, тъй като те нищо не приемат. Друг е въпроса за отказ от наследство- там предмет са друг вид права /не имуществени, а наследствени/, поради което такова действие уголемява дела на останалите сънаследници.
Така мисля.

[sunrise]

Съгласна съм с razli4na, добра аргументация.
А какво ще стане , ако има ипотека върху вещта?

[inspectora]

По въпросите:
1.Отказ на вещ СИО - (освен вече посоченото решение) важат с пълна сила (или хайде дори и да не с "пълна сила", то поне съответно ) правилата за разпореждане с вещи СИО ... освен това в случая говорим за отказ от ПС на ид.ч. (СИО не е дялова съсобственост)
2.Какво става ако след отказа вещта (респ. ид.ч.) се завладее наново от вече бившия собственик - ами нищо ... ще си имаме владение ...
3.Ако има ипотека - (най-малко "проблемната" хипотеза) - ипотеката си следва вещта (задължението си тежи на собственика (вече бивш) така, или иначе)... а какво би станало при последващо оригинерно придобиване (ако пита някой) - ами кредитора ще си следи "вземането" и има достатъчно механизми за въздействие (а ако допусне друг да придобие оригинерно - просто вземането няма да е вече обезпечено - нищо страшно или странно ... освен това кредиторът може да "атакува" самия отказ )

[razli4na]

А какво ще стане , ако има ипотека върху вещта?

По начало ипотеката, и въобще вещните тежести, следват имота. При отказа вещното право не се променя. Променя се само носителят му.

[sunrise]

Именно това имах пред вид, че ипотеката следва вещта.
А сега различните варианти при двете хипотези:
1.Остава за държавата.
2. Уголемява дела на съсобствениците.
И в двата случая , ще се обезпечава вече чуждо задължение.
И по кой закон може да ти се "натресе"такова задължение.
Освен това, тук говорим за уголемяване на дела на съсобствениците.
А ако няма такива?
Тези , които защитават тази теза , поставят собствеността на вещта в зависимост от това дали има съсобственици или не , което не може по никакъв начин да се извлече от закона , дори и при най-смелото му тълкуване.

[inspectora]

Именно това имах пред вид, че ипотеката следва вещта.
....
И по кой закон може да ти се "натресе" такова задължение.

Колега, задължението не се "натриса" по никакъв начин !!! Тежестта в случая - да, както и собствеността (ако говорим за тезите за придобиване от държавата/съсобственика). Това, че съм се отказал от правото си на собственост по никакъв начин не ме освобождава от поетите задължения ... (освен, че "увреждам" кредитора като създавам опасност да му бъде отнето едно обезпечение - ако друг го придобие оригинерно ... )

[sunrise]

Имах пред вид ипотеката, естествено.
От друга страна обаче, придобиването винаги ще е оригинерно/сега колегата ме насочи натам/. И ако се приеме,че това е съсобственика-"Пей сърце!"

[inspectora]

"Пей сърце!"

... ако кредиторът "проспи" ситуацията ... (135 ЗЗД - има на разположение поне 5 години)
(това при становището, че при отказ вещта е ничия ... ако ли пък ще стане нечия собственост (на съсобственика, или на държавата) ... те тогава глей ко стаа )

[bebitor]

Така е, придобиването след отказ ще е оригинерно и няма начин ипотеката да следва вещта в този случай.
От друга страна, за придобиването по давност законът съвсем не се интересува кой е собственик на имота, а е от значение да са се сбъднали предпоставките за това. Така че, няма пречка да бъде придобит имота по давност въпреки наличието на собственик и за това съвсем не е необходим отказ от собственост.
И в двата варианта ипотеката увисва и не може да следва имота.
По горните съображения не съм съгласна и със 135 от ЗЗД, т.к. третото лице няма да е придобило имота чрез правна сделка.
Възможност е при наличието на ипотека да кредиторът да търси симулативност на отказа (самият отказ е правна сделка) и 108 от ЗС срещу новия собственик.
Що се отнася до първоначалния въпрос, считам, че след отказа от право на собственост, настъпва безстопанственост.

[inspectora]

...По горните съображения не съм съгласна и със 135 от ЗЗД, т.к. третото лице няма да е придобило имота чрез правна сделка.
Възможност е при наличието на ипотека да кредиторът да търси симулативност на отказа (самият отказ е правна сделка) и 108 от ЗС срещу новия собственик.
Що се отнася до първоначалния въпрос, считам, че след отказа от право на собственост, настъпва безстопанственост.

Идеята ми за 135 беше именно в тази насока - да се атакува "изгубването" на собствеността (а не придобиването ). При тезата за безстопанственост 135 е удачен вариант когато някой е завзел вещта и я владее, готвейки се да я придобие по давност ... иначе няма спор - ако някой придобие => оригинерно => ипотеката "пада".
Тезата за увеличаване дяла на съсобственика (след отказа от ПС) ми става все по-антипатична - разсъждавайки върху ипотеката ... представете си ако отказът водеше до увеличаване дела на съсобственика до какви абсурди можехме да стигнем (веднага се сещам за "схема" за "сваляне" на ипотеки ) ...
При тезата за придобиване от държавата ... това с ипотеките стои по същия начин! - освен това за какво и е на държавата да придобива имот за сметка на създаване на икономическа нестабилност (при положение, че придобива с "паднала" ипотека)

В случай, че приемем, че държавата, или съсобственика придобива, то тогава в случаите на ипотеки къде е защитата на кредитора? (на практика такава няма да има - отказът е атакуем, но не и оригинерното придобиване - това са два отделни ЮФ)

Горните разсъждения подкрепят тезата, че с отказа от ПС следва да настъпи "безстопанственост" (отделно от дотук казаното).

[razli4na]

А, как безстопанственост?! Не съм се забивала в уредбата по чл. 100 ЗС напоследък, ама не беше ли в полза на държавата /респ. на общината/. При това положение способа няма да е оригинерен.

[donna]

А, как безстопанственост?! Не съм се забивала в уредбата по чл. 100 ЗС напоследък, ама не беше ли в полза на държавата /респ. на общината/. При това положение способа няма да е оригинерен.

Вече нее в полза на държавата / общината , бях пейснала по горе едни цитати от статии ,вярно от началото на 2000 и 2001 г , но нещата не са се променили особенно . О ткъдето и да го погледнеш може да си правим интерпретации ккато си искаме , тъй като няма уредба ,няма и ТР ,за жалост.

[law_master]

може и да кажа някоя глупост, но все пак ще опитам.

Ако върху веща има ипотека, при отказ от право на собственост, ако приемем че вещта преминава в собственост на държавата/общината, то според мен се получава нещо подобно на това когато 3-то лице купи имот върху който има ипотека. Т.е. главният длъжник си остава длъжник по ипотечното вземане, а 3-тото лице (респ.Д-вата/Общ.) става реален поръчител по вземането. Ако кредиторът не бъде удовлетворен от главния длъжник, той може да насочи иска си към поръчителя, и ако той плати, ще се суброгира в правата н кредитора спрямо главния длъжник. По този начин ипотеката си остава да обезпечава кредитора за неговото вземане.

[razli4na]

А стига, бе! Верно е празнота и липсва уредба. Не мога да повярвам, ще продължавам да търся.
Браво на питащия, отдавна не ме беше хващала такава треска.