Срока на "правото на строеж" - преклузивен или дав

[karelia79]

Преклузивен, защото погасява самото право.

[inspectora]

Колеги, спорът има практическо значение, но според мен е малко безсмислен ... Има някои срокове (между които и този въпросния), които притежават белези и на преклузивен и на давностен срок. В този смисъл се наемам да твърдя, че според случая следва да се тълкува с оглед конкретния белег, който е "намесен" в конкретен казус.
В никакъв случай не твърдя, че един път е давностен, а един път преклузивен, или пък че е някакъв 3-ти вид (макар, че по-скоро към това последното клоня от теоретична гледна точка).
От практическа гледна точка не може "хвщайки" се за някой белег на този срок, да го квалифицираме като давностен/преклузивен и да правим извод и за други негови белези, които пък са "привнесени" от другия вид срокове ...
Иначе всичко казано по-горе е вярно
Да, в закона пише давностен ... обаче има и белези на преклузивен ...

[herostat]

Българско вещно право, акад. Л.Василев, изд. 2001 г., с. 350:
"ЗС (чл. 67) изрично окачествява 5-год. срок за упражняване на правото да се извърши строителство като погасителна давност( при вещното право на ползване, което също се погасява с неупражнение, чл. 59, ал. 3 се е въздържал от да даде такава квалификация на погасителния срок от 5 години).
Наистина трудно е да се окачестви 5-год. срок по чл. 67 ЗС като обикновена разновидност на погасителната давност. С такава давност се изсрочват поначало искания срещу другиго да спази определено поведение - осъществяване с помощта на съдебни или арбитражни решения и по реда на принудителното изпълнение. Срокът по чл. 67 ЗС обаче е друг. До неговото изтичане носителят на правото на строеж изобщо не се обръща към някого да спази определено владение(може би е печатна грешка и следва да се чете поведение), не предявява иск срещу него в съда. ТОй губи правото си на стороеж не затова, че не е предявил иск срещу определен ответник, а защото сам не е въздействал върху мястото, предмет на негово право, сам не е извършил построяването на предвидената сграда. От друга страна, погасителната давност не заличава самото право, а искът за изпълнение с помощта на държавна принуда. В хипотезата на чл. 67 положението е друго - погасява се самото право на строеж. И все пак 67 ЗС окачестви 5-год. срок за извършване на построяването като погасителна давност с цел да се постигнат определени пректически резултати. Те са следините: да не тече този срок или да спре течението на срока, когато собственикът на мястото и притежателят на правото на строеж се намирет в такива отношения , при които по силата на чл. 115 от ЗЗД, давност не тече...; да се придаде на действията, с които притежателят на правото на стореж започва строителство, сила на обстоятелства, които прекъсват давността..." И т.н. продължава да изрежда още причини...
С едно изречение и П.Венедиков я окачествява като давност този срок.



http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

[enigma]

Е, точно

[herostat]

Абе старците са си старци Това ти Венидиков, та Л.Василев, та Павлов, та Ненов, та Сталев, та Кожухаров, та Таджер...абе умове, а не само глави за шамандури



http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

[inspectora]

Дa си призная - не съм ги чел толкова задълбочено ...
(тайничко се надявах да съм открил топлата вода, но уви ... - все пак остава успокоението, че сам съм стигнал до този извод )
п.п.: умряя циганката дет ме фалеше ...

[theinsider]

Чл. 99 ЗС:

Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него

Чл. 111. (1) ЗС:

Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти....

Чл.67 ЗС:

Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност

Колеги, смисълът на тези разпоредби, четени заедно както го виждам аз е следният: собственикът на правото на строеж губи това право защото собственикът на земята го придобива в следствие на неупражняването (аргумент чл. 99 ЗС и думите в полза на собственика на земята в чл. 67 ЗС). Същевременно собственикът на земята няма как да е собственик и на правото на строеж, защото действа чл. 92 ЗС, и именно заради това законът че казва правото на строеж се погасява. Т.е петгодишния срок има по принцип придобивен ефект, а не погасителен, а погасяването идва от характера на правото на строеж и от качеството на този който го придобива (собственика на земята). С други думи, правото на строеж се погасява не защото изтича 5 годишен срок, а защото то се придобива от лице, което има по-силно основание за собственост на бъдещите сгради, т.е защото съдържанието на правото на строеж се изчерпва напълно. А теориите че правото на строеж се погасява по давност в смисъла на давност по ЗЗД са резултат на твърде буквално прочитане на въпросната разпоредба.

[herostat]

Не ми се струва вярно мнението на Инсайдър...за да се придобие едно право от друг, трябва да стане по някой от следните начини: първично или оригинерно, т.е. сделка, давност, наследяване и т.н....ама тука просто правото се погасява
Т.е петгодишния срок има по принцип придобивен ефект, а не погасителен, а погасяването идва от характера на правото на строеж и от качеството на този който го придобива (собственика на земята). С други думи, правото на строеж се погасява не защото изтича 5 годишен срок, а защото то се придобива от лице, което има по-силно основание за собственост на бъдещите сгради, т.е защото съдържанието на правото на строеж се изчерпва напълно.
Май автора говори за придобивна давност, но за да има давност, трябва да има владение, а ние говорим, когато няма такова....т.е. срока е особен давностен, макар и по правен ефект да прилича на преклузивен срок...



http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

[theinsider]

Не твърдя че има придобивна давност, а че има придобивен ефект, а това е нещо съвсем различно. Едва ли ще оспорите че при всички положения в края на краищата собственикът на земята става собственик и на бъдещите сгради (след изтичане на 5 годишния срок), т.е. имаме придобиване от него при всички положения. Реално собственикът на земята не придобива правото на строеж, защото правото на строеж се погасява автоматично при преминаването в неговия патримониум. Ще направя една аналогия: при договор за заем, ако кредиторът прехвърли вземането си на длъжника - дългът се погасява автоматично с преминаването на вземането в патримониумът на длъжника, защото кредитор и длъжник се сливат. Задължението се погасява по силата на естеството на нещата, а не защото има такъв изрично уреден погасителен (по отношение на задължението) способ.

[Melly]

Да, оказва се, че и правото да се строи в чужд имот има сложна природа. Безспорно е, че е ограничено вещно право, но по отношение на действието му, същото е с относителен характер (най-често въз основа на договор за изработка) и законът е този, кайто ограничава срока, в който то следва да се реализира, т.е да е налице изпълнение по този договор, чиято уредба е в ЗЗД, а от там и с аргумент, че давността е погасителна. Едва когато предмета на "правото на строеж" бъде изграден в степен "груб строеж", за суперфициара това право се трансформира в право на собственост върху потройката, изградена в чужд имот.
В подкрепа на тезата, че 5-годишният срок е преклузивен е разпоредбата на чл.66, ал.2 ЗС, която указва, че веднъж реализирано "правото на строеж", то вече е трансфомирано в право на собственост върху постройката. При погиването й/или на части от нея, то наново възниква в полза на суперфициара.