Станах свидетел на следния случай: Мой колега бе предявил пред РС n на брой иска с правно основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, спазвайки предвидения в закона преклузивен срок за упражняване на това право - 9 март 2007. Лично според мен исковете бяха недопустими, тъй като тези земи вече бяха претендирани пред ОСЗГ, чието решение отдавна беше влязло в сила. Междувременно се разбра, че няколко години след като решението на ОСЗГ е влязло в сила, същата ОСЗГ е постановила ново такова, с което е допуснала поправка на явна фактическа грешка на първото решение и беше отрязала площта на земите на хората с по 30-40 дка. Естествено при това положение второто /и по-неблагоприятно в този случай/ решение се явяваше нищожно. Та в тази връзка колегата реши към края на производството по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ /повечето от делата бяха обявени за решаване/, да направи "изменение на иска" - да предяви при условие на евентуалност иск с петитум в случай че съдът отхвърли иска му по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, да се произнесе по въпроса за валидността на решението на ОСЗГ и да прогласи неговата нищожност.
Как бихте коментирали това?
- Дата и час: 12 Дек 2024, 21:01 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ
|
|
11 мнения
• Страница 1 от 1
Нещо не ми стана ясно.
Ако колегата е предявил исковете при положение на влязло в сила решение на ОСЗГ, с което се признава правото на възстановяване с включена изцяло площ за същите зем. земи, то какъв му е бил правния интерес да образува производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ? Недопустимо е съда да се произнася по решен въпрос, още повече, че възможността да се образува производството по ал. 2 е в случай, че са пропуснати сроковете по ал. 1, а последното очевидно не е така. Или пък се иска друго- не разбрах.
А по отношение на искането за обявяване нищожността на новото решение на ОСЗГ за поправка на явна фактическа грешка, дори и да са пропуснати сроковете за обжалване по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, или да е изпълнен реда за съобщаване по ал. 2, считам че няма проблем, тъй като се иска обявяване на нищожност- за такова искане няма срокове. Компетентен да разгледа и произнася по последното искане, е точно районния съд.
Ако колегата е предявил исковете при положение на влязло в сила решение на ОСЗГ, с което се признава правото на възстановяване с включена изцяло площ за същите зем. земи, то какъв му е бил правния интерес да образува производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ? Недопустимо е съда да се произнася по решен въпрос, още повече, че възможността да се образува производството по ал. 2 е в случай, че са пропуснати сроковете по ал. 1, а последното очевидно не е така. Или пък се иска друго- не разбрах.
А по отношение на искането за обявяване нищожността на новото решение на ОСЗГ за поправка на явна фактическа грешка, дори и да са пропуснати сроковете за обжалване по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, или да е изпълнен реда за съобщаване по ал. 2, считам че няма проблем, тъй като се иска обявяване на нищожност- за такова искане няма срокове. Компетентен да разгледа и произнася по последното искане, е точно районния съд.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Именно защото процесните имоти вече са били заявени, аз също считам, че искът е недопустим и най-вероятно ще бъде отхвърлен точно на това основание, но ми се струва абсурдно да се смесят двете производства - това по 11 ал. 2 и това по 14 ал. 3. Мисля си, че това по 11 ал. 2 си е един вид установителен иск за собственост, а по 14 ал. 3 е по-скоро производство по обжалване на административен акт и на първа инстанция компетентен е РС, но на втора - производството ще е по АПК и компетентен ще е съответния административен съд.
Според мен не може да стане съединяване на двата иска /то второто не е и иск, а жалба/ или бъркам?
Според мен не може да стане съединяване на двата иска /то второто не е и иск, а жалба/ или бъркам?
- Emilia.Stefanova
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 26 Ное 2007, 21:28
Сега май ми се изясни, пък и прочетох поста Ви по- внимателно.
Не, не бъркате. Второто си е жалба и правилно сте отбелязали, че следващата инстанция ще е различна. В случая, който цитирате двете претенции са предявени при условията на евентуалност.
Смущаващото тук според мен е това, че според изложеното, изменение на иска фактически не се прави, а се предявява нов иск, ако и да е при условията на евентуалност. Чл. 116, ал. 1 от ГПК допуска изменение на петитума само ако се запазва същото основание. В случая, обаче, се иска изменение на основанието и на петитума, което е недопустимо. Уважаването на такова искане би довело до съвсем нов предмет на делото, който няма нищо общо с предмета, заявен в първоначалния иск. От друга страна, извършените по него процесуални действия биха се оказали неизползваеми при разглеждане на новия иск, а в тяхното използване се състои смисълът на изменението на иска.
Не, не бъркате. Второто си е жалба и правилно сте отбелязали, че следващата инстанция ще е различна. В случая, който цитирате двете претенции са предявени при условията на евентуалност.
Смущаващото тук според мен е това, че според изложеното, изменение на иска фактически не се прави, а се предявява нов иск, ако и да е при условията на евентуалност. Чл. 116, ал. 1 от ГПК допуска изменение на петитума само ако се запазва същото основание. В случая, обаче, се иска изменение на основанието и на петитума, което е недопустимо. Уважаването на такова искане би довело до съвсем нов предмет на делото, който няма нищо общо с предмета, заявен в първоначалния иск. От друга страна, извършените по него процесуални действия биха се оказали неизползваеми при разглеждане на новия иск, а в тяхното използване се състои смисълът на изменението на иска.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Emilia, dali imash nqkakvo reshenie po tova delo ve4e? Imam sashtiq slu4ai (s vtoro reshenie na OSZG, koeto e neblagopriqtno za klienta, no koeto popravq yavna fakti4eska greshka i az smqtam 4e e nishtojno). Ako imash shte mi e interesno da pro4eta motivite na Sada, s koito go priznava za nishtojno. Oshte pove4e v moia slu4ai reshenieto, s koeto se popravq greshkata e 5 godini sled parvoto??????? Zakona pozvolqva da se popravi YFG do 1 godina!
И колкото до въпроса Ви, смятам че нищожността трябва да се предяви по реда на инцидентия контрол върху административните актове, който упражнява Съда. В никакъв случй това не става с изменение на иска разбира се!!! Трябвало е инцидентно да се сезира Съда в рамките на това производство да се произнесе за щожността на решението на ОСЗГ (чл 118 ГПК). Практиката досега позволява това и сега е възпроизведена по-ясно в новото ГПК - чл. 17, ал. 2 (естествено за вашия случай не може да се приложи още).
Така е според мен
та ако случайно Съдът вече се е произнесъл по този "изменен иск" ще ми е много интересно да го прочета!
И колкото до въпроса Ви, смятам че нищожността трябва да се предяви по реда на инцидентия контрол върху административните актове, който упражнява Съда. В никакъв случй това не става с изменение на иска разбира се!!! Трябвало е инцидентно да се сезира Съда в рамките на това производство да се произнесе за щожността на решението на ОСЗГ (чл 118 ГПК). Практиката досега позволява това и сега е възпроизведена по-ясно в новото ГПК - чл. 17, ал. 2 (естествено за вашия случай не може да се приложи още).
Така е според мен
та ако случайно Съдът вече се е произнесъл по този "изменен иск" ще ми е много интересно да го прочета!
- jojobba
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 13 Ное 2007, 17:24
Категоричо недопустимо е съединяване на призводство по чл. 1 ал. 2 от ЗСПЗЗ с оспорване валидността на административмен акт по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ. Прави сте, че характерът на тези производства е различен - първото е исково а второто - адмнистративно, макар че ив двата случая компетентен като първа инстанция е районният съд. Недопустимо е и искане за инцидентно произнасяне на районния съд по валидността на административния акт в рамките на исково производство по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ - районният съд, сезиран с иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ, не може да формира пресъдено нещо по отношение валидността и/или порочността на административния акт.
Помислете обаче дали районният съд не може, обосновавайки решението си, в неговата мотивационна част да приеме, че адмнистративният акт - решението на ОСЗГ е нищожно и с това да мотивира првните си изводи за основателността или неоснователността на иска по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Помислете обаче дали районният съд не може, обосновавайки решението си, в неговата мотивационна част да приеме, че адмнистративният акт - решението на ОСЗГ е нищожно и с това да мотивира првните си изводи за основателността или неоснователността на иска по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
jojobba написа:та ако случайно Съдът вече се е произнесъл по този "изменен иск" ще ми е много интересно да го прочета!
На мен определно ще ми е още по-интересно, но ако ползвате Апис или Сиела - ВАС има доста решения потвърждавайки тезата за нищожността на такива решения на ПК - сега ми е невъзможно, но утре ще ви пусна няколко - мотивите са общо взето едни и същи - решението на съответната ПК е стабилен административен акт и последната не може да го променя по свой почин, след като веднъж вече е влязъл в сила.
Иначе напълно споделям мнението на System - въпросният колега така страстно ме убеждаваше в противното становище, че за момент си помислих, че явно аз съм в грешка и чета някакви различни ГПК, АПК и ЗСПЗЗ!
- Emilia.Stefanova
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 26 Ное 2007, 21:28
И аз съм съгласна с колегата System, може би аз малко неточно се изразих, но това което ми се върти в главата по случая, е това, което system написа.
Много ще съм Ви благодарна ако ми посочите няколко решения, защото аз не открих ТОЧНО такива, въпреки че съм убедена, че второто решение ще е нищожно, а ми предстои първото заседание . Ползвам АПИС.
Благодаря
Много ще съм Ви благодарна ако ми посочите няколко решения, защото аз не открих ТОЧНО такива, въпреки че съм убедена, че второто решение ще е нищожно, а ми предстои първото заседание . Ползвам АПИС.
Благодаря
- jojobba
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 13 Ное 2007, 17:24
Решение № 96 от 31.III.1994 г. по адм. д. № 4876/93 г., III г. о., докладчик съдията Ст. Стоева
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1994 г., стр. 12
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
Решенията на поземлените комисии по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове, поради което те не могат сами да си ги отменят. Последвалите втори решения в посочения смисъл са нищожни и в производството по чл. 14, ал. 3 от закона районният съд следва да ги обяви за такива.
------------------------
Постъпила е молба от Общинската поземлена комисия с. И., Р. област за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение № 328 от 19.VII.1993 г. по гр. д. № 2494/93 г. на Р. районен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения по чл. 207, б. "а", "б" и "г" ГПК.
Посоченото решение е постановено в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с него районният съд е отменил отказа, обективиран в протоколно решение № 17 от 22.IV.1993 г. на Общинската поземлена комисия с. И., Р. област и е възстановил на Д. С. И. собствеността върху 106,5 дка земеделска земя в землището на с. П., Р. област.
Върховният съд намира, че молбата за преглед е подадена в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК и е основателна.
Във връзка с възстановяване на собствеността върху земеделски земи, останали от общия наследодател С. А. Х., починал през 1945 г., заявления до Общинската поземлена комисия са подали няколко от наследниците му. Така наследникът С. Й. Х. - внук на общия наследодател, е син на починалия му син Й. С. Й. (починал през 1978 г.) е подал две заявления; вх. № 1340 от 9.III.1992 г., по което с решение от 14.V.1992 г. са възстановени 2,6 дка земеделски земи, и вх. № 1340а от 9.III.1992 г., по което с решение от 22.IV.1993 г. са възстановени 127 дка 100 ара, или общо по преписка № 1340/92 г. са възстановени 129,7 дка земеделски земи.
Друг наследник - синът на Д. С., също е подал заявление вх. № 651/10.XI.1992 г. с искане за възстановяване на 155,8 дка земеделска земя, останала от общия наследодател. С решение от 16.XI.1992 г. поземлената комисия е признала правото за възстановяване на тези земи. С последващо ново решение от 22.IV.1993 г. поземлената комисия е отменила отчасти решението си от 16.XI.1992 г. и е оставила за възстановяване само 30,7 дка. Съображенията за това са, че същите земеделски земи са вече възстановени по заявление на другия наследник - С. Й. Б., по преписка 1340/92 г.
Това последно решение на поземлената комисия е било обжалвано пред съда от Д. С. Й. Районният съд е приел, че възстановените земи по двете заявления не се дублират, поради което е отменил решението на поземлената комисия от 22.IV.1993 г. в частта, с която е отказано правото на възстановяване на 106,5 дка земеделски земи и е възстановил правото на собственост за същото количество земя.
При тези данни Върховният съд намира, че решението на районния съд е постановено при съществено процесуално нарушение.
Решенията на поземлените комисии са стабилни административни актове. Поземлената комисия не може сама да отменя постановените вече решения. Решението от 16.XI.1992 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Постановеното второ решение е нищожно и вместо да го отмени частично, районният съд е следвало да прогласи неговата нищожност.
След като е отменил решението от 22.IV.1993 г., районният съд не е имал процесуална възможност да разгледа спора по същество, тъй като по заявлението на Д. С. Й. има вече постановено влязло в сила решение на поземлената комисия и неговата правилност не може да се проверява извън срока на обжалване. В този смисъл атакуваното решение на районния съд във втората му част се явява недопустимо.
Като резултат следва да се отмени изцяло решението на районния съд и да се прогласи нищожността на решението на поземлената комисия от 22.IV.1993 г., а производството по делото да се прекрати.
Решение № 338 от 9.II.1995 г. по адм. д. № 2598/94 г., III г. о.
Решения на ВС на РБ, "Перфект Консулт"
чл. 14 ЗСПЗЗ
Поземлените комисии могат да отменят или изменят постановените от тях решения, необжалвани пред съда и влезли във формална сила, с които се признават права на заявителя върху земеделски земи, само по предложение на прокурора. Преразглеждането на такива решения не може да се извършва по инициатива на поземлената комисия.
------------------------
Производството е по чл. 225 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на АПК - гр. С. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение № 190 от 1994 г. по адм. д. № 1544 от 1993 г. на Районния съд, гр. С., с което е обявено за нищожно протоколно решение № 13 от 1993 г. на същата комисия поради неспазване на предписаните с чл. 32 от Закона за административното производство форма и процедура на издаване.
В молбата се релевират доводи за отменителни основания по чл. 207, букви "а" и "г" във връзка с чл. 225, ал. 3 ГПК, подадена е в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че с решение по протокол № 13 от 1992 г. Общинската поземлена комисия, гр. С. е признала на А. П. И. от същия град, правото да му бъде възстановена с план за земеразделяне собствеността върху земеделски земи общо 29 дка в м. "Ш.". Това решение не е обжалвано пред съда, влязло е във формална сила и от него са придобити права. Твърди се от молителя, че при издаването на решението е допусната явна фактическа грешка, а по-късно са станали известни и нови обстоятелства, рефлектиращи върху неговата правилност. Затова самосезирайки се, с ново решение по протокол, носещ същия номер № 13, но с дата 24.IX.1993 г., поземлената комисия, без да отмени предишното решение, отказва да признае на същия заявител А. П. И. право за възстановяване на собствеността върху същите земеделски земи.
При тези данни направеният от С. районен съд извод, че второто решение на поземлената комисия е нищожно, е законосъобразен.
В ЗСПЗЗ се съдържат редица процесуални правила, които регламентират реда, по който поземлените комисии като органи на поземлената собственост осъществяват дейността си по възстановяването на частната собственост върху земеделски земи. Сред тях обаче, липсват такива, с които да е регламентиран ред за ревизиране на онези решения на поземлените комисии, с които са признати права, не са обжалвани пред съда и са влезли във формална сила, но които са неправилни или незаконосъобразни. Затова по тези въпроси приложение следва да намерят нормите на ЗАП, който е общ административно-процесуален закон. Анализът на чл. 32, ал. 1 ЗАП, който се отнася за такива случаи, показва, че когато след влизането на решението във формална сила бъдат открити нови обстоятелства, сочещи за неговата неправилност (в смисъл на противоречие с обективна истина), то може да бъде отменено или изменено от постановилата го поземлена комисия, но само при условията на чл. 231 ГПК и то ако е сезирана за това от заинтересуваното лице, участник в административното производство, или от прокурора. А когато с решението съществено е нарушен закона, то може да бъде отменено или изменено само по инициатива на прокурора.
Особеното административно производство по ЗСПЗЗ се развива само между заявителя и поземлената комисия. Решението, с което на заявителя се признават права, не може да бъде атакувано от него като позитивно, т. е. поради липса на правен интерес. Следователно и при условията на чл. 231 от ГПК влязлото във формална сила решение на поземлената комисия, с което е признато право за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, може да бъде отменено или изменено от постановилата го комисия, само по инициатива на прокурора. От тук и извода, че поземлените комисии не могат да отменяват или изменят постановени от тях решения, необжалвани пред съда и влезли във формална сила, с които се признават права на заявителя върху земеделски земи, само по предложение на прокурора. Преразглеждането на такива решения не може да се извърши по инициатива на постановилата го поземлена комисия.
Като е направил извод в този смисъл, С. районен съд не е нарушил, а правилно е тълкувал и приложил закона. Молбата за преглед по реда на надзора следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Решение № 2878 от 8.II.1995 г. по гр. д. № 486/94 г., III г. о.
Решения на ВС на РБ, "Перфект Консулт"
чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ
Решенията на Общинските поземлени комисии са стабилни административни актове и те не могат сами да отменят постановените от тях влезли в сила решения.
------------------------
Постъпила е молба от А. М. и К. Н. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение по гр. д. № 2594 от 1993 г. на В. Търновския районен съд.
С постановеното решение районният съд в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на А. М. срещу отказа на Общинската поземлена комисия - гр. Велико Търново, да възстанови собствеността на земеделски земи.
Върховният съд намира, че жалбата е подадена в срок и е основателна.
Правото на собственост върху претендираните за възстановяване земи заявителите доказват с писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ , с писмени декларации с нотариално заверени подписи, каквито е представил в съда с оглед дадените от последния указания, с определение от открито заседание от 21.VII.1993 г. По това искане поземлената комисия се е произнесла с протоколно решение, с което административният орган е възстановил на молителя правото на собственост върху 33 дка земеделски земи, между които и спорните 6 дка. С жалбата от 5.V.1993 г. молителят е обжалвал отказа на поземлената комисия, обективиран в посоченото протоколно решение да възстанови правото на собственост върху 10 дка земеделски земи, получени по наследство.
По същото подадено заявление поземлената комисия се е произнесла с последващо решение под същия номер и дата, с което е признала правото на собственост върху 27 дка земеделски земи в посоченото землище и е постановила отказ за една нива. Този частичен отказ на поземлената комисия също е бил обжалван пред районния съд.
При тези данни Върховният съд намира, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения.
Решенията на общинските поземлени комисии са стабилни административни актове и последните не може сами да отменят постановените, влезли в сила решения. С позитивната част на първото постановено решение поземлената комисия е възстановила на молителя обекти върху 6 дка земеделски земи, поради което постановеното впоследствие решение в частта, с която е постановен отказ за възстановяване на тези земеделски земи е нищожно. Ето защо районният съд е следвало да прогласи нищожността на второто решение, а не да разглежда спора по същество в тази му част. Поради това атакуваното решение, в посочената му част като незаконосъобразно, следва да бъде отменено по реда на надзора и да се постанови решение по същество от Върховния съд, с което да се прогласи нищожността му повторно.
Решение № 743 от 29.01.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2002 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова
чл. 10б ЗСПЗЗ,
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
------------------------
Производството е образувано по жалба от Йордан Петров Симеонов от село Мартен, община Русе, Пени Петров Симеонов от гр. София и Симеон Петров Абрашев от гр. Русе, чрез пълномощника им - адвокат Иван Иванов - АК - Русе, против мълчаливия отказ на министъра на земеделието и горите да издаде индивидуален административен акт, с който да задължи било директно, било чрез дирекция "ДВЗЗГЗГФ" към МЗГ, било чрез Областната дирекция "Земи и гори" - Русе, председателя на поземлената комисия - с. Иваново, община Иваново, Русенска област, да изпълни съдебното решение на Русенския районен съд - IV гр. състав, от 26.04.1999 г. по гр. дело № 443 от 1999 г.
Ответната страна оспорва жалбата като недопустима. Министърът на земеделието и горите не е овластен да издава, променя, одобрява или потвърждава актове, с които се възстановява собствеността върху земеделски земи. Съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ компетентни в случая са поземлените комисии и министърът не може да разпорежда да се издават такива актове. От представеното постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство на Русенската районна прокуратура е установено, че върху земите, които претендират жалбоподателите, има построен рибарник и че този терен не може да се възстанови в собственост на жалбоподателите и решението не може да бъде изпълнено по обективни причини. Вещото лице изрично било упоменало, че земята се намира в границите на съществуващ рибарник. Има решение, което не може да бъде изпълнено.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, като прецени доводите на страните и обжалвания акт - мълчалив отказ, приема следното:
Неоснователен е доводът на представителя на Министерството на земеделието и горите относно "обективна невъзможност за изпълнение на съдебното решение" и позоваването в тази връзка на представеното постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство и прекратяване на проверката по преписка вх. № 3 от 2002 г. по описа на Районната прокуратура - Русе.
Прокуратурата не е орган, който е компетентен да се произнася относно възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи и наличието на изискуемите предпоставки по ЗСПЗЗ за зем. реституция, поради което това постановление не установява, че върху земята, която претендират жалбоподателите, има построен "рибарник" и че този терен не може да се възстанови в собственост на жалбоподателите и решението на съда за възстановяване на правото им на собственост не можело да бъде изпълнено "по обективни причини". Прокуратурата преценява наличието на данни за извършено престъпление.
От приложеното решение № 668 от 4.01.1995 г., постановено от Русенския районен съд по гр. дело № 3959 от 1994 г., се установява, че е прогласена нищожността на атакувано от жалбоподателите протоколно решение № 27-КР от 5.05.1994 г. на поземлената комисия - Иваново, Русенска област, по преписка № 452 от 1992 г., образувана по заявление на Симеон Петров Абрашев като наследник на Петър Симеонов Абрашев - бивш жител на гр. Русе. За да прогласи нищожността на това решение, РС е приел, че по искането за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи ОПК се е произнесла с решение № 21 от 29.05.1992 г., с което на наследниците на Петър Абрашев е възстановено правото на собственост върху 62 дка земя, като не по установения ред върху тази цифра е нанесена корекция на 69 дка земя. По същата преписка е приложено и решение № 7 от 12.03.1993 г., с което на наследниците на Абрашев е признато правото на собственост върху 62 дка земя и отказани 7 дка земя, претенцията за които 7 дка се претендира на основание клетвена декларация, а за останалите 62 дка се признава правото на собственост въз основа на данните по емлячния регистър от 1949 г. Това решение не е атакувано и е влязло в сила. С протоколно решение № 27-КР от 5.05.1994 г. - предмет на жалбата, ПК отново се е произнесла по искането и е признала на наследниците на Абрашев правото на собственост върху земеделска земя в размер на 51,05 дка и е отказала правото на собственост върху 17,500 дка, в които са включени и отказаните 7 дка с предшестващите решения. Това решение е нищожно, тъй като предшестващите решения на ПК са стабилни административни актове и ПК не може сама да си ги отменя или изменя.
Съгласно изложените мотиви на РС с предшестващите решения ПК е признала правото на собственост върху 62 дка и е отказала признаване правото на собственост, но на 7 дка земеделска земя (а не на 10,5 дка), до размера на 69 декара. С обявеното за нищожно решение ПК е признала 51,50 дка и е отказала 17,500 дка, т. е. допълнително освен отказаните 7 дка с първите решения е отказала още 10,500 дка, които е била признала с предшестващите решения. Именно затова е прогласена нищожността на атакуваното решение от РС, с решението по дело № 3959 от 1994 г. (51,50 дка + 17,50 дка = 69 дка, или признатите 62 дка + отказаните 7 дка = 69 дка - заявени).
С решение № 28 от 24.01.1997 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3750 от 1995 г. е оставена без уважение молбата на наследниците на Петър Симеонов Абрашев за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение на Русенския районен съд, постановено по гр. дело № 3959 от 1994 г., като е прието като краен резултат, че РС се е произнесъл по цялото искане на страната и няма непроизнасяне по жалбата им, в какъвто смисъл е било и искането в подадената и приложена към делото молба за преглед.
Тъй като молбата за преглед е била оставена без уважение, решението на РС за прогласяване нищожността на решение № 27-КР от 5.05.1994 г. на ПК си е останало влязло в сила и мотивите към това решение са от значение относно признатите и отказани земи.
С ново решение № 4К от 17.12.1997 г. на ПК - Иваново, е отказано възстановяване на правото на собственост върху тези 10,500 дка земеделски земи, но чрез стари реални граници и чрез план за земеразделяне и е прието, че е приложим чл. 10б от ЗСПЗЗ (т. е. отново е признато правото на възстановяване на собствеността, но е прието, че върху имота има изпълнени мероприятия, които не позволяват реалното му връщане, а наследниците следва да бъдат обезщетени за признатото им право на собственост по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ).
Това решение е било обжалвано пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ относно начина на възстановяване на правото на собственост и с решението си, постановено по гр. дело № 443 от 1993 г., русенският районен съд е отменил решението на ПК по протокол № 4К от 17.12.1997 г. в частта му за отказа по т. 1 - вида на възстановяване на собствеността по т. 1 - ниви от 10,5 дка, IV кв. в м. "Царева локва", землището на с. Красен, и вместо него е признал правото на възстановяване на собствеността върху тези земеделски земи в стари реални граници на наследниците на Петър Симеонов Абрашев за земеделска земя от 10,5 дка, представляваща част от имот пл. № 000483 по зем. план на с. Красен, Русенска област. В мотивите към това си решение районният съд е обсъдил наличието на предпоставките по чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка с обстоятелството за извършено строителство на "рибарник" върху имота и е приел, че не са налице условията на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а земята следва да се възстанови в стари реални граници. Поземлената комисия е участвала като страна в това производство, но не е обжалвала постановеното решение, нито е поискала неговата отмяна по реда на чл. 231, б. "а" от ГПК и то е влязло в законна сила и не е отменено.
Съответно това решение е задължително за прилагане по отношение на поземлената комисия, на основание чл. 220, ал. 1 от ГПК, не само като административен орган, но и като страна - участник в производството.
Не са налице "обективни причини", непозволяващи изпълнение на решението на съда, а по същество отказът за изпълнение решението на съда от ПК е отказ за съобразяване с влязло в сила решение на съд.
Ако имотът е продаден на трети лица по време на висящност на реституционната претенция по ЗСПЗЗ, то тези трети лица следва да установят правата си по общия исков ред (чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - споровете за материално право се разрешават по общия исков ред). В преписката не се съдържат данни, че трети лица са заявили реституционни права по реда на ЗСПЗЗ за същия имот, нито че има образувано производство по общия исков ред от други лица, които да оспорват правото на собственост на жалбоподателите.
Така че възраженията за невъзможност да се изпълни влязло в сила решение на съд са абсолютно неоснователни относно задълженията на поземлената комисия. Тя е длъжна да изпълни решението на съда и да издаде решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на жалбоподателите, а това решение, ако засяга права на трети лица, неучаствали в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, може да бъде оспорвано от тях по общия исков ред, за което няма данни.
Основателно е обаче възражението за недопустимост на производството по реда на ЗВАС относно мълчаливия отказ на министъра на земеделието и горите да задължи ПК да издаде индивидуалния административен акт - решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници.
Искането за изпълнение на съдебно решение не е искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП. Компетентният административен орган, който постановява решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, е поземлената комисия.
Министърът на земеделието и горите не е по-горестоящ административен орган, пред който да могат да се обжалват актовете на ПК по реда на чл. 19 и сл. от ЗАП, дори и при хипотезата, че се касае до индивидуален административен акт.
Решение № 3212 от 13.04.2004 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2003 г., IV о., докладчик съдията Надежда Джелепова
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ,
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
-------------------------
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.
Образувано е по две касационни жалби - първата от Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен и втората - от Владимир Николов Лазаров от гр. Плевен, срещу решение № 1188 от 15 май 2003 година, постановено по гр. д. № 592/2002 година по описа на Плевенския районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на решение № 01/30 март 2000 година на поземлена комисия гр. Плевен.
С писмена молба касаторът Владимир Николов Лазаров е заявил, че оттегля подадената от него касационна жалба и с определение от 10 март 2004 година съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част.
В подадената от Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението на районния съд.
Ответникът Владимир Николов Лазаров, чрез процесуалния си представител адв. Спиридонова поддържа, че доколкото обжалваното решение на Плевенския районен съд е постановено в производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, то касационната жалба на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен следва да бъде разгледана от Плевенския окръжен съд като касационна инстанция. По същество поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците Теменужка Николова Лазарова и Евламбия Николова Цекова не са заявили становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен е недопустима за разглеждане от Върховния административен съд, тъй като компетентен да разглежда жалби като касационна инстанция по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е съответния окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Направените в обратния смисъл възражения са неоснователни. Касае се за производство по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а не за такова по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В текста на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е изрично определено кой съд следва да разгледа касационната жалба против решението на районния съд, както това е направено в текста на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Поради това, съобразно разпоредбата на чл. 5, т. 4 от ЗВАС, касационната жалба срещу решението на районния съд следва да бъде разгледана от Върховния административен съд.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред Плевенския районен съд Владимир Николов Лазаров, Теменужка Николова Лазарова и Евламбия Николова Цекова са обжалвали три решения на поземлена комисия гр. Плевен - № 18-87/13 и № 18-87 - двете от 31 юли 1995 година и решение № 01 от 30 март 2000 година. Първите две решения се отнасят до възстановяване право на собственост на жалбоподателите като наследници на Никола Лазаров Илиев, а с третото поземлената комисия е определила на същите лица правото на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост. С решението си районния съд е прогласил и трите обжалвани решения на поземлената комисия - сега Общинска комисия по земеделие и гори - гр. Плевен за нищожни. Приел е по отношение на първите две решения, че с влязло в сила решение от 1992 година поземлената комисия е признала правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Никола Лазаров Илиев върху заявения имот от 10.000 дка в м. "Чаира" в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Прието е също така, че решенията на поземлената комисия са стабилни административни актове, които не могат да бъдат отменяни от издалия ги орган. Последният може само да ги изменя при наличието на изчерпателно посочените в закона предпоставки, които в случая не са били налице. По отношение на третото решение - № 01 от 30 март 2000 година е прието, че е изготвено на основаната на невалидни административни актове, явява се тяхна функция и не е могло да породи целените с неговото издаване правни последици.
Касационна жалба срещу така постановеното решение пред Плевенския окръжен съд е подала Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен. Касационна жалба е била подадена и от Владимир Николов Лазаров срещу частта от решението, с която е прогласена нищожността на решение № 01 от 30 март 2000 година.
С решение № 261 от 19 ноември 2003 година, постановено по адм. д. № 285 от 2003 година по описа на Плевенския окръжен съд обжалваното решение в частта, с която е прогласена нищожността на решение № 18-87/13 и решение № 18-87 - и двете от 31 юли 1995 година е било оставено в сила. По отношение на решение № 01 от 30 март 2000 година производството по делото е било прекратено и изпратено по компетентност на Върховния административен съд.
Решението на Плевенския районен съд в частта, с която е прогласена нищожността на решение № 01 от 30 март 2000 година на поземлена комисия гр. Плевен е правилно.
С посоченото решение е определено на наследниците на Никола Лазаров Илиев правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - 12.009 дка, пета категория, за които е предвидено обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 6521 лв. Това решение е издадено на основание на прогласените за нищожни с влязло в законна сила решения на поземлената комисия гр. Плевен.
При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че доколкото това решение е издадено на основата на невалидни индивидуални административни актове, то също не може да породи исканите правни последици и е нищожно. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че след като с влязло в сила решение на органа по поземлената собственост земеделската земя е възстановена на правоимащите наследници на Никола Лазаров Илиев в съществуващи (възстановими) стари реални граници, то по отношение на тях не са налице предпоставките за определяне на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
С оглед горното съдът намира, че в случая не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на районния съд в обжалваната част като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 1188 от 15 май 2003 година, постановено по гр. д. № 592/2002 година по описа на Плевенския районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на решение № 01/30 март 2000 година на поземлена комисия гр. Плевен.
Решението не подлежи на обжалване
Решение № 6133 от 11.10.2000 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2000 г., IV о., докладчик съдията Екатерина Грънчарова
чл. 232, ал. 1 ГПК,
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
------------------------
Производството е по чл. 41, ал. 1 ЗВАС, във връзка с чл. 231, б. "в" ГПК .
Н. В. В. е подал молба за отмяна по реда на чл. 231, б. "в" ГПК на влязлото в сила решение на В. окръжен съд от 7.12.1999 г. по адм. д. № 673/1999 г., с което е оставено в сила решението на В. районен съд - ХХI с-в от 3.05.1999 г. по адм. д. № 6078/1998 г. Предмет на настоящото производство следва да се приеме решението на В. районен съд по адм. д. № 6078/1998 г., тъй като с решението на окръжния съд спорът не е решен по същество, а е оставено в сила обжалваното решение, като е потвърден правният му извод.
С решението на В. районен съд - ХХI с-в от 3.05.1999 г. по адм. д. № 6078/1998 г. е отхвърлена жалбата на Н. В. В. срещу Протоколно решение № 1050/7.10.1998 г. на поземлена комисия - гр. Б. в частта за разликата от 0.950 дка до пълния отказан размер от 3.05 дка от нива в м. "И.", землището на гр. Б., на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ .
Въведеното отменително основание по чл. 231, б. "в" ГПК се обосновава с твърдението, че решението в частта му, предмет на молбата за отмяна, е основано на административен акт - Протоколно решение № 0203 от 22.09.1997 г. на поземлена комисия - гр. Б., което е прогласено впоследствие за нищожно с решение на В. районен съд - ХII с-в от 3.12.1999 г. по гр. д. № 336/1999 г., съобщено му на 28.12.1999 г. и влязло в сила на 12.01.2000 г.
Молбата за отмяна е подадена на 7.03.2000 г. и е в тримесечния срок от узнаване на обстоятелството по чл. 231, б. "в" ГПК, което служи за отмяна на решението и като подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК и от участвало в административното производство лице е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
В производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ В. районен съд е разгледал жалбата на Н. В. В. против Протоколно решение на поземлена комисия - гр. Б. № 1050 от 7.10.1998 г. в частта, с която на наследниците на Х. В. е отказано възстановяване на собствеността върху нива с площ от 3.05 дка, находяща се в м. "И.". Жалбата е приета за частично основателна, а именно - за 0.950 дка от претендирания имот. За разликата до пълния претендиран размер от цялата площ от 3.05 дка жалбата е отхвърлена. Решението на съда в тази му част е мотивирано с обстоятелството, че за тази част от имота има влязло в сила Решение на поземлена комисия - гр. Б. № 0203/22.09.1997 г., съдържанието на което е съдебно потвърдено.
Към молбата за отмяна е приложено решение на В. районен съд - ХII с-в от 3.12.1999 г. по адм. д. № 336/1999 г., с което е прогласена нищожността на Протоколното решение № 0203/22.09.1997 г. на поземлена комисия - гр. Б.
То е постановено по жалба срещу решението по адм. д. № 2248/1997 г. на В. районен съд и е влязло в сила на 11.01.2000 г., а не към момента на постановяване на решението по адм. д. № 6078/1998 г. както е прието от решаващия съд. При тези данни съдът е основал решението си в атакуваната му с молбата за отмяна част на административен акт - решението на поземлената комисия, което впоследствие е било отменено. Посоченото отменително основание на чл. 231, б. "в" ГПК е доказано и молбата за отмяна на решение от 3.05.1999 г., постановено от В. районен съд по адм. д. № 6078/1998 г. в частта му, с която жалбата на Н. В. В. против Протоколно решение № 1050/7.10.1998 г. на поземлена комисия - гр. Б. е отхвърлена, е основателна.
Решение № 6800 от 21.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 381/2006 г., IV о., докладчик председателят Веселин Ангелов
чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ
-------------------------
Производството е образувано по касационна жалба на Общинска служба "Земеделие и гори" - Пордим, срещу решение на Плевенски районен съд, постановено на 5.12.2005 г. по гр. д. № 1655/2005 г.
Поддържаното от жалбоподателя оплакване е за съществени процесуални нарушения допуснати от съда, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото доказателства.
Ответникът Михаил Николов Михайлов писмено е възразил срещу подадената жалба.
Представителката на Върховна административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Според същата при липса на материално правно основание за издаване на обжалвания акт същият е нищожен, както правилно е приел съда.
За да се произнесе по подадената жалба, Върховният административен съд - IV отделение съобрази следното:
С обжалваното решение Плевенският районен съд е обявил за нищожно решение № 602/5.01.2001 г. на Поземлена комисия - гр. Пордим, постановено по преписка за обезщетяване вх. № В 62/5.01.2001 г., с което на наследници на Никола Михайлов Данков е определено правото на обезщетяване с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху 87.500 дка земеделска земя III категория по 665 лв. на декар, или общо 58.188 лева.
Решението на съда е правилно.
От фактическа страна по същото е установено, че с влязло в сила решение № 6002/14.04.2000 г. по преписка за обезщетяване вх. № В62 от 14.04.2000 г. Поземлена комисия - Пордим е определила на наследниците на Никола Михайлов Данков правото на обезщетяване с компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху 167 дка земеделска земя III категория по 665 лв. за декар или общо за 111.055 лв.
Установено е също така, че с последващо решение № 602/5.01.2001 г. по преписка за обезщетяване вх. № В 62/5.01.2001 г. на същата Поземлена комисия на същите наследници е определено правото на обезщетяване с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху 87.500 дка земеделска земя III категория по 665 лв. на стойност 58.188 лв.
При направената констатация съдът правилно е приел, че повторно издаденото решение е нищожно, тъй като преди него е имало друго влязло в сила решение с идентичен предмет, искане и страни. Решението на поземлената комисия е стабилен административен акт, който след влизането му в сила не може да бъде отменян или изменян от същия административен орган. Това би могло да стане единствено при условията на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ при наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, каквито в конкретния случай не са налице, нито е имало надлежно направени искания в това отношение.
В съответствие с изложеното и чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - IV отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решението на Плевенския районен съд, постановено на 5.12.2005 г. по адм. д. № 1655/2005 г.
Решението е окончателно.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 4/1994 г., стр. 12
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
Решенията на поземлените комисии по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове, поради което те не могат сами да си ги отменят. Последвалите втори решения в посочения смисъл са нищожни и в производството по чл. 14, ал. 3 от закона районният съд следва да ги обяви за такива.
------------------------
Постъпила е молба от Общинската поземлена комисия с. И., Р. област за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение № 328 от 19.VII.1993 г. по гр. д. № 2494/93 г. на Р. районен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения по чл. 207, б. "а", "б" и "г" ГПК.
Посоченото решение е постановено в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с него районният съд е отменил отказа, обективиран в протоколно решение № 17 от 22.IV.1993 г. на Общинската поземлена комисия с. И., Р. област и е възстановил на Д. С. И. собствеността върху 106,5 дка земеделска земя в землището на с. П., Р. област.
Върховният съд намира, че молбата за преглед е подадена в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК и е основателна.
Във връзка с възстановяване на собствеността върху земеделски земи, останали от общия наследодател С. А. Х., починал през 1945 г., заявления до Общинската поземлена комисия са подали няколко от наследниците му. Така наследникът С. Й. Х. - внук на общия наследодател, е син на починалия му син Й. С. Й. (починал през 1978 г.) е подал две заявления; вх. № 1340 от 9.III.1992 г., по което с решение от 14.V.1992 г. са възстановени 2,6 дка земеделски земи, и вх. № 1340а от 9.III.1992 г., по което с решение от 22.IV.1993 г. са възстановени 127 дка 100 ара, или общо по преписка № 1340/92 г. са възстановени 129,7 дка земеделски земи.
Друг наследник - синът на Д. С., също е подал заявление вх. № 651/10.XI.1992 г. с искане за възстановяване на 155,8 дка земеделска земя, останала от общия наследодател. С решение от 16.XI.1992 г. поземлената комисия е признала правото за възстановяване на тези земи. С последващо ново решение от 22.IV.1993 г. поземлената комисия е отменила отчасти решението си от 16.XI.1992 г. и е оставила за възстановяване само 30,7 дка. Съображенията за това са, че същите земеделски земи са вече възстановени по заявление на другия наследник - С. Й. Б., по преписка 1340/92 г.
Това последно решение на поземлената комисия е било обжалвано пред съда от Д. С. Й. Районният съд е приел, че възстановените земи по двете заявления не се дублират, поради което е отменил решението на поземлената комисия от 22.IV.1993 г. в частта, с която е отказано правото на възстановяване на 106,5 дка земеделски земи и е възстановил правото на собственост за същото количество земя.
При тези данни Върховният съд намира, че решението на районния съд е постановено при съществено процесуално нарушение.
Решенията на поземлените комисии са стабилни административни актове. Поземлената комисия не може сама да отменя постановените вече решения. Решението от 16.XI.1992 г. не е обжалвано и е влязло в сила. Постановеното второ решение е нищожно и вместо да го отмени частично, районният съд е следвало да прогласи неговата нищожност.
След като е отменил решението от 22.IV.1993 г., районният съд не е имал процесуална възможност да разгледа спора по същество, тъй като по заявлението на Д. С. Й. има вече постановено влязло в сила решение на поземлената комисия и неговата правилност не може да се проверява извън срока на обжалване. В този смисъл атакуваното решение на районния съд във втората му част се явява недопустимо.
Като резултат следва да се отмени изцяло решението на районния съд и да се прогласи нищожността на решението на поземлената комисия от 22.IV.1993 г., а производството по делото да се прекрати.
Решение № 338 от 9.II.1995 г. по адм. д. № 2598/94 г., III г. о.
Решения на ВС на РБ, "Перфект Консулт"
чл. 14 ЗСПЗЗ
Поземлените комисии могат да отменят или изменят постановените от тях решения, необжалвани пред съда и влезли във формална сила, с които се признават права на заявителя върху земеделски земи, само по предложение на прокурора. Преразглеждането на такива решения не може да се извършва по инициатива на поземлената комисия.
------------------------
Производството е по чл. 225 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на АПК - гр. С. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение № 190 от 1994 г. по адм. д. № 1544 от 1993 г. на Районния съд, гр. С., с което е обявено за нищожно протоколно решение № 13 от 1993 г. на същата комисия поради неспазване на предписаните с чл. 32 от Закона за административното производство форма и процедура на издаване.
В молбата се релевират доводи за отменителни основания по чл. 207, букви "а" и "г" във връзка с чл. 225, ал. 3 ГПК, подадена е в срока по чл. 226, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че с решение по протокол № 13 от 1992 г. Общинската поземлена комисия, гр. С. е признала на А. П. И. от същия град, правото да му бъде възстановена с план за земеразделяне собствеността върху земеделски земи общо 29 дка в м. "Ш.". Това решение не е обжалвано пред съда, влязло е във формална сила и от него са придобити права. Твърди се от молителя, че при издаването на решението е допусната явна фактическа грешка, а по-късно са станали известни и нови обстоятелства, рефлектиращи върху неговата правилност. Затова самосезирайки се, с ново решение по протокол, носещ същия номер № 13, но с дата 24.IX.1993 г., поземлената комисия, без да отмени предишното решение, отказва да признае на същия заявител А. П. И. право за възстановяване на собствеността върху същите земеделски земи.
При тези данни направеният от С. районен съд извод, че второто решение на поземлената комисия е нищожно, е законосъобразен.
В ЗСПЗЗ се съдържат редица процесуални правила, които регламентират реда, по който поземлените комисии като органи на поземлената собственост осъществяват дейността си по възстановяването на частната собственост върху земеделски земи. Сред тях обаче, липсват такива, с които да е регламентиран ред за ревизиране на онези решения на поземлените комисии, с които са признати права, не са обжалвани пред съда и са влезли във формална сила, но които са неправилни или незаконосъобразни. Затова по тези въпроси приложение следва да намерят нормите на ЗАП, който е общ административно-процесуален закон. Анализът на чл. 32, ал. 1 ЗАП, който се отнася за такива случаи, показва, че когато след влизането на решението във формална сила бъдат открити нови обстоятелства, сочещи за неговата неправилност (в смисъл на противоречие с обективна истина), то може да бъде отменено или изменено от постановилата го поземлена комисия, но само при условията на чл. 231 ГПК и то ако е сезирана за това от заинтересуваното лице, участник в административното производство, или от прокурора. А когато с решението съществено е нарушен закона, то може да бъде отменено или изменено само по инициатива на прокурора.
Особеното административно производство по ЗСПЗЗ се развива само между заявителя и поземлената комисия. Решението, с което на заявителя се признават права, не може да бъде атакувано от него като позитивно, т. е. поради липса на правен интерес. Следователно и при условията на чл. 231 от ГПК влязлото във формална сила решение на поземлената комисия, с което е признато право за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, може да бъде отменено или изменено от постановилата го комисия, само по инициатива на прокурора. От тук и извода, че поземлените комисии не могат да отменяват или изменят постановени от тях решения, необжалвани пред съда и влезли във формална сила, с които се признават права на заявителя върху земеделски земи, само по предложение на прокурора. Преразглеждането на такива решения не може да се извърши по инициатива на постановилата го поземлена комисия.
Като е направил извод в този смисъл, С. районен съд не е нарушил, а правилно е тълкувал и приложил закона. Молбата за преглед по реда на надзора следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Решение № 2878 от 8.II.1995 г. по гр. д. № 486/94 г., III г. о.
Решения на ВС на РБ, "Перфект Консулт"
чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ
Решенията на Общинските поземлени комисии са стабилни административни актове и те не могат сами да отменят постановените от тях влезли в сила решения.
------------------------
Постъпила е молба от А. М. и К. Н. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение по гр. д. № 2594 от 1993 г. на В. Търновския районен съд.
С постановеното решение районният съд в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отхвърлил жалбата на А. М. срещу отказа на Общинската поземлена комисия - гр. Велико Търново, да възстанови собствеността на земеделски земи.
Върховният съд намира, че жалбата е подадена в срок и е основателна.
Правото на собственост върху претендираните за възстановяване земи заявителите доказват с писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ , с писмени декларации с нотариално заверени подписи, каквито е представил в съда с оглед дадените от последния указания, с определение от открито заседание от 21.VII.1993 г. По това искане поземлената комисия се е произнесла с протоколно решение, с което административният орган е възстановил на молителя правото на собственост върху 33 дка земеделски земи, между които и спорните 6 дка. С жалбата от 5.V.1993 г. молителят е обжалвал отказа на поземлената комисия, обективиран в посоченото протоколно решение да възстанови правото на собственост върху 10 дка земеделски земи, получени по наследство.
По същото подадено заявление поземлената комисия се е произнесла с последващо решение под същия номер и дата, с което е признала правото на собственост върху 27 дка земеделски земи в посоченото землище и е постановила отказ за една нива. Този частичен отказ на поземлената комисия също е бил обжалван пред районния съд.
При тези данни Върховният съд намира, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения.
Решенията на общинските поземлени комисии са стабилни административни актове и последните не може сами да отменят постановените, влезли в сила решения. С позитивната част на първото постановено решение поземлената комисия е възстановила на молителя обекти върху 6 дка земеделски земи, поради което постановеното впоследствие решение в частта, с която е постановен отказ за възстановяване на тези земеделски земи е нищожно. Ето защо районният съд е следвало да прогласи нищожността на второто решение, а не да разглежда спора по същество в тази му част. Поради това атакуваното решение, в посочената му част като незаконосъобразно, следва да бъде отменено по реда на надзора и да се постанови решение по същество от Върховния съд, с което да се прогласи нищожността му повторно.
Решение № 743 от 29.01.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2002 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова
чл. 10б ЗСПЗЗ,
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
------------------------
Производството е образувано по жалба от Йордан Петров Симеонов от село Мартен, община Русе, Пени Петров Симеонов от гр. София и Симеон Петров Абрашев от гр. Русе, чрез пълномощника им - адвокат Иван Иванов - АК - Русе, против мълчаливия отказ на министъра на земеделието и горите да издаде индивидуален административен акт, с който да задължи било директно, било чрез дирекция "ДВЗЗГЗГФ" към МЗГ, било чрез Областната дирекция "Земи и гори" - Русе, председателя на поземлената комисия - с. Иваново, община Иваново, Русенска област, да изпълни съдебното решение на Русенския районен съд - IV гр. състав, от 26.04.1999 г. по гр. дело № 443 от 1999 г.
Ответната страна оспорва жалбата като недопустима. Министърът на земеделието и горите не е овластен да издава, променя, одобрява или потвърждава актове, с които се възстановява собствеността върху земеделски земи. Съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ компетентни в случая са поземлените комисии и министърът не може да разпорежда да се издават такива актове. От представеното постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство на Русенската районна прокуратура е установено, че върху земите, които претендират жалбоподателите, има построен рибарник и че този терен не може да се възстанови в собственост на жалбоподателите и решението не може да бъде изпълнено по обективни причини. Вещото лице изрично било упоменало, че земята се намира в границите на съществуващ рибарник. Има решение, което не може да бъде изпълнено.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, като прецени доводите на страните и обжалвания акт - мълчалив отказ, приема следното:
Неоснователен е доводът на представителя на Министерството на земеделието и горите относно "обективна невъзможност за изпълнение на съдебното решение" и позоваването в тази връзка на представеното постановление за отказ да се образува досъдебно наказателно производство и прекратяване на проверката по преписка вх. № 3 от 2002 г. по описа на Районната прокуратура - Русе.
Прокуратурата не е орган, който е компетентен да се произнася относно възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи и наличието на изискуемите предпоставки по ЗСПЗЗ за зем. реституция, поради което това постановление не установява, че върху земята, която претендират жалбоподателите, има построен "рибарник" и че този терен не може да се възстанови в собственост на жалбоподателите и решението на съда за възстановяване на правото им на собственост не можело да бъде изпълнено "по обективни причини". Прокуратурата преценява наличието на данни за извършено престъпление.
От приложеното решение № 668 от 4.01.1995 г., постановено от Русенския районен съд по гр. дело № 3959 от 1994 г., се установява, че е прогласена нищожността на атакувано от жалбоподателите протоколно решение № 27-КР от 5.05.1994 г. на поземлената комисия - Иваново, Русенска област, по преписка № 452 от 1992 г., образувана по заявление на Симеон Петров Абрашев като наследник на Петър Симеонов Абрашев - бивш жител на гр. Русе. За да прогласи нищожността на това решение, РС е приел, че по искането за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи ОПК се е произнесла с решение № 21 от 29.05.1992 г., с което на наследниците на Петър Абрашев е възстановено правото на собственост върху 62 дка земя, като не по установения ред върху тази цифра е нанесена корекция на 69 дка земя. По същата преписка е приложено и решение № 7 от 12.03.1993 г., с което на наследниците на Абрашев е признато правото на собственост върху 62 дка земя и отказани 7 дка земя, претенцията за които 7 дка се претендира на основание клетвена декларация, а за останалите 62 дка се признава правото на собственост въз основа на данните по емлячния регистър от 1949 г. Това решение не е атакувано и е влязло в сила. С протоколно решение № 27-КР от 5.05.1994 г. - предмет на жалбата, ПК отново се е произнесла по искането и е признала на наследниците на Абрашев правото на собственост върху земеделска земя в размер на 51,05 дка и е отказала правото на собственост върху 17,500 дка, в които са включени и отказаните 7 дка с предшестващите решения. Това решение е нищожно, тъй като предшестващите решения на ПК са стабилни административни актове и ПК не може сама да си ги отменя или изменя.
Съгласно изложените мотиви на РС с предшестващите решения ПК е признала правото на собственост върху 62 дка и е отказала признаване правото на собственост, но на 7 дка земеделска земя (а не на 10,5 дка), до размера на 69 декара. С обявеното за нищожно решение ПК е признала 51,50 дка и е отказала 17,500 дка, т. е. допълнително освен отказаните 7 дка с първите решения е отказала още 10,500 дка, които е била признала с предшестващите решения. Именно затова е прогласена нищожността на атакуваното решение от РС, с решението по дело № 3959 от 1994 г. (51,50 дка + 17,50 дка = 69 дка, или признатите 62 дка + отказаните 7 дка = 69 дка - заявени).
С решение № 28 от 24.01.1997 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3750 от 1995 г. е оставена без уважение молбата на наследниците на Петър Симеонов Абрашев за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение на Русенския районен съд, постановено по гр. дело № 3959 от 1994 г., като е прието като краен резултат, че РС се е произнесъл по цялото искане на страната и няма непроизнасяне по жалбата им, в какъвто смисъл е било и искането в подадената и приложена към делото молба за преглед.
Тъй като молбата за преглед е била оставена без уважение, решението на РС за прогласяване нищожността на решение № 27-КР от 5.05.1994 г. на ПК си е останало влязло в сила и мотивите към това решение са от значение относно признатите и отказани земи.
С ново решение № 4К от 17.12.1997 г. на ПК - Иваново, е отказано възстановяване на правото на собственост върху тези 10,500 дка земеделски земи, но чрез стари реални граници и чрез план за земеразделяне и е прието, че е приложим чл. 10б от ЗСПЗЗ (т. е. отново е признато правото на възстановяване на собствеността, но е прието, че върху имота има изпълнени мероприятия, които не позволяват реалното му връщане, а наследниците следва да бъдат обезщетени за признатото им право на собственост по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ).
Това решение е било обжалвано пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ относно начина на възстановяване на правото на собственост и с решението си, постановено по гр. дело № 443 от 1993 г., русенският районен съд е отменил решението на ПК по протокол № 4К от 17.12.1997 г. в частта му за отказа по т. 1 - вида на възстановяване на собствеността по т. 1 - ниви от 10,5 дка, IV кв. в м. "Царева локва", землището на с. Красен, и вместо него е признал правото на възстановяване на собствеността върху тези земеделски земи в стари реални граници на наследниците на Петър Симеонов Абрашев за земеделска земя от 10,5 дка, представляваща част от имот пл. № 000483 по зем. план на с. Красен, Русенска област. В мотивите към това си решение районният съд е обсъдил наличието на предпоставките по чл. 10б от ЗСПЗЗ във връзка с обстоятелството за извършено строителство на "рибарник" върху имота и е приел, че не са налице условията на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а земята следва да се възстанови в стари реални граници. Поземлената комисия е участвала като страна в това производство, но не е обжалвала постановеното решение, нито е поискала неговата отмяна по реда на чл. 231, б. "а" от ГПК и то е влязло в законна сила и не е отменено.
Съответно това решение е задължително за прилагане по отношение на поземлената комисия, на основание чл. 220, ал. 1 от ГПК, не само като административен орган, но и като страна - участник в производството.
Не са налице "обективни причини", непозволяващи изпълнение на решението на съда, а по същество отказът за изпълнение решението на съда от ПК е отказ за съобразяване с влязло в сила решение на съд.
Ако имотът е продаден на трети лица по време на висящност на реституционната претенция по ЗСПЗЗ, то тези трети лица следва да установят правата си по общия исков ред (чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - споровете за материално право се разрешават по общия исков ред). В преписката не се съдържат данни, че трети лица са заявили реституционни права по реда на ЗСПЗЗ за същия имот, нито че има образувано производство по общия исков ред от други лица, които да оспорват правото на собственост на жалбоподателите.
Така че възраженията за невъзможност да се изпълни влязло в сила решение на съд са абсолютно неоснователни относно задълженията на поземлената комисия. Тя е длъжна да изпълни решението на съда и да издаде решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на жалбоподателите, а това решение, ако засяга права на трети лица, неучаствали в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, може да бъде оспорвано от тях по общия исков ред, за което няма данни.
Основателно е обаче възражението за недопустимост на производството по реда на ЗВАС относно мълчаливия отказ на министъра на земеделието и горите да задължи ПК да издаде индивидуалния административен акт - решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници.
Искането за изпълнение на съдебно решение не е искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от ЗАП. Компетентният административен орган, който постановява решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, е поземлената комисия.
Министърът на земеделието и горите не е по-горестоящ административен орган, пред който да могат да се обжалват актовете на ПК по реда на чл. 19 и сл. от ЗАП, дори и при хипотезата, че се касае до индивидуален административен акт.
Решение № 3212 от 13.04.2004 г. на ВАС по адм. д. № 10371/2003 г., IV о., докладчик съдията Надежда Джелепова
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ,
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
-------------------------
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.
Образувано е по две касационни жалби - първата от Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен и втората - от Владимир Николов Лазаров от гр. Плевен, срещу решение № 1188 от 15 май 2003 година, постановено по гр. д. № 592/2002 година по описа на Плевенския районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на решение № 01/30 март 2000 година на поземлена комисия гр. Плевен.
С писмена молба касаторът Владимир Николов Лазаров е заявил, че оттегля подадената от него касационна жалба и с определение от 10 март 2004 година съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част.
В подадената от Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението на районния съд.
Ответникът Владимир Николов Лазаров, чрез процесуалния си представител адв. Спиридонова поддържа, че доколкото обжалваното решение на Плевенския районен съд е постановено в производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, то касационната жалба на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен следва да бъде разгледана от Плевенския окръжен съд като касационна инстанция. По същество поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците Теменужка Николова Лазарова и Евламбия Николова Цекова не са заявили становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен е недопустима за разглеждане от Върховния административен съд, тъй като компетентен да разглежда жалби като касационна инстанция по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е съответния окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима. Направените в обратния смисъл възражения са неоснователни. Касае се за производство по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а не за такова по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. В текста на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е изрично определено кой съд следва да разгледа касационната жалба против решението на районния съд, както това е направено в текста на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Поради това, съобразно разпоредбата на чл. 5, т. 4 от ЗВАС, касационната жалба срещу решението на районния съд следва да бъде разгледана от Върховния административен съд.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред Плевенския районен съд Владимир Николов Лазаров, Теменужка Николова Лазарова и Евламбия Николова Цекова са обжалвали три решения на поземлена комисия гр. Плевен - № 18-87/13 и № 18-87 - двете от 31 юли 1995 година и решение № 01 от 30 март 2000 година. Първите две решения се отнасят до възстановяване право на собственост на жалбоподателите като наследници на Никола Лазаров Илиев, а с третото поземлената комисия е определила на същите лица правото на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост. С решението си районния съд е прогласил и трите обжалвани решения на поземлената комисия - сега Общинска комисия по земеделие и гори - гр. Плевен за нищожни. Приел е по отношение на първите две решения, че с влязло в сила решение от 1992 година поземлената комисия е признала правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Никола Лазаров Илиев върху заявения имот от 10.000 дка в м. "Чаира" в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Прието е също така, че решенията на поземлената комисия са стабилни административни актове, които не могат да бъдат отменяни от издалия ги орган. Последният може само да ги изменя при наличието на изчерпателно посочените в закона предпоставки, които в случая не са били налице. По отношение на третото решение - № 01 от 30 март 2000 година е прието, че е изготвено на основаната на невалидни административни актове, явява се тяхна функция и не е могло да породи целените с неговото издаване правни последици.
Касационна жалба срещу така постановеното решение пред Плевенския окръжен съд е подала Общинската служба по земеделие и гори - гр. Плевен. Касационна жалба е била подадена и от Владимир Николов Лазаров срещу частта от решението, с която е прогласена нищожността на решение № 01 от 30 март 2000 година.
С решение № 261 от 19 ноември 2003 година, постановено по адм. д. № 285 от 2003 година по описа на Плевенския окръжен съд обжалваното решение в частта, с която е прогласена нищожността на решение № 18-87/13 и решение № 18-87 - и двете от 31 юли 1995 година е било оставено в сила. По отношение на решение № 01 от 30 март 2000 година производството по делото е било прекратено и изпратено по компетентност на Върховния административен съд.
Решението на Плевенския районен съд в частта, с която е прогласена нищожността на решение № 01 от 30 март 2000 година на поземлена комисия гр. Плевен е правилно.
С посоченото решение е определено на наследниците на Никола Лазаров Илиев правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи - 12.009 дка, пета категория, за които е предвидено обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 6521 лв. Това решение е издадено на основание на прогласените за нищожни с влязло в законна сила решения на поземлената комисия гр. Плевен.
При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че доколкото това решение е издадено на основата на невалидни индивидуални административни актове, то също не може да породи исканите правни последици и е нищожно. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че след като с влязло в сила решение на органа по поземлената собственост земеделската земя е възстановена на правоимащите наследници на Никола Лазаров Илиев в съществуващи (възстановими) стари реални граници, то по отношение на тях не са налице предпоставките за определяне на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
С оглед горното съдът намира, че в случая не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на районния съд в обжалваната част като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 1188 от 15 май 2003 година, постановено по гр. д. № 592/2002 година по описа на Плевенския районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на решение № 01/30 март 2000 година на поземлена комисия гр. Плевен.
Решението не подлежи на обжалване
Решение № 6133 от 11.10.2000 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2000 г., IV о., докладчик съдията Екатерина Грънчарова
чл. 232, ал. 1 ГПК,
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
------------------------
Производството е по чл. 41, ал. 1 ЗВАС, във връзка с чл. 231, б. "в" ГПК .
Н. В. В. е подал молба за отмяна по реда на чл. 231, б. "в" ГПК на влязлото в сила решение на В. окръжен съд от 7.12.1999 г. по адм. д. № 673/1999 г., с което е оставено в сила решението на В. районен съд - ХХI с-в от 3.05.1999 г. по адм. д. № 6078/1998 г. Предмет на настоящото производство следва да се приеме решението на В. районен съд по адм. д. № 6078/1998 г., тъй като с решението на окръжния съд спорът не е решен по същество, а е оставено в сила обжалваното решение, като е потвърден правният му извод.
С решението на В. районен съд - ХХI с-в от 3.05.1999 г. по адм. д. № 6078/1998 г. е отхвърлена жалбата на Н. В. В. срещу Протоколно решение № 1050/7.10.1998 г. на поземлена комисия - гр. Б. в частта за разликата от 0.950 дка до пълния отказан размер от 3.05 дка от нива в м. "И.", землището на гр. Б., на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ .
Въведеното отменително основание по чл. 231, б. "в" ГПК се обосновава с твърдението, че решението в частта му, предмет на молбата за отмяна, е основано на административен акт - Протоколно решение № 0203 от 22.09.1997 г. на поземлена комисия - гр. Б., което е прогласено впоследствие за нищожно с решение на В. районен съд - ХII с-в от 3.12.1999 г. по гр. д. № 336/1999 г., съобщено му на 28.12.1999 г. и влязло в сила на 12.01.2000 г.
Молбата за отмяна е подадена на 7.03.2000 г. и е в тримесечния срок от узнаване на обстоятелството по чл. 231, б. "в" ГПК, което служи за отмяна на решението и като подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК и от участвало в административното производство лице е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
В производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ В. районен съд е разгледал жалбата на Н. В. В. против Протоколно решение на поземлена комисия - гр. Б. № 1050 от 7.10.1998 г. в частта, с която на наследниците на Х. В. е отказано възстановяване на собствеността върху нива с площ от 3.05 дка, находяща се в м. "И.". Жалбата е приета за частично основателна, а именно - за 0.950 дка от претендирания имот. За разликата до пълния претендиран размер от цялата площ от 3.05 дка жалбата е отхвърлена. Решението на съда в тази му част е мотивирано с обстоятелството, че за тази част от имота има влязло в сила Решение на поземлена комисия - гр. Б. № 0203/22.09.1997 г., съдържанието на което е съдебно потвърдено.
Към молбата за отмяна е приложено решение на В. районен съд - ХII с-в от 3.12.1999 г. по адм. д. № 336/1999 г., с което е прогласена нищожността на Протоколното решение № 0203/22.09.1997 г. на поземлена комисия - гр. Б.
То е постановено по жалба срещу решението по адм. д. № 2248/1997 г. на В. районен съд и е влязло в сила на 11.01.2000 г., а не към момента на постановяване на решението по адм. д. № 6078/1998 г. както е прието от решаващия съд. При тези данни съдът е основал решението си в атакуваната му с молбата за отмяна част на административен акт - решението на поземлената комисия, което впоследствие е било отменено. Посоченото отменително основание на чл. 231, б. "в" ГПК е доказано и молбата за отмяна на решение от 3.05.1999 г., постановено от В. районен съд по адм. д. № 6078/1998 г. в частта му, с която жалбата на Н. В. В. против Протоколно решение № 1050/7.10.1998 г. на поземлена комисия - гр. Б. е отхвърлена, е основателна.
Решение № 6800 от 21.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 381/2006 г., IV о., докладчик председателят Веселин Ангелов
чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ
-------------------------
Производството е образувано по касационна жалба на Общинска служба "Земеделие и гори" - Пордим, срещу решение на Плевенски районен съд, постановено на 5.12.2005 г. по гр. д. № 1655/2005 г.
Поддържаното от жалбоподателя оплакване е за съществени процесуални нарушения допуснати от съда, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото доказателства.
Ответникът Михаил Николов Михайлов писмено е възразил срещу подадената жалба.
Представителката на Върховна административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Според същата при липса на материално правно основание за издаване на обжалвания акт същият е нищожен, както правилно е приел съда.
За да се произнесе по подадената жалба, Върховният административен съд - IV отделение съобрази следното:
С обжалваното решение Плевенският районен съд е обявил за нищожно решение № 602/5.01.2001 г. на Поземлена комисия - гр. Пордим, постановено по преписка за обезщетяване вх. № В 62/5.01.2001 г., с което на наследници на Никола Михайлов Данков е определено правото на обезщетяване с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху 87.500 дка земеделска земя III категория по 665 лв. на декар, или общо 58.188 лева.
Решението на съда е правилно.
От фактическа страна по същото е установено, че с влязло в сила решение № 6002/14.04.2000 г. по преписка за обезщетяване вх. № В62 от 14.04.2000 г. Поземлена комисия - Пордим е определила на наследниците на Никола Михайлов Данков правото на обезщетяване с компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху 167 дка земеделска земя III категория по 665 лв. за декар или общо за 111.055 лв.
Установено е също така, че с последващо решение № 602/5.01.2001 г. по преписка за обезщетяване вх. № В 62/5.01.2001 г. на същата Поземлена комисия на същите наследници е определено правото на обезщетяване с поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху 87.500 дка земеделска земя III категория по 665 лв. на стойност 58.188 лв.
При направената констатация съдът правилно е приел, че повторно издаденото решение е нищожно, тъй като преди него е имало друго влязло в сила решение с идентичен предмет, искане и страни. Решението на поземлената комисия е стабилен административен акт, който след влизането му в сила не може да бъде отменян или изменян от същия административен орган. Това би могло да стане единствено при условията на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ при наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, каквито в конкретния случай не са налице, нито е имало надлежно направени искания в това отношение.
В съответствие с изложеното и чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - IV отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решението на Плевенския районен съд, постановено на 5.12.2005 г. по адм. д. № 1655/2005 г.
Решението е окончателно.
- Emilia.Stefanova
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 26 Ное 2007, 21:28
11 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта