forum.lex.bg

Здравейте, имам два въпроса, свързани с отказа от придобивна давност и отказа от права.

Първият е как (и кога) точно следва да е извърши отказът от придобивна давност. Писмено ли става, устно, пред съд или как?

Вторият ми въпрос е как става отказът от вещно право. Доколкото знам, трябва да се впише, за да породи действие, но трябва ли преди това да има заверка от нотариус и лично ли трябва да се отиде до Службата по вписванията или може да го направи и друг, а също така дали трябва да има дата на документа, в който се прави отказа и ако датата е една, а денят на вписването от отказа не съвпада с нея, трябва ли съдията по вписванията да откаже да впише отказа?

Благодаря предварително за отговорите!!!

Berto,
Не мисля, че може да се извърши “отказ от придобивна давност”. Докато не е изтекла, налице е забрана за отказ от нея(84 ЗС вр. 113 ЗЗД). След като изтече, вече е налице право на собственост и отказът трябва да е от него.

Roshen, благодаря Ви, ще се радвам и на други отговори, да видим дали има единомислие по въпроса .

И на мен би ми било интересно да видя доводи в подкрепа на друга теза. Иначе по втория Ви въпрос подозирам, че режимът за отказ от право на собственост се прилага и към другите актове за отказ от вещни права. Така че писмена форма с нотариална заверка, не е необходимо да се извърши лично (нот. заверено пълномощно) и разминаването в датите не е проблем, защото меродавна е датата на вписването. Едва с вписването титулярът губи съответното вещно право. Отделно до вписването има право да оттегли отказа си.

Здравейте berto,
С тези въпроси избихте рибата…
Уважаема roshen, опасявам се, че е трудно осъществимо да видите различни доводи в подкрепа на друга теза...
Първият:
Ако ще е отказ от придобивна давност преди да е настъпил моментът за нейното прилагане (позоваване), то просто не претендираш, не манифестираш, не се позоваваш на същата. Ако имате предвид предварителен отказ от придобивна давност, то законът поставя забрана (недействителност) на такъв отказ – чл. 113 от ЗЗД.

Вторият:
След като упоменавате вписване, значи имате предвид отказ от право на собственост върху недвижим имот?
Ако съм прав, то тук приложим е текстът на чл 100 от ЗС, съгласно който отказът от вещното право на собственост следва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа и да се впише. По отношение на това, че отказът е едностранен акт, това е общо уредено с чл. 44 от ЗЗД съответно чл. 84 от ЗННД.
Досежно датите: За съдията по вписванията е от значение датата на нотариалното удостоверяване, а не какво още е посочено в декларацията за отказ, която се вписва. Ако приемем, че наличието на дата, различна от тази на нотариалната заверка на подписа е някакъв порок, то същият е по-скоро „инструмент” в ръцете на трети лица, с мераци за оспорване на този отказ. Но на такова основание съдията по вписванията не следва да постанови отказ. Така или иначе правното действие на декларацията за отказ ще бъде породено след вписването му.

nikodim77, т.е. имате предвид, че съдията по вписванията следва да впише отказа независимо кога е направена декларацията пред нотариус, правилно ли разбирам?

Здравейте berto,
berto написа:

…имате предвид, че съдията по вписванията следва да впише отказа независимо кога е направена декларацията пред нотариус, правилно ли разбирам?

Всъщност този отказ, ако е заверен нотариално, то той следва да е вписан.
В предходния си пост написах след почти погрешно разбиране, че на отказа е написана дата „х”, а е заверен нотариално на дата – „у”. Докато сегашният Ви въпрос и нов прочит на първия, водят до извода, че след като отказът от посочените права, който подлежи на вписване на осн. чл. 4, б. „а” от Пр. Вписванията е минал през нотариус, то той следва да е вписан съгласно чл. 25, ал. 5, изреч. 1-во от ЗННД.