forum.lex.bg

Здравейте !
Живея в София в зелената зона за паркиране. От общината поставиха колчета около площадката пред блока, на която си паркирахме автомобилите с което ни отрязаха достъпа до нея.Сега площадката стои празна оградена от колчета и никой не може да я ползва защото няма достъп до нея.Съсед от кооперацията е ходил да пита в общината защо не може вече да паркираме на въпросната площадка и от там са му казали, че площадката не е наша а общинска.Днес реших все пак да се разровя из нотариалните актове и там пише, че кооперацията е построена върху държавна земя с отстъпено право на строеж, като са описани границите на парцела и тази площадка влиза в него.В кадастъра също площадката е към парцела на блока.
Моля, да ми кажете имаме ли право да ползваме земята около сградата при отстъпено право на строеж или това се отнася само за сградата.В нотариалния акт също пише, че придобивам 2,366% идеални части от сградата и от отстъпеното право на строеж.

За съжаление имате право да ползвате само част от земята, която е достатъчна за обслужване на сградата. А Общината е длъжна да търпи в собствения си имот построената сграда.

Чакайте малко! Трябва преди това да изясним, какво точно означава "да ползвате само част от земята, която е достатъчна за обслужване на сградата". Чл. 43 от ЗУТ твърди нещо друго, че местата за паркиране и гариране задължително се осигуряват в рамките на урегулирания поземлен имот. Подобни текстове имаше и в ЗТСУ. Откъде- накъде смятате, че паркирането на колите на собствениците на жилища в сградата не влиза в понятието "достатъчно за обслужване на сградата"?

bgarch написа:Чакайте малко! Трябва преди това да изясним, какво точно означава "да ползвате само част от земята, която е достатъчна за обслужване на сградата". Чл. 43 от ЗУТ твърди нещо друго, че местата за паркиране и гариране задължително се осигуряват в рамките на урегулирания поземлен имот. Подобни текстове имаше и в ЗТСУ. Откъде- накъде смятате, че паркирането на колите на собствениците на жилища в сградата не влиза в понятието "достатъчно за обслужване на сградата"?

Така смятам, защото с оглед изложеното съобразявам разпоредбите и на други едни закони, а не само тези на ЗУТ.

Melly написа:Така смятам, защото съобразявам разпоредбите и на други едни закони, а не само тези на ЗУТ.

То Вие може да смятате също така на база разпоредбите на други закони, че една сграда може и без покрив да съществува, ама не може. Или пък че и тротоарния подход към входа не влиза в понятието "достатъчно за обслужване на сградата", защото в литературата съществува "Карлсон, който живее на покрива" и като такъв "Карлсон има перка на гърба си и може да лети". Що му е тогава подход на един блок?

bgarch написа:

Melly написа:Така смятам, защото съобразявам разпоредбите и на други едни закони, а не само тези на ЗУТ.

То Вие може да смятате също така на база разпоредбите на други закони, че една сграда може и без покрив да съществува, ама не може. Или пък че и тротоарния подход към входа не влиза в понятието "достатъчно за обслужване на сградата", защото в литературата съществува "Карлсон, който живее на покрива" и като такъв "Карлсон има перка на гърба си и може да лети". Що му е тогава подход на един блок?

Казаното от Вас звучи несериозно.
Имайте предвид, че не съм Емонски, който говори много и употребява сложни термини, но на практика казва едно голямо НИЩО, а и нямам задължението да ви обяснявам защо така смятам. Отделно, не държа да се съгласявате с мен.

Melly написа:Казаното от Вас звучи несериозно.

Разбира се, че е несериозно! Но понякога трябва да се използват методите на хиперболата, за да се разбере смисъла на една правна норма.
В ЗУТ законодателят е обвързал еднозначно изграждането на една жилищна сграда с условието да се осигурят всички необходими за нея места за паркиране или гариране. Нещо повече- неосигуряването им е основание за отказ за издаване на разрешение за строеж на въпросната сграда. Това означава само едно- че наличието на паркоместа към блока е условие за съществуване на сградата, по- точно е неотменна част от нейното обслужване.

Грешката на специалитите по "ЗУТ-хоризоните" е, че се "взирате" само и единствено в разпоредбите на градоустройствения закон и Наредбите към него. Считам, че дискусията е излишна. Нямаме поле за обсъждане.

И все пак като се вземе под внимне че се касае за жил.блок и най-вероятно договора за отстъпено право на строеж е от преди отмяната на чл.130 (4) ЗТСУ (ДВ. бр.124/1998г.), може би отстъпеното тогава право на строеж съдържа в себе си все още и правото на "ползуването и върху незастроената част от мястото", защото няма изрична разпоредба която да го е погасила, а прилагането на или по- точно

съобразяване разпоредбите и на други едни закони

(сега действащи) ми звучи нещо малко като прилагането им с обратна сила.
Поради преднамереност на Melly към всички не юристи не държа на нейния отговор.

Питащият и съседите му могат да направят постъпки пред общината, така щото въпросната "площадка" да се устрои по предвидения в закона ред като паркинг, и тогава, след уреждане на съответните облигационни отношения със същата тази община, да си паркират там колите на воля. Зелената зона за почасово паркиране в случая няма нищо общо.

Благодаря на всички, които се включиха по темата! След изчетените коментари мисля, че си заслужава да опитаме да си върнем паркинга .Правото на строеж е отстъпено 1978г.

bracnica написа:......Правото на строеж е отстъпено 1978г.....

Така и очаквах, че е! Това дето го коментирах относно чл.130 (4) ЗТСУ (отменен) е само принципно мое становище. За да се превърне обаче (ако въобще е възможно) в опция, непременно следва да се консултирате с опитен адвокат или с юрист за когото със сигурност знаете че "надава ухо" по тези въпроси. Аз въобще не съм юрист!

Чл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Това са някои от "другите едни закони", цитирани от юристите в този форум.
Считам, че тук трябва не само юристите да изяснят дали паркирането на автомобилите влиза в обема на понятието "необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение". Дали обитаването на едно жилище днес предполага и наличието на собствен автомобил, съответно паркомясто (каквото се изисква от чл. 43 ЗУТ). Защото, нека да не забравяме, че преди един век санитарният възел и банята също не са били част от жилището и не са влизали в понятието "използуване на постройката според нейното предназначение".

bgarch Щом си решил да конкретизираш чл.64 ЗС наблегни на написания там израз
"освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго". Защото по мое мнение там е ключа от бараката, а не в чл.43 ЗУТ. Предвид че bracnica ни съобщава че ОПС е от 1978г. ерго тогава е действал чл.130 (4) ЗТСУ, който гласи "Правото на строеж върху държавна земя включва ползуването и върху незастроената част от мястото." В този смисъл щом тогава е ОПС то "ex lege" включва и правото на ползване. Отново в този смисъл дори и да не изрично упоменато в договора за ОПС правото на ползване е дадено и поне аз незнам за закон който да го е отнел с обратна сила предвид, че вече отдавна отменения чл.130 (4) ЗУТ вече се е разпоредил за това. Вярно че сега с чл.43 ЗУТ то вече е предмет на специално техническо уреждане но това е ex nunk, а преди това си е част от вече делегираното право но ползване на незастроената част от имота. Погледнато от облитационно-правна гледна точка уважаеми vdggbg , не е ли редно ако общината иска отново това вещно право на ползване като токова то да получи своята оценка и обезщетение или може би аз не разбирам правилно чл.17 (5) КРБ

julyanvonemona написа: bgarch Щом си решил да конкретизираш чл.64 ЗС наблегни на написания там израз
"освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго". Защото по мое мнение там е ключа от бараката, а не в чл.43 ЗУТ.

За конкретния случай съм напълно съгласен с теб. След като веднъж вече собствениците на блока са получили правото на ползване на имота по силата на чл.130 (4) ЗТСУ, то те го притежават и сега.

Аз се опитвам, обаче, да разширя малко конкретния казус. Не мисля, че юристите трябва само да четат съдебната практика и да се съобразяват с нея (цитирам- Считам, че дискусията е излишна. Нямаме поле за обсъждане.), а считам, че мислещите от тях трябва да създават съдебната практика. Затова наблягам на чл. 43 от ЗУТ. Мислещите юристи трябва да изследват казуса "необходим брой паркоместа към жилищен блок" и неговото отношение към чл. 64 ЗС "необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение". Вярно е, че трябва да "нагазят" и в техническа материя, което те така или иначе недолюбват, но пък може да бъдат възнаградени със създаване на съдебна практика, кой знае!

Уважаеми господа архитекти, правото на ползване (както, впрочем, и правото на строеж) е ограничено вещно право - то може да се упражнява само и единствено в рамките на някакви конкретни граници, а не по принцип. Ако в документите за собственост на питащия(ата) са посочени идеални части от конкретен урегулиран имот - тогава същият може да бъде устроен и използван според желанието на етажните собственици, и правилата за управление на ЕС. Ако, обаче, в актовете им пише, примерно, "еди-колко си идеални части от правото на строеж върху мястото - държавна земя", и същото е устроено съгласно действащ устройствен план като жилищен комплекс - тогава ще трябва да паркират където намерят място, но не и върху въпросната площадка - освен ако същата не е предвидена за паркинг - по реда на същия този отменен ЗТСУ, или пък - по сега действащия ЗУТ.
Чл. 43 от ЗУТ е напълно неприложим в случая - най-малкото поради факта, че в него става въпрос за "нови сгради".

bgarch написа:.............Аз се опитвам, обаче, да разширя малко конкретния казус. Не мисля, че юристите трябва само да четат съдебната практика и да се съобразяват с нея (цитирам- Считам, че дискусията е излишна. Нямаме поле за обсъждане.), а считам, че мислещите от тях трябва да създават съдебната практика. Затова наблягам на чл. 43 от ЗУТ. .....

Когато се въздигна до абсолютен архонт в "ЗУТ- хоризонтите", ще те управомощя ти да казваш, кой да създава съдебната практика и конкретно ти да разпореждаш как се "нагазва в техническата материя". До тогава обаче аз лично ще се придържам към по скромната позиция на vdggbg изразена в съждението а именно

vdggbg написа:Чл. 43 от ЗУТ е напълно неприложим в случая - най-малкото поради факта, че в него става въпрос за "нови сгради".

vdggbg написа:...Ако, обаче, в актовете им пише, примерно, "еди-колко си идеални части от правото на строеж върху мястото - държавна земя", и същото е устроено съгласно действащ устройствен план като жилищен комплекс - тогава ще трябва да паркират където намерят място, но не и върху въпросната площадка - освен ако същата не е предвидена за паркинг - по реда на същия този отменен ЗТСУ, или пък - по сега действащия ЗУТ.

За това говоря. С проекта архитектът е длъжен да предвиди въпросния терен като паркинг (не уличен паркинг, а паркинг към жилищната сграда), осигурявайки за всяко жилище поне едно паркомясто, защото ако не го предвиди, сградата няма да отговори на изискванията за жилищна сграда и няма да може да получи разрешение за строеж. В такъв случай тези предвидени с проекта паркоместа са част от заложения смисъл в чл. 64 ЗС "необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение".
Да, тези мои разсъждения са валидни към ден днешен, при наличието на ЗУТ и чл. 43 от него. За случая с ОПС от 1978 г нещата са по- различни, наистина, и чл. 43 ЗУТ естествено няма как да бъде приложим.
А "архонт" в ЗУТ хоризонтите не желая да бъда, julyanvonemona, просто стимулирам участниците към мисловна дейност. Ако съм успял, това ми е напълно достатъчно!

bgarch написа:Аз се опитвам, обаче, да разширя малко конкретния казус. Не мисля, че юристите трябва само да четат съдебната практика и да се съобразяват с нея (цитирам - Считам, че дискусията е излишна. Нямаме поле за обсъждане.), а считам, че мислещите от тях трябва да създават съдебната практика

Тъй като ме цитирате, имам право на отговор.
Правилно отбелязвате, че съм мислещ юрист. Неправилно е впечатлението ви, че не създавам съдебна практика. Имам такава, и то в положителен смисъл, собствена, естествено в интерес на клиентите си. И тъй като вероятно сте пропуснал да прочетете (рядко съм го споменавала тук), освен практикуващ юрист съм и строителен инженер с немалък опит и в тази материя. Ще пропусна третата ми магистратура - тя не е важна за вас. Съчетанието на първите ми две квалификации ми дава твърде широк обзор и възможности.

Аре..., оставям ви да си хортувате. Начесвайте си честолюбието.

bgarch написа:За това говоря. С проекта архитектът е длъжен да предвиди въпросния терен като паркинг (не уличен паркинг, а паркинг към жилищната сграда), осигурявайки за всяко жилище поне едно паркомясто, защото ако не го предвиди, сградата няма да отговори на изискванията за жилищна сграда и няма да може да получи разрешение за строеж. В такъв случай тези предвидени с проекта паркоместа са част от заложения смисъл в чл. 64 ЗС "необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение".

Вие, bgarch, като че ли не възприемате доколко въпросната норма "дрънчи на кухо", и доколко същата представлява по естеството си едно административно насилие над личността, и доколко ижепоменатата е в разрез със същите онези основни принципи на пазарно регулираното общество, които тук, и другаде, с жар прокламирате. Не ми се ще да влизам в полемика, но не този е начинът за постигане на хармония между духа и тялото в инвестиционното проектиране, строителството и експлоатацията на построеното. По този начин, обективно погледнато, общината абдикира от задълженията, възложени и от обществото, и предоставя делото по спасяване на девещите се в ръцете на самите тях - похват, достоен за перото на Илф и Петров, и крайно прискърбен - от гледна точка на давещите се, разбира се...