forum.lex.bg

Казусът е следния-мъж и жена живеят и отглеждат заедно двете си деца.преди 6год са изтеглени два ипотечни кредита ,единия жилищен ,другия за довършителни работи по обществена сграда с няколко търговски обекта.Кредитите са на името на мъжа ,като жената е съкредоискател по единия.Погасявани са редовно.
Мъжът се разболява тежко и прогнозите не са много добри,няма застраховка живот.Ясно е ,че при евентуална смърт децата са наследници , а жената ще трябва да плаща вноските по кредитите.Двамата се опитват в момента да продадат един от търговските обекти с цел да погасят този кредит,но неуспешно.
Въпросът е следния ,ако мъжът почине ,жената ,като настойник на децата ще има ли право да продаде един от търг.обекти за да погаси кредита за довършителни работи ,като по този начин ще запази оставащия имот.И ,какви права ще има тя върху търговските обекти до навършване на пълнолетие на децата,ще може ли да сключва договори за наем с евентуални наематели и ще може ли да разполага със сумата от наема или тя ще трябва да бъде превеждана по сметка на децата.Като идеята е с тази сума от наем да се покриват кредитите.
Как най евтино и лесно може да се уреди въпроса с това жената да стане наследник на мъжа,с предбрачен договор възможно ли е да се реши този въпрос.

viiki написа:Как най евтино и лесно може да се уреди въпроса с това жената да стане наследник на мъжа

С граждански брак, ако разбира се състоянието на мъжа е такова, че да разбира свойството и значението на постъпките си

Благодаря зя отговорите!
И двамата са биологичните родители на децата.Като децата са припознати от бащата.
Мъжът също предлага на жената да сключат брак,но тя смята ,че щом кредитите са теглени преди брака ,това няма да промени ситуацията.
Единствените притеснения на жената са за това да може да връща и запази за децата тези имоти.Тя не иска да са на нейно име,но невижда друг начин как да ги управлява (дава под наем,като това е свързано с подписване на договор и евентуално ако се намери купувач на един от търг. обекти да го продаде ,като със сумата ще погаси кредита.
Двамата с мъжа са разговаря ли на тази тема,той е на същото мнение.

Въпросът е доста сложен от житейска гледна точка.
Практически най-лесно е имотите да станат собственост на майката , за да може да се разпорежда с тях свободно след евентуалната смърт(да не дава господ , дано човека си оздравее) на бащата.Това най-удобно ще стане със завещание.Децата разбира се имат право на запазена част, но едва ли ще я търсят.При тази хипотеза обаче няма гаранция(а и нормално да се случи) , че майката няма да се омъжи(заживее с друг мъж) втори път , да има други деца поради това още наследници за имотите , с което бащата може да не е съгласен.
Ако нищо не се промени и имотите се наследят от децата , майката ще може да сключва свободно договори за наем до 3 години.За договори с по-голям срок ще е нужно разрешение от Райония съд , след като последния прецени , че това е в интерес на децата.Дохода от наеми може да събира майката , като те трябва да се изразходват за нуждите на детето , а ако остават пари в повече , с тях може да се задоволяват нуждите на семейството.-чл.130 СК.
Продажба на имотите може да се сключи отново след разрешение на Райония съд.Според мен майката ще получи такова разрешение , ако продава имот с цел погасяване на кредит , тъй като кредитите ще се наследят (макар и по опис) отново от децата и ще е очевиден интереса им да се погасят.
Предбрачен договор няма по българското право , има брачен договор , който макар и да се сключи преди брака ще породи действие само ако се сключи такъв.Според мен този вариант + брак също е възможен , но като че ли е свързан с повече разноски отколкото завещание.
Ако се сключи брак майката просто ще стане наследник заедно с децата си.Но относно управлението и разпореждането с идеалните части на децата ще важи гореказаното.
Според мен ако проблема е само относно сключването на договори за наем и евентуална продажба на имот за погасяване на кредит няма да има проблем за майката и без да се предприемат никакви действия.
Хубаво бащата и майката да разговарят с адвокат и да изложат всичките си притеснения и опции,за да се избере най-удачен вариант.

Дано съм помогнал и пожелавам наистина човека да се излекува и всичко това да остане празни притеснения.

От все сърце благодаря за компетентния отговор!
За днес е уредена и лична среща с адвокат ,след консултацията с него ще пиша ,какво съветва той.
Майката също беше чула за това ,че ако нещата останат така,че чрез разрешение от съда ще може да продаде даден имот ,ако е в интерес на децата.За нея това е най безболезнения вариант стига наистина законодателството да позволява такава продажба.Целта е майката да може да се справи с разходите по кредитите и отглеждането на децата,като се запазят по голяма част от имота,тъй като стойноста на обществената сграда с търговски обекти е по голяма от изтегления кредит за довършителни дейности.
Бащата иска максимално да улесни жената и осигури децата си.Дал и е за задача да се консултира с адвокат ,като и се доверява напълно и е съгласен каквото тя реши това да направят.
Дано наистина тези притеснения останат неоснователни и мъжът се оправи.
Ще продължавам да следя темата ,ако някой има нещо да добави...
А, относно вариант за дарение на ипотекиран имот ,възможно ли е?

Сега се сетих да питам:
При сключване на договор за наем, в графата собственост кое име ще се впише?

Възможно е и дарение , но сравнено със завещанието , което в крайна сметка ще доведе до същия ефект ще е доста по-скъпо.
В договорите за наем разбира се като собственици ще се вписват децата , няма друг вариант.Те ще действат обаче чрез законния им представител-майката.
След като навършат 14 години ще ги отдават сами със съгласието на майка им.

С риск вече да стана нахална,но след вашия отговор възникна друг въпрос:
На децата ще трябва ли да се декларира този доход и да се плаща данък върху него?
Бихте ли ми пратили л.с. от кой град сте,оставам с впечатлението ,че сте добър адвокат, а определено ще има нужда от такъв.
Благодаря!

Съгласно Чл. 3. от ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
Данъчно задължени лица по този закон са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;

Съгласно Чл. 50.(8) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Годишната данъчна декларация по ал. 1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.

Следователно децата ще дължат данък за дохода от наем.Данъчна декларация ще подавате Вие.

Имайте предвид и Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход по чл. 31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка.
(2) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) В случаите по ал. 2 лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

Успех!

Благодаря,бяхте много полезен(а)!