О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№139
София , 30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3224/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от Г. Н. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н. чрез процесуалния им представител адвокат К, срещу въззивното решение № 305 от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 2238/07 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 1* от 22.06.2007 г. по гр. д. № 5357/06 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот пл. № 1* с площ от 1 283 кв. м. като част от имот пл. № 1* по кадастралния план от 1959 г. на м. “”Прибой”, собствеността върху който е призната в стари реални граници с решение № 521 от 19.06.1998 г. на поземлената комисия гр. В.. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд в производството по иск за ревандикация на възстановена земеделска земя да се разреши спор по принадлежността на правото към момента на обобществяването на земята в случаите, когато ответниците не предявяват права към този минал момент - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че е налице празнота в законодателната уредба по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато в полза на приобретателя по замяна, съответно на неговите наследници, е възстановена собствеността върху отнетите му земеделски земи. В този случай лицето, което е притежавало предоставената в замяна земя, следва да си я възстанови, защото при обратното разрешение ще се получи обогатяване на едни лица за сметка на други - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът па жалбата В. Т. Т. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
За да отхвърли предявения иск за собственост, Варненският окръжен приел да не е доказана идентичност между придобития от наследодателя на ищците Х с договор за покупко-продажба /протокол от 30.09.1918 г. и записка за вписване на продажбата от 22.12.1920 г./ недвижим имот и имота, възстановен с решението на поземлената комисия от 1998 г. Другото основание за отхвърляне на иска според въззивния съд е, че спорният имот е бил предмет на замяна, обективирана в протокол на ТПС комисия № 27 от 26.11.1968 г., и впоследствие - на извършени разпореждания с н. а. № 74/71 г., с който приобретателят по замяната Н. М. Г. продал имота на Т. В. Т. , а последният с н. а. № 148/88 г. го дарил на ответника В. При наличие на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, съгласно разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния касационен съд, изразена в представеното по делото решение № 1519/07 от 17.01.2008 г. по гр. д. № 1033/07 г., II-ро г. о. С него е прието, че лицата, които не заявяват самостоятелни права върху имота, предмет на иска за ревандикация, към момента на образуване на ТКЗС, а претендират права по силата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не могат да се защитават с възражение, че имотът към миналия момент не е бил собственост на легитимиращите се с решение на поземлената комисия за възстановяване на земеделски имот.
В хипотезата, пред която страните са изправени, ответникът не е противопоставил права на ползвател. Той извежда твърдението си за собственост от извършени след замяната и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ разпоредителни сделки. В този случай правилно съдът е приел да реши спора в рамките на предявения иск за защита на собствеността с правно основание чл. 108 ЗС, защото от основателността на правопрекратяващото възражение на ответника ще зависи изхода на иска за ревандикация. Тълкуването на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не е превратно, а е в унисон с практиката на Върховния касационен съд - Решение № 158 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1132/99 г., IV г. о.; Решение № 1* от 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/2001 г., IV г. о.; Решение № 44 от 1.03.2004 г. по гр. д. № 2600/2002 г., IV г. о.
Съгласно чл. 18з, ал. 3, изр. 1 ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. Следователно, имотът по договора от 1918 г. би трябвало да се възстанови на наследниците на купувача по същия - ищците. Затова правилно съдът е изследвал въпроса за наличие на идентичност между притежавания от наследодателя на ищците преди замяната имот и възстановения с решението на поземлената комисия. С изр. 2 на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ обаче е предвидено, че при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици - изр. 3. Оттук следва, че законодателят запазва вещно-прехвърлителното действие на разпоредителните сделки, извършени с получената при замяната земя. Това действие не отпада в случай, че приобретателят по замяната възстанови собствеността си върху земите, на които е бил собственик преди кооперирането. Ето защо не е налице празнота в законодателната уредба, както считат жалбоподателите.
При съпоставяне на конкурентните придобивни основания, противопоставени от страните по делото - решение на поземлената комисия № 521/98 г. за ищците и замяна по ЗТПС /отм./ и договори за покупко-продажба от 1971 г. и за дарение от 1988 г. за ответника, след извършената преценка на действието и правните последици на разпорежданията със земята, въззивният съд правилно е определил носителя на правото на собственост в лицето на ответника по делото.
В обобщение, липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 305 от 24.03.2008 г. по в. гр. д. № 2238/07 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Публикувано на: 21 Апр 2012, 22:34