ЗАКОН за допълнение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.)
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г.
А какво ако давността е изтекла доста преди мораториума да влезе в сила??? Имотът е даден за ползване още 1972 година някъде.
- Дата и час: 28 Ное 2024, 01:18 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
|
|
16 мнения
• Страница 1 от 1
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
ЗСГ?
А защо не и "Димитровската" конституция?
А защо не и "Димитровската" конституция?
- ch3oh
- Активен потребител
- Мнения: 1022
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Ползването е предоставено с акт на Президиума на НС. Мисълта ми е, че дори и давността да е спряла да тече за посочения период, въпреки това един определен период от нея вече е изтекъл, той е над 10 г. -> придобивната давност би трябвало да произведе действие. Поправете ме ако греша.
- chadel
- Потребител
- Мнения: 649
- Регистриран на: 12 Апр 2006, 20:10
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Кой е този период?
- ch3oh
- Активен потребител
- Мнения: 1022
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Имотът е даден за ползване още 1972 година някъде.
Даден, ама не от собственик... ирелевантно.
Аз, признавам не съм в кондиция, какво е точно питането?
на изтекла в полза на упражняващия фактическата власт ще произведе действие едва след датата на мораториума.
ЗОС, ЗДС, ЗС... разни решения на КС и все в този смисъл.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
мисля си че от 1979 до 1989 придобивна давност не е текла въобще. Споаред тогава действащите нормативни актове държавен имот не можеше да се придобива по довност. В последствие известно време такава давност също не е текла, докато същите закони са продължавли да действат. Още повече че за давност не може да се говиори при наличие на договор за учредяване върху въпросния имот на право на ползване. В още по ново време действаха разни моратиориуми и ето защо никъде от 1979 до днес не се събират необходимите 10 години ноа куп.
Аз определям какво е моя работа!
-
julyanvonemona - Старши потребител
- Мнения: 5489
- Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
В още по ново време действаха разни моратиориуми и ето защо никъде от 1979 до днес не се събират необходимите 10 години ноа куп.
Напротив, напротив... не е необходимо от 76, а да кажем от 31.05.1996..., но законодателят помисли за този един, единствен ден с този параграф
§ 1. (Обн. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.) Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти
изключението на чл. 14 от ЗНА...
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
poli_g, с предходния си пост точно такива "финтове" имах предвид и понеже те не са еди и два, затова обобщих нещата с "разни мораториуми". Не ми се искаше да се задълбочавам с изброяване. Мен обаче ме интересува защо нотариусите отказват да прилагат хипотизата на чл.200 ал.1 ЗУТ в частта
...или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.
Аз определям какво е моя работа!
-
julyanvonemona - Старши потребител
- Мнения: 5489
- Регистриран на: 21 Яну 2010, 07:52
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Това е една далавера. по дело №483/06 г. при Свищковския Районен съд, което още е на първо заседание, безспроно е доказано, че банка Уникредит "Булбанк" няма нито сантиметър земя под сградите си, за които също така няма никакъв нотариален акт. Според адвокатите, положението вероятно е подобно в цяла България, тъй като някои властни далавераджии са счели, че предишната банка "Биохим" била правоприемник на БНБ, и поради това - правоприемник на правата на БНБ върху земя и сгради.
В конкретния случай, още преди да стане Булбанк, бившата банка праводател "Биохим" е поискала с Молба до Областния Управител да се деактуват земята и сградите, като се предоставят за ползване от банката. Молбата е удовлетворена. За сведение, ищецът- обикновен гражданин, търсещ реситуционен имот- също иска да се деактува неговия поземлен имот, но ОУ отказва. След Жалба до ВтОС, делото стига до ВАС, там съдиите решават, че гражданин няма правото да иска деактуване. Може да проверите по сайта на ВС- за Атанас Костадинов Друмев. Нищо, че държавата дължи защита в определен ред-първо на гражданите, после на фирмите и едва тогава на държавата?! Деактуването е станало със Заповед на ОУ през 2001 г., което означава, че след десет години, Булбанк ще придобие имота по давност. А сега нека кажа това, което си мислех още през 1996 г., когато се публикува ЗДС и ЗОС. По двата закона имаше забрана за придобиване по давност на тези два вида собственост.ДА, ама не?! ЗС казва точно обратното. Та, тази норма в ЗС в преходен параграф е ДАЛАВЕРА, нещо като голямо серкме за голяма риба. Струва ми се, че по този начин банките у нас ще придобият имотите по давност на много хора, които имоти не са били реституирани-просто, защото са сложили прът по делата предварително.Както е случаят с дело 483/06 г.
Проверявайте и кажете мнението си.
В конкретния случай, още преди да стане Булбанк, бившата банка праводател "Биохим" е поискала с Молба до Областния Управител да се деактуват земята и сградите, като се предоставят за ползване от банката. Молбата е удовлетворена. За сведение, ищецът- обикновен гражданин, търсещ реситуционен имот- също иска да се деактува неговия поземлен имот, но ОУ отказва. След Жалба до ВтОС, делото стига до ВАС, там съдиите решават, че гражданин няма правото да иска деактуване. Може да проверите по сайта на ВС- за Атанас Костадинов Друмев. Нищо, че държавата дължи защита в определен ред-първо на гражданите, после на фирмите и едва тогава на държавата?! Деактуването е станало със Заповед на ОУ през 2001 г., което означава, че след десет години, Булбанк ще придобие имота по давност. А сега нека кажа това, което си мислех още през 1996 г., когато се публикува ЗДС и ЗОС. По двата закона имаше забрана за придобиване по давност на тези два вида собственост.ДА, ама не?! ЗС казва точно обратното. Та, тази норма в ЗС в преходен параграф е ДАЛАВЕРА, нещо като голямо серкме за голяма риба. Струва ми се, че по този начин банките у нас ще придобият имотите по давност на много хора, които имоти не са били реституирани-просто, защото са сложили прът по делата предварително.Както е случаят с дело 483/06 г.
Проверявайте и кажете мнението си.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Моля разяснете за непрофесионалистите, ще придобиваме ли дворовете общинска собственост по давност или не?
- iren123456
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 24 Авг 2007, 15:23
- Местоположение: София
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Дългата версия:
Този втори параграф попречи на толкоз мечти...
Три пъти удължаваха мораториума и все още има неактувани общински, държавни имоти.
Кратката версия:
Забравете за тази идея до 01.01.2012г.. Ако законодателят не реши да направи четвърти реверанс към заинтересованите- вие предприемате нужното. И събирайте парици, за да можете да платите данъка за 5 години.
poli_g написа:§ 1. (Обн. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.) Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти
Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА
(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2008 г.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.
Този втори параграф попречи на толкоз мечти...
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА
(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г.
Три пъти удължаваха мораториума и все още има неактувани общински, държавни имоти.
Кратката версия:
Забравете за тази идея до 01.01.2012г.. Ако законодателят не реши да направи четвърти реверанс към заинтересованите- вие предприемате нужното. И събирайте парици, за да можете да платите данъка за 5 години.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Поли,
напълно съм съгласна с мнението ти по отношение на давността, но това за данъците - нещо не схващам? Те нали се дължат, ако си собственик или ползвател с вещно право на ползване?!? Данъци от владелец? Не знам да се предвижда... Има противоречива практика от кой момент владелецът става собственик по давност - от момента на простото изтичане на 10-те години, или от момента на позоваването на давността, но който и от двата момента да се приеме, какво ще е основанието за плащане данъци назад във времето, когато лицето още не е било собственик, респ. ползвател, а е само един "прост" владелец, който не е визиран в ЗМДТ? Имах спор с местната данъчна служба по повод собственост по давност на разликата над 600 кв.м., придобити по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и за сега мисля, че ги убедих да не събират на хората данъци за минало време за тази разлика в площта на имота... Заверяват обст.проверки без да плащаме данъци за минало време....
напълно съм съгласна с мнението ти по отношение на давността, но това за данъците - нещо не схващам? Те нали се дължат, ако си собственик или ползвател с вещно право на ползване?!? Данъци от владелец? Не знам да се предвижда... Има противоречива практика от кой момент владелецът става собственик по давност - от момента на простото изтичане на 10-те години, или от момента на позоваването на давността, но който и от двата момента да се приеме, какво ще е основанието за плащане данъци назад във времето, когато лицето още не е било собственик, респ. ползвател, а е само един "прост" владелец, който не е визиран в ЗМДТ? Имах спор с местната данъчна служба по повод собственост по давност на разликата над 600 кв.м., придобити по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и за сега мисля, че ги убедих да не събират на хората данъци за минало време за тази разлика в площта на имота... Заверяват обст.проверки без да плащаме данъци за минало време....
- jiji2
- Потребител
- Мнения: 378
- Регистриран на: 11 Фев 2004, 21:38
- Местоположение: Варна
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Здравейте. Какво става с имот владян от 1991 до днешни дни? Може ли сега да се позова на давност за периода до май 2006? Имота е частна общинска собственост.
- dd123654
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 04 Яну 2012, 23:18
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Чакате до 01.01.2015г.- мораториума е продължен, но все пак- трябва да знаете, че общинари и областна администрация създават актове за държавна/общинска собственост много интензивно. Очакванията са, че това е последно удължаване на мораториума, ерго- до края на 2014 всичко ще бъде актувано.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Шумен, 24.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:К.Моллов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №423 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №175 от 14.06.2013г. по гр.д.№1048/2012г., Районен съд-гр.Нови пазар е отхвърлил предявения от Х.С.Л. и Г.К.Л. ***, иска с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху 982кв.м., представляващи реално обособена част, по смисъла на чл.200 от ЗУТ, от цялото дворно място - недвижим имот в с.М., ул.”... представляващ УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., с площ 1870кв.м., на основание давностно владение. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от постановеното решение останали ищците. Излагат, че същото било неправилно и необосновано. По делото не било установено процесният имот да е общинска собственост към 1946г., съответно че е бил надлежно одържавен на някое годно правно основание, визирано в легалните дефиниции на чл.6 от ЗС/в редакцията към 1962г./, или че е третиран като общински вкл. към 1986г. по действащия план на с.М.. Доказан бил фактическия състав на осъществено от тях владение върху имота по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Претендират отмяната на решението, съответно постановяване на друго такова, с който да бъде уважена заявената претенция.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на депозираната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
В удостоверение №126/14.04.1962г. на СОбНС-гара Каспичан е отразено, че С.Л.. *** е закупил на публичен търг проведен на 18.07.1946г., дворно място от 1623кв.м. парцел №... по плана на с.М., стойността на което - 53559лв. бил заплатил съгласно квитанция №085609/ 16.08.1946г.. По делото е представена и квитанцията съгласно която Колев е заплатил по бюджета за 1946г. стойността на купено на търг дворно място от общинска мера. Съгласно позволителен билет №42 за строене, поправки и преправки, на същия е позволено да построи сайвант върху 24кв.м. на собственото си място в кв.66-парцел №VІ, като видно от протокол №39 от 16.09.1946г. му е определена строителна линия и ниво на строене.
На 25.01.1971г. С.Л.К. е декларирал, че през 1960г. дал на сина си Х.С.чев Л. следния недвижим имот-дворно място от около 1.6дка, находящо се в с.М. и съставляващо парцел ... по плана на същото село, при съседи: от две страни улици С.В., и че на същото място Х.Л. е построил къща за себе си, като оттогава все той владеел този имот като свой без някой да му го спори.
Съгласно удостоверение за наследници №70/18.10.2012г., С.Л.К. е починал на 28.05.1977г. и е оставил за свои наследници по закон низходящи от първа степен: синове - Х.С.Л./ищец по делото/, И.С.Л. И.С.Л.. и Г.С.Л.. и дъщери - С.С., В.С., М.С.И. и Л.С.М..
Съгласно удостоверение за граждански брак №5, ищците по делото са съпрузи, считано от .....
По делото е представен акт за държавна собственост на недвижим имот №1093/19.04.1962г., съставен на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, в който е отразено, че съгласно Закона за признаване правата на лицата, които са заели или получили държавни места, “Известия”, бр.90/56г.позвача не притежава никакви документи за собственост/ е одържавено само дворното място-бивша общинска собственост, представляващо парцел ... по плана на с.М., като върху парцела има построена жилищна сграда, собственост на С.Л.К.. Отразено е също, че имотът е предоставен на С.Л.К., на когото следва да се признае правото на строеж върху държавна земя, или да заплаща наем на СОНС-гара Каспичан.
С писмо изх.№ИКК 3409/12 от 14.11.2012г. ответната община е уведомила първия ищец, в отговор на подадено от последния заявление касателно деактуване на имот по реда на чл.64, ал.1 от ЗОС, че не представя годни документи за собственост за дворното място, за което е отреден УПИ VІІ-318 от кв.50 по действащия план на с.М., поради което и имотът не можел да се отпише като общински.
Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, изготвено след запознаване материалите по делото и справка с техническата и друга документация в “ТСУ”община Каспичан, както и извършена компютърна трансформация на двата плана, сега действащия план на с.М. бил в сила от 1986г., а предходният действал през периода 1928г. - 1986г.. Съгласно същото, УПИ ... по плана от 1928г. бил с площ от 1742.14кв.м., а УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана от 1986г. - с площ от 1876.37кв.м. и включвал в себе си част от УПИ V/898.72кв.м./ и УПИ VІ/982.97кв.м./ от кв.66 по плана от 1928г.. Сборувани, тези две части се различавали с 5.32кв.м. от сегашното УПИ поради разминаване на уличните регулационни линии от двата плана в източната страна. В разписните книги се установило следното вписване: в тази поа плана от 1928г.- УПИ ...-общински, основание - акт за държавна собственост №1093/19.04.1962г., като било налице задраскване и внесена промяна-“изключва се със заповед №1264 от 24.08.1963г. ОНС-Коларовград”; в тази по плана от 1986г.- УПИ VІІ-318 от кв.50 – двор, Х.С.Л.
Съгласно заключението на допълнителната СТЕ, препокривният имот, като площ между двата парцела по плана от 1928г. и плана от 1968г. на с.М., при така обособената реална част, съответства на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ за площ и лице и е възможно обособяването й като отделно УПИ, като с ПУП-ПР сега съществуващото УПИ VІІ-318 може да се раздели на два отделни УПИ с показатели удовлетворяващи изискванията за минимална площ и лице.. Съгласно същото заключение, действителната площ на оградения имот е 1993.92кв.м., като оградите по северната, западната и южната граница съвпадат с имотните граници на УПИ VІ по плана от 1928г.юоставалата част от УПИ VІІ-318/западна/ с площ 920кв.м..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Заявен е положителен установителен иск за собственост-ищците твърдят, че се явяват собственици на реална част – 982кв.м. от цялото дворно място-УПИVІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., от 1878кв.м..
Досежно допустимостта на иска: Налице е правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата допустимост. Ответната страна излага , че по повод искане за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяване с констативен нотариален акт, съответно искане за деактуване на имота като общински, общината е посочила, че имотът се явява общинска собственост, като по този начин е оспорено правото им.
По съществото на спора: Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са придобили право на собственост върху процесната реална част от 982кв.м.. Същите сочат като основание за придобиването й давностно владение – били упражнявали фактическа власт върху нея от 14.06.1964г. до 05.11.2012г..
Действително от събраните по делото гласни доказателства, се установи, че през сочения период ищците са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част. Спор е налице, с оглед изложените в жалбата оплаквания, касателно характера на имота-съставлявал ли е същият общинска, съответно държавна собственост, с оглед наличието или липсата на пречки съответна реална част от него да бъде придобита по давност.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинсатнционния съд касателно статута на имота и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
В настоящия случай ищците са се позовали на давностно владение с начало-14.06.1964г.. По делото е представен АДС от 1962г., съгласно който имотът, реална част от който твърдят, че са придобили по давност, е актуван като държавен.
Действително АДС, съответно АОС, нямат конститутивно действие и тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но същите имат констативен характер досежно посочените факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината. Предвид това и при заявен иск за собственост срещу държавата или общината, в тежест на ищецът, който претендира собствеността върху имота на лично основание е да установи правото си на собственост, оборвайки придобивното основание на държавата, съответно общината, отразено по ОДС или АОС/р-е №3/20.04.2012г. по гр.д.№724/2011г., ІІг.о./.
В случая събрания по делото доказателствен материал не опровергава отразеното в АДС, че към този момент имотът е бил собственост на държавата. Така доколкото липсват данни, процесните имоти към 1962г., съответно към 1964г.. или по-късно до 1990г./с влизане в сила изменението на Конституцията, признаващо право на собственост на общините/ да са били собственост на физическо или юридическо лице/съдът споделя изводите на първоинстанционния съд касателно липсата на завършен фактически състав по прехвърляне на собствеността при покупка чрез публичния търг през 1946г. и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите/ , съгласно чл.6 от ЗС/ Изв. Бр.92/51 г./ те са били държавна собственост. С влизане в сила на ЗДИ през 1948г., държавата се явява собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, по силата на закона. Процесният акт за държавна собственост е издаден на основание чл.6 от ЗС, като позоваването в него на ЗППЛКЗПДМ е във връзка с графа 3 - че държавно е само дворното място, не и жилищната сграда. Тъй като държавата става собственик по силата на закона, без правно значение е дали към АДС има други доказателства за собствеността на държавата. Липсва и надлежно отбелязване в самия АДС за някаква друга промяна във връзка със собствеността/чл.24 ПДИ/отм.//. С оглед разпоредбата на § 42 от ЗИД на ЗОС/обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, считано от 1999г. УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана от 1985г. е станало общинска собственост.
Досежно твърдението за отразяване в разписния лист към плана от 1986г.-срещу имот УПИ VІІ в кв.50, името на Х.С.Л. Вписванията в разписните листи нямат правопораждащо действие и не легитимират соченото лице за собственик при наличието на спор по принадлежността на правото. Доказването на собствеността става с надлежен титул за собственост-нотариален акт, писмен договори пр./ В случая такъв документ не е бил представен, няма отразен такъв и в графата -№ и дата на документа за собственост в разписния лист по плана. Не е доказателство за собственост и издадената скица по този план.
Съгласно ПДИ/отм./ недържавни недвижими имоти, вписани в актови книги като държавни, се отписват от книгите и предават на собствениците им само по нареждане на министъра на финансите. В случая не са ангажирани доказателства за такова надлежно нареждане, а както бе посочено по-горе и в самия акт не е налице подобно надлежно отразяване. Що се касае до отразеното в разписния лист към плана от 1928г.-“изключва се със заповед №1264/1963г./”, то на първо място липсват доказателства за съдържанието на сочената заповед, а и същата е на ОНС, не на министъра, и на второ, сочи се не отписване от актови книги, а термина”изключване”, използващ се обикновено при изключване на земя от ЗРП. Т.е. не може да се направи извод, че УПИ VІ по плана от 1928г. на с.М. е бил отписан като държавен.
Що се касае до възражението, че не било доказано, че общината се явявала собственик на УПИ VІ по плана от 1928г./част от който е процесната реална част/, Следва да се отбележи, че сами ищците в исковата молба излагат, че праводателят на първия е станал собственик, закупувайки УПИ VІ на публичен търг и заплащайки цената на СОбНС-с.М., съответно от приложените към исковата молба доказателства/удостоверение и квитанция за заплатена стойност на дворно място-общинска мера/ е видно, че имотът е заплатен на общината, т.е. излагат се твърдения и се представят доказателства, че имотът е собственост на общината към 1946г.. Едва след приключване на съдебното дирене, се излага друго обстоятелство - че С.Л.. не бил придобил имота, тъй като общината не се явявала негов собственик. Същото освен, че е несвоевременно депозирано и противоречащо на предходно такова , изходящо от същата страна, се явява и неотносимо към спора, доколкото се сочи начало на давностния срок -14.06.1964г.,а както бе посочено по-горе към този момент имотът се явява собственост на държавата, доколкото не са оборени констатациите в АДС. Не се твърди изтекла в полза на ищците придобивна давност до 1962г..
По делото са представени удостоверение за закупуване на имот на публичен търг и квитанция за заплатения имот, представляващ общинска мера, които не прехвърлят право на собственост/ТР№51/1967г. ОСГК/. Не е и доказано, а и не се твърди, ищците да са установил фактическа власт във време, предхождащо АДС, така че към записването в разписния лист към плана от 1928 г. да се счете че същите са придобили УПИ VІ по давност.
За да се придобие по давност имот, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, необходимо е едно лице да са упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази давност,
Съгласно чл.86 от ЗС/в сила от 1951г. до изменението и с чл.33/1996г./ е налице абсолютна забрана за придобиването по давност на вещ, държавна собственост. По силата на §1 от ЗД на ЗС/ДВ бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г., изм. ДВ бр.105/2006г., изм. с ДВ бр.113/2007г., изм. ДВ бр.109/2008г. и съответно изм. с ДВ бр.105/2011г., в сила от 31.12.2011г.-давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014г./
Предвид изложеното и доколкото не се установи да е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на процесния имот по давност, то претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение в този смисъл, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.272, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №175 от 14.06.2013г. по гр.д.№1048/2012г. на Районен съд-гр.Нови пазар, с което е отхвърлен предявения от Х.С.Л. и Г.К.Л. ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху 982кв.м., представляващи реално обособена част/ защрихована в жълто на скица-приложение 1 към допълнителната СТЕ от 07.05.2013г., неразделна част от решението/ по смисъла на чл.200 от ЗУТ, от цялото дворно място - недвижим имот в с.М., ул.”... представляващ УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., с площ 1870кв.м., на основание давностно владение и са присъдени разноски.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
Гр. Шумен, 14.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1048 по описа на НПРС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ЗС.
Делото е образувано по иск, заведен от Х.С.Л. с ЕГН ********** и Г.К.Л. с ЕГН ********** и двамата от с. М., действащи чрез процесуалният си представител адв. М.М. ***, представлявана от Кмета М.Н., с който след изменението на иска в хода на процеса ищците молят съда да установи собствеността им върху 982 кв.м., представляващи реално обособена част по смисъла на чл. 200 от ЗУТ от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” № *, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М., с площ 1870 кв.м., придобит на основание давностно владение повече от 10 години за периода от 14.06.1964г. до 05.11.2012г. Твърдят, че С.Л.К. – баща на ищеца Х.С.Л. – е купил дворно място парцел * от кв. * по плана на с. М. (идентичен с УПИ * от кв* по плана на с. М.) на публичен търг и е заплатил цената на имота през 1946г., но по някаква причина фактическия състав по прехвърляне на собствеността не бил завършен. През годините на бащата на ищеца е издаден позволителен билет за строеж, както и протокол за одобрена строителна линия, а имота е записан в разписните листи на негово име. С нотариално заверена декларация № */*г. С.К. заявил, че още 1960г. е дал на сина си Х.С. К. процесния имот. На 14.06.1964г. ищецът сключил граждански брак с ищцата Г.К.Л. и двамата заживели в процесния имот в с. М. и го владели необезпокоявано до днес. Твърди, че решил да се сдобие с нотариален акт за собственост по давностно владение, но на 05.11.2012г. Община К. го уведомила, че за имота има издаден Акт за държавна собственост, въз основа на който и по силата на закона имота е общинска собственост. Молят съда да ги признае за собственици спрямо Община К. въз основа на изтекла придобивна давност за повече от 10 години, считано от 14.06.1964г. до 05.11.2012г.
В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска след изменението му. Процесуалният им представител твърди, че е изтекла предвидената в закона давност преди влизане в сила на забраната за придобиване на общински недвижими имоти по давност. Твърди още, че няма доказателства, че имотът е бил общински през периода на владение от страна на ищците.
В предоставения на ответника Община К. едномесечен срок е постъпил отговор от процесуалния представител адв. К. от *АК. След извършеното изменение на иска, застъпва становището, че същите аргументи важат и досежно така изменения петитум. Прави се възражение, че за периода посочен от ищците от 1964г. до влизане в сила на Закона за общинската собственост, обн. в ДВ бр. 96 от 1999г., имотът е бил държавен на основание Конституцията на България от 1947г., която определя, че собствеността е само държавна, кооперативна и частна (общините са нямали право на собственост). С изменение на ЗОбС, обн. в ДВ бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г., съгл. §42 от ПЗР към цитирания Закона за изменение и допълнение на ЗОбС, този имот е станал общинска собственост. На второ място, процесуалния представител на Община К. като ответник по делото твърди, че в съществува законова забрана за придобиване на държавни и общински имоти по давност, както към момента, така и във всички закони уреждащи държавната и общинската собственост през годините от 1947г. до днес. Оспорват идентичността на закупения на публичния търг от бащата на ищеца имот и посочения в исковата молба. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Това са аргументите застъпени и в хода по съществото на делото.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото квитанция с бланкетни Серия * и № * от 16.08.1946г. и удостоверение изх. № * от 14.04.1962г. С. Л. *** участвал на публичен търг, проведен на 18.07.1946г., за закупуване на общински имот, находящ се в с. М., представляващ дворно място от 1623 кв.м., парцел № * в кв. * по плана от 1928г. на с. М.. Същият бил определен за купувач при цена 33 лв за кв.м., като с посочената декларация заплатил сумата от 53559лв по тогавашния курс. Договор за прехвърляне на собствеността между страните не бил сключен.
От представените по делото позволителен билет № * от *. и Протокол № * от 16.09.1946г. за даден и проверена строителна линия, се установява, че на С.Л.К. били издадени необходимите строителни книжа за строеж на сайвант от 24 кв.м.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № * от *. се установява, че ищецът Х.С.Л. е син на С.Л.К.. В различни документи по делото ищецът е записан като Х. С.в Л. или Х. С. Л..
От представената по делото декларация с нотариална заверка на подписа С.Л.К. от 28.01.1971г. дал още през 1960г. на сина си Х.Л. К. имота, за който е участвал през 1946г. на публичен търг, с целта имотът „да стане негов”.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак №* от 14.06.1964г., издадено от ОбНС с. М., въз основа на Акт за брак №* от 14.06.1964г., видно от което двамата ищци сключили граждански брак на 14.06.1964г. в с. М.. от изслушаните в съдебно заседание свидетели се установява, че от сключването на брака си до настоящият момент ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. живеели в имота, даден му от баща му и никой досега не бил оспорвал собствеността им.
По делото са представени доказателства, че през 1971г. ищецът Х.Л. К. решил да инициира процедура по признаването му за собственик на дворно място с къща и кухня, представляващо парцел № * в кв. * по плана на с. М.. Процедурата по чл. 483 от ГПК (отм.) не била осъществена.
През 1985г. влязъл в сила нов регулационен план за с. М., съгласно който бил изменен действащият дотогава регулационен план на селото от 1928г. Съгласно плана от 1928г. парцел № * в кв. * е имал площ от 1742,14 кв.м. Видно от назначената от съда, неоспорена от страните и приета и изцяло кредитирана от съда СТЕ, съгласно новият план 982,97 кв.м. от северната част на парцел № * в кв. * по стария план на с. М., ведно със 898,72 кв.м. от северна част от съседния парцел № * в кв. * по стария план на с. М., образуват нов имот с площ 1876,37 кв.м. (или 1870 по скица, издадена от Отдел ТСУ на Община К.), представляващ УПИ * в кв* по новия план на селото от 1985г., действащ и към момента. Южните части на двата съседни имота парцел № * и парцел № * в кв. * по стария план, остават извън регулация по новия план. От допълнителната СТЕ се установява, че и към настоящият момент ищците за оградили дворно място при граници които по северната, южната и западната граница съвпадат с плана от 1928г., а по източната граница разминаването е минимално. Видно от допълнителната СТЕ ищците са оградили и ползват само 982,92 кв.м. от УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М.. Останалата част от ограденото от тях място с намира извън регулационните линии на селото. Тези 982,92 кв.м. представляват препокриващата се площ от парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г. и УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М.. Видно от назначената и кредитирана от съда допълнителна СТЕ се установява, че процесните 982,92 кв.м. от УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М. отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и площ на УПИ.
През 2012г. ищците поискали да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост на УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М., но от Община К. отказали да им издадат удостоверение, че имотът не е общински. Установили, че за парцел № * и парцел * в кв. * по стария план от 1928г. на с. М., като част от УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М., има издадени актове за държавна собственост № * и * и двата от 19.04.1962г. Община К. отказала да деактува УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М..
Това наложило предявяването на иска по настоящото дело.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на основание давностно владение на реално определена площ от недвижим имот, без да твърдят, че са били добросъвестни владелци, трябва да докажат, че са владели процесната реално определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предмет на делото е реално определена част от недвижим имот, а именно – 982 кв.м. от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” № *, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М. целият от 1870 кв.м по скица или 1876, 37 кв.м. по СТЕ.
Разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ дава възможност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ за площ и лице за самостоятелен урегулиран поземлен имот. От назначената СТЕ се установява, че процесната реално определена част отговаря на тези изисквания, поради което настоящият съдебен състав намира, че няма пречка същата да бъде предмет на дело за собственост, придобита по давностно владение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. са владели имота повече от 10 години, а именно от сключването на брака си през 1964г. до настоящия момент.
По делото от страна на ответника – Община К. – бе направено възражение, че имоти общинска собственост не могат да се придобиват по давност, като забраната е била в сила през целия период на владение от страна на ищците освен един период от 10 години без един ден.
Процесуалният представител на ищците възразява, че е налице пълен десетгодишен период, през който забраната за придобиване на общинско и държавно имущество по давност не е действала. Освен това възразява, че имотът е бил общински в периода на владение на реално определената част от УПИ от ищците.
Тези две възражения – относно наличието на законова забрана за придобиване на процесният имот по давност и относно собствеността на същия в периода на владение – следва да бъдат разгледани от съда.
На първо място, следва да се разгледа въпроса относно собствеността на имота през периода на осъщественото от ищците владение, доколкото разрешаването на този въпрос е от значение дали се налага да се обсъжда и въпроса за наличието на законова забрана за придобиване на процесният имот по давност.
До лятото на 1946г. имотът е бил общинска собственост и е принадлежал на съответната селска община. Статутът на селска община се установява от разпоредбите на чл. 1 от Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., във вр с чл. 1 от Наредба-закон за градските общини, обн. ДВ бр. 114 от 1934г., както и от издаденото през 1962г. удостоверение от Селски общински народен съвет, което показва, че въпреки приетите през 1948г. Закон за приходите и разходите на народните съвети и през 1951г. Закон за народните съвети статутът на общината не е променян. Следва да се отбележи още, че в основата си разпоредбите за селските и за градските общини са идентични с изключение на тези касателно определянето коя община е градска и коя е селска и изборът на длъжностите в общината. Собствеността на имота се установява от обстоятелството, че на 16.07.1946г. същият е изнесен на публичен търг с цел да бъде продаден от общината.
Съгласно чл. 2 от Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., селските общини са юридически лица и като такива могат да притежават собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) – „Имуществата принадлежат или на държавата, или на окръжията, или на общините, или на обществените учреждения и на другите юридически лица, или на частните лица”. Чл. 26 от ЗИСС предвижда, че „имуществата на окръжията и на общините се разделятъ на имущества, които съ оставени за общо ползуване, и на частни имущества. Обществените имущества на окръжията и на общините съ отчуждаеми, до колкото някой специаленъ законъ не постановява противното. Предназначението, способътъ и условията за общо ползуване, начинътъ на управлението и отчуждаването на частните имущества, се определятъ съ особени закони.”
Редът за продажба на недвижими общински имоти е уреден в Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП), обн. ДВ бр. 7 от 1934г. На първо място видно от въведеното в чл. 119 от ЗБОП от 1934г. легално определение за „предприятие”, такова по смисъла на този закон представлява всяко набавяне, продажба, даване или вземане под наем, извършване или изработване нещо за сметка на държавата или обществените учреждения. Чл. 120 от ЗБОП предвижда провеждането на публичен търг за всяко предприятие на държавните учреждения. Чл. 208 от ЗБОП предвижда, че правилата на този закон се прилагат и за всички предприятия на общините. Това означава, че съгласно цитираните разпоредби продажбата на недвижим имот общинска собственост представлява предприятие по смисъла на ЗБОП и следва да стане чрез провеждането на публичен търг. В конкретният случай на публичен търг е изнесен парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г., собственост на Селска Община с. М.. За купувач бил определен С.Л.К. – баща на първия ищец Х.С.Л..
Следва да се установи дали собствеността е била прехвърлена от общината на купувача. По делото са събрани доказателства, че продажната цена е платена. С това е спазена процедурата по определяне на купувач. Собствеността се прехвърля, обаче, след сключване на договор в определена форма. Тази форма е била задължително нотариален акт. Това се установява от разпоредбите на чл. 219 от Закона за задълженията и договорите от 1893г., който предвижда, че „договорите за прехвърляне право на собственость или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да ставатъ, подъ страхъ на недействителность, съ нотариаленъ актъ”, както и от разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., към който има забележка на законодателя, че нотариалните актове за прехвърляне общински имоти се издават само въз основа решението на общината и заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве за утвърждаването на това решение. Подписването на нотариалния акт следвало да стане от кмета на селската община в съответствие с чл. 37, ал. 8 от цитираната Наредба-закон за селските общини.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ) тези актове подлежали на вписване.
По делото не са представени доказателства нотариалната форма да е спазена и акта за прехвърляне на собствеността да е вписан. Разпоредбата на чл. 219 от ЗЗД (отм.) е категорична – такива прехвърляния са нищожни.
От всичко това настоящият съдебен състав намира, че въпреки проведения публичен търг и плащането на цената С.Л.К. не е станал собственик на парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г., а същият е останал собственост на Селска Община с. М.. без значение в случая е извънсъдебното признаване на собствеността от страна на общината в различни писмени документи по делото. Собствеността не се придобива чрез признаване, а чрез определена формална сделка, която форма в случая не е спазена.
Имотът е останал общинска собственост, доколкото няма доказателства за последващо прехвърляне на собствеността до 1947г., когато с новата Конституция на Народна република България собствеността мълчаливо е отменена – чл. 6 от Конституцията от 1947г. урежда кои могат да са носители на право на собственост и общините и административно-териториялни единици не са сред изброените. По съществото си с новоприетият основен закон на новата република е извършена национализация на общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата. С Конституцията от 1971г. общинската собственост също не е уредена. Това означава, че към 1964г., когато ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. са сключили брак и са установили владение на парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г., същият е бил държавна собственост.
Собствеността върху парцел * от кв. * от плана от 1928г. на с. М. е останала държавна до 1985г., когато след изменение плана за регулация само част от този парцел остава в регулация и заедно с част от съседния парцел V от кв.* по стария план образуват нови УПИ * от кв* по новия план от 1985г. От представените два АДС се установява, че парцел № * и парцел * в кв. * по стария план от 1928г. на с. М. са държавна собственост въз основа на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места. С цитирания закон се урежда правото на строеж на лица, които по някаква причина са застроили държавни имоти (към датата на приемане на закона общинска собственост не е съществувала, а същата е преминала в собственост на държавата по изброените по-горе причини) – основанието е било без значение, важното е било, че тези лица не са били собственици на дворните места, последните са били държавна собственост. Държавата признава правото на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако: а)до 1 септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж; б) продължават да ги владеят; в) не притежават друго жилище в местожителството си. Предпоставките са кумулативно дадени.
След като и двата съседни парцел № * и парцел * в кв. * по стария план от 1928г. на с. М. са били държавна собственост, след влизане в сила на новия регулационен план и новообразувания УПИ * от кв* по новия план от 1985г. е държавна собственост.
С чл. 140 от Конституцията от 1991г. отново се признава правото на собственост на общините. Тази разпоредба сама по себе си не е основание за придобиване собственост от общината. След като на практика общинската собственост е била одържавена, възстановяването на одържавената общинска собственост следва да се извърши по силата на закон. Първите такива разпоредби са в §6 и §7 от ЗМСМА. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г. е направено изменение на чл. 6 от ЗС и се предвижда, че общинска собственост са имотите, възстановени по реституция. Имат се предвид възстановяване на собствеността по реда на по-късно приетите реституционни закони. Със § 42 от Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, Обн., ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г. застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Предвид цитираната разпоредба считано от 1999г. УПИ * от кв* по новия план от 1985г. е станало общинска собственост отново.
От всичко гореизложено се установява, че през периода на осъществяване на владение от страна на ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. от 14.06.1964г. до 05.11.2012г. процесната реално определена част, като част от даден парцел, е била собственост на държавата в периода 1964-1999г. и собственост на община К. в периода 1999г.-2012г. Което и по важно – имотът не е бил притежаван от частно-правен субект.
Това налага изясняване на въпроса могли ли са ищците да придобият имота по давност, въпреки непрекъснатото и необезпокоявано владение повече от 10 години, предвид твърдяната от Община К. законова забрана за придобиване на държавно и общинско недвижимо имущество по давност. Тук следва да се отбележи, че за подобна законова забрана съдът следи служебно и дори страната да не се позове на нея съдът е длъжен да я приложи, тъй като става дума за императивна норма.
Забрана да се придобива държавни или общински недвижими имоти е съществувала още в периода на законодателството на Царство България. В ЗБОП от 1934г. съгласно чл. 222 и чл. 223 от цитирания закон е предвидена забрана за придобиване на тези имоти по давност. Този закон е бил в сила до 1948г., когато е отмен с новоприетия Закон за бюджета и отчетността по бюджета. Една година по-рано е приета новата Конституция на НРБългария и общинската собственост на практика е одържавена. С новоприетия тогава Закон за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от 7.12.1948 г. (отменен 17.12.1951 г.) в чл. 3 от цитирания закон е предвидено, че държавните имоти не могат да се придобиват по давност.
С ДВ бр. 92 от 1951г. е приет сега действащия Закон за собсвтеността, който в чл. 86 регламентира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. През 1990г. текстът на цитираната разпоредба е изменен в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази редакция е останала до 1996г., когато с ДВ бр. 33 тази забрана се разпростира единствено относно вещите публична държавна и общинска собственост.
Въпросът за приложението на правилата на придобивната давност върху недвижимите имоти - частна държавна и частна общинска собственост, бе поставен в по-ново време през 1996 г. с приемането на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС), които предвидиха режими на публична и частна собственост на държавата и общините и възможността частната собственост да се придобива чрез давностно владение. Член 7, ал. 3 ЗДС гласи, че имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност и за тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността.
ЗОС в настоящата си редакция съдържа аналогична разпоредба, с която определя, че за имотите и вещите - частна общинска собственост, се прилагат общите разпоредби за собствеността, включително и тези за придобивната давност. При него имаше известно законодателно развитие, тъй като съгласно първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 от закона, всички вещи - общинска собственост, не можеха да се придобиват по давност. По-късно с измененията на ЗОС, обнародвани в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., текстът бе допълнен с уточнението, че по давност не могат да се придобиват само имотите и вещи - публична общинска собственост.
Със Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС) в § 1 в заключителните разпоредби бяха спрени давностните срокове и бе наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти – държавна и общинска собственост. Изразът на законодателя е „Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.” Водейки се от използвания от законодателя термин “спиране”, следва да се приеме, че с тази разпоредба се урежда седеммесечен период, през който няма да тече придобивната давност върху имоти, представляващи държавна и общинска собственост. Разпоредбата не следва да се прилага в случаите когато към 31.05.2006 г. вече е изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС придобивна давност. Може да бъде спрян единствено този давностен срок, който все още не е изтекъл.
В мотивите към законопроекта на ЗДЗС изрично е подчертано, че спирането на давността има за цел да предпази държавни и общински имоти от завладяване поради бъдещото изтичане на срока на десетгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Десет години от влизане в сила на ЗДС и ЗОС изтичат на 01.06.2006 г. и спирането на давностните срокове от 31 май 2006 г. прави практически невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ако обаче владелецът е бил добросъвестен и към тази дата е владял имота непрекъснато в продължение на пет години, той придобива собствеността му по давност по реда на ал. 2 на чл. 79 ЗС и при действието на мораториума. Тази хипотеза на заварена изтекла придобивна давност не се обхваща от новата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС.
Макар и езиково текстът на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС да обхваща всички държавни и общински имоти, смислово тя може да се отнесе единствено към имотите, представляващи частна държавна и частна общинска собственост.
Съгласно ЗДС и ЗОС имотите - публична държавна и публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност и поради това спрямо тях не може да тече придобивна давност, която да подлежи на спиране.
Спирането на придобивната давност по § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота. Лицата ще продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете като част от давностния срок. След периода на спиране придобивната давност върху имотите - частна държавна и частна общинска собственост, продължава да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност.
Параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС предвижда обратното действие на закона спрямо заварени отношения.
Както вече бе споменато, фиксирането на 31.05.2006 г. като начална дата за спиране на давността е продиктувано от факта, че на 01.06.2006 г. изтича десетгодишният период от влизане в сила на ЗДС и ЗОС. Според § 2 от Заключителните разпоредби ЗДЗС влиза в сила от 01.06.2006 г., тоест законът се прилага спрямо отношения, възникнали към 31.05.2006 г. преди неговото действие.
От друга страна посочената в § 2 дата на влизане в сила на ЗДЗС предхожда датата на обнародването му в “Държавен вестник”. Използваната сложна нормотворческа техника има за цел да предотврати изтичането на десетгодишния срок на придобивната давност, като посочи конкретни дати, от които законът се прилага и влиза в сила.
С последващи изменения на разпоредбата, която налага мораториум върху придобивната давност относно държавни и общински имоти с ДВ бр. 105 от 2006г., с ДВ бр. 113 от 2007г., с ДВ бр. 109/2008г. и с ДВ бр. 105/2011г., срокът на мораториумът е продължен до 31.12.2014г.
Всичко изложено по-горе дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че за периода на осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. върху процесната реално определена част от недвижим имот е била налице законова забрана за придобиването й, освен в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., но този период е с един ден по-малко от необходимия 10-годишен давностен срок за придобиване на имота по давност. Правилно в съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна заяви, че срокът, който е определен по години изтича на съответния ден от последната година – чл. 60 от ГПК.
С оглед на всичко това съдът намира предявения установителен иск за собственост на реално определена част от недвижим имот, а именно – 982 кв.м. от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” № *, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М., с правно основание чл. 124 от ГПК, за изцяло неоснователен и недоказан.
Предвид това и направеното искане за присъждане на разноски, направено от процесуалният представител на Община К., съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна – Община К. – направените по делото разноски в размер на 440 лв, представляващи платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от Х.С.Л. с ЕГН ********** и Г.К.Л. с ЕГН ********** и двамата от с. М., действащи чрез процесуалният си представител адв. М.М. ***, представлявана от Кмета М.Н., за установяване правото на собственост на ищците върху 982 кв.м., представляващи реално обособена част по смисъла на чл. 200 от ЗУТ от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” №*, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М., с площ 1870 кв.м., придобит на основание давностно владение повече от 10 години за периода от 14.06.1964г. до 05.11.2012г.
ОСЪЖДА Х.С.Л. с ЕГН ********** и Г.К.Л. с ЕГН ********** и двамата от с. М., да заплатят на Община К., представлявана от Кмета М.Н., сумата от 440 лв (четиристотин и четиридесет лева), представляващи направени от ответната страна в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................................
Петина НиколовА
№ 247
гр. Шумен, 24.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:К.Моллов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №423 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №175 от 14.06.2013г. по гр.д.№1048/2012г., Районен съд-гр.Нови пазар е отхвърлил предявения от Х.С.Л. и Г.К.Л. ***, иска с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху 982кв.м., представляващи реално обособена част, по смисъла на чл.200 от ЗУТ, от цялото дворно място - недвижим имот в с.М., ул.”... представляващ УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., с площ 1870кв.м., на основание давностно владение. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от постановеното решение останали ищците. Излагат, че същото било неправилно и необосновано. По делото не било установено процесният имот да е общинска собственост към 1946г., съответно че е бил надлежно одържавен на някое годно правно основание, визирано в легалните дефиниции на чл.6 от ЗС/в редакцията към 1962г./, или че е третиран като общински вкл. към 1986г. по действащия план на с.М.. Доказан бил фактическия състав на осъществено от тях владение върху имота по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Претендират отмяната на решението, съответно постановяване на друго такова, с който да бъде уважена заявената претенция.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на депозираната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
В удостоверение №126/14.04.1962г. на СОбНС-гара Каспичан е отразено, че С.Л.. *** е закупил на публичен търг проведен на 18.07.1946г., дворно място от 1623кв.м. парцел №... по плана на с.М., стойността на което - 53559лв. бил заплатил съгласно квитанция №085609/ 16.08.1946г.. По делото е представена и квитанцията съгласно която Колев е заплатил по бюджета за 1946г. стойността на купено на търг дворно място от общинска мера. Съгласно позволителен билет №42 за строене, поправки и преправки, на същия е позволено да построи сайвант върху 24кв.м. на собственото си място в кв.66-парцел №VІ, като видно от протокол №39 от 16.09.1946г. му е определена строителна линия и ниво на строене.
На 25.01.1971г. С.Л.К. е декларирал, че през 1960г. дал на сина си Х.С.чев Л. следния недвижим имот-дворно място от около 1.6дка, находящо се в с.М. и съставляващо парцел ... по плана на същото село, при съседи: от две страни улици С.В., и че на същото място Х.Л. е построил къща за себе си, като оттогава все той владеел този имот като свой без някой да му го спори.
Съгласно удостоверение за наследници №70/18.10.2012г., С.Л.К. е починал на 28.05.1977г. и е оставил за свои наследници по закон низходящи от първа степен: синове - Х.С.Л./ищец по делото/, И.С.Л. И.С.Л.. и Г.С.Л.. и дъщери - С.С., В.С., М.С.И. и Л.С.М..
Съгласно удостоверение за граждански брак №5, ищците по делото са съпрузи, считано от .....
По делото е представен акт за държавна собственост на недвижим имот №1093/19.04.1962г., съставен на основание чл.6 от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, в който е отразено, че съгласно Закона за признаване правата на лицата, които са заели или получили държавни места, “Известия”, бр.90/56г.позвача не притежава никакви документи за собственост/ е одържавено само дворното място-бивша общинска собственост, представляващо парцел ... по плана на с.М., като върху парцела има построена жилищна сграда, собственост на С.Л.К.. Отразено е също, че имотът е предоставен на С.Л.К., на когото следва да се признае правото на строеж върху държавна земя, или да заплаща наем на СОНС-гара Каспичан.
С писмо изх.№ИКК 3409/12 от 14.11.2012г. ответната община е уведомила първия ищец, в отговор на подадено от последния заявление касателно деактуване на имот по реда на чл.64, ал.1 от ЗОС, че не представя годни документи за собственост за дворното място, за което е отреден УПИ VІІ-318 от кв.50 по действащия план на с.М., поради което и имотът не можел да се отпише като общински.
Съгласно заключението на назначената по делото СТЕ, изготвено след запознаване материалите по делото и справка с техническата и друга документация в “ТСУ”община Каспичан, както и извършена компютърна трансформация на двата плана, сега действащия план на с.М. бил в сила от 1986г., а предходният действал през периода 1928г. - 1986г.. Съгласно същото, УПИ ... по плана от 1928г. бил с площ от 1742.14кв.м., а УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана от 1986г. - с площ от 1876.37кв.м. и включвал в себе си част от УПИ V/898.72кв.м./ и УПИ VІ/982.97кв.м./ от кв.66 по плана от 1928г.. Сборувани, тези две части се различавали с 5.32кв.м. от сегашното УПИ поради разминаване на уличните регулационни линии от двата плана в източната страна. В разписните книги се установило следното вписване: в тази поа плана от 1928г.- УПИ ...-общински, основание - акт за държавна собственост №1093/19.04.1962г., като било налице задраскване и внесена промяна-“изключва се със заповед №1264 от 24.08.1963г. ОНС-Коларовград”; в тази по плана от 1986г.- УПИ VІІ-318 от кв.50 – двор, Х.С.Л.
Съгласно заключението на допълнителната СТЕ, препокривният имот, като площ между двата парцела по плана от 1928г. и плана от 1968г. на с.М., при така обособената реална част, съответства на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ за площ и лице и е възможно обособяването й като отделно УПИ, като с ПУП-ПР сега съществуващото УПИ VІІ-318 може да се раздели на два отделни УПИ с показатели удовлетворяващи изискванията за минимална площ и лице.. Съгласно същото заключение, действителната площ на оградения имот е 1993.92кв.м., като оградите по северната, западната и южната граница съвпадат с имотните граници на УПИ VІ по плана от 1928г.юоставалата част от УПИ VІІ-318/западна/ с площ 920кв.м..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Заявен е положителен установителен иск за собственост-ищците твърдят, че се явяват собственици на реална част – 982кв.м. от цялото дворно място-УПИVІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., от 1878кв.м..
Досежно допустимостта на иска: Налице е правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата допустимост. Ответната страна излага , че по повод искане за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяване с констативен нотариален акт, съответно искане за деактуване на имота като общински, общината е посочила, че имотът се явява общинска собственост, като по този начин е оспорено правото им.
По съществото на спора: Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са придобили право на собственост върху процесната реална част от 982кв.м.. Същите сочат като основание за придобиването й давностно владение – били упражнявали фактическа власт върху нея от 14.06.1964г. до 05.11.2012г..
Действително от събраните по делото гласни доказателства, се установи, че през сочения период ищците са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част. Спор е налице, с оглед изложените в жалбата оплаквания, касателно характера на имота-съставлявал ли е същият общинска, съответно държавна собственост, с оглед наличието или липсата на пречки съответна реална част от него да бъде придобита по давност.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинсатнционния съд касателно статута на имота и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
В настоящия случай ищците са се позовали на давностно владение с начало-14.06.1964г.. По делото е представен АДС от 1962г., съгласно който имотът, реална част от който твърдят, че са придобили по давност, е актуван като държавен.
Действително АДС, съответно АОС, нямат конститутивно действие и тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но същите имат констативен характер досежно посочените факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината. Предвид това и при заявен иск за собственост срещу държавата или общината, в тежест на ищецът, който претендира собствеността върху имота на лично основание е да установи правото си на собственост, оборвайки придобивното основание на държавата, съответно общината, отразено по ОДС или АОС/р-е №3/20.04.2012г. по гр.д.№724/2011г., ІІг.о./.
В случая събрания по делото доказателствен материал не опровергава отразеното в АДС, че към този момент имотът е бил собственост на държавата. Така доколкото липсват данни, процесните имоти към 1962г., съответно към 1964г.. или по-късно до 1990г./с влизане в сила изменението на Конституцията, признаващо право на собственост на общините/ да са били собственост на физическо или юридическо лице/съдът споделя изводите на първоинстанционния съд касателно липсата на завършен фактически състав по прехвърляне на собствеността при покупка чрез публичния търг през 1946г. и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите/ , съгласно чл.6 от ЗС/ Изв. Бр.92/51 г./ те са били държавна собственост. С влизане в сила на ЗДИ през 1948г., държавата се явява собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, по силата на закона. Процесният акт за държавна собственост е издаден на основание чл.6 от ЗС, като позоваването в него на ЗППЛКЗПДМ е във връзка с графа 3 - че държавно е само дворното място, не и жилищната сграда. Тъй като държавата става собственик по силата на закона, без правно значение е дали към АДС има други доказателства за собствеността на държавата. Липсва и надлежно отбелязване в самия АДС за някаква друга промяна във връзка със собствеността/чл.24 ПДИ/отм.//. С оглед разпоредбата на § 42 от ЗИД на ЗОС/обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, считано от 1999г. УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана от 1985г. е станало общинска собственост.
Досежно твърдението за отразяване в разписния лист към плана от 1986г.-срещу имот УПИ VІІ в кв.50, името на Х.С.Л. Вписванията в разписните листи нямат правопораждащо действие и не легитимират соченото лице за собственик при наличието на спор по принадлежността на правото. Доказването на собствеността става с надлежен титул за собственост-нотариален акт, писмен договори пр./ В случая такъв документ не е бил представен, няма отразен такъв и в графата -№ и дата на документа за собственост в разписния лист по плана. Не е доказателство за собственост и издадената скица по този план.
Съгласно ПДИ/отм./ недържавни недвижими имоти, вписани в актови книги като държавни, се отписват от книгите и предават на собствениците им само по нареждане на министъра на финансите. В случая не са ангажирани доказателства за такова надлежно нареждане, а както бе посочено по-горе и в самия акт не е налице подобно надлежно отразяване. Що се касае до отразеното в разписния лист към плана от 1928г.-“изключва се със заповед №1264/1963г./”, то на първо място липсват доказателства за съдържанието на сочената заповед, а и същата е на ОНС, не на министъра, и на второ, сочи се не отписване от актови книги, а термина”изключване”, използващ се обикновено при изключване на земя от ЗРП. Т.е. не може да се направи извод, че УПИ VІ по плана от 1928г. на с.М. е бил отписан като държавен.
Що се касае до възражението, че не било доказано, че общината се явявала собственик на УПИ VІ по плана от 1928г./част от който е процесната реална част/, Следва да се отбележи, че сами ищците в исковата молба излагат, че праводателят на първия е станал собственик, закупувайки УПИ VІ на публичен търг и заплащайки цената на СОбНС-с.М., съответно от приложените към исковата молба доказателства/удостоверение и квитанция за заплатена стойност на дворно място-общинска мера/ е видно, че имотът е заплатен на общината, т.е. излагат се твърдения и се представят доказателства, че имотът е собственост на общината към 1946г.. Едва след приключване на съдебното дирене, се излага друго обстоятелство - че С.Л.. не бил придобил имота, тъй като общината не се явявала негов собственик. Същото освен, че е несвоевременно депозирано и противоречащо на предходно такова , изходящо от същата страна, се явява и неотносимо към спора, доколкото се сочи начало на давностния срок -14.06.1964г.,а както бе посочено по-горе към този момент имотът се явява собственост на държавата, доколкото не са оборени констатациите в АДС. Не се твърди изтекла в полза на ищците придобивна давност до 1962г..
По делото са представени удостоверение за закупуване на имот на публичен търг и квитанция за заплатения имот, представляващ общинска мера, които не прехвърлят право на собственост/ТР№51/1967г. ОСГК/. Не е и доказано, а и не се твърди, ищците да са установил фактическа власт във време, предхождащо АДС, така че към записването в разписния лист към плана от 1928 г. да се счете че същите са придобили УПИ VІ по давност.
За да се придобие по давност имот, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, необходимо е едно лице да са упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след изтичане на срока да се е позовало на тази давност,
Съгласно чл.86 от ЗС/в сила от 1951г. до изменението и с чл.33/1996г./ е налице абсолютна забрана за придобиването по давност на вещ, държавна собственост. По силата на §1 от ЗД на ЗС/ДВ бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г., изм. ДВ бр.105/2006г., изм. с ДВ бр.113/2007г., изм. ДВ бр.109/2008г. и съответно изм. с ДВ бр.105/2011г., в сила от 31.12.2011г.-давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014г./
Предвид изложеното и доколкото не се установи да е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на процесния имот по давност, то претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение в този смисъл, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.272, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №175 от 14.06.2013г. по гр.д.№1048/2012г. на Районен съд-гр.Нови пазар, с което е отхвърлен предявения от Х.С.Л. и Г.К.Л. ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху 982кв.м., представляващи реално обособена част/ защрихована в жълто на скица-приложение 1 към допълнителната СТЕ от 07.05.2013г., неразделна част от решението/ по смисъла на чл.200 от ЗУТ, от цялото дворно място - недвижим имот в с.М., ул.”... представляващ УПИ VІІ-318 от кв.50 по плана на с.М., с площ 1870кв.м., на основание давностно владение и са присъдени разноски.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
Гр. Шумен, 14.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1048 по описа на НПРС за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ЗС.
Делото е образувано по иск, заведен от Х.С.Л. с ЕГН ********** и Г.К.Л. с ЕГН ********** и двамата от с. М., действащи чрез процесуалният си представител адв. М.М. ***, представлявана от Кмета М.Н., с който след изменението на иска в хода на процеса ищците молят съда да установи собствеността им върху 982 кв.м., представляващи реално обособена част по смисъла на чл. 200 от ЗУТ от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” № *, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М., с площ 1870 кв.м., придобит на основание давностно владение повече от 10 години за периода от 14.06.1964г. до 05.11.2012г. Твърдят, че С.Л.К. – баща на ищеца Х.С.Л. – е купил дворно място парцел * от кв. * по плана на с. М. (идентичен с УПИ * от кв* по плана на с. М.) на публичен търг и е заплатил цената на имота през 1946г., но по някаква причина фактическия състав по прехвърляне на собствеността не бил завършен. През годините на бащата на ищеца е издаден позволителен билет за строеж, както и протокол за одобрена строителна линия, а имота е записан в разписните листи на негово име. С нотариално заверена декларация № */*г. С.К. заявил, че още 1960г. е дал на сина си Х.С. К. процесния имот. На 14.06.1964г. ищецът сключил граждански брак с ищцата Г.К.Л. и двамата заживели в процесния имот в с. М. и го владели необезпокоявано до днес. Твърди, че решил да се сдобие с нотариален акт за собственост по давностно владение, но на 05.11.2012г. Община К. го уведомила, че за имота има издаден Акт за държавна собственост, въз основа на който и по силата на закона имота е общинска собственост. Молят съда да ги признае за собственици спрямо Община К. въз основа на изтекла придобивна давност за повече от 10 години, считано от 14.06.1964г. до 05.11.2012г.
В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска след изменението му. Процесуалният им представител твърди, че е изтекла предвидената в закона давност преди влизане в сила на забраната за придобиване на общински недвижими имоти по давност. Твърди още, че няма доказателства, че имотът е бил общински през периода на владение от страна на ищците.
В предоставения на ответника Община К. едномесечен срок е постъпил отговор от процесуалния представител адв. К. от *АК. След извършеното изменение на иска, застъпва становището, че същите аргументи важат и досежно така изменения петитум. Прави се възражение, че за периода посочен от ищците от 1964г. до влизане в сила на Закона за общинската собственост, обн. в ДВ бр. 96 от 1999г., имотът е бил държавен на основание Конституцията на България от 1947г., която определя, че собствеността е само държавна, кооперативна и частна (общините са нямали право на собственост). С изменение на ЗОбС, обн. в ДВ бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г., съгл. §42 от ПЗР към цитирания Закона за изменение и допълнение на ЗОбС, този имот е станал общинска собственост. На второ място, процесуалния представител на Община К. като ответник по делото твърди, че в съществува законова забрана за придобиване на държавни и общински имоти по давност, както към момента, така и във всички закони уреждащи държавната и общинската собственост през годините от 1947г. до днес. Оспорват идентичността на закупения на публичния търг от бащата на ищеца имот и посочения в исковата молба. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Това са аргументите застъпени и в хода по съществото на делото.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото квитанция с бланкетни Серия * и № * от 16.08.1946г. и удостоверение изх. № * от 14.04.1962г. С. Л. *** участвал на публичен търг, проведен на 18.07.1946г., за закупуване на общински имот, находящ се в с. М., представляващ дворно място от 1623 кв.м., парцел № * в кв. * по плана от 1928г. на с. М.. Същият бил определен за купувач при цена 33 лв за кв.м., като с посочената декларация заплатил сумата от 53559лв по тогавашния курс. Договор за прехвърляне на собствеността между страните не бил сключен.
От представените по делото позволителен билет № * от *. и Протокол № * от 16.09.1946г. за даден и проверена строителна линия, се установява, че на С.Л.К. били издадени необходимите строителни книжа за строеж на сайвант от 24 кв.м.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № * от *. се установява, че ищецът Х.С.Л. е син на С.Л.К.. В различни документи по делото ищецът е записан като Х. С.в Л. или Х. С. Л..
От представената по делото декларация с нотариална заверка на подписа С.Л.К. от 28.01.1971г. дал още през 1960г. на сина си Х.Л. К. имота, за който е участвал през 1946г. на публичен търг, с целта имотът „да стане негов”.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак №* от 14.06.1964г., издадено от ОбНС с. М., въз основа на Акт за брак №* от 14.06.1964г., видно от което двамата ищци сключили граждански брак на 14.06.1964г. в с. М.. от изслушаните в съдебно заседание свидетели се установява, че от сключването на брака си до настоящият момент ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. живеели в имота, даден му от баща му и никой досега не бил оспорвал собствеността им.
По делото са представени доказателства, че през 1971г. ищецът Х.Л. К. решил да инициира процедура по признаването му за собственик на дворно място с къща и кухня, представляващо парцел № * в кв. * по плана на с. М.. Процедурата по чл. 483 от ГПК (отм.) не била осъществена.
През 1985г. влязъл в сила нов регулационен план за с. М., съгласно който бил изменен действащият дотогава регулационен план на селото от 1928г. Съгласно плана от 1928г. парцел № * в кв. * е имал площ от 1742,14 кв.м. Видно от назначената от съда, неоспорена от страните и приета и изцяло кредитирана от съда СТЕ, съгласно новият план 982,97 кв.м. от северната част на парцел № * в кв. * по стария план на с. М., ведно със 898,72 кв.м. от северна част от съседния парцел № * в кв. * по стария план на с. М., образуват нов имот с площ 1876,37 кв.м. (или 1870 по скица, издадена от Отдел ТСУ на Община К.), представляващ УПИ * в кв* по новия план на селото от 1985г., действащ и към момента. Южните части на двата съседни имота парцел № * и парцел № * в кв. * по стария план, остават извън регулация по новия план. От допълнителната СТЕ се установява, че и към настоящият момент ищците за оградили дворно място при граници които по северната, южната и западната граница съвпадат с плана от 1928г., а по източната граница разминаването е минимално. Видно от допълнителната СТЕ ищците са оградили и ползват само 982,92 кв.м. от УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М.. Останалата част от ограденото от тях място с намира извън регулационните линии на селото. Тези 982,92 кв.м. представляват препокриващата се площ от парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г. и УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М.. Видно от назначената и кредитирана от съда допълнителна СТЕ се установява, че процесните 982,92 кв.м. от УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М. отговарят на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и площ на УПИ.
През 2012г. ищците поискали да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост на УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М., но от Община К. отказали да им издадат удостоверение, че имотът не е общински. Установили, че за парцел № * и парцел * в кв. * по стария план от 1928г. на с. М., като част от УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М., има издадени актове за държавна собственост № * и * и двата от 19.04.1962г. Община К. отказала да деактува УПИ * в кв* по сега действащият план на с. М..
Това наложило предявяването на иска по настоящото дело.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
По този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание. Доколкото ищците твърдят, че са станали собственици на основание давностно владение на реално определена площ от недвижим имот, без да твърдят, че са били добросъвестни владелци, трябва да докажат, че са владели процесната реално определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предмет на делото е реално определена част от недвижим имот, а именно – 982 кв.м. от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” № *, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М. целият от 1870 кв.м по скица или 1876, 37 кв.м. по СТЕ.
Разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ дава възможност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ за площ и лице за самостоятелен урегулиран поземлен имот. От назначената СТЕ се установява, че процесната реално определена част отговаря на тези изисквания, поради което настоящият съдебен състав намира, че няма пречка същата да бъде предмет на дело за собственост, придобита по давностно владение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. са владели имота повече от 10 години, а именно от сключването на брака си през 1964г. до настоящия момент.
По делото от страна на ответника – Община К. – бе направено възражение, че имоти общинска собственост не могат да се придобиват по давност, като забраната е била в сила през целия период на владение от страна на ищците освен един период от 10 години без един ден.
Процесуалният представител на ищците възразява, че е налице пълен десетгодишен период, през който забраната за придобиване на общинско и държавно имущество по давност не е действала. Освен това възразява, че имотът е бил общински в периода на владение на реално определената част от УПИ от ищците.
Тези две възражения – относно наличието на законова забрана за придобиване на процесният имот по давност и относно собствеността на същия в периода на владение – следва да бъдат разгледани от съда.
На първо място, следва да се разгледа въпроса относно собствеността на имота през периода на осъщественото от ищците владение, доколкото разрешаването на този въпрос е от значение дали се налага да се обсъжда и въпроса за наличието на законова забрана за придобиване на процесният имот по давност.
До лятото на 1946г. имотът е бил общинска собственост и е принадлежал на съответната селска община. Статутът на селска община се установява от разпоредбите на чл. 1 от Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., във вр с чл. 1 от Наредба-закон за градските общини, обн. ДВ бр. 114 от 1934г., както и от издаденото през 1962г. удостоверение от Селски общински народен съвет, което показва, че въпреки приетите през 1948г. Закон за приходите и разходите на народните съвети и през 1951г. Закон за народните съвети статутът на общината не е променян. Следва да се отбележи още, че в основата си разпоредбите за селските и за градските общини са идентични с изключение на тези касателно определянето коя община е градска и коя е селска и изборът на длъжностите в общината. Собствеността на имота се установява от обстоятелството, че на 16.07.1946г. същият е изнесен на публичен търг с цел да бъде продаден от общината.
Съгласно чл. 2 от Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., селските общини са юридически лица и като такива могат да притежават собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 20 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) – „Имуществата принадлежат или на държавата, или на окръжията, или на общините, или на обществените учреждения и на другите юридически лица, или на частните лица”. Чл. 26 от ЗИСС предвижда, че „имуществата на окръжията и на общините се разделятъ на имущества, които съ оставени за общо ползуване, и на частни имущества. Обществените имущества на окръжията и на общините съ отчуждаеми, до колкото някой специаленъ законъ не постановява противното. Предназначението, способътъ и условията за общо ползуване, начинътъ на управлението и отчуждаването на частните имущества, се определятъ съ особени закони.”
Редът за продажба на недвижими общински имоти е уреден в Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП), обн. ДВ бр. 7 от 1934г. На първо място видно от въведеното в чл. 119 от ЗБОП от 1934г. легално определение за „предприятие”, такова по смисъла на този закон представлява всяко набавяне, продажба, даване или вземане под наем, извършване или изработване нещо за сметка на държавата или обществените учреждения. Чл. 120 от ЗБОП предвижда провеждането на публичен търг за всяко предприятие на държавните учреждения. Чл. 208 от ЗБОП предвижда, че правилата на този закон се прилагат и за всички предприятия на общините. Това означава, че съгласно цитираните разпоредби продажбата на недвижим имот общинска собственост представлява предприятие по смисъла на ЗБОП и следва да стане чрез провеждането на публичен търг. В конкретният случай на публичен търг е изнесен парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г., собственост на Селска Община с. М.. За купувач бил определен С.Л.К. – баща на първия ищец Х.С.Л..
Следва да се установи дали собствеността е била прехвърлена от общината на купувача. По делото са събрани доказателства, че продажната цена е платена. С това е спазена процедурата по определяне на купувач. Собствеността се прехвърля, обаче, след сключване на договор в определена форма. Тази форма е била задължително нотариален акт. Това се установява от разпоредбите на чл. 219 от Закона за задълженията и договорите от 1893г., който предвижда, че „договорите за прехвърляне право на собственость или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да ставатъ, подъ страхъ на недействителность, съ нотариаленъ актъ”, както и от разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., към който има забележка на законодателя, че нотариалните актове за прехвърляне общински имоти се издават само въз основа решението на общината и заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве за утвърждаването на това решение. Подписването на нотариалния акт следвало да стане от кмета на селската община в съответствие с чл. 37, ал. 8 от цитираната Наредба-закон за селските общини.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ) тези актове подлежали на вписване.
По делото не са представени доказателства нотариалната форма да е спазена и акта за прехвърляне на собствеността да е вписан. Разпоредбата на чл. 219 от ЗЗД (отм.) е категорична – такива прехвърляния са нищожни.
От всичко това настоящият съдебен състав намира, че въпреки проведения публичен търг и плащането на цената С.Л.К. не е станал собственик на парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г., а същият е останал собственост на Селска Община с. М.. без значение в случая е извънсъдебното признаване на собствеността от страна на общината в различни писмени документи по делото. Собствеността не се придобива чрез признаване, а чрез определена формална сделка, която форма в случая не е спазена.
Имотът е останал общинска собственост, доколкото няма доказателства за последващо прехвърляне на собствеността до 1947г., когато с новата Конституция на Народна република България собствеността мълчаливо е отменена – чл. 6 от Конституцията от 1947г. урежда кои могат да са носители на право на собственост и общините и административно-териториялни единици не са сред изброените. По съществото си с новоприетият основен закон на новата република е извършена национализация на общинската собственост и тя е преминала в патримониума на държавата. С Конституцията от 1971г. общинската собственост също не е уредена. Това означава, че към 1964г., когато ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. са сключили брак и са установили владение на парцел № * в кв. * по плана на с. М. от 1928г., същият е бил държавна собственост.
Собствеността върху парцел * от кв. * от плана от 1928г. на с. М. е останала държавна до 1985г., когато след изменение плана за регулация само част от този парцел остава в регулация и заедно с част от съседния парцел V от кв.* по стария план образуват нови УПИ * от кв* по новия план от 1985г. От представените два АДС се установява, че парцел № * и парцел * в кв. * по стария план от 1928г. на с. М. са държавна собственост въз основа на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места. С цитирания закон се урежда правото на строеж на лица, които по някаква причина са застроили държавни имоти (към датата на приемане на закона общинска собственост не е съществувала, а същата е преминала в собственост на държавата по изброените по-горе причини) – основанието е било без значение, важното е било, че тези лица не са били собственици на дворните места, последните са били държавна собственост. Държавата признава правото на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако: а)до 1 септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж; б) продължават да ги владеят; в) не притежават друго жилище в местожителството си. Предпоставките са кумулативно дадени.
След като и двата съседни парцел № * и парцел * в кв. * по стария план от 1928г. на с. М. са били държавна собственост, след влизане в сила на новия регулационен план и новообразувания УПИ * от кв* по новия план от 1985г. е държавна собственост.
С чл. 140 от Конституцията от 1991г. отново се признава правото на собственост на общините. Тази разпоредба сама по себе си не е основание за придобиване собственост от общината. След като на практика общинската собственост е била одържавена, възстановяването на одържавената общинска собственост следва да се извърши по силата на закон. Първите такива разпоредби са в §6 и §7 от ЗМСМА. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г. е направено изменение на чл. 6 от ЗС и се предвижда, че общинска собственост са имотите, възстановени по реституция. Имат се предвид възстановяване на собствеността по реда на по-късно приетите реституционни закони. Със § 42 от Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, Обн., ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г. застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Предвид цитираната разпоредба считано от 1999г. УПИ * от кв* по новия план от 1985г. е станало общинска собственост отново.
От всичко гореизложено се установява, че през периода на осъществяване на владение от страна на ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. от 14.06.1964г. до 05.11.2012г. процесната реално определена част, като част от даден парцел, е била собственост на държавата в периода 1964-1999г. и собственост на община К. в периода 1999г.-2012г. Което и по важно – имотът не е бил притежаван от частно-правен субект.
Това налага изясняване на въпроса могли ли са ищците да придобият имота по давност, въпреки непрекъснатото и необезпокоявано владение повече от 10 години, предвид твърдяната от Община К. законова забрана за придобиване на държавно и общинско недвижимо имущество по давност. Тук следва да се отбележи, че за подобна законова забрана съдът следи служебно и дори страната да не се позове на нея съдът е длъжен да я приложи, тъй като става дума за императивна норма.
Забрана да се придобива държавни или общински недвижими имоти е съществувала още в периода на законодателството на Царство България. В ЗБОП от 1934г. съгласно чл. 222 и чл. 223 от цитирания закон е предвидена забрана за придобиване на тези имоти по давност. Този закон е бил в сила до 1948г., когато е отмен с новоприетия Закон за бюджета и отчетността по бюджета. Една година по-рано е приета новата Конституция на НРБългария и общинската собственост на практика е одържавена. С новоприетия тогава Закон за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от 7.12.1948 г. (отменен 17.12.1951 г.) в чл. 3 от цитирания закон е предвидено, че държавните имоти не могат да се придобиват по давност.
С ДВ бр. 92 от 1951г. е приет сега действащия Закон за собсвтеността, който в чл. 86 регламентира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. През 1990г. текстът на цитираната разпоредба е изменен в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази редакция е останала до 1996г., когато с ДВ бр. 33 тази забрана се разпростира единствено относно вещите публична държавна и общинска собственост.
Въпросът за приложението на правилата на придобивната давност върху недвижимите имоти - частна държавна и частна общинска собственост, бе поставен в по-ново време през 1996 г. с приемането на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за общинската собственост (ЗОС), които предвидиха режими на публична и частна собственост на държавата и общините и възможността частната собственост да се придобива чрез давностно владение. Член 7, ал. 3 ЗДС гласи, че имотите и вещите - частна държавна собственост, могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност и за тях се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността.
ЗОС в настоящата си редакция съдържа аналогична разпоредба, с която определя, че за имотите и вещите - частна общинска собственост, се прилагат общите разпоредби за собствеността, включително и тези за придобивната давност. При него имаше известно законодателно развитие, тъй като съгласно първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 от закона, всички вещи - общинска собственост, не можеха да се придобиват по давност. По-късно с измененията на ЗОС, обнародвани в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., текстът бе допълнен с уточнението, че по давност не могат да се придобиват само имотите и вещи - публична общинска собственост.
Със Закона за допълнение на Закона за собствеността (ЗДЗС) в § 1 в заключителните разпоредби бяха спрени давностните срокове и бе наложен мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти – държавна и общинска собственост. Изразът на законодателя е „Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.” Водейки се от използвания от законодателя термин “спиране”, следва да се приеме, че с тази разпоредба се урежда седеммесечен период, през който няма да тече придобивната давност върху имоти, представляващи държавна и общинска собственост. Разпоредбата не следва да се прилага в случаите когато към 31.05.2006 г. вече е изтекла предвидената в чл. 79 от ЗС придобивна давност. Може да бъде спрян единствено този давностен срок, който все още не е изтекъл.
В мотивите към законопроекта на ЗДЗС изрично е подчертано, че спирането на давността има за цел да предпази държавни и общински имоти от завладяване поради бъдещото изтичане на срока на десетгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Десет години от влизане в сила на ЗДС и ЗОС изтичат на 01.06.2006 г. и спирането на давностните срокове от 31 май 2006 г. прави практически невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ако обаче владелецът е бил добросъвестен и към тази дата е владял имота непрекъснато в продължение на пет години, той придобива собствеността му по давност по реда на ал. 2 на чл. 79 ЗС и при действието на мораториума. Тази хипотеза на заварена изтекла придобивна давност не се обхваща от новата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС.
Макар и езиково текстът на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС да обхваща всички държавни и общински имоти, смислово тя може да се отнесе единствено към имотите, представляващи частна държавна и частна общинска собственост.
Съгласно ЗДС и ЗОС имотите - публична държавна и публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност и поради това спрямо тях не може да тече придобивна давност, която да подлежи на спиране.
Спирането на придобивната давност по § 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота. Лицата ще продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете като част от давностния срок. След периода на спиране придобивната давност върху имотите - частна държавна и частна общинска собственост, продължава да тече, като към нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност.
Параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗДЗС предвижда обратното действие на закона спрямо заварени отношения.
Както вече бе споменато, фиксирането на 31.05.2006 г. като начална дата за спиране на давността е продиктувано от факта, че на 01.06.2006 г. изтича десетгодишният период от влизане в сила на ЗДС и ЗОС. Според § 2 от Заключителните разпоредби ЗДЗС влиза в сила от 01.06.2006 г., тоест законът се прилага спрямо отношения, възникнали към 31.05.2006 г. преди неговото действие.
От друга страна посочената в § 2 дата на влизане в сила на ЗДЗС предхожда датата на обнародването му в “Държавен вестник”. Използваната сложна нормотворческа техника има за цел да предотврати изтичането на десетгодишния срок на придобивната давност, като посочи конкретни дати, от които законът се прилага и влиза в сила.
С последващи изменения на разпоредбата, която налага мораториум върху придобивната давност относно държавни и общински имоти с ДВ бр. 105 от 2006г., с ДВ бр. 113 от 2007г., с ДВ бр. 109/2008г. и с ДВ бр. 105/2011г., срокът на мораториумът е продължен до 31.12.2014г.
Всичко изложено по-горе дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че за периода на осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищците Х.С.Л. и Г.К.Л. върху процесната реално определена част от недвижим имот е била налице законова забрана за придобиването й, освен в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., но този период е с един ден по-малко от необходимия 10-годишен давностен срок за придобиване на имота по давност. Правилно в съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна заяви, че срокът, който е определен по години изтича на съответния ден от последната година – чл. 60 от ГПК.
С оглед на всичко това съдът намира предявения установителен иск за собственост на реално определена част от недвижим имот, а именно – 982 кв.м. от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” № *, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М., с правно основание чл. 124 от ГПК, за изцяло неоснователен и недоказан.
Предвид това и направеното искане за присъждане на разноски, направено от процесуалният представител на Община К., съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна – Община К. – направените по делото разноски в размер на 440 лв, представляващи платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от Х.С.Л. с ЕГН ********** и Г.К.Л. с ЕГН ********** и двамата от с. М., действащи чрез процесуалният си представител адв. М.М. ***, представлявана от Кмета М.Н., за установяване правото на собственост на ищците върху 982 кв.м., представляващи реално обособена част по смисъла на чл. 200 от ЗУТ от цялото дворно място недвижим имот в с. М., ул. „Ц.” №*, представляващ УПИ * от кв* по плана на с. М., с площ 1870 кв.м., придобит на основание давностно владение повече от 10 години за периода от 14.06.1964г. до 05.11.2012г.
ОСЪЖДА Х.С.Л. с ЕГН ********** и Г.К.Л. с ЕГН ********** и двамата от с. М., да заплатят на Община К., представлявана от Кмета М.Н., сумата от 440 лв (четиристотин и четиридесет лева), представляващи направени от ответната страна в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...........................................
Петина НиколовА
- nikona25
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 19 Мар 2013, 21:47
Re: МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ ЗА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ
Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * реална част * владение * доказателствена тежест * придобивна давност * общинска собственост
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 20.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 724 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
К. на [община] , област В. Б. Н., чрез процесуалния представител ст.юриск. Ж.С. обжалва и иска да бъде отменено Решение Nо 316 от 21.03.2011 год. по гр.възз.д.Nо 32/ 2011 година на ОС-Варна .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с извод , че въпроси за допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик , са разрешени в смисъл противоречащ на този, съответно по Решение Nо 673/21.02.1983 година на ВС-I отд., Решение Nо 2743/07.07.1983 г. на ВС-I отд., на Решение Nо 6 от 22. 01. 2009 година по гр.д. Nо 4769/2007 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 1296/17.12.2008 година по гр.д. Nо 5083/2007 го. на ВКС и Решения Nо 93/ 08.04.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 година на ОС-Русе и Решение Nо 71/ 13.03.2009 година по гр.д. Nо 32/2009 година на ОС- Стара Загора.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. К.-АК В. като пълномощник ищците, с който се оспорва основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3346/ 22.10.2010 година по гр.д. Nо 11043 /2009 година на РС- Варна и е постановил ново, с което е прието, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, за установено по отношение на О. , че ищците-Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М. са собственици на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м. , която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице. Присъдени са разноски по делото.
С предявения положителен установителен иск ,наследниците на П. К. Ж., починала 1974 година , са поискали да им бъде признато правото на собственост на реална част от около 4 дка от УПИ * - за спорт от кв. 13 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 8 528 кв.м. на основание придобивна давност от 1960 година до днес , при присъединено владение към това на наследодателката им П. Ж., която е владяла имота от 1940 г. до 1958 г. , на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
За да уважи искът , въззивният съд е приел , на базата на изслушани свидетелки показания , че бащата на П. Ж. – К. Ц. Д., /п. 70 г./, е притежавал имот от 12-13 дка .Прието е , че след като наследниците на сина П. К. Д. – К. П. К. и Й. П. К. са се снабдили с титул за собственост- съответно първият с констативен НА Nо */1974 год. за собственост по давност на 3 600 кв.м. и за двамата - констативен НА Nо */2003 година и при данните, че е налице разделяне на имота, обосновано с данни по представена по делото тахиметрична снимка от 1960 година и комбинирана скица /л. 104-105 /, останалите около 4 дка са признати за собственост на наследниците на дъщерята П. Ж., на основание давностно владение.
Решението на въззивния съд е неправилно, постановено при неточна интерпретация на фактите и в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД , във вр. с чл. 86 ЗС, респ. § 1 от ЗД на ЗС / в редакции ДВ.бр.46/2006 г., ДВ.бр.105/2006 г., изм. ДВ. бр.113/2007 год., ДВ. бр.109/2008 год. и ДВ. бр.105/2011 година.
За времето от 1960 година до датата на завеждане на иска- 20.10.2009 година , при условията на присъединено владение от майка им П. К. Ж. , осъществено за периода 1940 год. до 1958 година , ищците Г. А. , С. К. , К. К. , И. Ж. и В. М. не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност.
До момента на предявяване на иска нито покойната П. Ж. , нито нейните наследници- ищците не са се позовали на придобито парво на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност било чрез снабдяване с констативен нотариален акт, било чрез предявяване на иска за собственост или релевирано възражения срещу предявен срещу тях иск за собственост.
Ако процесният имот е бил собственост на К. Ц. К.-баща , липсата на данни, които да потвърдят факта за извършено през 1940 г. в полза на П. Ж. /неформално/ дарение на имота от 12. 400 дка и преотстъпено владение на същия, не дава нито фактическо , нито правно основание да се приеме , че към 1940 година именно дъщерята е получила , с или без надлежни документи, владението на имота , владяла го е за периода до 1968 година / според твърдения в исковата молба / и го е придобила на оригинерно основание - по давност към този момент.
Ако би се приело, че през 1974 година , към момента на смъртта си същата е владяла процесната реална част от имота , при данните по НА Nо */1974 година за придобито право на собственост на 3 600 кв.м. от наследниците на нейният брат, то действително може да се приеме факта, че е налице присъединено владение към това , което са започнали да осъществяват ищците , като наследници след смъртта и.
На основание чл. 291 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС споделя като правилно, почиващо на точното тълкуване на закона застъпено категорично становище в мотивите на част от цитираните съдебни решения ,с оглед на който е допуснато касационното обжалване, че при действието на ЗТСУ/ отм./ , съгласно чл. 59 ЗТСУ/ отм./, разпоредба в сила от 1.06.1973 година , не е допустимо придобиването както на реално определени , така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална част.
Възприетата по обжалваното решение теза в обратен смисъл е неправилна.
Към 2009 година , когато за първи път , ищците като наследници на П. Ж. се позовават на придобито право на собственост въз основа на осъществено владение на чужд недвижим имот с намерения за своене в рамките установения от закона срок , такова право на собственост не може да бъде зачетено.
При заявен положителен установителен иск за собственост , придобит по давност , основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за придобива собствеността по отношения на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти- чл. 79 ЗС. Когато се касае до владение по отношение на реална част от чужда вещ, законът не съдържа разпоредба , от която да следва , че владението върху един обект/ доколкото реалната част може да се счита за такъв/ може да се счита за трансформирано владение върху друг обект или, че последицата на владението на една вещ е придобиване правото на собственост на друга вещ. Доколкото може да има такава фикция, тя се установява от закона – чл. 181 ал.1 ЗТСУ/ отм./, което правило намира приложение само и доколкото продобивната давност е изтекла преди влизане в сила на закона т.е. на ЗТСУ- т.е. преди датата 1.06.1973 година.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика , както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение ,което сочи ,че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика.
В случая , приемaйки , че позоваването на изтекла в полза на ищците придобивна давност е с дата 20.10.2009 година , то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години , без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца , т.е. считано на-късно от дата от 20.10.1999 година.
За посоченият период от време , въззивняит съд не е съобразил кой е невлаедеещият собственик на имота , спрямо когото е осъществено владението с намерение за своене.
Ответникът по делото - О. д. Ч. е оспорил иска , поддържайки терза , че имотът е общинска собственост , актуван с АОбПС Nо 306/13.03.2009 година , на основание § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС / ДВ. бр.96/1999 година. Тази теза не е опровергана от събраните по делото доказателства .
АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява , че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.
Правилна и законосъобразна е изразената по представените съдебни решения теза , че А. или АОбС нямат конститутивно действие , тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост , но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината , при заявен иск за собственост срещу д. или О. , в тежест на ищецът , претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание , е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника Д. или О., отразено по А./АОбС.
За процесната част от недвижими имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този на О.- АОбПС Nо 306/2009 година. Данните по делото не опровергават отразеното по акта- а именно , че собствеността е на държавата.
Преди 09.09.1944 г. имотът е държавна собственост по силата на нормата на чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. /отм./-Държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому, след като към тази дата праводателите на ищците-майка и дядо , не притежават документ , легитимиращ ги като собственици на недвижим имот от 12-13 дка. Липсват каквито и да са доказателства за трансформация на правото от държавна в частна собственост, в тази насока безспорно установения факт , че по разписен лист към одобрения през 1987 година ЗРП на [населено място] за УПИ * от кв. 13-спорт липсва отразяване на предишни собственици. Само фактът на владението с намерение за своене на имота също не променя характера на собствеността.
С разпоредбата на чл. 6 ЗС, в редакцията към 1965 година, респ. и към 1986 г.,е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948 г./ отм./ и следва , че държавата придобива имотите , които нямат друг собственик . Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице , разпоредбата на чл. 6 ЗС/ отм./ съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Доколкото по силата на Закона за общинска собственост/ ЗОбС/ имотът е преминал в патриомониума на общината, за което е съставен и съответния АОбС, по арг. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999 година ,” застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините , съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове , преминават в собственост на общините”.
Съгласно чл. 86 ЗС, разпоредба ,приета през 1951 год. , в редакция до изм. бр.33/1996 г.- е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, държавна собственост”. По силата на § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр.46/2006 година, в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ.бр.105/2006 г.,изм.с ДВ. бр.113/2007 год., изм. с ДВ. бр.109/2008 год. и съответно изм. с ДВ. бр.105/2011 г., в сила от 31.12.2011 година – давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014 година .
Или, ако се отчете правилно моментът , от който и до който следва да е налице необезпокоявано 10- годишно владение с намерения за своене на чуждия имот ,така , както е посочено по-горе в изложението , и факта , че именно държавата респ. общината е собственик на имота и поради естеството на собствеността приодбивната давност е ограничена времево като основание за придобиване правото на собственост на обектите на държавната и общинска собственост, следва , че в полза на ищците не може да бъде признато право на собственост , придобито на оригинерното основание по чл. 79 ал.1 ЗС . Този извод налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът на наследниците на П. К. Ж. за собственост следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 316 от 21.03.2011 год. по гр.възз.д.Nо 32/ 2011 година на ОС-Варна и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ заявения на основание чл. 124 ал.1 ГПК, положителен установителен иск на Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М., всичките от [населено място] срещу О. д. Ч. са се признае за установено , че собственици, на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС , на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м. , която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице, като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
София, 01.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 117 по описа за 2011 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 1081 от 15.11.2011 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Х. Н. С. на решение 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 339/25.05.2010 г., по гр.д. № 2316/2009 г., по описа на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор ..... по КК на [населено място],находящ се в м.”К.”,с площ от..... кв.м.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1982 г. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79 ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност.
Ответната страна – [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който подробно излага твърдения за неоснователност на касационната жалба.Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното:
Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционният акт въззивната инстанция е приела,след съвкупна преценка на доказателствата по делото,че частния писмен договор за покупко-продажба от ..... год.не е прехвърлил собствеността върху спорния имот на ищеца,но същият е началният момент от който ищецът е установил трайна и необезпокоявана фактическа власт върху имота.Проследявайки статута на имота по отделните планове съдът е установил,че към .... год. имотът е представлявал лозе,който е влязъл в строителните граници на [населено място] с кадастралния план от .... год. и е заснет като имот пл.№ ....,а впоследствие като имот с пл.№... по плана от ... год.на жилищен район”Х.”.И тъй като липсват данни имотът да е бил собственост на праводателката на ищеца – Ф. З. е прието,че по силата на чл.14 Конституцията е държавна собственост,а по силата на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС е станал частна общинска собственост на 17.11.2008 год.,когато е съставен и АЧОС.Отчитайки забраната на чл.86 ЗС отпаднала от 1.06.1996 год.и наложеният мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти с § 1 ЗИД на ЗС от 31.05.2006 год.съдът е приел,че ищецът не е придобил правото на собственост на оригинерно основание.
В приложеното решение № 1046/08 год. на І г.о.на ВКС е прието,че тъй като ответникът – общината не е доказала предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ,като способ за придобиване на земеделски земи,то имотът не е бил държавна собственост,респ.общинска и поради липсата на заявени реституционни права по ЗСПЗЗ той е бил лична собственост и по отношение на него нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,респ.забраната на чл.86 ЗС е неприложима.
Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос за приложението на правилото на чл.79 ал.1 ЗС,като способ за придобиване на собственост.
Съгласно чл.79 ал.1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. В случая имотът е попадал в приложното поле на чл.29,т.4 ЗСГ/отм./, с оглед данните за установяване на владение върху него със сключване на договора за покупко-продажбата му през 1982 г.и тази забрана действително отпада с отмяната й с ДВ бр. 21/31.03.1990 г. След този момент обаче също е налице забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти, съгласно чл.86 ЗС, до изменението й през 1996 г., а давностният срок за имоти държавна и общинска собственост е спрян от 1.06.2006 год. с § 1 ЗИД на ЗС. Специфично се поставя въпроса относно статута на имота като селищен или земеделски от гледна точка на възможността по отношение на него да тече давност, доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 /нова, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997г./ от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила /22.11.1997г./, която норма е неприлижима при решаване на настоящия казус.Тя е приложима за всички имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, а, според чл. 10, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, такива са земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или ДЗС и независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации или не. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите на населените места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; да не е включен в горския фонд; да не е застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито да представлява двор или складово помещение към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито да представлява прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни имоти.Безспорно е установено,че по отношение на процесния имот,не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ,същият е записан като остатъчен общински фонд в разписния лист,поради което ответникът е доказал предпоставките по чл.19 ЗСПЗЗ,като придобивен способ на земеделската земя,която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска собственост. Не са представени по делото доказателства за запазване на собствеността от праводателката по частния писмен договор, за да се приеме, че приложението на чл.86 ЗС и чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е изключено, поради което и релевираният от ищеца период на владение на имота до ноември 1997 г. е ирелевантен за настъпване на правните последици на придобивната давност,поради което той не може да се легитимира като собственик на основание този придобивен способ към момента на предявяване на иска
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на установителния иск за собственост са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора касаторът дължи на ответника направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд .
ОСЪЖДА Х. Н. С. да заплати на [община],представлявана от кмета – Г. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.,представляващи юрисконсулстко възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
Р Е Ш Е Н И Е
N 416
София ,09. 08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на десети май , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 953 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК .
О. “П” е подала касационна жалба срещу решение № 28 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 843 от 2008 г. на Пернишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 431 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд, гр. П.. С определение № 1* от 24.09.2009 г. по гр.д. № 953 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на въззивният съд в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и с цел развитие на правото касаещо правоприлагането на Закона за допълнение на Закона за собствеността , в сила от 1.06.2006 г. и този приет на 22.12.2006 г., с които се налага мораторуим- “спира се давността “ на придобиването на правото на собственост на това оригинерно основание на държавни и общински имоти.
Ответника П. Л. В. е подал възражение, в което излага съображения в подкрепа на касираното решение.
Касационата жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея . Жалбата е подадена в законният едномесечен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна , а касираният съдебен акт е неправилен.
Пернишкия окръжен съд е уважил предявеният от П. Л. В. установителен иск за собственост за имот с площ от 436 кв.м., представляващ имот пл. № 9* от кв.23, за който е отреден УПИ *, кв.223 по плана на с. “., с площ за УПИ от 523 кв.м. , ведно с придадените по регулация 79 кв.м. от общински имот и 12 кв.м. от имот пл. № 904 ведно с изградената двуетажна жилищна сграда в груб строеж защото е намерил , че този имот е придобит от В. на първично основание поради изтекла в негова полза придобивна давност, чиято начална дата е датата на отмяната на чл.86 ЗС на 1.06.1996 г. до датата на предявяване на иска от физическото лице на 19.05.2007 г. Счита, че е налице необходимият давностен срок от десет години през който ищецът е владял спокойно , несъмнено и явно имота с намерението да го придобие в собственост . С предявяването на установителният иск се е позовал на давността и е заявил придобиване на собствеността по реда на чл.79, ал.1 ЗС. Посочено е , че през този период ищеца е осъществил както от обективна страна- упражняване на фактическа власт и демонстриране на разпоредителни действия, така и от субективна страна –намерение за своене на имота, фактическият състав на чл.79, ал.1 от закона за собствеността.
Доказателствената тежест за установяване на правото на собственост е била възложена на ищеца П. В. Л. и той е следвало да установи , че е придобил имота на първично основание , включително и при прилагането на чл.82 от Закона за собствеността . В този смисъл е основателно твърдението му, че осъществяваната от него фактическа власт е продължила повече от четиридесет години без прекъсване.
В същото време съществуващата забрана до 1996 г. е изключвала възможността да се придобие по давност държавно място , включително и сградата върху него, тъй като по реда на чл.92 ЗС тя също е била държавна собственост . През този период той е имал качеството държател, а не владелец на имота. Тази забрана беше преодоляна с разпоредбата на чл.86 ЗС/ред. 1996 г./ Съществуващият обаче мораториум върху приложението на новата разпоредба също отново не позволява придобиването на имота на оригинерно основание. Предявеният иск е неоснователен. В този смисъл касационната жалба е основателна. Решението следва да се отмени и иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 28 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 843 от 2008 г. на Пернишкия окръжен съд .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Л. В. установителен иск за собственост срещу община “. за имот с площ от 436 кв.м., представляващ имот пл. № 9* от кв.23, за който е отреден УПИ VІ, кв.223 по плана на с. “., с площ за УПИ от 523 кв.м. , ведно с придадените по регулация 79 кв.м. от общински имот и 12 кв.м. от имот пл. № 904 ведно с изградената двуетажна жилищна сграда в груб строеж като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * реална част * владение * доказателствена тежест * придобивна давност * общинска собственост
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
София, 20.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 724 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
К. на [община] , област В. Б. Н., чрез процесуалния представител ст.юриск. Ж.С. обжалва и иска да бъде отменено Решение Nо 316 от 21.03.2011 год. по гр.възз.д.Nо 32/ 2011 година на ОС-Варна .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с извод , че въпроси за допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик , са разрешени в смисъл противоречащ на този, съответно по Решение Nо 673/21.02.1983 година на ВС-I отд., Решение Nо 2743/07.07.1983 г. на ВС-I отд., на Решение Nо 6 от 22. 01. 2009 година по гр.д. Nо 4769/2007 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 1296/17.12.2008 година по гр.д. Nо 5083/2007 го. на ВКС и Решения Nо 93/ 08.04.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 година на ОС-Русе и Решение Nо 71/ 13.03.2009 година по гр.д. Nо 32/2009 година на ОС- Стара Загора.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. К.-АК В. като пълномощник ищците, с който се оспорва основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3346/ 22.10.2010 година по гр.д. Nо 11043 /2009 година на РС- Варна и е постановил ново, с което е прието, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, за установено по отношение на О. , че ищците-Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М. са собственици на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м. , която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице. Присъдени са разноски по делото.
С предявения положителен установителен иск ,наследниците на П. К. Ж., починала 1974 година , са поискали да им бъде признато правото на собственост на реална част от около 4 дка от УПИ * - за спорт от кв. 13 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 8 528 кв.м. на основание придобивна давност от 1960 година до днес , при присъединено владение към това на наследодателката им П. Ж., която е владяла имота от 1940 г. до 1958 г. , на основание чл. 124 ал.1 ГПК.
За да уважи искът , въззивният съд е приел , на базата на изслушани свидетелки показания , че бащата на П. Ж. – К. Ц. Д., /п. 70 г./, е притежавал имот от 12-13 дка .Прието е , че след като наследниците на сина П. К. Д. – К. П. К. и Й. П. К. са се снабдили с титул за собственост- съответно първият с констативен НА Nо */1974 год. за собственост по давност на 3 600 кв.м. и за двамата - констативен НА Nо */2003 година и при данните, че е налице разделяне на имота, обосновано с данни по представена по делото тахиметрична снимка от 1960 година и комбинирана скица /л. 104-105 /, останалите около 4 дка са признати за собственост на наследниците на дъщерята П. Ж., на основание давностно владение.
Решението на въззивния съд е неправилно, постановено при неточна интерпретация на фактите и в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД , във вр. с чл. 86 ЗС, респ. § 1 от ЗД на ЗС / в редакции ДВ.бр.46/2006 г., ДВ.бр.105/2006 г., изм. ДВ. бр.113/2007 год., ДВ. бр.109/2008 год. и ДВ. бр.105/2011 година.
За времето от 1960 година до датата на завеждане на иска- 20.10.2009 година , при условията на присъединено владение от майка им П. К. Ж. , осъществено за периода 1940 год. до 1958 година , ищците Г. А. , С. К. , К. К. , И. Ж. и В. М. не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност.
До момента на предявяване на иска нито покойната П. Ж. , нито нейните наследници- ищците не са се позовали на придобито парво на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност било чрез снабдяване с констативен нотариален акт, било чрез предявяване на иска за собственост или релевирано възражения срещу предявен срещу тях иск за собственост.
Ако процесният имот е бил собственост на К. Ц. К.-баща , липсата на данни, които да потвърдят факта за извършено през 1940 г. в полза на П. Ж. /неформално/ дарение на имота от 12. 400 дка и преотстъпено владение на същия, не дава нито фактическо , нито правно основание да се приеме , че към 1940 година именно дъщерята е получила , с или без надлежни документи, владението на имота , владяла го е за периода до 1968 година / според твърдения в исковата молба / и го е придобила на оригинерно основание - по давност към този момент.
Ако би се приело, че през 1974 година , към момента на смъртта си същата е владяла процесната реална част от имота , при данните по НА Nо */1974 година за придобито право на собственост на 3 600 кв.м. от наследниците на нейният брат, то действително може да се приеме факта, че е налице присъединено владение към това , което са започнали да осъществяват ищците , като наследници след смъртта и.
На основание чл. 291 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС споделя като правилно, почиващо на точното тълкуване на закона застъпено категорично становище в мотивите на част от цитираните съдебни решения ,с оглед на който е допуснато касационното обжалване, че при действието на ЗТСУ/ отм./ , съгласно чл. 59 ЗТСУ/ отм./, разпоредба в сила от 1.06.1973 година , не е допустимо придобиването както на реално определени , така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална част.
Възприетата по обжалваното решение теза в обратен смисъл е неправилна.
Към 2009 година , когато за първи път , ищците като наследници на П. Ж. се позовават на придобито право на собственост въз основа на осъществено владение на чужд недвижим имот с намерения за своене в рамките установения от закона срок , такова право на собственост не може да бъде зачетено.
При заявен положителен установителен иск за собственост , придобит по давност , основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността за придобива собствеността по отношения на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти- чл. 79 ЗС. Когато се касае до владение по отношение на реална част от чужда вещ, законът не съдържа разпоредба , от която да следва , че владението върху един обект/ доколкото реалната част може да се счита за такъв/ може да се счита за трансформирано владение върху друг обект или, че последицата на владението на една вещ е придобиване правото на собственост на друга вещ. Доколкото може да има такава фикция, тя се установява от закона – чл. 181 ал.1 ЗТСУ/ отм./, което правило намира приложение само и доколкото продобивната давност е изтекла преди влизане в сила на закона т.е. на ЗТСУ- т.е. преди датата 1.06.1973 година.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки-претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика , както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение ,което сочи ,че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика.
В случая , приемaйки , че позоваването на изтекла в полза на ищците придобивна давност е с дата 20.10.2009 година , то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години , без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца , т.е. считано на-късно от дата от 20.10.1999 година.
За посоченият период от време , въззивняит съд не е съобразил кой е невлаедеещият собственик на имота , спрямо когото е осъществено владението с намерение за своене.
Ответникът по делото - О. д. Ч. е оспорил иска , поддържайки терза , че имотът е общинска собственост , актуван с АОбПС Nо 306/13.03.2009 година , на основание § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС / ДВ. бр.96/1999 година. Тази теза не е опровергана от събраните по делото доказателства .
АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява , че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.
Правилна и законосъобразна е изразената по представените съдебни решения теза , че А. или АОбС нямат конститутивно действие , тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост , но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината , при заявен иск за собственост срещу д. или О. , в тежест на ищецът , претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание , е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника Д. или О., отразено по А./АОбС.
За процесната част от недвижими имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този на О.- АОбПС Nо 306/2009 година. Данните по делото не опровергават отразеното по акта- а именно , че собствеността е на държавата.
Преди 09.09.1944 г. имотът е държавна собственост по силата на нормата на чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. /отм./-Държавни са недвижимите имоти, които не принадлежат никому, след като към тази дата праводателите на ищците-майка и дядо , не притежават документ , легитимиращ ги като собственици на недвижим имот от 12-13 дка. Липсват каквито и да са доказателства за трансформация на правото от държавна в частна собственост, в тази насока безспорно установения факт , че по разписен лист към одобрения през 1987 година ЗРП на [населено място] за УПИ * от кв. 13-спорт липсва отразяване на предишни собственици. Само фактът на владението с намерение за своене на имота също не променя характера на собствеността.
С разпоредбата на чл. 6 ЗС, в редакцията към 1965 година, респ. и към 1986 г.,е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948 г./ отм./ и следва , че държавата придобива имотите , които нямат друг собственик . Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да е принадлежал на трето лице , разпоредбата на чл. 6 ЗС/ отм./ съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Доколкото по силата на Закона за общинска собственост/ ЗОбС/ имотът е преминал в патриомониума на общината, за което е съставен и съответния АОбС, по арг. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999 година ,” застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините , съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове , преминават в собственост на общините”.
Съгласно чл. 86 ЗС, разпоредба ,приета през 1951 год. , в редакция до изм. бр.33/1996 г.- е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, държавна собственост”. По силата на § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр.46/2006 година, в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ.бр.105/2006 г.,изм.с ДВ. бр.113/2007 год., изм. с ДВ. бр.109/2008 год. и съответно изм. с ДВ. бр.105/2011 г., в сила от 31.12.2011 година – давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014 година .
Или, ако се отчете правилно моментът , от който и до който следва да е налице необезпокоявано 10- годишно владение с намерения за своене на чуждия имот ,така , както е посочено по-горе в изложението , и факта , че именно държавата респ. общината е собственик на имота и поради естеството на собствеността приодбивната давност е ограничена времево като основание за придобиване правото на собственост на обектите на държавната и общинска собственост, следва , че в полза на ищците не може да бъде признато право на собственост , придобито на оригинерното основание по чл. 79 ал.1 ЗС . Този извод налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът на наследниците на П. К. Ж. за собственост следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 316 от 21.03.2011 год. по гр.възз.д.Nо 32/ 2011 година на ОС-Варна и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ заявения на основание чл. 124 ал.1 ГПК, положителен установителен иск на Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М., всичките от [населено място] срещу О. д. Ч. са се признае за установено , че собственици, на основание придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС , на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м. , която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице, като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
София, 01.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 117 по описа за 2011 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 1081 от 15.11.2011 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Х. Н. С. на решение 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 339/25.05.2010 г., по гр.д. № 2316/2009 г., по описа на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор ..... по КК на [населено място],находящ се в м.”К.”,с площ от..... кв.м.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1982 г. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79 ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност.
Ответната страна – [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който подробно излага твърдения за неоснователност на касационната жалба.Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното:
Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционният акт въззивната инстанция е приела,след съвкупна преценка на доказателствата по делото,че частния писмен договор за покупко-продажба от ..... год.не е прехвърлил собствеността върху спорния имот на ищеца,но същият е началният момент от който ищецът е установил трайна и необезпокоявана фактическа власт върху имота.Проследявайки статута на имота по отделните планове съдът е установил,че към .... год. имотът е представлявал лозе,който е влязъл в строителните граници на [населено място] с кадастралния план от .... год. и е заснет като имот пл.№ ....,а впоследствие като имот с пл.№... по плана от ... год.на жилищен район”Х.”.И тъй като липсват данни имотът да е бил собственост на праводателката на ищеца – Ф. З. е прието,че по силата на чл.14 Конституцията е държавна собственост,а по силата на § 42 ПЗР на ЗИДЗОС е станал частна общинска собственост на 17.11.2008 год.,когато е съставен и АЧОС.Отчитайки забраната на чл.86 ЗС отпаднала от 1.06.1996 год.и наложеният мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти с § 1 ЗИД на ЗС от 31.05.2006 год.съдът е приел,че ищецът не е придобил правото на собственост на оригинерно основание.
В приложеното решение № 1046/08 год. на І г.о.на ВКС е прието,че тъй като ответникът – общината не е доказала предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ,като способ за придобиване на земеделски земи,то имотът не е бил държавна собственост,респ.общинска и поради липсата на заявени реституционни права по ЗСПЗЗ той е бил лична собственост и по отношение на него нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,респ.забраната на чл.86 ЗС е неприложима.
Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос за приложението на правилото на чл.79 ал.1 ЗС,като способ за придобиване на собственост.
Съгласно чл.79 ал.1 ЗС давностното владение в посочения срок от десет години е основание за придобиване на право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана за това. В случая имотът е попадал в приложното поле на чл.29,т.4 ЗСГ/отм./, с оглед данните за установяване на владение върху него със сключване на договора за покупко-продажбата му през 1982 г.и тази забрана действително отпада с отмяната й с ДВ бр. 21/31.03.1990 г. След този момент обаче също е налице забрана за придобиване по давност на държавни или общински имоти, съгласно чл.86 ЗС, до изменението й през 1996 г., а давностният срок за имоти държавна и общинска собственост е спрян от 1.06.2006 год. с § 1 ЗИД на ЗС. Специфично се поставя въпроса относно статута на имота като селищен или земеделски от гледна точка на възможността по отношение на него да тече давност, доколкото с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 /нова, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997г./ от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила /22.11.1997г./, която норма е неприлижима при решаване на настоящия казус.Тя е приложима за всички имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, а, според чл. 10, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, такива са земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или ДЗС и независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации или не. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл. 2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите на населените места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; да не е включен в горския фонд; да не е застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито да представлява двор или складово помещение към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито да представлява прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни имоти.Безспорно е установено,че по отношение на процесния имот,не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ,същият е записан като остатъчен общински фонд в разписния лист,поради което ответникът е доказал предпоставките по чл.19 ЗСПЗЗ,като придобивен способ на земеделската земя,която по силата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станала частна общинска собственост. Не са представени по делото доказателства за запазване на собствеността от праводателката по частния писмен договор, за да се приеме, че приложението на чл.86 ЗС и чл.5,ал.2 ЗВСОНИ е изключено, поради което и релевираният от ищеца период на владение на имота до ноември 1997 г. е ирелевантен за настъпване на правните последици на придобивната давност,поради което той не може да се легитимира като собственик на основание този придобивен способ към момента на предявяване на иска
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на установителния иск за собственост са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора касаторът дължи на ответника направените разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд .
ОСЪЖДА Х. Н. С. да заплати на [община],представлявана от кмета – Г. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.,представляващи юрисконсулстко възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
Р Е Ш Е Н И Е
N 416
София ,09. 08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на десети май , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 953 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК .
О. “П” е подала касационна жалба срещу решение № 28 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 843 от 2008 г. на Пернишкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 431 от 25.06.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд, гр. П.. С определение № 1* от 24.09.2009 г. по гр.д. № 953 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на въззивният съд в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и с цел развитие на правото касаещо правоприлагането на Закона за допълнение на Закона за собствеността , в сила от 1.06.2006 г. и този приет на 22.12.2006 г., с които се налага мораторуим- “спира се давността “ на придобиването на правото на собственост на това оригинерно основание на държавни и общински имоти.
Ответника П. Л. В. е подал възражение, в което излага съображения в подкрепа на касираното решение.
Касационата жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за нея . Жалбата е подадена в законният едномесечен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна , а касираният съдебен акт е неправилен.
Пернишкия окръжен съд е уважил предявеният от П. Л. В. установителен иск за собственост за имот с площ от 436 кв.м., представляващ имот пл. № 9* от кв.23, за който е отреден УПИ *, кв.223 по плана на с. “., с площ за УПИ от 523 кв.м. , ведно с придадените по регулация 79 кв.м. от общински имот и 12 кв.м. от имот пл. № 904 ведно с изградената двуетажна жилищна сграда в груб строеж защото е намерил , че този имот е придобит от В. на първично основание поради изтекла в негова полза придобивна давност, чиято начална дата е датата на отмяната на чл.86 ЗС на 1.06.1996 г. до датата на предявяване на иска от физическото лице на 19.05.2007 г. Счита, че е налице необходимият давностен срок от десет години през който ищецът е владял спокойно , несъмнено и явно имота с намерението да го придобие в собственост . С предявяването на установителният иск се е позовал на давността и е заявил придобиване на собствеността по реда на чл.79, ал.1 ЗС. Посочено е , че през този период ищеца е осъществил както от обективна страна- упражняване на фактическа власт и демонстриране на разпоредителни действия, така и от субективна страна –намерение за своене на имота, фактическият състав на чл.79, ал.1 от закона за собствеността.
Доказателствената тежест за установяване на правото на собственост е била възложена на ищеца П. В. Л. и той е следвало да установи , че е придобил имота на първично основание , включително и при прилагането на чл.82 от Закона за собствеността . В този смисъл е основателно твърдението му, че осъществяваната от него фактическа власт е продължила повече от четиридесет години без прекъсване.
В същото време съществуващата забрана до 1996 г. е изключвала възможността да се придобие по давност държавно място , включително и сградата върху него, тъй като по реда на чл.92 ЗС тя също е била държавна собственост . През този период той е имал качеството държател, а не владелец на имота. Тази забрана беше преодоляна с разпоредбата на чл.86 ЗС/ред. 1996 г./ Съществуващият обаче мораториум върху приложението на новата разпоредба също отново не позволява придобиването на имота на оригинерно основание. Предявеният иск е неоснователен. В този смисъл касационната жалба е основателна. Решението следва да се отмени и иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 28 от 27.02.2009 г. по гр.д. № 843 от 2008 г. на Пернишкия окръжен съд .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Л. В. установителен иск за собственост срещу община “. за имот с площ от 436 кв.м., представляващ имот пл. № 9* от кв.23, за който е отреден УПИ VІ, кв.223 по плана на с. “., с площ за УПИ от 523 кв.м. , ведно с придадените по регулация 79 кв.м. от общински имот и 12 кв.м. от имот пл. № 904 ведно с изградената двуетажна жилищна сграда в груб строеж като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- nikona25
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 19 Мар 2013, 21:47
16 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта