Не бъдете лоши с младия колега. В 4 курс са минали вече вещното, но не и процеса. От там идват неточностите в питането. Похвално е, че от сега се ангажира с проблемите на близките, дано и те го оценят.
******************
Колега, доказвате си в производството че за повече от 10 г. владението е:
1. постоянно- фактическата власт върху вещта и държането й като своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Владелецът не се ограничава с отделни действия върху вещта, той не допуска между отделните действия други лица до вещта, които да я владеят. За да бъде владението постоянно, не е необходимо обаче във всеки миг да се извършват действия, чрез които да се изразява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е когато той иска, да може да извършва тези действия, без друг да е започнал да върши същите действия и да са го лишили от владението.
2. непрекъснато- това означава владението да не е било прекъсвано за повече от шест месеца — чл. 81 от ЗС. Ако владелецът възстанови владението си върху имота след прекъсване, което е било по-дълго от 6 месеца, изтеклото време от прекъсване на владението до възстановяването му не се зачита за придобивната давност. Основанията за спиране и прекъсване на давността са изброени изчерпателно в чл. 115 и 116 ЗЗД.
3. спокойно- то е такова, когато фактическата власт не е установена чрез насилие от предишния владелец. Не може да се счита едно обикновено владение за неспокойно заради това, че около него съществуват кавги, без да са упражнени насилствени действия. От това то не става неспокойно.
4. явно - когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересуван може да научи за нея. Владение не може да се установява тайно.
5. несъмнително - цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си.
6. налице е намерение да се държи вещта, като своя собствена.
7. И понеже
(това е във вр. с т.6, но го изнасям отделно, тъй като ще трябва да наблегнете много на този момент) имотът е придобит по давност от съсобственик, ще трябва да докажете и нещо много важно, без което няма как да спечелите делото:
Решение № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о.,
Сънаследникът (съсобственикът) владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици)
само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.Решение № 265 от 28.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 720/2003 г., I г. о.
Когато един сънаследник упражнява фактическа власт лично или чрез другиго върху сънаследствения имот, се смята, че я упражнява за всички наследници, поради което той е само държател на техните части, а не владелец.
За да превърне владението в самостоятелно, е необходимо сънаследникът да е предприел действия, които да отричат правата на другите наследници върху техните части и те да са достигнали до тяхното знание.(и още изобилна практика в тази насока)
Казано иначе, във Вашия случай имота е сънаследствен, а ответницата е държател по отношение на ид.част на ищцата,
като последната не е изгубила правото си на собственост с неупражняване на това свое право.
Решение № 304 от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.,
Претенциите на сънаследника към наследника, който е установил владение върху наследствения имот, не опорочават това владение.
Въпросът за намерението на един от съвладелците (или в равна степен съсобствениците) да промени владението от името на всички (про индивизо, про парте) във владение само за себе си (про суо)
може да се изяви по различни начини - пряко отричане на съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота.Ако докажете изброеното до тук- печелите. Това е. Успех!
***********************
А сега и забележките (без които не мога да отмина, тъй като очаквам да Ви чета и занапред):
rst81 написа:КОЛЕГИ ПОМАГАЙТЕ ! Аз съм 4 курс право и става въпрос за мои близки!!
Ответницата си издава констативен нот. акт , за давностно владение повече от 10 год.,(се снабдява с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност) като фактически, наистиана е владяла доказано(чрез свидетели), пълноценно (може би имате предвид corpus?) и целенасочено (animus?... оправете си юридическия език!), без каквато и да е била заявена претенция от страна на сестра й.
Факт е,че сестра й си и плащала данъка, на което и основно позовава исковата си молба, но имаме потвърждение от свидетел как ядливо се е изказала,още след смъртта на наследодателя(баща им) - защо трябвало да плаща,след като не живеела в спорния имот.(плащането на данък е косвено доказателство, че не се е дезинтересирала, изказванията и са без значение)
Имаме и свидетели за волята на бащата своеобразно да раздели - вилата, да отиде за ищцата, а спорният имот за ответницата, където, последната винаги е живяла, преди и понастоящем със семейството си. Но той умира скоропостижно. (волята на бащата също е без значение, щом не я е изразил в подходяща форма)
След смъртта му с вилата основно се разправя ищцата, като лишава от достъп ответницата (така се прави- виж т.7) и в последствие я продава, макар и с подписа на ответницата, но като пребира цялата сума за себ си.
Имаме свидетели, които могат да потвърдят, че не са я виждали(ищцата) да стъпва в спорния имот по друг повод, освен да склонява ответницата да продават вилата и нивите на баща им и в деня на смъртта му, да "рови" из стаята му за пари, които е намерила и е прибрала. (дано имате свидетели, че ответницата я е изгонила и й е отказала достъп до имота)
Имаме свидетели, как ищцата открито заявява, че нищо по тая къща не я е интересува.(пак без значение)
Всички тези конклудентни действия (?) са провокирали отвтницата да се възползва от правото си, породено от 10 год. давност, за предобиване на имота, за което е разбрала след консултация с адвокат.(то цялото изречение...оправете си юридическия език... и правописа!)
Да, но сега има иск от сестра си, оспорващ това и основната линия на защита е формираното субективно отношение на собственик на ответницата, въз основа на посочените обстоятелства и други подобни.
Кажете - как ви се струва, има ли шанс да издържи това в съда (Кое? Искът или защитата срещу иска? И двете имат шанс.), знаете ли за практики на ВКС и т. н. (тук ще ви препоръчам стар и изпитан метод- сядате в библиотеката и четете практиката по чл. 108 от ЗС- изобилна е)
Благодаря ви за съдействието - въпросът е жизнено важен! Ще разкажа какъв е резултата, когато имаме такъв.
П.П. Поправете ме ако греша , но защо е допустимо да се издават такива актове , щом не пораждат стабилитет в действието си или сигурност в правната свера ? (това ще го научите, щом приключите курса по ГПП)