forum.lex.bg

решението е свежо и уникално - осмисля всички усилия на лицата с реституционни претенции /без значение дали са основателни - достатъчно е да са заявени/ , да водят отрицателни установителни искове.
....независимо че се водят от невладеещо имота лице ,..... и независимо от това че при незавършена реституционна процедура - за тях не е възникнало право на собственост, която и не могат да придобият-по различен от специалния законов ред .... така .... достатъчно еда заявиш "дядо ми имаше нива"... и да оспориш собствеността - наприемр на парка Враня .... а да решението :

Р Е Ш Е Н И Е

№496

гр. София, 21.05.2009год.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Костадинка Арсова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Никова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 905 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК.

С решение от 22.11.2007 година, постановено по гр.д. №799/2007 година, Варненски окръжен съд е отменил решението на Варненски районен съд, постановено по гр.д. № 4753/2006 година, като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Д. С. Д., А. Д. Д. и К. Д. Р. против М. А. К. и М. Х. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим имот.

Така постановеното решение е обжалвано от ищците по делото с касационна жалба, в която се излагат доводи за неправилност.

Ответниците по касационната жалба не взимат становище.

Касационната жалба е допустима, подадена е в срок, а разгледана по същество е основателна.
За да приеме, че отрицателния установителен иск е неоснователен, въззивния съд е счел за основателно възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност. Съдът е приел, че макар и да са придобили имота от несобственик, основанието за това – договор за замяна, е годно да ги направи собственици и по отношение на осъществяваното от тях владение на имота следва да се приеме че е добросъвестно, като са налице предпоставките за придобиването на основание чл.79, ал.2 от ЗС, с изтичането на кратката петгодишна придобивна давност.
По делото е установено, че с решение на ОС”ЗГ” №1202/17.02.2005 година, на наследниците на С. Д. Д. е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници на нива от 13,600 дка, находящ се в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на кв. Виница, м.”П”. С представения по делото нотариален акт от 03.08.1995 г., Маргарита А. С. е призната на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., представляващо имот пл. № 309 от КП”П”, в землището на кв. Виница на гр. В.. Б. се установява от приетото като доказателство заключение на съдебно-техническата експертиза, че имота с пл. №309 от КП”П” на кв. Виница попада по площ и граници в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността с посоченото по-горе решение на ОС”ЗГ”. С договор за замяна, сключен с нотариален акт №160, т. ХV, по нот.д. №1209/1997 г. на 28.01.1997 година, М. А. С. е прехвърлила правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот на М. Х. К., който към момента на сделката се е намирал в брак с втория ответник – М. А. К. – обстоятелство, за което не се спори между страните. Не се спори, че към датата, на която на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и към настоящия момент, в имота, предмет на сделката не е построена сграда.

Правния интерес на ищците от предявяването на отрицателния установителен иск произтича от обстоятелството, че по отношение на тях не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и те не биха имали правен интерес от предявяването на положителен установителен или ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС към момента на предявяването на настоящия иск, така и към настоящия момент. Горното се обуславя от обстоятелството, че се касае за земеделски имот, включен в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, в които хипотези фактическия състав на реституционния закон включва решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост върху заявени земеделски земи в реални граници, но не се посочват конкретни граници на имота, до издаване на заповед на кмета на съответната община по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите, съседите на възстановения имот и към която се прилага скица на имота. Между страните е възникнал спор, доколкото по делото съществуват данни, че по отношение на имота, правото на собственост е възстановено в полза на ищците, на ответниците се легитимират като собственици на имота по силата на правна сделка. Горните данни сочат до наличие на спор между страните, на първо място, дали са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване на праводателя на ответниците в право на собственост, предвид предпоставките за това на пар.4а от ЗСПЗЗ, респ. за продължаване на процедурата по възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по делото с издаване на заповед по пар.4к от ЗСПЗЗ на кмета на общината и скица на имота, която да го индивидуализира, така и по основния спор по делото, касаещ наличието на основанията за придобиването на имота въз основа на изтичането на кратката придобивна давност, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС от ответниците по делото.

Наличието на горния спор обуславя и наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ГПК /отм./, с който е сезиран районния съд и въззивния съд, чието решение е предмет на настоящото касационно обжалване.

Безспорно е, че към момента, в който прехвърлителите на правото на собственост по договора за замяна за се снабдили с нотариалния акт, удостоверяващ придобиването на имота на основание наличието на предпоставките на пор.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, имота не е бил застроен, поради което правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд, относно липсата на предпоставки за придобиването на собствеността върху имота от М. А. С. Макар в полза на М. С. да е било налице предоставено по предвидения законов ред на право на ползване върху имота, представляващ земя по пар.4 от ЗСПЗЗ, но липсва следващата предпоставка – застрояване на имота със сграда и то към 01.03.1991 година.

Ответниците твърдят, че са придобили собствеността въз основа на договора за замяна, но доколкото техния праводател не е бил собственик, то той не би могъл да им прехвърли правото на собственост върху имота, тъй като не го е притежавал.

Ответниците са направили възражение, че са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на основание чл.79, ал.2 от ЗС. Придобиването на имот, който е бил земеделска земя и правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност, е изключено, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. До приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота не е в състояние да се осъществи, което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на института на придобвната давност. Намерението да се свои вещта /animus/, както и осъществяването на фактическата власт по отношение на вещта фактическа власт /korpus/ от страна на ответниците, при липсата на индивидуализация на недвижимия имот до приключването на административната процедура по отношение на ищците, води до липса на предпоставките за текла придобивна давност по отношение на ищците, на които е признато правото на възстановяване в реални граници на имота. По отношение на собствениците на имота, признати за такива с решение на ОС”ЗГ” не може да се приеме, че е осъществявано владение /без значение добросъвестно или не/, доколкото по отношение на тях не е индивидуализирана вещта, правото на собственост върху която е признато.

Като е приел противното, въззивния съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, като доколкото при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага събирането на нови доказателства, следва да се постанови ново, с което се уважи предявения от ищците отрицателен установителен иск.

С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото пред всички инстанции съдебни и деловодни разноски, на основание чл.64 от ГПК /отм./, общо в размер на 888,40 лева.

Водим от горното, Върховен касационен съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решението на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, постановено на 22.11.2007 година, по гр.д. № 799/2007 година, като вместо него постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Д. от с. К., общ.гр. Аксаково, А. Д. Д. от гр. В., бул.”Х” №17а, ет.3, ап.6 и К. Д. Р. от гр. В., кв. Владиславово, бл.21, вх.5, ет.2, ап.7, че М. Х. К. и М. А. К. и двамата от гр. В., бул.”С”, бл.16, вх. А, ап.34, не са собственици на следния недвижим имот: място с площ от 600 кв.м., представляващо имот пл. №309 по помощния КП към ПНИ на селищно образувание „М”, одобрен със заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002 г. на Областен управител – в землището на с. В., общ. Варна, местността „П”, при граници по плана: имоти пл. №№ 3* и път.

ОСЪЖДА М. Х. К. и М. А. К. и двамата от гр. В., бул.”С”, бл.16, вх. А, ап.34 да заплатят на основание чл.64 от ГПК /отм./ на Д. С. Д. от с. К., общ.гр. Аксаково, А. Д. Д. от гр. В., бул.”Х” №17а, ет.3, ап.6 и К. Д. Р. от гр. В., кв. Владиславово, бл.21, вх.5, ет.2, ап.7 сумата 888,40 лева съдебни разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Не е ясно при при липсата на индивидуализация на недвижимия имот – за кой имот е признато правото на възстановяване в реални граници на имота – в полза на ищците…а корпус и анимус следва да са налични - не за ищците , а за ответниците – те си владеят конкретно парче земя и за него придобиват по давност собственоста – АБСОЛЮТНО СУБЕКТИВНО ПРАВО – спрямо ВСИЧКИ ..... и независимо от административните процедури……………………….така става като не е имало адекватна защита да оспори правния интерес – сега спешно трябва да се води установителен отрицателен иск спрямо реститутите – що пък е трябвало съда да следи служебно и да се занимава с допустимост – нали "съществуват данни" – що трябва да се доказва че е възстановено правото на собственост /пък то се възстановявало по специална процудура … /
считам че решението е в стила Стани Да Седна...
надявам се нещо да не съм схванал , и мненийцето ми да бъде оборено....ще се радвам на дискусийка ....
все пак , по мои данни , решението е наистина уникално и константната практика на ВКС е различна

Имам две подобни висящи дела по §4 от ПР на ЗСПЗЗ. И на мен нещо ми е неясно решението по простата причина, че практиката показва, че в различните райони различно се възстановява зем.земя по § 4. В повечето случаи това са земи които с регулационния план са изключени навремето но са близко до регулационните линии. И си стоят така с неуточнен статут - не са внасяни в ТКЗС, ДЗС и т.н. но с документи за собственост. Дори някои са застроени обикновено с вилни сгради./ Изключвам тея с постановленията за тях е ясно/. В един момент решават примерно да го продават - имат НА, но отказват скица - казват - няма план, по точно план за новообразувани имоти. През примерно 2005 година вече приемат такъв план и нанасят имотите на новия план. И тук кашата е пълна. Първо - за съставяне на новия план, се ползува стария/ но на кого му пука/повечето имоти не са нанесени, въпреки, че има данни и хоп оказват се земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, защото някой не ги е нанесъл. Второ, тея пък по чл. 19 вече са раздадени на някой друг, щото имал съд.решение, има свободна/т.е по чл.19 общ.земя/ и щляп върху твоята собственост. Трето можеш да обжалваш плана пред ОУ , но кой обикновен човечец следи срокове и защо да ги заявявам в ПК, като аз съм собственик! И т.н Само едно нещо не ми се изясни до момента - има решения на адм.съд по § 4 които казват, че с приемането на новия план, се нанасят имотите, като в срока обжалваш плана пред ОУ, ако не си го обжалвал влиза в сила и кмета издава заповед - обща за всички имоти по новия план. Въпроса ми е как и защо да ги заявяваш пред ПК и в какъв срок? Темата ме интересува може и на лични.

мдаа да , не сте само Вие дето имате висящи дела - масови са , но не става дума за "хорица" , а за лица които претендират собственост за стотици хиляди левове , и това им е станало начин на живот.Те са си наели определено добри и скъпи адвокати , и да ги съжаляваме че са пропуснали преклузивни срокове е смешно , но и няма връзка с правото ... във обсъждания варненски случай , става дума очевидно именно за место със "постановления" , за които считате че въпроса е ясен , но очевидно не навсякъде... именно за уеднаквяване практиката на съдилищата си има и тълкувателно решение - ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС , там подробно се изяснява кои от решенията на ПК/ОСГК имат конститутивно действие , НО и са очертани пределите на допустимост на споровете за собственост - при прилагане на ЗСПЗЗ и ПП ЗСПЗЗ - извън изрично указаните случаи се прилага специалната процедура за възстановяване на собственост , която изключва общия исков ред .... но що пък да не водим дела просто за да тровим бившите ползватели - може и да "кихнат" нещо , а може и някой да не се защити - както в посочения случай...
благодаря за отговора , ще се радвам ако продължим...

а да , като Ви отказват скица , ми обжалвайте отказа - нямало нов кадастър - ми това значе че има стар , който още е действащ ...

Да, ама не. Щом е изключен от регулация по смисъла на ЗУТ е зем.земя, щом пък е зем.земя, трябва план и като няма план, стоиш и чакаш да се изработи и приеме, да изтекат сроковете за обжалване и чак тогава ако си жив проверяваш дали си нанесен в плана, обикновено не си и т.н

пробвай де .... някъде е ставало ... малко ще трябва да се прояви творчество Но...

все пак одумваното решение на ВКС няма нищо общо със земеделска земя - т.е. била е някога такава сега си е СО ,какот всичко около Варна ... т.е. урбанизирана територия , и изобщо не става дума че някой не е вписан в ПНИ - за такива възражения си има специален ред по ЗСПЗЗ - административен ... да поогледаме още решенийцето исках да кажа ...

Не знам кое точно не Ви "харесва" с това решение, но решенията по § 4 от ПК са в смисъл - възст.правото на собств.на...Х на примерно лозе от 1 дка. Решението може да е от примерно 2002г. а плана за новообразуваните имоти да влезе в сила със заповед на кмета през 2007г. и едва тогава издават скица, т.е възпроизведено в горното решение - реституцията продължава или с други думи няма индивидуализация на имотите без надлежно приет план. Закон-слънце. Знам, че мнението ми не ви допада, но наистина института на давността както пише е неприложим, при положение, че няма план. Мисля, само, че мнението ни съвпада до толкова, до колкото, не знам кой умник решава, че тези имоти били в регулация, сега са под режим на § 4. В същото време ЗКИР казва, че при образуването на нов план, се ползуват данните и нанасят собствениците по стария план/ а доколкото разбрах сте собственици с НА по давност/. Единствено това което признавам не ми е ясно, защо при изработването на новия план не нанасят данните от стария план, т.е да нанесат собствениците и ползувателите, а трябва да бъде подадено заявление до ПК и ако не е подадено срока, какво следва, въпреки че имаш НА.

очевидно не сте ме разбрали - изобщо не съм страна по делото и се удилвявам на иначе вероятно "правилно" решение по очевидно недопустим иск...
- цитирах Ви само едно от многото решения на ВКС - ТР1/1997г.,ясно е че не всяко решение на ПК "вазстановява" собственост/хипотезите са няколко/ , и категорично е че при наличие на ПНИ , решенията сами по себе си не възстановяват ,макар да признават права - тези права се компенсират по различен начин впоследствие - с новообразувани имоти , и т.н. - така собственост не е могла да бъде възстановена .... макар според ВКС "да имало данни"....
ако не можете да откриете цитираното тълкувателно решение на ВКС , ще Ви го пейстна , заедно с още много , коита са единодшни - тези искове са НЕДОПУСТИМИ - те тук ми е недоумението - очевидно липсва правен интерес и това е установено със константна но и с задължиетлна практика на ВКС - наистина ли при новия НПК съда изобщо не следи "служебно",,за допустимостта на иска .... единствената особеност на този казус , която обяснява донякъде решението , е липсата на становище/защита/ по делото пред ВКС от ответниците ....
нека пак да кажа не съм страна и не става дума за "нехаресване ", а за недоумение - много ми се иска да намеря логичен аргумент но и Вие не ми го дадохте ...

и защо ли пък неприключването на процедура по одобряване на ПНИ - /административна/, да дерогира Закона - изричен законов текст - чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ....
и защо ли пък с иск по общия исков ред са се правили възражения които е следвало да се направят по специално уреден от закона начин - по §4и и с възражения в производството по изготвяне и одобряване на ПНИ /какво от това че са изтекли преклузивните срокове - имало си е специален ред.../
това са ми недоуменията

истинската картинка е че такива искове са водени с единствения НЕправен интерес - да се легитимират като "собственици" , ищци които не са станали такива /по силата на специалния закон - ЗСПЗЗ и ПП/ , и избягват тежеста на доказване с предявяване на отрицателен установителен иск - някой май е изтървал сроковете ... - наистина си има интерес ама не е правен ... и сега - не била текла давност щото не бил индивидуализиран новия имот - ама стария дето си го владеят ответниците нали си е там - реален , съществуващ индивидуализиран в предишен кадастър с нотариален акт и т.п. ... ако не Ви харесва мнението ми - пишете - със сигурност ще отоворя на Вашето

Решение № 957 от 5.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6536/2007 г., III г. о., докладчик съдията Марио Първанов
чл. 108 ЗС
Ако се претендира право на собственост единствено въз основа на давност, а не и въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ, така предявеният иск е на общо основание допустим независимо дали е проведена процедурата за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като последното обстоятелство е извън предмета на делото.


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 218а, ал. 1, б."а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК.


Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Д., село С., община К., подадена от пълномощника и адвокат Е, срещу въззивно решение от 06.08.2007 г. по гр. дело № 871/2006 г. на К. окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателката въззивният съд необосновано е приел, че не е активно легитимирана като собственик на процесния имот, придобит по давност. Въпросът дали процесният имот е в регулация е ирелевантен относно допустимостта на предявения ревандикационен иск.


Ответницата по касационната жалба Н. Б. К., град К., оспорва жалбата.


Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.


Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по


делото, намира следното:


С решение от 18.04.2005 г. по гр. дело № 629/2004 г. К. окръжен съд е оставил в сила решение от 05.06.2004 г. на К. районен съд по гр. д. № 857/2004 г., с което е отхвърлен предявеният иск от Ф. К. Д. срещу Н. Б. К., за предаване владението върху дворно място, състоящо се от 2 480 кв. м., представляващо имот пл. № 336, кв. 55 по плана на село С., при съседи: път, земеделски имот, имот пл. № 335, земеделски имоти, имот пл. № 409.


С решение № 1413/06.12.2006 г. по гр. дело № 1987/2005 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 18.04.2005 г. по гр. дело № 629/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.


С решение от 06.08.2007 г. по гр. дело № 871/2006 г. К. окръжен съд е обезсилил решение от 05.06.2004 г. на К. районен съд по гр. д. № 857/2004 г. Въззивният съд е приел, че процесният имот е земеделска земя. По делото няма доказателства за приключване на предвидената специална процедура за възстановяване правото на собственост, поради което ревандикационният иск се явява преждевременно предявен.


Въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС на РБ по тълкуването и прилагането на закона, дадени с първото касационно решение за разглеждане спора по същество. По делото е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС. По начало ищецът определя предмета на делото, т. е. спорното материално субективно право. Основанието и петитумът на иска индивидуализират спорното право. Всяко такова право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез съдържанието си и чрез субектите на правоотношението. В случая ищцата претендира право на собственост единствено въз основа на давност, а не и въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ето защо така предявеният иск е на общо основание допустим независимо дали е проведена процедурата за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като последното обстоятелство е извън предмета на делото.


Ето защо неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Той не е определил правилно предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.


Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявения иск.


По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г. о.


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение от 06.08.2007 г. по гр. дело № 871/2006 г. на К. окръжен съд.


ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Не важи това за установителните, май си прав за допустимостта, но и това пък съчетано с първото решение.... Ще помисля за недопустимостта.

както си казахме - "правилността" е възможна/дискусионна/ , но допустимостта ... а и тези искове са съвършенно различни - в представения от Вас казус , ищците все пак доказват правата си /които се претендират/, а в одумвания от мен - само се твърди че "имало данни" - и с това голословно твърдение е отречена собственост ... пък била тя и придобита с древния институт на придобивната давност ... да при съпоставяне между казусите има някъкви допирни точки но разликите са съществени

май съм на път някой да се съгласи с мен , макар че да се одумва Съда си е загуба на време - но пък уникалното винаги си е занимателно

e какво пък така се създава противоречива практика ан ВКС ... ... отдавна си мислех че ако адвокатите на противните страни се "сговорят" , и съда заеме "сляпата" поза ... при такова "служебно" дирене на истината , може да се сътвори ВСЯКЪКВА практика .... , която ще има и да се цитира ...

Уважаеми tarboxx , извинявам се за не особенно конструктивната дискусия ,вложих малко емоция защото във Варна сме се нагледали на наглеци и обикновенни мошенници с реституционни претеции.
По Вашия казус считам , че именно за лица които си владеят имотите без да имат права възникнали по силата на ЗСПЗЗ , а без тяхно участие е текла процедура - т.е. терена на имота им се е "възстановявал" по ЗСПЗЗ , именно и най вече за такива случаи е предвиден и чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ - но този текст "грее" и други , в тази връзка считам ,че с такива "уникални" решения се заобикаля изричния законов текст - а после и практика ще се цитира ... не дай боже ....

dino6506 написа:... от многото решения на ВКС - ТР1/1997г.....ако не можете да откриете цитираното тълкувателно решение на ВКС , ще Ви го пейстна , заедно с още много , коита са единодшни - тези искове са НЕДОПУСТИМИ

Ще съм Ви благодарна, ако го направите. При мен в Апис го няма.

milletti написа:

dino6506 написа:... от многото решения на ВКС - ТР1/1997г.....ако не можете да откриете цитираното тълкувателно решение на ВКС , ще Ви го пейстна , заедно с още много , коита са единодшни - тези искове са НЕДОПУСТИМИ

Ще съм Ви благодарна, ако го направите. При мен в Апис го няма.

Тълкувателно решение N: 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. N:1/1997 г., ОСГК

докладчик съдия Н. Зекова

Чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
Чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ

Това е нали?

П.П. Има го в Апис - търси на Върховен съд => Тълкувателни решения.
Решението е преди създаването на ВКС.

Standbay написа:... Има го в Апис - търси на Върховен съд => Тълкувателни решения.
Решението е преди създаването на ВКС.

Това е решението, да.
Друго си е работата в екип Много благодаря.

извинете - малко бях зает и не отговорих веднага /пък и съм допуснал гешчица -ВС/ВКС../ - радвам се че сте изровили решенийцето - надявам се да Ви е полезно и благодаря за включването - но все пак не видях мнения по темата ... ще ми се някой да ме убеди в НЕправотата ми .... да се пробва де

здравейте
отговорете ми на следният казус:

Имам имот по §4. нямам постройка. от12.1997 г. започвам да си го владея като мой собствен. В края на 2008 г. влиза в сила ПНИ за местността. по него моят имот и съседният се обединяват в един и се възстановяват на реститут.

така и въпросът ми е: изтекла е 10 годишна придобивна давност в моя полза. до 2008 г. имаме годен обект по старият кадастрален план. що тогава да не съм собственик но давностно владение на имота? на какво основание ми се прекъсва давността?
когато завладявам имота той съществува като такяв и няма все още възлагане на ПНИ.