forum.lex.bg

Законовата разпоредба на чл.27, ал.1 от ЗН задължава лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, ВЕДНАГА щом узнае за смъртта на завещателя, да поиска обявяването му от нотариуса.
Най-често саморъчното завещание се съхранява от лицето, в полза на което е съставено завещанието.
Но това законово задължение не е пряко обвързано с някаква специална санкция, произтичаща от бездействието на това лице и тогава възниква въпросът:
Какъв е смисълът от думата ВЕДНАГА ?

Задължението за искане на обявяването не пряко обвързано с някаква санкция, пряко произтичаща от евентуалното бездействие. Момент на узнаването за смъртта на завещателя е факт, който би могъл да бъде и оспорен, което означава, че за установяването му ще е необходимо пълно главно доказване.
Или иначе казано, аз не виждам много смисъл в думичката ВЕДНАГА, при условие, че кога е веднага е разтегливо понятие ...

Обикновенно законодателя под ,,веднага'' разбира не ,,на момента'' а в подходящ срок. Примери дал Бог...

Я "Бог" да ми даде един пример.

Ако пък Вие "Master" - е ми го дадете (примере де):

Ще Ви благодаря виртуално с кофа усмивки и следния личен поздрав

http://vbox7.com/play:c9d15bd5

а душевно ще изпитам екстаз (от примера и от поздрава разбира се

чл. 69 ЗЗД, има и още, но не ми се търси сега

law_master, ако разглеждаме саморъчното завещание като едностранна сделка по ЗЗД, чл.69 ни дава решение. Но същата възможност дава и чл.27, ал.2 от ЗН, като всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
И всичко това е при условие, че на заинтересуваните е известно, че наследодателят е оставил саморъчно завещание и е известно лицето, което го съхранява.
Но ако на заинтересуваните това не е известно и ако лицето-съхранител, в полза на което е саморъчното завещание, не се съобрази с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗН, и го представи след пет години? Какви са последствията?
Синонимите на ВЕДНАГА са: незабавно, нетложно!

РЕШЕНИЕ № 383 ОТ 11. II. 1964 Г. ПО ГР. Д. № 2505/63 Г. НА I Г. О.
Необявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27, ал. II ЗНасл само по себе си не води до нищожност на последното.
Чл. 27, ал. II ЗНасл
Макар и разпоредбите на чл. 26 и 27 ЗНасл да се намират в главата, уреждаща формата на завещанията, по своето съдържание не се отнасят до формата на същите, а уреждат само технически въпроси по обезпечение правата на лицата, до които се отнасят тези завещания: съхранението на тези завещания и поставянето им на разположение за привеждане в изпълнение. Щом не се отнасят до формата на завещанията, то и неспазването на тези законни разпоредби не е свързано с правните последици, предвидени в чл. 42, буква „б" ЗНасл. Необявяването на завещанието не е свързано с никои от последиците, предвидени в чл. 42 и сл. ЗНасл. Щом завещанието е редовно по форма и не са налице някои от предпоставките, предвидени в чл. 42 ЗНасл, то е породило правните си последици още при смъртта на наследодателя.

РЕШЕНИЕ № 383 ОТ 11. II. 1964 Г. ПО ГР. Д. № 2505/63 Г. НА I Г. О.
Необявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27, ал. II ЗНасл само по себе си не води до нищожност на последното.
Чл. 27, ал. II ЗНасл
Макар и разпоредбите на чл. 26 и 27 ЗНасл да се намират в главата, уреждаща формата на завещанията, по своето съдържание не се отнасят до формата на същите, а уреждат само технически въпроси по обезпечение правата на лицата, до които се отнасят тези завещания: съхранението на тези завещания и поставянето им на разположение за привеждане в изпълнение. Щом не се отнасят до формата на завещанията, то и неспазването на тези законни разпоредби не е свързано с правните последици, предвидени в чл. 42, буква „б" ЗНасл. Необявяването на завещанието не е свързано с никои от последиците, предвидени в чл. 42 и сл. ЗНасл. Щом завещанието е редовно по форма и не са налице някои от предпоставките, предвидени в чл. 42 ЗНасл, то е породило правните си последици още при смъртта на наследодателя.

РЕШЕНИЕ № 254 ОТ 31.V.1996 Г. ПО ГР. Д. № 935/95 Г., I Г. О.

ВЪЗРАЖЕНИЕТО, ЧЕ СЪДЕЛИТЕЛЯТ НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО СЛЕД ОТМЯНАТА НА СРОКА ЗА ПРИЕМАНЕТО МУ, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ОТКРИТО ПРЕДИ ТОВА, НЕ ПРОИЗВЕЖДА ДЕЙСТВИЕ.
ОБЯВЯВАНЕТО НА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ НЕ Е ЧАСТ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ, ПОРАЖДАЩ ПРАВНИТЕ МУ ПОСЛЕДИЦИ. ТО НЕ Е НИЩОЖНО ИЛИ УНИЩОЖАЕМО, АКО НЕ Е БИЛО ОБЯВЕНО.
ЗНЧл. 27
ЗНЧл. 50
ЗИДЗН§ 9
ДОКЛАДЧИК СЪДИЯТА ТОДОР СТОИЛОВ
Смисълът на обявяването на завещанието по чл. 27 от ЗН не е този, който му е предал съдът. Обявяването на саморъчното (олографно) завещание не е част от фактическия състав за пораждане неговото действие. Всъщност обявяването има оповестителен характер - да стане известно и по този начин бенефициера да може да осъществи правата си съгласно волята на наследодателя. Неизпълнението на разпоредбата на чл. 27 от ЗН не е скрепена с никакви санкции, тя не води до нищожност, нито до унищожаемост на завещанието.

Благодаря на колегата kalahan, че задочно подкрепи тезата ми, въпреки че с примерите от съд. практика, които даде само навя още тъга в мен ... и се разминах пак с душевния екстаз.

Пет години (в случай на моя доверител те са 12 години) не е незабавно, нито веднага, нито е разумен срок, но тъй като нормата на чл. 27, ал.1 от ЗН не е скрепена със санкция следва да приемем, че 12 години е "подходящ" срок ...
Както би рекъл едно време професора по ГП има едни такива мъртви разпоредби, мъртви в смисъл, че от самото си създаване така и не са разпоредили нищо...

Колкото до Master-a ... и чл. 69 лош пример, даже съм леко disappointed ...
Да твърдите, че в случай с необявено в продължение на десетки години саморъчно завещание се прилага чл. 69 е все едно да кажате на единия от наследниците : "Незнанието ти, не те извинява" (трябвало е да знаеш за саморъчното завещание в ползва на лицето Х и така да се възползваш от чл. 69 от ЗЗД една много speciali норма)...

Да не звучи все едно се оправдавам, но вметката ми в темата беше само относно думата ,,веднага''. В контекста на ЗН /чл. 27/ безспорно е ,,на момента''. Просто казах, че в някой други закони се разбира ,,в подходящ срок'' т.к. не всяко задължение (което е без срок) от техническа гледна точка е възможно да бъде изпълнено при поискване от кредитора ,,на момента'' както изисква нормата на чл. 69. Ако се приеме тази теза, това означава че длъжникът прекалено лесно в определени случаи ще бъде поставян в забава, от която ще произтичат още неблагоприятни последици за него, което противоречи на добросъвестното изпълнение на задълженията.
Вметката ми бе неумесна, за което се извинявам.

law_master, убеден съм, че към 30. 04.1949 г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗН, думата ВЕДНАГА се е възприемала в буквалния й смисъл и намерението, това да стане в ''подходящ'' срок от 12 години е било немислимо? По тази причина не споделям мнението на cleo, че разпоредбата е мъртва от създаването си, защото по това време, ВЕДНАГА е означавала наистина НЕЗАБАВНО и разпоредбата е изпълнявала своето предназначение. Защото самото обявяване на саморъчното завещание е нотариално действие за съдействие на гражданите за гарантиране проявяването на правните последици на завещателните актове и поради това законодателят е записал думата ВЕДНАГА. Но след шестдесет години, в други времена и най-вече при други нрави, които често не кореспондират с добрите?