СОБСТВЕНОСТ ПРИ РАЗЛИКА В ПЛОЩТА - ТЪЛКУВАНЕ
Публикувано на: 18 Дек 2008, 19:12
През 1927 праводателят на Х се легитимира с акт по обстоят.проверка от 1927 за имот №1 с дворищна регулация описан така: „….дворно място на ул…., №, със застроено и незастроено общо пространство около 222 кв.м. при съседи……”
и продава на Х една паянтова къща с общо застроено и незастроено място от 222 кв.м., според нот. акт от 1927, а според оргиналната скица …../1927 общо застроено и незастроено място 233 кв.м., находящо се…. и при съседи:….. (същите).
През годините има последващи сделки за продажба на ид. части и делба, като във всички тях имотът е описван с площ от 222 кв.м.
Към настоящия момент имотът е в съсобственост при квоти 12/222; 29,33/222; 29,33/222 и 29,33/222., или по последващите актове ид.части са описвани така: 12% ид.части от имот, целият с площ от 222 кв.м и т.н.
За квартала, през 1994 влиза в сила ПУП, с който този имот и съседния (като маломерни по лице) образуват УПИ-1,2 с площ от 465 кв.м., като същите се водят на два административни адреса, съвпадащи с описанието им по придобивните актове.
Според геодезическия план (заснемане) от м.септември 2008, това УПИ има съответни площи – за имот №1 – 233 кв.м. и за имот №2 – 234 кв.м. (разбира се направено от лицензирана фирма).
Снабдила съм се от кадастъра м.10.2008 с У-ние за идентичност на УПИ-1,2 за периода 1927 до 2008.
Снабдила съм се м.10.2008 с комбинирана скица за идентичност на УПИ-1,2 от действащия рег. план -1994; стар рег.план - 1985, и стар рег.план от 1921, като по графични данни площта на УПИ-1,2 е 465 кв.м.
За целия период от 1927 до сега, имотните граници за двата имота не са променяни, като от край време са с изградена по вътрешната рег. линия ограда.
За имот №1 има установена разлика от 11 кв.м, за които няма акт за собственост, по мое мнение дължащо се на некоректно описания от 1927 нотариален акт за покупката: това се улавя по-горе от описанието в двата акта.
Поради инвестиционни намерения, съсобствениците договарят със строител с/у обещетение да бъде построена нова сграда.
И от тук възниква въпросът, като как трябва да бъде удостоверена тази разлика.
И трябва ли?
Нотариусът, който ще чете сделката за суперфиция казва да се направи за имот №1 обстоятелствена проверка по давностно владение. За мен обаче стои въпросът, ако е така, то четирите дяла, които не са равни ще придобият в равни части съсобственост от тези 11 кв.м., което е явно несправедливо - този с 12-те% ще придобие толкова, колкото този с 29,33% дял.
Ако се направи констативка по давностно владение и наследство, тогава тези 11 кв.м. ще се придобият от 2-та дяла по равно (н-ци са), тъй като придобивната давност е изтекла още докато е бил жив наследодателя (умира 1950) , но пък чисто формално тази констативка може да бъде оспорена от другите двама. Изобщо и двата констативни акта пък са нестабилни по отношение на другите съсобственици от имот №2, които са такива по силата на регулацията. Ако се извършат тези действия и се отпочне съдебна процедура, хипотетично се блокира застрояването на УПИ-то.
Та, затова казах, че тълкуването на Портокал по онази тема ми хареса и много ме устройва, стига да е стабилно от правна гледна точка. Единствено опора за това тълкуване намирам в една норма от ЗЗД, че не подлежат на разваляне договорите, при които има разлика в площта по-малка от 1/10. Ако може да се изтълкува така и тук, мисля да съм малко по-спокойна, а и ще имам аргументи пред нотариуса да приеме това за релевантно, и да чете сделката с описание за площта, освен по актовете за собственост и по скица.
Предварително благодаря на включилите се колеги, за които този казус представлява интерес.
Всякакви идеи ще са полезни.
и продава на Х една паянтова къща с общо застроено и незастроено място от 222 кв.м., според нот. акт от 1927, а според оргиналната скица …../1927 общо застроено и незастроено място 233 кв.м., находящо се…. и при съседи:….. (същите).
През годините има последващи сделки за продажба на ид. части и делба, като във всички тях имотът е описван с площ от 222 кв.м.
Към настоящия момент имотът е в съсобственост при квоти 12/222; 29,33/222; 29,33/222 и 29,33/222., или по последващите актове ид.части са описвани така: 12% ид.части от имот, целият с площ от 222 кв.м и т.н.
За квартала, през 1994 влиза в сила ПУП, с който този имот и съседния (като маломерни по лице) образуват УПИ-1,2 с площ от 465 кв.м., като същите се водят на два административни адреса, съвпадащи с описанието им по придобивните актове.
Според геодезическия план (заснемане) от м.септември 2008, това УПИ има съответни площи – за имот №1 – 233 кв.м. и за имот №2 – 234 кв.м. (разбира се направено от лицензирана фирма).
Снабдила съм се от кадастъра м.10.2008 с У-ние за идентичност на УПИ-1,2 за периода 1927 до 2008.
Снабдила съм се м.10.2008 с комбинирана скица за идентичност на УПИ-1,2 от действащия рег. план -1994; стар рег.план - 1985, и стар рег.план от 1921, като по графични данни площта на УПИ-1,2 е 465 кв.м.
За целия период от 1927 до сега, имотните граници за двата имота не са променяни, като от край време са с изградена по вътрешната рег. линия ограда.
За имот №1 има установена разлика от 11 кв.м, за които няма акт за собственост, по мое мнение дължащо се на некоректно описания от 1927 нотариален акт за покупката: това се улавя по-горе от описанието в двата акта.
Поради инвестиционни намерения, съсобствениците договарят със строител с/у обещетение да бъде построена нова сграда.
И от тук възниква въпросът, като как трябва да бъде удостоверена тази разлика.
И трябва ли?
Нотариусът, който ще чете сделката за суперфиция казва да се направи за имот №1 обстоятелствена проверка по давностно владение. За мен обаче стои въпросът, ако е така, то четирите дяла, които не са равни ще придобият в равни части съсобственост от тези 11 кв.м., което е явно несправедливо - този с 12-те% ще придобие толкова, колкото този с 29,33% дял.
Ако се направи констативка по давностно владение и наследство, тогава тези 11 кв.м. ще се придобият от 2-та дяла по равно (н-ци са), тъй като придобивната давност е изтекла още докато е бил жив наследодателя (умира 1950) , но пък чисто формално тази констативка може да бъде оспорена от другите двама. Изобщо и двата констативни акта пък са нестабилни по отношение на другите съсобственици от имот №2, които са такива по силата на регулацията. Ако се извършат тези действия и се отпочне съдебна процедура, хипотетично се блокира застрояването на УПИ-то.
Та, затова казах, че тълкуването на Портокал по онази тема ми хареса и много ме устройва, стига да е стабилно от правна гледна точка. Единствено опора за това тълкуване намирам в една норма от ЗЗД, че не подлежат на разваляне договорите, при които има разлика в площта по-малка от 1/10. Ако може да се изтълкува така и тук, мисля да съм малко по-спокойна, а и ще имам аргументи пред нотариуса да приеме това за релевантно, и да чете сделката с описание за площта, освен по актовете за собственост и по скица.
Предварително благодаря на включилите се колеги, за които този казус представлява интерес.
Всякакви идеи ще са полезни.