forum.lex.bg

Здравейте! Искам да попитам за моят проблем. Казуса е следният:
Баба ми ми прехвърли чрез дарение два имота придобити от нея по наследство. Дядо ми е починал отдавна. Майка ми (тяхната единствена дъщеря) няма нищо против и съдейства за дарението. Моят роден баща е починал малко преди да се родя. Майка ми обаче има втори брак с вторият ми баща. Той има две деца от първия си брак. Той не ме е осиновявал нито майка ми е осиновявала неговите деца. Имотите са земеделски земи, нямат общо със семейно жилище на родителите ми.

1. Въпросът ми е може ли някой от доведените ми брат и сестра или вторият ми баща да оспорват дарението и правата върху придобитите от мен имоти.
2. Някой от тях би ли имал право на наследство в случай на смърт на баба, ако тя не ми беше прехвърлина имотите на мен?
3. Трябва ли някой друг да присъства или да дава съгласието си ако реша да продавам имотите?

Благодаря предварително:)

1. Вторият ти баща и неговите деца биха могли да "успорват" дарението, т.е. да искат възстановяване на запазена част, само в един-единствен случай: ако майка ти почине до 5 години след смъртта на баба ти и нейният съпруг е жив в този момент. Защото правото да се иска възстановяване на запазена част може да преминава по наследство и се погасява с 5-годишна давност, а този съпруг би бил наследник на майка ти наред с теб, негови наследници пък биха били неговите деца (ако и той вземе, че умре в рамките на тези пет години...). Той наред с всичко друго нейно би наследил и правото и да иска възстановяване на нейната запазена част от наследството на баба ти, ако тя не го е поискала.

С две думи: в нормалния случай отговорът на въпроса ти е НЕ.

2. По същия начин: като наследници на майка ти след нейната смърт, ако тя умре преди съпруга си, могат някой ден да придобият нещо от имотите на баба ти. Но те не са наследници на баба ти.

3. Не.

brymm написа:1. Вторият ти баща и неговите деца биха могли да "успорват" дарението, т.е. да искат възстановяване на запазена част, само в един-единствен случай: ако майка ти почине до 5 години след смъртта на баба ти и нейният съпруг е жив в този момент. ......

Моля ?
По кой учебник е това ?

И къде е визирана запазената част на зетя , върху наследството на тъщата ?!...

Това са рисковете от тези форуми - всеки има право да си пише каквото си реши ...

Обяснявам бавно с картинки.

Умира бабата. Майката има запазена част от нейното наследство. Не е поискала възстановяването и.

На следващата година умира майката. Наследяват я нейият син djaya и нейният сегашен съпруг.

В наследството ВЛИЗА и правото на майката да иска възстановяване на СВОЯТА запазена част от наследството на СВОЯТА майка. Правото да искаш възстановяване на запазена част от нечие наследство е имуществено право, упражняването му не зависи от личната преценка на носителя си и това право на свой ред се наследява от наследниците на наследника със запазена част. За несъгласни ще потърся учебник или практика.

На третата година умира съпругът. Наследяват го неговите деца. Наследяват в съответните дялове и онова все още неупражнено ИМУЩЕСТВЕНО право, принадлежало някога на тяхната мащеха, да поиска възстановяване на запазената си част от наследството на СВОЯТА майка, т.е. запазената част на майката на djaya от наследството на бабата на djaya.

За запазена част на зетя от наследството на тъщата не съм споменавал нищо. Изрично подчертах, че запазената част е все на майката на djaya. Други интерпретации са плод единствено на трудно загряване или неосведоменост. Риск на форумите.

На мен сега не ми се занимава да търся практика, ама все си мисля, че това право си е лично и не се наследява.То и затова е ограничено и не важи за всеки ред наследници. Ако детето ти не желае да го упражни , откъде накъде ще има право стринката на шуринайката на бълдъзата?

Благодаря много за обясненията, виждам че се е заформил някакъв спор. За момента никой от семейството ми не е тръгнал да умира (да чукна на дърво) а имотите са на мое име. Майка ми и баща ми са живи, както и баба ми. От прочетеното разбирам че докато всички са живи и здрави право на претенции по закон има само майка ми (тя няма такива) Докато всички са живи никой друг не може да предявява претенции относно решението на баба ми. Това така ли е? Ако умре майка ми, по рано от 5 години след смърта на баба ми, вторият ми баща ще наследи нейното право да успори дарението ( не се изразявам професионално...художник съм:) и съм жена:) Та ако аз в това време, преди който и да е да е умрял, продам имотите и ги използвам парите за свои нужди за моето семейство, надявам се че никой няма да има претенции. Това е желанието на бабата и на майка ми.

Докато всички са живи и здрави, дори майка ти не може да има никакви претенции. Като почине баба ти, тогава майка ти може да има претенции. За след смъртта на майка ти, ако не са минали пет години от смъртта на баба ти, имаме лек спор с колегите. Ако майка ти е жива и след смъртта на баба ти минат пет години, също можеш да дишаш спокойно.
Да са ти живи и здрави още много време.
П.П. Сега нямам много време, но наистина смятам да потърся.

Всъщност от спора разбирам че все още не е ясно дали това "право на успорване" се наследява или не...но пък ако се наследява аз също бих наследила половината от него и съответно наполовина да не искам да го "упражня" това право на успорване :):)

Аха, правилно си разбрала - това е спорът и ако правото се наследява, това за половината също е вярно.

Намерих едно решение засега. Учебници в момента нямам.

Решение № 1147 от 31.V.1972 г. по гр. д. № 585/72 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 30 ЗНасл.
Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания и дарения има имуществен характер и може да се предявява от наследниците на този, чиято част е накърнена.
----------------------------

При новото разглеждане на делото от ищците брата и сестрите на наследодателя, е било представено завещанието, което е накърнявало запазената част на съпругата О. Ш. Последната вече е била починала и не е имала възможност да оспори завещанието - да упражни личното си потестативно право за намаляването му по реда на чл. 30 ЗНасл. Това правило е упражнено от наследниците й по завещание - от А. К. Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания и дарения има имуществен характер и следователно може да се предявява от наследниците на този, чиято законна част е накърнена. Народният и градският съд, като са приели обратното и изключили от делбата А. К., П. Й., и СГНС са постановили незаконосъобразни решения.


И едно по-новичко:

Решение № 57 от 28.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 683/2003 г., I г. о.
Собственост и право, бр. 1/2005 г., стр. 55

Законът дава право на наследниците на наследник със запазена част, който не е упражнил иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН , да го упражнят от свое име.
------------------------
В. Б. К. от с. Д., община П. обжалва и иска да се отмени решение от 28.02.2003 г. по гражд. д. № 1776/2002 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила изцяло решение от 22.11.2001 г. по гражд. д. № 8/98 г. на П. районен съд и е отхвърлен искът й за делба на дворно място от 992 м в парцел III-14 кв. 2 по плана на с. Д., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и движими вещи поради липса на материалноправни предпоставки за допускане на делба.

Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно поради допуснати нарушения по приложението на чл. 57 ЗН във връзка с чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 34 ЗС във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗН. За да отхвърли иска за делба на процесния недвижим имот и движимите вещи, решаващият съд е приел, че тези вещи са принадлежали на В. Б. Д., майка на наследодателя - починала през 1996 г., и по силата на оставено от нея саморъчно завещание на цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на племенницата си Л. И., нейния син и общ наследодател на страните Д. Г. не е наследил нищо от майка си, поради което и наследниците му - от кръга на лицата по чл. 8, ал. 4 ЗН, също нямат права по наследство по отношение на тези вещи. Тези правни изводи са отчасти неправилни и незаконосъобразни, направени от делбения съд в разрез с фактите и тяхното логично подвеждане под хипотезиса на правната норма, поради което и доводите на касатора се явяват основателни.


Общият на страните по делото наследодател Д. Т. Г. е починал на 11.01.1997 г. Като единствен наследник по закон - син на покойната В. Б. Д., по силата на наследственото правоприемство е наследил имуществото, останало след смъртта на майка му. По силата на саморъчно завещание от 12.11.1996 г. В. Б. е завещала на племенницата си Л. И. цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане, с което завещателят се разпорежда в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. Тоест от момента на откриване на наследството лицето, което е назначено (посочено) за наследник на цялото наследство по силата на универсално завещателно разпореждане, придобива и става титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя - наследодател, респ. и на задълженията му. Наследникът по закон наследява само и доколкото в качеството му на наследник със запазена част от наследството упражни успешно чрез уважаване на иск възникналото поради направеното универсално завещателно разпореждане субективно потестативно право на възстановяване на запазената си част от наследството чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и намаление на завещателните разпореждания. Само влязлото в сила решение по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН (упражнено изрично или чрез възражение в делбен процес) може да възстанови наследствените права на наследника по закон и да върне част от имуществото на наследодателя в неговия патримониум. След като до момента на смъртта си - на 11.01.1997 г., наследникът по закон Д. Т. Г. не е упражнил правото си да иска възстановяване на запазената си част чрез намаления на завещанието в полза на Л. И., то правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че издаденият нот. акт № 177 от 5.08.1997 г. по н. д. № 2664/97 г. легитимира само и единствено Л. И. за лицето, наследило имуществото на В. Б. Д.


Неоснователно и в разрез със закона са изводите на съдилищата, че ищцата като наследник от кръга по чл. 8, ал. 4 ЗН на Д. Т. Г. няма право да приеме наследството от покойната В. Д., което той не е приел до момента на смъртта си, както и че няма право да наследи правото по чл. 30, ал. 1 ЗН. Безспорно е, че правото да се иска намаляване на завещателни разпореждания и възстановяване на запазена част може да се предяви от наследник със такава част, който е приел наследството - изрично или чрез конклудентни действия. При установените по делото данни, че наследникът Д. Т. Г. до момента на смъртта си на 11.01.1997 г. не е приел изрично наследството, нито е извършил действия, съставляващи безусловно израз на приемане на наследство, то изводът на съда, че не е налице приемане на наследството на майка му В. Б., е правилен, съобразен с доказателствата и тяхното логично подвеждане под хипотезиса на правната норма на чл. 48 и 49 ЗН.


Неправилен и незаконосъобразен е и изводът на съдилищата, че в качеството си на наследник от кръга на лицата по чл. 8, ал. 4 ЗН - леля и сестра на покойната му майка, ищцата-касатор В. Б. К. не може да реализира иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, заявявайки незаявения от наследодателя Д. Г. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН до размера на собствените си права като наследник, именно поради факта, че наследодателят не е приел наследството на покойната си майка-завещател. Законът дава правото на наследниците на наследник със запазена част, който не е упражнил иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН, да го упражнят от свое име, тъй като това потестативно право на наследника със запазена част, е имуществено, прехвърлимо и наследимо право, в която насока съдебната практика е константна - т. З, б. "б" на ПП 7 - 73 ВС. Безспорно е, че наследник може да упражни това субективно потестативно право по чл. 30, ал, 1 ЗН само и доколкото са налице предпоставките за неговото упражняване по отношение на неупражнилия го наследник със запазена част, т. е. само ако последният е приел наред със своето наследство и наследството от лицето-завещател. Приемането на наследството е едностранен акт, с който определено от закона лице изрично (явно или мълчаливо), но безусловно изразява волята си да стане наследник на едно починало лице. С отмяната на срока по чл. 51 ЗН срок за изразяване на такава воля няма, поради което не може да се приеме, че с настъпилата смърт на наследник, неприел дадено наследство, се преклудира правото на неговите наследници да приемат наред с неговото наследство и неприетото до този момент от последния наследство. Нормата на чл. 57 ЗН, уреждаща принципа на наследствената трансмисия, визира именно тази хипотеза, като под употребения термин "негови наследници" законът има предвид всички наследници, указани по чл. 5 - 9 ЗН.


Възприетата от решаващия съд теза, че щом Д. Т. Г. е починал преди да приеме наследството на майка си и преди да заяви иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН, ищцата като наследник на същия няма право за заяви волята си да приеме двете наследства. Което същата безусловно е сторила с завеждане на иска за делба и да упражни правото да иска възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещанието в полза на ответника Л. И. (до размера на своите наследствени права) са незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което и са налице условията на чл. 218б, б. "в" ГПК за касиране на обжалваното решение.

Разбирам. Благодаря много за професионалните съвети и отзивчивостта.
Явно има варианти в които "правото на успорване" се наследява от наследниците на имащия това право. Това ще го мислим когато някой умре, не дай Боже. То едва ли някой би имал претенции принципно от чисто морална гледна точка, но просто исках да съм на ясно какво казва закона.

Имам и още един въпрос:

Семейното жилище е на майка ми и на баба ми по 50%. Прехвърлянето на 1/2 от апартамента е станало от баба ми на майка ми след нейния втори брак. Ако баба ми умре, майка ми и баща ми наследяват ли по равно съответно по 1/2 от половината на баба ми или само майка ми наследява баба ми? В първия случай ако майка ми умре аз ще деля
с втория ми баща ми 75% от имота, а другите 25% ще са вече негови след смърта на баба ми. Във втория случай ако майка ми умре аз ще получа 50% и вторият ми баща ще получи 50%

Кое съждение е по вярно при тази последователност на смърт?

Няма никакъв проблем към настоящия момент след като вече се легитимирате като собственик да се разпоредите с този имот. Пишете, че става въпрос за земеделска земя. Обикновено в нотариалния акт се пише като продажна цена данъчната оценка или цена около нея, за да се платят по-малки държавни такси. Това на практика ще бъде продажната цена и за лицата, които евентуално един ден могат да искат отмяна на дарението да размера на тяхната запазена част. Ако те, решат да се възползват от това свое право ще претендират от Вас само паричната равностойност с оглед на тази продажна цена на полагащата им се запазена част, нищо повече. Мисля, че изобщо нямате повод за безпокойство. Не знам за колко декара става въпрос и къде се намират, респ. каква е тяхната реална пазарна цена, но обикновено в нотар.актове се пише като продажна цена суми от порядъка на 100-200 лв/дка.

Драги terminator66, поласкана съм, че следите моите изяви във форума. Очевидно с нещо съм Ви подразнила, но трябва да Ви уверя, че не търся поле за изява. Имам си достатъчно професионални и лични ангажименти, които ми запълват времето и ми носят удовлетворение. Тази седмица съм в отпуска и влизам по-активно тук като си позволявам да пиша това, което мисля за правилно по конкретния случай. Поддържам изразеното от мен мнение, че българинът не е научен да уважава достатъчно нашия труд. За това, че някои клиенти се държат като Байганьовци и Андрешковци сте прав, но не споделям начина, по който го правите. Освен това в момента, поосвободена от служебните ми ангажименти, ми е приятно да разсъждавам по казусите, поставени във форума. От Вас междувпрочем не срещнах нито едно изразено мнение по какъвто и да е професионален въпрос? Освен репликата за бай Ганьо, имате ли нещо друго да кажете?

Здравейте, във връзка с поставените по-горе въпроси бих искала и аз да попитам нещо за запазената част. Баба ми и дядо ми са дарили на баща ми апартамента си. Дядо ми почива. Баща ми също почива. Негови наследници сме аз, брат ми и майка ми. Но баба ми и дядо ми са имали и дъщеря, която почива много рано, но има дъщеря на свой ред. Има ли право братовчедка ми да претендира за запазена част на този апартамент и какъв дял би била тази част?
Предварително благодаря на всички.

stkoleva написа:....................

Какъвто и отговор да получите,
Препоръчително е да се срещнете с адвокат, най-малкото за да се запознае с документите и фактите, произтичащи от тях.

УСПЕХ!

Здравейте,има един въпрос на който се надявам да можете да ми отговорите.Имам брат който се ще развежда, но със снаха ми си имаме неприятности от години те живеят в апартамент който е дарен на брат ми от нашия дядо.Сега тя иска да му вземе апартамента и той да се изнесе .Въпроса ми аз мога ли понякакъв начин да и осуетя намеренията било с оспорване на дарението или по някакъв друг начин. Благодаря Ви предварително

снахата не може да му вземе апартамента , може евентуално да го ползва
ако и го присъди съда до навършване пълнолетие на децата.
вие не сте пряк наследник на дядо си(ако са живи децата му)и не можете
да го оспорвате завещанието,но майка ви или баща ви ще могат.

Ст. Колева - да, братовчедка ти определено има право на запазена част - то остана и да нямаше!
Наследствата са две - от наследството на починалия първи (бабата или дядото) тя ще има 1/4 запазена част, тъй като има и преживял съпруг, а от наследството на втория - 1/3. За възстановяване на запазената част от всяко от двете наследства ще тече отделен давностен срок от смъртта на наследодателя.
Но в крайна сметка, ако имуществата на двамата са били са едни и същи (примерно само този апартамент) и не пропусне да поиска запазената си част и от двете, като резултат ще се получи 1/3 от всичко.
Адвокат, естествено, пак ти трябва.