от angel_angelov » 06 Ное 2007, 11:07
РЕШЕНИЕ
№ 3887
София, 04/28/2005
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛ КАЛИНОВ
МИНА АТАНАСОВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията МИНА АТАНАСОВА
по адм. дело № 9683/2004.
Производството е по реда на чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на Владимир Иванов Георгиев от София срещу Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно чл. 8, ал. 1 и 3; чл. 9; чл. 10; чл. 13, ал. 2, т. 3; чл. 13, ал. 8; чл. 14, ал. 1, изр. второ; чл. 15, ал. 2 и § 3, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби като противоречащи на материалноправните разпоредби на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ), чл. 64, ал. 3, чл. 177, ал. 2, чл. 84, ал. 2 и 3 и др. от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 19, т. 4, б. "а" и "б" от Закона за водите (ЗВ).
Ответната страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, оспорва жалбата като неоснователна. Доводи за това излага в писмено становище.
Върховният административен съд - 5-членен състав, след проверка на редовността на производството и законосъобразността на нормативния акт в обжалваната част приема за установено следното:
І. По допустимостта на жалбата:
Жалбата на Владимир Георгиев от София е процесуално допустима. Наредба № 4 от 14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (накратко наредбата) е подзаконов нормативен акт, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, предписанията на който засягат неограничен брой субекти - потребителите на услугите водоснабдяване и канализация на територията на страната. Адресатите на наредбата имат правен интерес да подават жалби срещу нормативния акт пред Върховния административен съд без ограничение във времето на основание чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
ІІ. По основателността на жалбата:
Върховният административен съд е сезиран с искане за отмяна поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен на посочените по-горе разпоредби от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последната е издадена на основание чл. 84, ал. 3 от ЗУТ и чл. 135, т. 15 от ЗВ и създава подзаконова правна уредба на реда за присъединяване на потребителите към водоснабдителните и канализационните (ВиК) системи и получаване от тях на услугите водоснабдяване и канализация.
Според чл. 8, ал. 1 и 3 от посочената наредба получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник.
Жалбоподателят поддържа, че след като получаването на ВиК услуги се осъществява чрез сключване на търговски сделки при общи условия по реда на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тези общи условия стават задължителни за другата страна след писменото им приемане, а не с факта на публикуването им в централен ежедневник, така както е според чл. 8, ал. 3.
Одобряването на общи условия съгласно ал. 1 на чл. 8 от наредбата е процедура по предварително съгласуване със собственика на ВиК системата, респ. със създаден със закон регулаторен орган, или се изисква от условията на концесионен договор и не засяга потребителите. Възражението на жалбоподателя се отнася до присъединените вече потребители (физически и юридически лица, които не са търговци), които имат право в срок от 30 дни от публичното оповестяване на общите условия да предложат различни условия, които търговското дружество-оператор евентуално да приеме. Ако това не стане, според чл. 8, ал. 4 в сила остават общите условия. Създаденият с чл. 8 от наредбата правен режим на сключване на договор за ползване на услугите ВиК не прави разлика между потребители - физически и юридически лица, и потребители-търговци. След като в търговските правоотношения с оператора потребителите са равнопоставени, по аналогия с уредбата на чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ следва да се приеме, че потребителите, които не са търговци, които са знаели, респ. са били длъжни да знаят оповестените в централен ежедневник общи условия и не са ги оспорили в 30-дневен срок, са ги приели мълчаливо. С оглед на това съдът намира, че приемането на общите условия от потребителите, които не са търговци, така както е уредено в ал. 2-5 на чл. 8, не противоречи на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Жалбоподателят е на становище, че разпоредбата на чл. 9 от наредбата е незаконосъобразна, тъй като няма правно основание облигационните отношения във връзка с получаване на услугите ВиК да преминават върху новия носител на правото на собственост, на строеж или ползване на водоснабдявания имот. Оплакването е основателно. Самата наредба с разпоредбата на § 1, т. 2, б. ”в” от допълнителните разпоредби определя купувача на съществуващ и присъединен към ВиК система обект за нов потребител, който следва да сключи нов договор с оператора. При това положение и като се има предвид, че новият носител на правото на собственост не е правоприемник по договора за предоставяне на услугите ВиК с предишния собственик, атакуваната разпоредба на чл. 9 следва да се отмени като незаконосъобразна.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на чл. 10 и § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ няма правно основание обекти на водоснабдителните и канализационните системи да не са изградени и да не се поддържат от операторите (експлоатационните дружества), за да бъдат задължени възложителите да ги изграждат, съответно предават на оператора репарирани и заснети с координатите на характерните им точки. Член 64, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините и експлоатационните дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Не противоречи на закона възможността по взаимно съгласие части от общите водоснабдителни и канализационни мрежи да се изграждат за сметка на собственика, респ. на експлоатационното дружество, поради което съдържанието на чл. 10 не е незаконосъобразно. Този въпрос е от практическо значение за заварените случаи и е намерил разрешение в § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби, според който съществуващите водопроводни и канализационни отклонения - собственост на потребители, се предоставят за експлоатация на оператора при условия, конкретизирани в договорите за ползване на услугите ВиК по чл. 12,
ал. 2, т. 4 от наредбата.
В жалбата се оспорва и съдържанието на чл. 13, ал. 2, т. 3 от наредбата с мотива, че възложителят отнапред не може и с относителна сигурност да знае срока на въвеждане в експлоатация на обекта, който предстои да бъде присъединен към водоснабдителната система, за да заяви писмено този срок пред оператора. Съображенията са за целесъобразност и не конкретизират законова разпоредба, на която
чл. 13, ал. 2, т. 3 да противоречи, поради което са неоснователни.
Съгласно чл. 13, ал. 8 от наредбата проучването за присъединяване към водоснабдителната система и предоставянето на изходни данни и условия за това се извършват след заплащане на такса, определена с тарифа от оператора. Жалбоподателят поддържа, че терминът “такса” е незаконосъобразно употребен, тъй като не се касае за възмездна услуга, извършена от държавен или общински орган, а за възнаграждение на търговец. Счита това възнаграждение за недължимо, тъй като извършеното от оператора проучване и изходните данни за присъединяване, които той предоставя, касаят изграждането на общите части на ВиК системи, което е негово задължение и не следва да се заплаща от потребителя.
В хипотезата на чл. 13, ал. 8 от наредбата думата "такса" не е употребена като понятие на финансовото и данъчното право. Не се касае за държавна такса по смисъла на чл. 1 от Закона за държавните такси, нито за местна такса, събирана по реда на Закона за местните данъци и такси. Разпоредбите на чл. 13, ал. 8 във връзка с ал. 4 от наредбата са ясни и не се нуждаят от тълкуване. С тях е уредено нормативно заплащането на цена, дължима от възложителя на оператора - търговско дружество, за извършено проучване и предоставяне на изходни данни и условия за присъединяване, необходими за проектиране на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна инсталация и/или на вътрешната водопроводна мрежа. Тази цена се определя съобразно методика, определена в приложение към чл. 13, ал. 8. Това, че цената на услугата е наречена такса, не променя факта, че се касае за възмездна услуга, необходима за техническото присъединяване на обект на потребител към ВиК системи. С оглед на това съдът намира, че употребата на думата "такса" в ал. 8 на чл. 13 от наредбата със значение на цена за услуга, извършвана на потребителя във връзка с присъединяването му към ВиК системи, не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не е основание за отмяна на разпоредбата.
Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя за несъответствие на чл. 14, ал. 1 от наредбата с чл. 84, ал. 2 и чл. 177,
ал. 5 от ЗУТ и допуснато смесване на понятията, довело до правна неточност. Изложени са доводи, че присъединяването на имот към общата част на водоснабдителна и канализационна система не е услуга, а дейност, предхождаща ползването на услугите ВиК, поради което няма основание договорът за предоставяне на услугите ВиК да има силата на окончателен договор за присъединяване по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗУТ.
Присъединяването е дефинирано в чл. 12, ал. 1 от наредбата и представлява съвкупност от правни и фактически действия, съобразени с изискванията на глава четвърта от ЗУТ. Според чл. 12, ал. 2, т. 2 етап от последователните действия по присъединяването е сключването на предварителен договор за присъединяване, а според ал. 2, т. 4 от с.р. присъединяването приключва със сключване на договор за предоставяне на услугите ВиК. Член 84, ал. 2 от ЗУТ предписва присъединяването да се извърши със сключване на писмен договор за присъединяване. Посочената правна уредба не дава основание договорът за предоставяне на услугите ВиК да се счита за окончателен по смисъла на чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ако се приеме, че тази разпоредба урежда предварителните договори въобще, а не само за недвижимите имоти) по отношение на предварителния договор за присъединяване по чл. 12, ал. 2, т. 2, тъй като се касае за договори с различен предмет. Макар и непрецизно, думата "окончателен" е употребена за договора за предоставяне на ВиК услуги в смисъл на договор, който като елемент от последователните действия, съставляващи присъединяването, е сключен последен във времето.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за противоречие на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от наредбата с чл. 64,
ал. 3 от ЗУТ. Правилото на тази разпоредба се отнася за случаи, при които се засягат съществуващи водоснабдителни съоръжения, които, след като са засегнати от присъединяването на предвиден за изграждане обект, основателно следва да бъдат изместени за сметка на възложителя на този обект.
В жалбата са изложени възражения по законосъобразността на § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата, където е уредена възможност при икономическа нецелесъобразност за оператора участъци от улични ВиК системи и/или отклоненията от тях, необходими за предоставяне на услугите ВиК, да се изграждат от потребителите. Оспорва се и съдържащото се в разпоредбата условие операторът да заплаща на потребителя собствеността върху тези съоръжения разсрочено.
Правилото, че изграждането на участъци от улични ВиК системи и/или отклоненията от тях може да стане от потребителите по взаимно съгласие с оператора, не противоречи на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ. Въвеждането обаче с нормативен акт на възможност това да стане по причини, свързани с икономическа нецелесъобразност за оператора, които не са изчерпателно посочени, поставя потребителя в неравноправно положение при договарянето, което противоречи на чл. 9 от ЗЗД. Аналогични са съображенията за незаконосъобразност и по отношение поставеното условие за разсрочено плащане на цената от страна на търговското дружество при прехвърляне на собствеността върху изграденото от потребителя. С оглед на това § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. следва да се отмени като незаконосъобразен.
По изложените съображения Върховният административен съд - 5-членен състав, намира, че по жалбата на Владимир Георгиев от София като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен следва да бъдат отменени разпоредбите на чл. 9 и § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., поради което и на основание чл. 23 от ЗВАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ чл. 9 и § 3, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Владимир Иванов Георгиев от София срещу Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Венета Марковска
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ангел Калинов
/п/ Мина Атанасова
/п/ Здравка Шуменска
/п/ Галина Карагьозова
М.А.
