forum.lex.bg

Ако двама родители прехвърлят свой собствен имот чрез покупко-продажба на непълнолетния си син ,но си запазят правото на ползване.Въпроса мие могат ли след това да го отдават под наем и при евентуален развод на двамата съпрузи какво става с правото на ползване?

Toва е въпрос, който касае бъдещи несигурни събития Моля конкретизирайте намеренията и питането си
Ако обичате, не пускайте една и съща тема по сто пъти

Съжалявам ако съм Ви ядосала,просто не знам към кого да се обърна.А при мен ситуацията е такава:майка ми и втория и съпруг прехвърлиха апартамент на непълнолетния ми брат чрез покупко продажба ,но си запазиха правото на ползване.Сега апартамента се дава под наем ,а те са в развод по вина на съпруга.Сега какво ще стане с правото на ползване.Моля Ви ако е възможно да ми помогнете.Благодаря Ви.

kalahan написа: Следва да имате предвид също така, че правото на ползване няма нищо общо с отдаването под наем, тъй като наемните отношения са облигационни (т.е. договорни), а не вещноправни, а и правото на ползване е непрехвърлимо. Ползвателите (майка Ви и втория Ви баща в случая) нямат право да отдават имота под наем (арг. 56, ал. 2 и чл. 60 от ЗС, отнасящ се до наемите върху земеделски земи като изключение от правилото). Прочетете чл. 56-62 от Закона за собствеността.

Според мен е тъкмо обратното.Титулярят на вещното право на ползване има право да отдава имота под наем.Съгласно чл.56 ЗС той има право да използва веща съгласно нейното предназначени и да получава добивите от нея.Това включва използването на веща чрез отдаването й под наем и получаването на наем , като граждански плодове.Чл.56 (2) забранява да отчуждава правото си на ползване , под което се разбира ,че той не може да го прехвърли чрез сделка на 3л.(самото вещно право).Отдаването под наем обаче не е разпоредителна сделка и не води до транслативна сукцесия , а е начин за използване на веща и извличане на доходи от нея.Не може наемателя , който е титуляр на облигационно право , да може да пренаема веща , а титуляра на вещното право на ползване да не може.Би се стигнал до правния абсурд , че наемателят има повече възможности да използва веща , опрян на облигационно право , а ползвателят , опрян на вещно право , смисъла на което е да даде на титуляра си максималната възможност да извлече икономическите облаги от използването й , по-малко.Чл.60 ЗС е изключение но не от чл.56(2).След като чл.60 е изключение от общото правило , последното ще може да установим ,чрез аргумент от противното.А този аргумент ни води до заключение ,че общото правило е: сключените от ползвателя договори за наем се прекратяват с прекратяването на вещното право на ползване.Практиката също признава ,че титуляра на вещно право на ползване може да използва като я отдава под наем…така:
РЕШЕНИЕ № 373 ОТ 18.III.1996 Г. ПО ГР. Д. № 1593/95 Г., IV Г. О.
ПРИТЕЖАВАЩИЯТ ГОЛАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ НЕ МОЖЕ ДА ГО РЕВАНДИКИРА ОТ НАЕМАТЕЛЯ НА СВОЯ ПРЕХВЪРЛИТЕЛ, ЗАПАЗИЛ ПРАВОТО СИ НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ НЕГО.
ОГРАНИЧЕНОТО ВЕЩНО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ ВКЛЮЧВА В ПРЕДМЕТНОТО СИ СЪДЪРЖАНИЕ СЪБИРАНЕТО НА ДОБИВИТЕ - НАЕМИТЕ ОТ ВЕЩТА, И НА ТОВА ОСНОВАНИЕ СЪЩЕСТВУВАЩОТО НАЕМНО ПРАВООТНОШЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ НА ПРИОБРЕТАТЕЛЯ НА ИМОТА.
ЗСЧл. 56
ЗСЧл. 108
ЗЗДЧл. 237, ал. 2,
РЕШЕНИЕ № 1546 ОТ 18.I.1993 Г. ПО ГР. Д. № 1163/92 Г., IV Г. О.
СЪБИРАНЕТО НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПЛОДОВЕ (НАЕМИТЕ) ОТ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ НА СЪЩИЯ ПРЕДСТАВЛЯВА РЕАЛИЗАЦИЯ HА ПРАВОМОЩИЯТА НА НОСИТЕЛЯ НА ВЕЩОТО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ. ОТДАВАНЕТО ПОД НАЕМ НА ЕТАЖА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТРЕТИРА, КАТО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА ИЩЕЦА, ПРИТЕЖАВАЩ ГОЛАТА СОБСТВЕНОСТ ПО НЕГАТОРНИЯ ИСК.
ЗСЧл. 56, ал. 1
ЗСЧл. 109, ал. 1
РЕШЕНИЕ № 1112 ОТ 11.08.2003 Г. ПО ГР. Д. № 2185/2002 Г., V Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 6 от 2003 г.
СОБСТВЕНИКЪТ НА ОТДАДЕН ПОД НАЕМ ИМОТ Е АКТИВНО ЛЕГИТИМИРАН ДА ПРЕДЯВИ ИСК ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАЕМНИЯ ДОГОВОР, МАКАР ЧЕ Е ПРОДАЛ ИМОТА, ЩОМ СИ Е ЗАПАЗИЛ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ.

Чл. 237 ЗЗД
Чл. 56, ал. 1 ЗС

Накратко за повече на адвокат относно имуществените отношения при прекратяване на брака .Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.

(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.

(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.

Така е по тозиначин и така по вторият начин които е по евтин и по бърз .Накратко за повече на адвокат относно имуществените отношения при прекратяване на брака .Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 107. (1) При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.

(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.

(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.

Така е по този начин и така по вторият начин които е по евтин и по бърз Чл. 101. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.

(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата
Зависи какво се изберат и по вторият начин вина на съпрузите не се търси .

В договора ще пише да ползват семейство Петрови например,или дори и да ги пише само по имена,развода не съществува в договора.
Иначе ако е,детето трябва да купи отделни имоти и да спази каузата по договора,като продаде пак с тяхно съгласие имота който трябва да ползуват,но при така стеклите се обстоятелства

namakak написа:В договора ще пише да ползват семейство Петрови например,или дори и да ги пише само по имена,развода не съществува в договора.
Иначе ако е,детето трябва да купи отделни имоти и да спази каузата по договора,като продаде пак с тяхно съгласие имота който трябва да ползуват,но при така стеклите се обстоятелства

Затрудних се, определено се затрудних...........

Нищо трудно няма,но те са го продали и не са собственици.Правото на отдаването под наем има само собственикът.А тежестите които родителите са определили за имота на детето им,единствено те могат да развалят,в противен случай имат право да се търпят едни други.
Незнам попечителят на детето дали има възможности,когато другият ще има право на ползване?

Къде живееха постоянно брат ви и семейството му до развода - в този апартамент или на друго място ?

namakak написа:Нищо трудно няма,но те са го продали и не са собственици.Правото на отдаването под наем има само собственикът.А тежестите които родителите са определили за имота на детето им,единствено те могат да развалят,в противен случай имат право да се търпят едни други.
Незнам попечителят на детето дали има възможности,когато другият ще има право на ползване?

Сигурен ли сте относно това , което съм подчертала?Право да го отдава под наем има ползвателят при учредено право на ползване, а не собственика.

Но в случая вещното право не е отнето на собственика.В този случай даже само собственика има право да го продаде с тежестите,те имат право да ползват не и да продават.Което от своя страна му дава правото на изключителни вещни права и само един от тях да не се съгласи за отдаване под наем,тъй като и жилището е едно,няма как да се даде стая без кухня,или без баня.Че и без коридор
Или бъркам с вещните права?

namakak написа:Но в случая вещното право не е отнето на собственика.В този случай даже само собственика има право да го продаде с тежестите,те имат право да ползват не и да продават.Което от своя страна му дава правото на изключителни вещни права и само един от тях да не се съгласи за отдаване под наем,тъй като и жилището е едно,няма как да се даде стая без кухня,или без баня.Че и без коридор
Или бъркам с вещните права?

Ако изобщо разбрах нещо!!!
Какво общо има вещните права с наема в случая и с това ,кой има право да продава?

Вещни права са когато собственикът възоснова на дело за въвод при решение е въведен в имота /в случая детето няма как да бъде изгонено/,вещно право има и този в чиято полза е решение при подялба на даден имот,дори и собственикът да е загубил на първа инстанция.
Родителите сами са извоювали вещните си права,като единствено могат да ползват,те не са собственици и немогат да сключват сделки с трети лица.

namakak, отговорите Ви са напълно неясни,да не употребя и друг израз, нямат нищо общо нито с въпроса, нито с правото. По-странна представа за вещни права не съм чувала досега, но човек докато е жив се учи.

Колеги, питащият/питащата нещо се поизгуби от доста време ... Предлагам да прекратим гадаенето на боб.

namakak написа:Вещни права са когато собственикът възоснова на дело за въвод при решение е въведен в имота /в случая детето няма как да бъде изгонено/,вещно право има и този в чиято полза е решение при подялба на даден имот,дори и собственикът да е загубил на първа инстанция.
Родителите сами са извоювали вещните си права,като единствено могат да ползват,те не са собственици и немогат да сключват сделки с трети лица.

признавам, затрудних се и аз......
и както е казала поли в една друга тема, което изказване много ми легна на сърцето .... - "и настана просвещение"

Че се учите докато трЕбЕ!
А после да ви попитам- ама какви юристи сте, като не можете да разберете тънката мисъл?!?

Сетих се, наскоро тук/ във форума/ се твърдеше, че е влязъл в сила новия СК, а че фактите не подкрепяха изказването- друг въпрос. Нейсе.
Пишещият се възмущаваше, как е възможно точно той, точно на нас да го казва?!?
Лято е!

ами, прав е бил питащият....тя и мойта питаща тичА удостоверение за наследници да си вади, докато е жива и точно на мен обясняваше как съм се объркАла и такива не се вадят , въобще не разбрала, че за мъж й е идело реч, щото за наследяването питаше !

Жега е......

я, да се изкряскам и аз-ДИШАЙТЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!

Съгл. практиката на ВКС правото на ползване е абсолютно вещно право и може да се брани срещу всяко лице, включително собственика на вещта /който притежава т.нар. гола собственост/, който от своя страна е лишен от всякаква възможност за лично ползване. Носителят на гола собственост няма право на ползване, държането също следва да е без правно основание. Той не може да отдава под наем, но ползвателят може.
След прекратяване на брака с развод, правото на ползване остава в полза на двамата. Те са ползватели до отпадане на правното основание - смърт, отказ от правото.....