kalahan написа: Следва да имате предвид също така, че правото на ползване няма нищо общо с отдаването под наем, тъй като наемните отношения са облигационни (т.е. договорни), а не вещноправни, а и правото на ползване е непрехвърлимо. Ползвателите (майка Ви и втория Ви баща в случая) нямат право да отдават имота под наем (арг. 56, ал. 2 и чл. 60 от ЗС, отнасящ се до наемите върху земеделски земи като изключение от правилото). Прочетете чл. 56-62 от Закона за собствеността.
Според мен е тъкмо обратното.Титулярят на вещното право на ползване има право да отдава имота под наем.Съгласно чл.56 ЗС той има право да използва веща съгласно нейното предназначени и да получава добивите от нея.Това включва използването на веща чрез отдаването й под наем и получаването на наем , като граждански плодове.Чл.56 (2) забранява да отчуждава правото си на ползване , под което се разбира ,че той не може да го прехвърли чрез сделка на 3л.(самото вещно право).Отдаването под наем обаче не е разпоредителна сделка и не води до транслативна сукцесия , а е начин за използване на веща и извличане на доходи от нея.Не може наемателя , който е титуляр на облигационно право , да може да пренаема веща , а титуляра на вещното право на ползване да не може.Би се стигнал до правния абсурд , че наемателят има повече възможности да използва веща , опрян на облигационно право , а ползвателят , опрян на вещно право , смисъла на което е да даде на титуляра си максималната възможност да извлече икономическите облаги от използването й , по-малко.Чл.60 ЗС е изключение но не от чл.56(2).След като чл.60 е изключение от общото правило , последното ще може да установим ,чрез аргумент от противното.А този аргумент ни води до заключение ,че общото правило е: сключените от ползвателя договори за наем се прекратяват с прекратяването на вещното право на ползване.Практиката също признава ,че титуляра на вещно право на ползване може да използва като я отдава под наем…така:
РЕШЕНИЕ № 373 ОТ 18.III.1996 Г. ПО ГР. Д. № 1593/95 Г., IV Г. О.
ПРИТЕЖАВАЩИЯТ ГОЛАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ НЕ МОЖЕ ДА ГО РЕВАНДИКИРА ОТ НАЕМАТЕЛЯ НА СВОЯ ПРЕХВЪРЛИТЕЛ, ЗАПАЗИЛ ПРАВОТО СИ НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ НЕГО.
ОГРАНИЧЕНОТО ВЕЩНО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ ВКЛЮЧВА В ПРЕДМЕТНОТО СИ СЪДЪРЖАНИЕ СЪБИРАНЕТО НА ДОБИВИТЕ - НАЕМИТЕ ОТ ВЕЩТА, И НА ТОВА ОСНОВАНИЕ СЪЩЕСТВУВАЩОТО НАЕМНО ПРАВООТНОШЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ НА ПРИОБРЕТАТЕЛЯ НА ИМОТА.
ЗСЧл. 56
ЗСЧл. 108
ЗЗДЧл. 237, ал. 2,
РЕШЕНИЕ № 1546 ОТ 18.I.1993 Г. ПО ГР. Д. № 1163/92 Г., IV Г. О.
СЪБИРАНЕТО НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПЛОДОВЕ (НАЕМИТЕ) ОТ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ОТ ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ НА СЪЩИЯ ПРЕДСТАВЛЯВА РЕАЛИЗАЦИЯ HА ПРАВОМОЩИЯТА НА НОСИТЕЛЯ НА ВЕЩОТО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ. ОТДАВАНЕТО ПОД НАЕМ НА ЕТАЖА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ТРЕТИРА, КАТО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ НА ИЩЕЦА, ПРИТЕЖАВАЩ ГОЛАТА СОБСТВЕНОСТ ПО НЕГАТОРНИЯ ИСК.
ЗСЧл. 56, ал. 1
ЗСЧл. 109, ал. 1
РЕШЕНИЕ № 1112 ОТ 11.08.2003 Г. ПО ГР. Д. № 2185/2002 Г., V Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 6 от 2003 г.
СОБСТВЕНИКЪТ НА ОТДАДЕН ПОД НАЕМ ИМОТ Е АКТИВНО ЛЕГИТИМИРАН ДА ПРЕДЯВИ ИСК ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАЕМНИЯ ДОГОВОР, МАКАР ЧЕ Е ПРОДАЛ ИМОТА, ЩОМ СИ Е ЗАПАЗИЛ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ.
Чл. 237 ЗЗД
Чл. 56, ал. 1 ЗС