Закон за наследството
Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.
(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Тълкувателно решение № 99 от 10.12.1979 г. по гр. д. № 80/79 г., ОСГК
чл. 119, ал. 2 ГПК,
чл. 34, ал. 1 ЗС
------------------------
Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение на основание чл. 212 ГПК ОСГК на Върховния съд да издаде Тълкувателно решение по въпроса: когато ищецът по иск за делба се откаже от иска и производството се прекрати на основание чл. 119, ал. 2 ГПК, допустимо ли е да предяви наново същия иск.
За да се произнесе, Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд взе пред вид:
Наред с допустимостта от закона правото на собственост да принадлежи на две и повече лица, чл. 34, ал. 1 ЗС дава право на всеки от съсобствениците да иска делба на общата вещ. Противна уговорка не може да отмени това право, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за делба не се погасява с давност.
За разлика от обикновения исков процес
правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както
и участието им в делбата е задължително. От това произтича и една от особеностите на делбеното производство - всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба. Това им положение дава възможност да се допусне делбата и при недопускане участието на ищеца, ако някой от ответниците е направил искане, без да е необходимо предявяването на насрещен иск. Следователно всяка страна в делбеното производство, независимо от положението й - ищец или ответник, притежава всички процесуални права и задължения, които може да упражни в един съдебен процес въобще и конкретно в делбения такъв.
С делбеното производство
се цели да се прекрати съществуващата общност.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН неучастието на някой от съсобствениците при извършването на делбата води до нейната нищожност изцяло.
Съгласно чл. 119, ал. 2 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Отказът от иска е процесуално действие, което го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право.
Ако тези положения се пренесат и към делбеното производство, това би означавало съсобственикът, който се е отказал от предявения иск за делба, да няма възможност да предяви отново същия иск и ако другите съсобственици не поискат делба, съсобствената вещ да остане неделена. Подобно разрешение влиза в противоречие с чл. 34, ал. 1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й. Докато съсобствеността върху вещта продължава да съществува, вкл. и правото на собственост на отказалия се от иска ищец, съществува и възможността да се иска нейното прекратяване чрез делба. Към понятието противна уговорка по смисъла на закона следва да се приравни и личното изявление на съсобственика, че въобще или за известен срок няма да иска делба на общата вещ. Отказът от предявен иск за делба представлява именно такова изявление, той е равнозначен с уговорка, поради което и такъв отказ не може да има действие. Следователно въпреки направен отказ от иск за делба ищецът може да предяви повторно такъв иск, а ако той е предявен от друг съсобственик - да участвува в производството.