forum.lex.bg

Колеги, според Вас можеш ли да се откажеш от своите 3/4 идеална част от недв.имот (къща) с декларация по чл.100 от ЗС. И веднага след това поставям и следващия въпрос ако се откажеш от 3/4 идеална част от къщата, според Вас кой ще стане собственик на тази идеална част?

Моля за вашите коментари ако имате практика в тази насока.

Можеш с едностранно волеизявление по чл. 100 ЗС с нотариална заверка на подписа, което трябва да бъде вписано в имотния регистър, за да породи своето конститутивно действие. А по втория въпрос - твърде спорен, според мен. Според преобладаващата практика - в полза на държавата, но според мен уголемяват се дяловете на останалите съсобственици. Но това е обширна тема, по която в момента не ми се занимава да обяснявам.

oho_boho написа:Можеш с едностранно волеизявление по чл. 100 ЗС с нотариална заверка на подписа, което трябва да бъде вписано в имотния регистър, за да породи своето конститутивно действие. А по втория въпрос - твърде спорен, според мен. Според преобладаващата практика - в полза на държавата, но според мен уголемяват се дяловете на останалите съсобственици. Но това е обширна тема, по която в момента не ми се занимава да обяснявам.

Аз съм на второто мнение , след като се откажа от собствеността си има и други съсобственици и логично е в тоя случай да премине към тях.
В противен случай ,....то ми намирсва да подарите 3/4 на държавата , но ще потърся практика горното мнение е лично мое.

При октаз от наследство , се уголемяват дяловете на другите сънаследници, но при съсобственост, такава разпоредба няма и според мен , остава за държавата. Не ми се струва допустима аналогията в този случай, а и невинаги, съсобствеността възниква чрез наследяване.

Практика хм почти никаква ,но намерих една интересна статия в "Собственост и право ",бр.6/2000г
"Правен режим на безстопанствените имущества " с автор Методи Марков ,цитирам "...Отказът от право на собственост е изричен формален акт/чл.100 ЗС / Той обаче не се прави в полза на определено лице .При това положение съгласно действащия режим остава открита възможността ,някой да завладее имота и да го придобие по давност ,макар и като недобросъвестен владелец. Законът посочва ,че това ще бъде съответната община /чл.13 ал.2 ЗОС /.В такъв случай ще е нужно давностен срок в полза на общината ,до изтичането на който имота остава безстопанствен .През целия този период общината би могла да използва за защита на владението си само посесорните искове .Имотът не е "общински" по смисъла на чл.65 от ЗОС ,за да може да се изземе по административен ред ,нито ще са възможни петиторни искове срещу нарушителите ..../"

И още "Собственост и право ",бр.9/2001г
"Придобиване на правото на собственост чрез завладяване"-пф.Г.Боянов

"...След изменение на ЗС ,ЗДС и ЗОС остава открит въпроса за правното положение на недвижимите имоти ,които ...,собственикът на които е напрваил отказ от правото на собственост по чл.100 ЗС .Отменените разпоредби по чл.3 т.5 ЗДС и чл.2 ал.2 т.5 на ЗОС обевяваха такива имоти за държавна съответно общинска собственост .Сега изглежда ,че те са "ничии"имоти .Налага се тая празнота в законодателството да се запълни по пътя на аналогията .Член 11 от Закона за наследството ,а също и чл.3 т.5 ЗДС и чл.2 ал.2 т.5 ЗОС обявяват имотите ,които нямат наследници по закон или по завещание или когато всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат за държавна съответно общинска собственост.Тази идея премахва категорията "ничии"имоти и следва да намери съответно приложение и относно имотите с неустановен собственик ,както и в случаите на отказ от правото на собственост върху недвижими имоти -те следва да се претендират като държавнасъответно общинска собственост.Ако такава теза се възприеме посочената категория недвижими имоти не ще могат да се придобиват чрез завладяване .Няма пречка ,обаче те да бъдат придобити чрез давностно владение ,доколкото те не са публична държавна или общинска собственост ,която не може да се придобива по давност/чл.66 ЗС/."

От една страна, уредбата е насочена към ненатрапване на нов съсобственик, но от друга - принципно не можеш да се окажеш собственик, без да изявиш воля за това (сделка, приемане на наследство, позоваване на давност), а тук натрапваме на съсобствениците частите на техния бивш съсобственик. Те също могат да се откажат от собствеността, да - но след като вече са я придобили.

Повдигам темата ,вижда ми се интересна.

Според мен отказът по чл. 100 би трябвало да е в полза на държавата/общината. Ако някой от съсобствениците иска да уголеми дяловете на другите съсобственици, може да им прехвърли собствеността си чрез познатите ни договори, а не само с едностранно волеизявление, заверено нотариално и съответно вписано. Мисля, че такава е и практиката на повечето нотариуси в София. Едва ли някой нотариус ще изповяда сделка, като тълкува чл. 100 в полза на другите съсобственици.

Колеги темата е интересна и е дискутирана и преди.
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t ... c&start=15

Аз все още съм на същото си становище , затова го пускам и в настоящата тема.

Колеги моето мнение , че не може да се приложи ЗН по аналогия.Аз смятам , че при отказ от право на собственост(имам предвид идеална част) , последната не се придобива нито от държавата , нито от останалите съсобственици.Обектът на правото на собственост става , безстопанствен и може да бъде завладян и придобит по давност.Аргументите ми са следните:
1.Със смъртта на ФЛ , настъпва правоприемство по силата на закона(ако няма завещание или завет) , което дава възможност на сънаследника да приеме имуществото.Наследството преминава към точно определени субекти пак ex lege.Ако при няколко сънаследника , единия се откаже от дела си , дела на другите ще се уголеми , защото правоприемството е настъпило по силата на закона и се концентрира в лицето на останалите наследници.Отказът от собственост става със едностранна сделка на собственика , но тя не води до правоприемство , тъй като не това е съдържанието на волеизявлението на лицето.Законът също не определя дали някой придобива имота.Липсата на правоприемство ,което настъпва по силата на закона в единия случай , прави двете хипотези различни и според мен не може да се изведе по аналогия правило от ЗН , което да приложим при отказа от право.
2.За да придобие едно лице право на собственост трябва да се осъществи някакъв юридически факт(състав) , наричани придобивно основание.В случая нямаме деривативно придобивно основание , тъй като предишния собственик не изявява воля за това.Нямаме и оригинерно основание. Знаем ,че те са лимитирани в закона и отказът от право на собственост , не е сред тях.Следователно не мога да се съглася , че без да се е осъществило някакво придобивно основание , съсобствениците или държавата ще придобият правото на собственост.Като допълнение , в ЗДС не се урежда като основание за придобиване на собственост , отказът от право , за разлика от отказа на наследство , при липса на други наследници.
В обобщение според мен , в нашето право се допуска съществуването на безстопанствени вещи.Отказът от право на собственост ще доведе точно до това.Всеки правен субект , включително и общината и държавата , може да завладее такава вещ и да я придобие по давност.

REVOLUTION написа:Колеги темата е интересна и е дискутирана и преди.
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t ... c&start=15

Аз все още съм на същото си становище , затова го пускам и в настоящата тема.

Колеги моето мнение , че не може да се приложи ЗН по аналогия.Аз смятам , че при отказ от право на собственост(имам предвид идеална част) , последната не се придобива нито от държавата , нито от останалите съсобственици.Обектът на правото на собственост става , безстопанствен и може да бъде завладян и придобит по давност.Аргументите ми са следните:
1.Със смъртта на ФЛ , настъпва правоприемство по силата на закона(ако няма завещание или завет) , което дава възможност на сънаследника да приеме имуществото.Наследството преминава към точно определени субекти пак ex lege.Ако при няколко сънаследника , единия се откаже от дела си , дела на другите ще се уголеми , защото правоприемството е настъпило по силата на закона и се концентрира в лицето на останалите наследници.Отказът от собственост става със едностранна сделка на собственика , но тя не води до правоприемство , тъй като не това е съдържанието на волеизявлението на лицето.Законът също не определя дали някой придобива имота.Липсата на правоприемство ,което настъпва по силата на закона в единия случай , прави двете хипотези различни и според мен не може да се изведе по аналогия правило от ЗН , което да приложим при отказа от право.
2.За да придобие едно лице право на собственост трябва да се осъществи някакъв юридически факт(състав) , наричани придобивно основание.В случая нямаме деривативно придобивно основание , тъй като предишния собственик не изявява воля за това.Нямаме и оригинерно основание. Знаем ,че те са лимитирани в закона и отказът от право на собственост , не е сред тях.Следователно не мога да се съглася , че без да се е осъществило някакво придобивно основание , съсобствениците или държавата ще придобият правото на собственост.Като допълнение , в ЗДС не се урежда като основание за придобиване на собственост , отказът от право , за разлика от отказа на наследство , при липса на други наследници.
В обобщение според мен , в нашето право се допуска съществуването на безстопанствени вещи.Отказът от право на собственост ще доведе точно до това.Всеки правен субект , включително и общината и държавата , може да завладее такава вещ и да я придобие по давност.

Колега, не бях чел предната тема по въпроса, но разсъждавайки по този казус ... и сега четейки написаното от Вас ... започвам да вярвам и в телепатията

Хубава тема.
Ами представете си например длъжник с големи дългове и също така не малка собственост...

Би ило добре тая празнина да се запълни от законодателя или ВКС да се произнесе с ТР.

И на мене нещо не ми се връзват нещата с тази "безстопанственост". За да придобие някой собствеността чрез давностно владение трябва да минат доста години..... А това не е в интерес нито на съсобственика, нито на общината. Трябва да попитаме някой колега в общината какво става при отказ по чл. 100. В моята практика аз съм заверявала отказ по чл. 100, но само това. Не знам какво става по-нататък, но все ми се струва, че собствеността е в полза на общината.

ianeva написа:REVOLUTION, аргументацията ти е добра и доста убедителна. Мъчи ме един въпрос при следната хипотеза. Двама съсобственици, единият прави отказ по чл. 100. Съгласно твоето мнение неговата идеална част е безстопанствена вещ, която все още няма собственик /общината не я е придобила по давност/. Ако другият собственик реши да продава и тъй като все пак е налице съсобственост, той ще трябва да се съобрази с чл. 33. Обаче на кого да предложи - на общината? Тя все още не е собственик. Или да приемем, че вече не е налице и съсобственост, защото ид. част е безстопанствена??? Съзнавам, че на практика такава хипотеза едва ли е възможна, но ми стана интересно.

Доста труден въпрос , признавам не съм мислил за тази хипотеза.Теоретично след отказа собственик на едната идеална част няма.Обаче и съсобствеността не е прекратена , докато последната не бъде завладяна и придобита от някой.Получава се нещо като квазисъсобтвеност.Тук са възможни няколко варианта.Съсобственика завладява частта на отказалия се и го придобива по давност.Друг го завзема и си възниква нормална съсобственост.Ако съсобственика бърза да продава , чл.33 ЗС не следва да се прилага , друг съсобственик няма , това лесно се проверява чрез справка в ИР(обаче не мисля , че много нотариуси ще минат тая сделка) , а е възможно и да завладее другата половинка и да продаде идеалната част от правото и да предаде владението над останалата.Изобщо доста варианти.

REVOLUTION написа:Колеги моето мнение , че не може да се приложи ЗН по аналогия.Аз смятам , че при отказ от право на собственост(имам предвид идеална част) , последната не се придобива нито от държавата , нито от останалите съсобственици.Обектът на правото на собственост става , безстопанствен и може да бъде завладян и придобит по давност.Аргументите ми са следните:
................................

Поддържам тази теза с едно уточнение, че говорим за земя, защото съм на мнение, че ако става дума за жилище/апартамент/ със съответни идеални части от ОЧ, то тогава не следва да е възможен отказ от идеални части.
От друга страна, трудно е да се приеме, че Държавата/Общината ще остави безстопанствен имот и 10 г. ще се конкурира с кое да е лице, което е решило да го завладее... Пък и по отношение на действителното владение, на лицето определено ще му е по-лесно за осъществяване, отколкото на Общината, мисля...
Любопитно ми е, ако тези ИЧ имат някаква тежест какво би се получило - например право на ползване?!?

ianeva написа:REVOLUTION, аргументацията ти е добра и доста убедителна. Мъчи ме един въпрос при следната хипотеза. Двама съсобственици, единият прави отказ по чл. 100. Съгласно твоето мнение неговата идеална част е безстопанствена вещ, която все още няма собственик /общината не я е придобила по давност/. Ако другият собственик реши да продава и тъй като все пак е налице съсобственост, той ще трябва да се съобрази с чл. 33. Обаче на кого да предложи - на общината? Тя все още не е собственик. Или да приемем, че вече не е налице и съсобственост, защото ид. част е безстопанствена??? Съзнавам, че на практика такава хипотеза едва ли е възможна, но ми стана интересно.

Понеже писах по-горе, че разсъжденията ми се покриват 1:1 с тези на колегата REVOLUTION, ще си позволя да отговоря (въпреки, че питането е насочено към него)

Ами при тази хипотеза просто няма да предлага на никой
Знаем какви са сделките, при които не е спазен реда по чл.33 ЗС - съвсем действителни !!!
... единствено се поражда право да съсобственика (на който не е предложено) да изкупи ид.ч. ... в случая нямаме РЕАЛЕН съсобственик ... не възниква изобщо проблем в тази хипотеза

П.П.: виждам че са ме поизпреварили
... и е споменато за реално изповядване на такава сделка ... та ако заговорим и за практическата страна на нещата - кой нотариус ще изповяда такава сделка ... дам ... повечето нотариуси не биха (доста "страхливи" има измежду тях) ... но това не значи, че сделката е "проблемна" (според мен)

inspectora написа:

ianeva написа:REVOLUTION, аргументацията ти е добра и доста убедителна. Мъчи ме един въпрос при следната хипотеза. Двама съсобственици, единият прави отказ по чл. 100. Съгласно твоето мнение неговата идеална част е безстопанствена вещ, която все още няма собственик /общината не я е придобила по давност/. Ако другият собственик реши да продава и тъй като все пак е налице съсобственост, той ще трябва да се съобрази с чл. 33. Обаче на кого да предложи - на общината? Тя все още не е собственик. Или да приемем, че вече не е налице и съсобственост, защото ид. част е безстопанствена??? Съзнавам, че на практика такава хипотеза едва ли е възможна, но ми стана интересно.

Понеже писах по-горе, че разсъжденията ми се покриват 1:1 с тези на колегата REVOLUTION, ще си позволя да отговоря (въпреки, че питането е насочено към него)

Ами при тази хипотеза просто няма да предлага на никой
Знаем какви са сделките, при които не е спазен реда по чл.33 ЗС - съвсем действителни !!! (единствено се поражда право да съсобственика (на който не е предложено) да изкупи ид.ч. ... в случая нямаме РЕАЛЕН съсобственик ... не възниква изобщо проблем в тази хипотеза

Съществува си телепатията….

Искам да добавя в подкрепа на нашата (с REVOLUTION) теза и малко контрааргументи на останалите две тези:
1.Увеличава се частта на другите съсобственици - осчен, че (както вече беше споменато от някой) не може да се "натрапва" собственост, то по този начин би се заобиколил закона много сериозно - съсобственика ми се отказава от неговата част (в моя полза ) - няма данъци, прехвърляния и т.н.
2.Придобива се от общината/държавата: а/ "натрапването" ... (после ще допълвам, че ми излезна нещо спешно)

inspectora написа:
Ами при тази хипотеза просто няма да предлага на никой
Знаем какви са сделките, при които не е спазен реда по чл.33 ЗС - съвсем действителни !!! (единствено се поражда право да съсобственика (на който не е предложено) да изкупи ид.ч. ... в случая нямаме РЕАЛЕН съсобственик ... не възниква изобщо проблем в тази хипотеза

Колега, ако не е спазен редът по чл. 33, сделката е нищожна!!! Може да се заобиколи тази разборедба само ако се направи дарение, защото чл. 33 е само за продажба!!!!

Не е нищожна. Действителна е, но се поражда право на съсобственика да изкупи продадения дял.
АКО изобщо се приеме, че имотът, от собствеността на който са се отказали, просто няма собственик (в което има някаква логика), наистина за чл. 33 ще е така, както казват Инспектора и Революшън.