forum.lex.bg

до Районен Прокурор
гр.Свищов


Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул”.Цар Борис-I,” №46, 5250 Свищов
тел.№ 2-65-20, E-mail: tanas@bgb.bg

ОТНОСНО: обективен мълчалив отказ по Молба за издаване на индивидуален административен акт-Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. при Общината в Свищов: неправилност на отказа-чл.21, ал.2 от ЗАП; инвокиране на унищожаемост на ИАА- чл.36, ал.1 от ЗАП (по писмена заповед)

Уважаема госпожо Калинка Тодорова,
Не Ви сезираме с настояване за процесуални НПК действия, нито за действия по атакуване на престъпни обстоятелства в електорална обстановка.
Замолването касае нещо толкова малко, което е в обхвата на прокурорите по административна процедура.
Преди да се произнесете, молим да приемете за достоверна фактологията по настоящата:
1.- На 24 октомври 2003 г. с Вх.№ 94-М-1233 при Общината в Свищов е депозирана Жалба от страна на А.К.Д. с две алтернативни искания-първото е да се саморевизира една заповед набивш кмет Красимир Кръстев по наведени аргументи за това. Същата е допълнително потвърдена с Молба от 06.10.2003 г. към същия входящ номер.
2.- Междувременно, на 25.09.2003 г., действуващият кмет на община *Свищов* - Станислав Петров Благов е регистриран за кандидат за кмет в предстоящите местни избори -26 октомври 2003 г. – Решение № 31 от 25.09.2003 г. На основание чл. 47, ал.1 от ЗМИ той е бил длъжен да излезе в платен отпуск, а по-нашему в неплатен отпуск. На основание ал.3 от чл.47 от ЗМИ е било редно Общинският Съвет да приеме Решение, с което да упълномощи някой заместник-кмет с права на кмет в изборна ситуация. Слчуаят с тукашното местно ръководство, обаче, не подада в рамките на законно допустимите делегирания на правомощия, нещо, което се подразбира от факта, че последната сесия на ОбСъвет не прие решение по съществото на ал.3; нейното последното заседание беше вече предизвестено преди датата на регистрирането на кандидатите за кметове и съветници.
3.- Защо считаме, че сме изправени пред един обективен мълчалив отказ от признаване на правото да се иска издаването на просубектен административен акт? Защото, съвсем инцидентно в инициираното административно производство, по силата на чл.36, ал.1 от ЗАП, се налага да инвокираме унижощаемост на един друг “ИАА”, издаден от кмет Станислав Благов (Забележка: В случай,, че не бъде преизбран, ще се атакува по чл. 37, ал. от ЗАП),. Става дума за Заповед № 1794 от 25.09.2003 г., с която на основание чл. 44, ал.1 и 2, чл. 47, ал.3 от ЗМИ и Удостоверение № 124/25.09.2003 г. от ОИК, кмет Благов е издал Заповед без да е имал правато да я издава. Вече е бил регистриран като кандидат и е нямал правото да изпълнява каквито и да било функции в общината. Процедурно това е заповед, издадена в изпълнение на висящи в изборна обстановка пълномощия на кмет. Естествено се поставя въпроса, защо кметът не се произнася също така по молби за признаване на права на гражданите, а само се ограничава с пълномощието да издаде една единствена заповед по време на законен отпуск?! Нещо повече: цитираната Заповед № 1794 от 25.09. 2003 г. по думите на юрисконсулт Цоло Илев Цолов не е предхождана от избор на респективен заместник на кмета по смисъла на специалната клауза по чл.47, ал.3 от ЗМИ.
4.-Нека прощава господин Благов, но тази заповед се явява изключително неиздържана, защото се явява едно изключение по отношение признаване на права само за един - недържавен служител - чл. 3 от Закон за Държавния Служител по смисъла на чл. 19, ал. 3 от Закон за администрацията. Налице е неравнопоставеност през закона по отношение на всички други граждани в община Свищов! Считаме за недопустимо възлагането на пълномощия, при това в противоречие с чл. 44 от ЗМСМА, понеже с този текст не се разрешава на кмет да делегира правата си, освен на кметове на кметства. А видимо от цитираната заповед №1794 от 25.09.2003 г. са делегирани права на Станислав Димитров в качеството му на заместник-кмет. Поне да му бяха делегирани задълженията на кмета, горе-долу заповедта можеше да изглежда валидна, макар че от гледната точка на конституционната повеля, не се предполагат фигурите на земестник-кмет. Те не полагат клетва за спазване на законността, което де факто предполага безпринципност или безотговорност на управленските решения, независимо от тяхното естество: един заместник-кмет винаги би могъл да се мотивира, че за него не съществува задължението да спазва някаква законност. Липсва изричната разпоредба в заповедта на кмет Благов за делегиране на задължения си на заместник. А той си остава кмет, до като новоизбраният кмет положи клетва!
В случай, че сте съгласна и убедена в нашите основания, предлага се да изръшите само нещо много малко; то е в кръга на вашите правомощия.Цитираната Заповед е била вече повод на изпълнение от страна на заместник-кмет Ст.Димитров по повод Жалба от адвокат Александър Якимов – Решение №45 на ОИК. Тоест, няма как да я унищожат следварително, понеже и защото Ст.Благов се е съгласил с отправената му в личен разговор критика. Същата е на разположение на личната секретарка на кмета, вероятно препис от нея има също така на разположение на госпожа Лоринкова, председател на ОИК. Заломена сте, следователно, да издирите тази Заповед, да изготвите протест пред Окръжен Съд за нейната унищожаемост (резултатите сочат преизбиране), като Ви замолваме също така да ни известите за започналото от Вас административно производсво, за да вземем дейно участие. От наша страна сме предвидили административна процедура по незаконосъобразнфност пред Областния Управител-нещо, което може да се пътвърди от правният отдел в Общината. Нашата Жалба е отправена по административен ред с тяхно писмо от 16 октомври 2003 г. по Изх.№ 94-Ж-171
Колкото до преклузивния срок по ЗАП, налице са удължените срокове за жалба от страна на А.К.Д. по смисъла на чл.13, ал.2 – месечен срок. Няма пречки прокурор да протестира в този преклузивен срок, с оглед разпоредбата на чл.107 от ЗВС. А що се отнася до задължителното другарство пред Окръжен Съд, позицията ни ще е устновителна по отношение задължението на ОУ или по-точно казано срещу порочния мълчалив отказ, който очакваме. Тоест, ще се наложи съдебна процедура пред ОкС. Обжалваме порочен метод на дейност на републиканската администрация, по неправиност. Замолваме да ни снабдите с обикновен ксеропрепис от тази Заповед на Ст.Благов. Настояваме за Вашата подкрепа в защита на нарушеното субетивно право на А.К.Д.
Свищов,
27 октомври 2003 г.
С почитание
Атанас Друмев

до Окръжен Прокурор
гр.Велико Търново


Ж А Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул”.Цар Борис-I,” №46, 5250 Свищов
тел.№ 2-65-20, E-mail: tanas@bgb.bg

ОТНОСНО: подаване на протест пред Окръжен съд по повод порочен метод на републиканска дейност - изричен отказ по представен документ с невярно, лъжливо съдържание, издаден от Областен Управител- изх.№ СА-01-33-2796/ 24.10.2003 г.

Уважаеми господин Прокурор,
Преди да се изнесе фактологията, замолен сте да възприемете позицията ни досежно прокурорската намеса, която се търси с настоящата Жалба.Първо, срокът на административната процедура от страна на ОУ е изтекъл;т.е. възможността за обжалване пред по-горестоящ админстративен орагн е изчерпана по ЗАП-няма процудара за обжалване пред министър или МС. Второ, по силата на чл.35, ал.1 от ЗАП прокурорът може да подава протест, освен ако се касае за съдържанието на документ –чл.33, ал.3 от ЗАП. В конкретния случай, сме изправени пред изричен отказ, който при това е бил мълчалив отказ. В тази връзка е заведена жалба пред Окръжен съд, изпратена с препоръчано писмо още на 24 октомври 2003 г. в шест листа. Трето участието на прокурор е задължително по силата на чл.41 ал.1 от ЗАП. Четвърто – за правния интерес на прокурора.Той е фигурата, която следи за законността и в частност – при административната процедура. В случая, не става дума за Индивидуален Административен Акт -ИАА, а за отказ. Както се казва в Жалбата до ОС, преодоляно е вече разбирането за тъждеството между ИАА и отказите, като се сочи тълкувателно решение на ОСГК от 1993 г. с докладчик Добрила Василева. Пето – относно позицията на прокурора по смисъла на чл.117, ал.1.: “Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.” от конституцията. Дадена е хоризонтална зависимост на защитата, като първа по значение е степенувана защита на гражданите, а на последно място е защитата на държавния интерес. Именно по този първи пункт на защита от страна на съдебната власт, прокурорът, сте сезиран с настоящата Жалба и респективното в нея настояване.
Сезиран сте с една наша констатация, която навява на мисълта, че е създаден недействителен документ, в който са удостоверени неистински обстоятелства.Кои са те?
1.- Казва се в това писмо на ОУ, че е постъпило “искане” . Това е наполовина вярно.Защото е постъпила първо на първо Жалба от страна на Атанас Друмев, изпратена с препоръчано писмо, респективно заведена с входящия номер по-горе. От текста на самата жалба, най-отгоре се разбира, се касае ОТНОСНО допълнителна Жалба към Жалба с Вх.№ СА-01-33-2796 от 25 септември 2003 г.
2.- Текстът на първоначалната Жалба от 25.09.2003 г. визира Жалба против изричен отказ от страна на служител при ОУ- ръководителя на отдел “държавна собственост” Светла Александрова, която не е осигурила нормалния и законен достъп до публичните ригистри на областната администрация чрез поисканата й устна справка. Тази повторна Жалба към първата само конкретизира в писмен вид онова, което е било правен интерес на А.К.Д. Ето защо по представената Жалба няма искането за предоставеното на актове за държавна собственост- №2573/ 15.06.1978 г. и № 2374/15.06.1978 г. и АДС _991/28.11.1995 г. Тези актове са цитирани по жалбата, но те касаят фактическата страна на въпроса при изяснвяването на търсената административна услуга. Тоест, те са отправните точки за правните факти, за фактите с правно значение, които се съдържат по тези актове. Които по някакъв начин рефлектират върху правото на възстановяване на незаконно отчуждена собственост. Нещо повече: накрая, на стр. 3-та от тази Жалба от 30.09.2003 г., с по-голям и надебелен шрифт е изписан текст, с който се конкретизират всички АДС, които се иска да бъдат прекопирани на ксерокс и дадени за справка на Атанас Друмев. Така представения държавен документ от ОУ, следователно въвежда в заблуждение четящия -жалбоподател и всеки, който е оторизиран с контрол за законосъобразност. Въвежда в едно предварително заблуждение включително и прокурорите?!
3.- Малко по-долу по писмото се казва, че :”Поисканите ксеропреписи от документи, а именно: протоколи, решения и заповеди на ГНС Свищов и ОкНС В.Търново не са нмчират в Областната администрация Велико Търново, същите могат да бъдат потърсени в Община Свищов” Фактите по приложенията до Атанас Друмев, обаче, говорят за едно заблуждение, с което ОУ се опитва да заблуди жалбоподателя. Защо? Защото изпратените три проложения, за които се говори по-горе, имат легална заверка с щемпъла на ОУ, даже е положена датата 24 октомври 2003 г. Какво излиза? Излиза така, че ОУ няма по този изричен отказ актовете за държавна собтвеност, а снабдяват жалбподателя с такива, които в същност съхраняват?! Сочим допълнителен аргумент за това, че ОУ съхранява актовете за държавна собственост по силата на норма по ЗАП. А това е новото изменение на ЗАП, чл. 6, ал.5 - ДВ, бр.65 от 1995 г. От което си следва, че за определен период от време областните управители са били задължени с актуването на държавната собственост. В случая с А.К.Д., е имало преактуване на негов съсобствен имот. От друго адм.дело се знае, че даже по-настоящем един невъзстановен имот, намиращ се в съсобствен режим с имота на А.К.Д се управлява от Областен Управител, като е даден на “оперативно управление ” на ТБ “Биохим” в Свищов. От друга страна знаем, че този имот, останал в режим на частна държавна сообственост неправилно се е актувал от областен управител, вместо от кмета на община Свищов. Този имот сега носи добри дивиденти на ТБ “Биохим” по договор с частна фирма за отдаване под наем, но нищожен договор, регистриран в Службата по вписвания при Свищовски Районен Съд.
4.- Изопачен е текста на Жалбата, така сякаш е твърдено, че ТБ “Биохим” е правоприемник на БНБ-по изречение трето от изричния отказ. Твърди се, че БНБ била продала своя клон на ТБ “Биохим” по някакво Постановление на Министерския Съвет. Колкото до това ПМС, смята се за нормално да ви го представим, за да придобиете представа, за изящните лъжи от страна на ОУ. Или по-точно за неговия порочен метод на дейност, наследен от ония времена, за неговата непригодност да се явава защитник на правата на гражданите, и отличен защитник на правата на търгашески фирми като тази банка “Биохим”. ПМС № 33 на МС от 3 юни 1987 г. за преустройство на банковата система - обн. в ДВ, бр.46 от 16 юни 1987 г. Може да се намери също така по раздел II, том 2 на Нормативни актове, индекс 430 (тук се прилага текста по НА). По член първи се е приел Правилник за банките. Забележка: до тогава БНБ не е законово определен субект на правото – няма закон за БНБ, а само УСТАВ на БНБ.По чл.2 се приема тезата, че БНБ е готова да преотстъпи активите си на други банки, “с тяхното съгласие”. Говори се също така за договор с самоуправляващи се организации, които получават активите и пасивите по договор за КРЕДИТ. И никъде не се е твърдяло от страна на А.К.Д, че е имало покупко-продажба. НИКЪДЕ?! Пита се, защо така упорито Областен Управител държи да заблуждава хората, че става дума за нещо невъзможно да се възстанови, понеже е по договор за продажба. Най-меко казано, лъжи като “дърт циганин”. Не без основание е наведен аргумент от страна на А.К.Д.- §5, т.5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗТСУ – ДВ, бр.32/1990 г. по стр.1-ва от Жалбата. С този текст от промяната, областният управител бе въведен в правоприемник на “окръжния съвет”. Не е никак оправдано, следователно, да се твърди, че заповеди, издадени от бивш Председател на Окръжен Народен Съвет са на разположение единствено при кмета на общината в Свищов.Този допълнителен аргумент е респективно отразен по Жалбата до съда – стр.3-та , когато се навежда аргумент по §3, т.1 за отменена алинея втора на чл. 2 от ЗАП, чрез която промяна се преуреди материята за отказите с нов закон-ЗАОЮФЛ!! А чл. 29, ал.1 се въведе прякото атакуване пред съда по аргумент на противното: ”И чрез извършващия административната услуга” в административна безплатна процедура ! А чл. 37 доконкретизираха материята за отказите – мълчалив по алинея първа, а изричните по чл.38 от ЗАОЮФЛ. В този раздел Втори от закона няма предвидено субсидиарно приложение на ЗАП в смисъл на обжалване чрез органа, издал акта – защото няма де факто никакъв акт, а има наличен един порочен мълчалив отказ, един тотален отказ от признаване на право.
5.- “ Исканата от Вас информация засяга правата на трети лица и може да Ви бъде предоставена след спазване на процедурите по Закона за достъп до обществена информация”. Налице е ново заблуждение, което да служи на нечии интереси, като се попречи или осуети на една възможност за една изрядна атака на цитираните заповеди от 1975-76 г. Дали ОУ Красимир Генчев е обременен с “онази политика”, не знаем. Или друг му пише текста на писмото, който има икономически интерес? Нека каже лично! Ако не е, то вероятно става въпрос за една лична поддръжка по симпатия от страна на държавен орган - областния управител – в интерес на една фирма. Дали ще се заплати тази “малка услуга” преди или в последствие, не знаем. Знаем само, че тя трябва да бъде експонирана на вниманието на окръжен прокурор!! Знаем още – а това е казано като косвен аргумент по Жалба до Окръжен съд, стр.2, под номер 7., че ЗДОИ се прилага само при повод търсене на информация за съставянето на мнение – по чл. 1 от този закон. Този косвен аргумент е наведен, понеже имаме достоверна информация от бивш прокурор за наличието на някакъв личен интерес на бивш ОУ. Случаят с А.К.Д. не попада в тази хипотеза, защото при него е наличен интерес – икономически и правен. Колкото до мнението, то същото ще бъде предмет на жалбените основания пред съда по установителен иск или по друга процедура. Наведен е този аргумент, поради това, че следва старата и добре служеща практика.
6.- По четвърто изречение “ ... правото на собственост на ТБ “Биохим” АД гр.Свищов...” нима не е очевидна една предубеденост за това, кой е собственик. Тя ни навежда на мисълта, че и този областен управител търси блаженството на силния икономически правосубект?! Само питаме, а какво стана с една предварителна проверка в данъчните, когато преди работеше там?
Преди да се произнесете, молим да приемете за достоверна фактологията по настоящата Жалба. Настоява се за подкрепа в осъществяването на чл.107 от ЗВС във връзка с чл. 117, ал. 1 от конституцията.
Свищов,
30 октомври 2003 г.
С почитание
Атанас Друмев
turnovo-dc@mbox.digsys.bg

от: Atanas Drumev <tanas@gbg.bg>
до: Chairman@sac.government.bg
копие до: Incoupables@abv.bg
относно: Жалбата за бавност
дата: Четвъвтък, 2003, Ноември 6 12:07:14 EET
Уважаема госпожо Петкова
Тук изпратен е текст, който беше смъкнат от WEB страницата на ВАС. Внесена е една малка корекция, която намираме за основателна.
ЖАЛБА ЗА БАВНОСТ. Намираме още един пропуск - по ЗАП.Пише, че бил публикуван в книжка 1/98 г. Беше публикуван в книжка номер 2 от 1998 г., която имаме на разположение!

Институтът на жалбата за бавност е нов, въведен с измененията на Гражданския Процесуален Кодекс от 1999 г. – обн. В ДВ, бр. 64/1999 г. Уреден е в чл. 217а ГПК. В административното производство намира приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от Закона за Върховния Административен Съд. Съгласно уредбата на института, във всяко положение на делото, включително и след приключване на пренията, всяка от страните по делото може да подаде Жалба за бавност. Основание за подаване на такава жалба е необосновано забавяне на администриране или на разглеждане на делото, на постановяване на решение или на изпращане на подадена срещу решението жалба.
До Върховния Административен Съд се изпращат жалби за бавност по административни дела на окръжните съдилища и на тричленен състав на Върховния Административен Съд. Жалбата за бавност се подава направо до ВАС без ограничение в сроковете, без да се връчват преписи на противната страна и без да се дължат държавни такси.
Делото се изисква служебно и жалбата се разглежда незабавно от председателя на Върховния Административен Съд в неприсъствено заседание.
Председателят на ВАС се произнася с разпореждане, с което може да уважи жалбата, да я отхвърли или да я остави без разглеждане като недопустима. В разпореждането може да се дадат указания по действията, които разглеждащият делото съд трябва да извърши. Указанията са задължителни за съда. Разпореждането не подлежи на обжалване и се изпраща незабавно заедно с делото на съда, срещу който е подадена жалбата.
Съгласно чл. 217а, ал. 4 ГПК при констатирана бавност председателят на Върховния Административен Съд може да направи предложение до дисциплинарния състав на Висшия Съдебен Съвет за осъществяване на дисциплинарна отговорност.

http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27

И понеже сме изправени пред едно забавяне от страна на ВтОС, предварително запитваме, може ли да се подава подобна Жалба и по Интернет. Считаме за привилно да се даде тази възможност на гражданите, без да се изисква наличието на електронен подпис.Верността, по-нашему, може да се провери с един семпъл РИПЛЕЙ.По този начин ще се осигури по-бързата намеса от страна на ВАС и ще се окаже един от методите на бърза защита на нарушени граждански,икономически и политически права и свободи!
Благодарим за вниманието предварително!
Очакваме Вашия отговор.
С добропожелания Атанас Друмев

до Окръжен Прокурор
гр. Велико Търново


М О Л Б А
от Атанас Костадинов Друмев,
ЕГН 3802161420, ул. ”Цар Освободител” № 46
525 Свищов, E- maıl: tanas@bgb.bg

ОТНОСНО: изчерпаната възможност за обжалване по административен ред –чл.35, ал.2 от ЗАП.

Уважаема Таня Недялкова,
По изх.№ 1904/03.11. 2003 г. Окръжен Прокурор Христо Томов е подписал едно писмо-отговор. Става дума за Жалбата на А.К.Д. от 30 октомври 2003 г., адресирана до Окръжна Прокуратура във В.Търново, изпратена с препоръчано писмо ИД 2046 от 30.10.2003 г. В този отговор прокурор Томов твърди, че: ”... в преписката не се вижда нито порочен метод на републиканска дейност, нито документ с невярно съдържание” Това е тъкмо така, както казва господин Томов.
Имаме, обаче, основания да обърнем вашето внимание върху фактите по тази Жалба на А.К.Д. Така например, на стр.1-ва от жалбата, е експониран текста “мълчалив отказ”, бил последван от изричен отказ. Във връзка с този малчалив отказ е заведено дело пред Окръжен Съд, като препоръчаното писмо е изпратено още на 24 октомври 2003 г.. Обратната разписка удостоверява факта на пристигането на писмото до Окръжен Съд .Като вземем предвид всеизвестния факт, че Окръжната Прокуратура няма офис в “Джемдем дере”, а в самата Съдебна Палата, в центъра на Велико Търново, се осмеляваме да припомним, че по ЗСВ прокурорът има правото на неограничен достъп до материалите на съда. Нещо повече: по цитираната Жалба до Окръжен съд има придружително писмо, в което се казва, че по въпросите на правилността на методите на републиканска дейност Атанас К. Друмев желае да се дискутира също така в публичното пространство. Следователно, няма проблеми за господин Томов или друг прокурор да се включи в повдигнатата дискусия, понеже други юристи са помислили достатъчно добре върху този проблем, предоставяйки ао всички юристи възможността да се изкажат. Тоест, ако на господин Томов неоснователно отказват да се меси в работата на Окръжен Съд, четейки материалите до тях, няма проблем да му помогнем, като му съобщим електронния адрес на този наш най-виден правен портал- http://www.lex.bg. Държим да Ви уведомим, че по темата: “Имат ли шанс протестите”, с автор Атанас Друмев, тази Жалба на А.К.Д. с настояване за прокурорска намеса въз основа на задължението му по чл. 107 от ЗСВ /клетвата/ – виж.чл.117 от конституцията – е дадена на публично обсъждане. Следователно, приемаме похвалата на господин Томов за старанието да се изразяваме съобразно правните разпоредби и приятелски изразеното от него предпрупреждение, че : “...от рода на документ с невярно, лъжливо съдържание” може да се окаже наказателно отговорно. Та нали поради именно тази възможност е употребен друг израз в Жалбата – “недействителен документ ....неистински обстоятелства” И понеже знаем, че дори да твърдим така, по предупреждението, не може да има някакви вредни последици за областен управител или вреди за него самия, а само по отношение на политиката на НДСВ, провеждана чрез неговия избор като областен управител. Ако ще сме република, да бъдем Република или да викаме отново Султана! Ако Красимир Генчев се чувствува недосегаем боляр, както по време на Втората българска държава, тогава ще се съгласим, че му пречим да се кандидатира за цар, че му причиняваме му вреди и прочее. Но е малко вероятно да разчита на успех като цар в присъствието на потомствен....А пък ние няма да разрешим да се цепи България на две!! За това ще си го критикаваме.
А сега по съществото на сроковете по протеста. Чл.35 от ЗАП указва точно кога настъпва моментът на подаване на протест - когато е изчерпана възможността за обжалване по административен ред . Именно това е съобщено имплицитно в Жалбата с факта на изнасянето на обстоятелствата, въз основа на които се прави основателното предположение, че изпратеното от областен управител съобщение -2796/24.10.2003 г. – потвърждава наличието на започнало административно производство по ЗАОЮФЛ. Няма предвидена възможност за обжалване пред Министерски съвет. Производството по съобщението е по този закон, не е по ЗАП. Вярно е, че него няма определени срокове за прокурора, но този закон се явява специалната клауза по отношение на ЗАП и поради тава, може да се приложи общата клауза –чл.35, ал.2 от ЗАП. По този ЗАОЮФЛ, чл. 29, ал. 1 се допуска процедура направо пред Окръжен Съд, без да се изисква подаването на жалбата чрез административния орган. Защо е така, е пояснено в текста на самата Жалба до Окръжен съд – за да се избегне “саморевизията по ЗАП”, явяваща се удължаване, даване на ново дихание на мълчаливия отказ. Този закон се бори срещу мълчаливия отказ и това се пътвърждава от преуреждането на материята за отказите – по бившата алинея втора от чл.2 на ЗАП.
Замолена сте, да приемете да разгледате Жалбата на А.К.Д. до Окръжен съд в смисъла да разберете за какво се подава тя, срещу какъв порочен метод и да установите също така, че има разминаване с действителността по текста на последвалия изричен отказ. Държим да обърнете вниманието на факта, че се обжалва отказ да се даде достъп до публичните регистри на първо време, отказ да се извърши една елементарна административна услуга /чрез ксееропреписи/, както и мълчалив отказ по Жалба до ОУ.
Настоява се да се подаде протест срещу изричния отказ представен с това Съобщение на ОУ от 24.10.2003 г. Забележка: Чл. 116. (1) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. (2) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените от закона случаи.” Не се обжалва това писмо на господин Томов “по-горе”, още и защото той правилно е схванал празнотите по ЗАП, за които само бегло ни поизпитва. Преклузивният срок за прокурорски протест е шест месеца, а в някои случаи даже година! Замолена сте, следователно, Вие лично да се намесите в защита правото на А.К.Д. Този изричен отказ има признаци на унищожаем административен акт- не сочи закон, на който се позовава, а се опитва да учи жалбоподателя как да предявява правата си по реда на ГПК в съдебна процедура. Не е извършена процедура за уведомяването на други засегнати граждани, за които имплицитно се съобщава, понеже става дума за наследствена съсобственост. Липсва и респективно допустимата форма-заповед. Областният Управител е орган на местната власт, а не е професор по гражданско право- трябва да се приознася властово!.
Свищов, 06 ноември 2003 г.
Молител
Атанас Друмев

“С Решение №1118/14.08.92 г. на кмета на община Свищов е отменено отчуждаването на имотите “– стр.1.”
Този ксеропрепис е направен по искане на Атанас Друмев. Прави впечатление фактът, че двата листа , копирани от ВАС имат различни шрифтове .Първият по стр.1 и 2 са идентични, докато по другите две стриници имат по-голям размер, писани са на друг шрифт.. Оказва се съща така, че това изречение в кавичките по-горе, липсва по интернет сайта на ВАС http://www.sac.government.bg/vassite/main.asp?s=27.

Вероятно никога нямаше да взема отношение по въпроса, повдигнат от Бай Атанас от Свищов, ако не ми бяха представени тези преписи, направени по негово искане. В интерес на истина, трябва да спомена, че рано вчера сутринта, влизайки в кабинета си, бях посрещната от звънът на телефона.Познах гласа на госпожа Сурлекова. Питаше, дали съм прочела изказването на бай Атанас.. Споменах и, че не съм имала възможност да надниква все още във вчерашната дискусия на Лекс.БГ. После веднага отворих страниците на Форума и прочетох казаното от бай Атанас.Разбрах, че ми е изпратил допълнително своето запитване, дали може да се подава жалба за бавност по Интернет. После повиках уеб-майстора, като му обърнах вниманието върху факта, че неправилно е изписана информацията към ЗАП – кн.1/98 г., вместо правилното-кн.2/98 г. Той сподели с мен, че не е работил върху монтирането на информацията, друг бил правилп това.После гозамолих да копира отново файла от Решение №3533/2002 г. на дискета, за да може да проверя изнесеното от бай Атанас. Съмнявах се, че има разминаване в текста на решението.Бай Атанас твърдеше, че участието на прокурор по тези дела е задължително, а по това решение нямаше изнесено името на който и да е прокурор.Нямаше даже име на участвувалия секретар. Нещо повече, твърдеше се в това Решение, че прокурорът давал становище за необоснованост на жалбата.Стана ми много загадъчно това разминаване и потънах в размисли, докато телефонът отново извъня. Този път ми се обаждаше Никола Филчев:”Светле, прочете ли изказването на бай Атанас Друмев от Свищов...Можеш да бъдеш абсолютно сигурна кой е против избора ти и защо. Тази банка “Биохим” е с нечисто потекло още от ноември 1989 г .и е почти сигурно, кой наблюдава делото отстрани...”. Без малко да му разкажа истината, която стоеше пред очите ми. Реших да позваня на Аделина Ковачева, за да я попитам , дали си спомня кой е бил прокурор по делото. Каза, че май е бил Николай Колев.Попита защо, но не и споменах. Ежедневието постепенно ме завладя и почти бях забравила дза този факт, когато вечерта в приятелстка компания подочух една малка реплика:
”Едва ли ще бутнат “Биохим”, там много пари са играли от ония 12 милиарда...”
Вероятно електронното писмо, което ми е пуснал бай Атанас от Свищов, е провокирало и една друга дискисия сред някои по-специални среди. Не знам, само предпологам. Това, което се разчира от другите изказвания на бай Атанас, оаче, сочи на това, че твърдо е решен да си върне имота. Даже е направих такива разкрития по несъвършенствата на ЗАП, че образно казано, слага бай адвокати в джоба си. Безспорно, той е първият у нас, който повдига така ребром въпроса за мълчаливия отказ, като извежда неговото съществуване още от времената на мракобесието. И предлага други понятия, съобразени с теорията на гражданското право-правосубектен административен акт на местото на ИАА.Това че критикува, не бива да плаши “старите величини”. Нека малко се поразмърда теорията. Не би било лошо да се приемат някои законодателни промени, които да отразят по точно правата на гражданите да искат отчетност от своите управници и по-конкретно по въпроса за правилността на техните решения. Категорично в това отношение бай Атанас Друмев е абсолютно прав. Като гледам обаче неговите жалби до прокурорите, направо да му се проплаче на човек. За една толкова малка административна услуга,преписи от АДС, той хвърля толкова много усилия. Интересно е също така виждането му за преклузивният срок за подаване на протест. Предлага да се въведе шест месечен срок по аргумент на по-силното основание, разбираемо от текста на изложението до Таня Недялкова.ЗВАС действително предвижда един преклузивен срок от 6 месеца за подаване на жалба или протест срещу решение на тричленка. Изглежда правдоподобно да се въведе същия аршин и за решенията на окръжните съдилища, а така също и за актовете на областните управители и др.Този малък срок от 14 дни засега не може да обслужи достатъчно добре правата на гражданите. Бих посъветвала бай Атанас да не се вързва на въдиците на някакви съобщения от стпрана на атакуваните органи, подадени извън срока, по който са задължени да отговорят правилно.Нека се придържа към становището на Живко Сталев, така както е отразено по страниците на кн.2/98 г., която бай Атанас има на разположение.

до Апелативен Прокурор
Велико Търново



С Ъ О Б Щ Е Н И Е
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул. “Цар Борис-I”, № 46, 5250 Свищов, тел. 0631-2 65-20
E-mail: tanas@gbg.bg

ОТНОСНО: по Изх.№ 1895/14.11.2003 г. на Окръжна Прокуратура.

Уважаеми господин Цанко Русев,
С цитираното писмо по-горе, “председателят” на Окръжната прокуратура, най-видният юрист сред полицаите, Димитър Лещаков, е изпратил на Атанас Друмев една РЕЗОЛЮЦИЯ.
Далеч сме от мисълта да търсим у Апелативна Прокуратура наказателно-процесуална намеса във връзка със Заповед №1794/25.09.2003 г., издадена от Кмет-Свищов. Нито пък обжалваме това творение на господин Лещаков. Ето защо се налага да припомним, как се е стигнало до нещо съвсем излишно. Първо на първо, е потърсена намесата на Районен Прокурор-Свищов – Вх.№ 1125/27 ноември 2003 г. госпожа Калинка Тодорова е била поканена да протестира цитираната Заповед №1794 по наведените аргументи за унищожаемост. Атанас Друмев знае много добре, че прокурорът не може да отменя сам заповеди на административните органи, поради което е пожелал Районен Прокурор да ПРОТЕСТИРА пред Окръжен съд тази неизрядна заповед – стр.2 последен абзац. Настоявало се е, да се атакува заповедта като една неправилност на управленска дейност. Районният прокурор е бил замолен да съобщи за тази атака, за да може все пак Атанас Дремев да се включи в започналото производство, за да защити своите интереси, накърнени с тази заповед, допускаща обективен мълчалив отказ на негова МОЛБА от 24 септември 2003 г. – Вх. № 94-М-1233/24.09.2003 г. при Кмет-Свищов. Било е установено още на другия ден-25.09.2003 г., че няма да я бъде, защото кметът е регистриран като кандидат за изборите на 26 октомври. И понеже трябва да излезе в отпуск приблизително 35 дни най-малко, то този обективен мълчалив отказ е разбираем от само-себе си. В самата заповед 1794/2003 г. пише, че кметът излиза в отпуск, въз основа на Удостоверение от ОИК от 25.09.2003 г.
Госпожа Калинка Тодорова е счела, че след като се протестира ИАА пред Окръжен съд, редното е окръжният прокурор да се произнесе. Смеем да твърдим, обаче, че подсъдността на окръжния прокурор не следва тази на съда автоматически. Това ни разбиране си следва от разпоредбата на чл.83 от ГПК, който визира подсъдност по принадлежност на имота. А именно имотни проблеми е имал да урежда Атанас Друмев с факта на Молбата си от 24 септември 2003 г., понеже са налице някои ИАА, ограничаващи неговите имотни права. ИАА подлежат на семоревизия, на администритивна отмяна или съдебна отмяна. Това от една страна. От друга страна, ЗАП допуска участието на прокурор по административни дела, без обаче да конкретизира кой именно прокурор следва да се яви пред Окръжния съд. Изхождайки именно от разбирането по чл. 83 на ГПК, считаме, че това право трябва да упражнява само от онзи прокурор, в района на който се намира процесния имот, собствеността или реституцията на който е обременен с някои порочни ИАА.
Член 47, ал. 1 е категоричен-кандидат за кмет, ако е служител, излиза в задължителен отпуск. Тоест той повече не може да изпълнява функциите, които е имал въз основа на по-стар мандат. В случая със заповед №1794, кмет Благов е регистриран за кандидат, на същия ден излиза задължително в отпуск, но се вижда от Удостоверението за регистрация , упоменато в заповедта като основание на платения отпуск, че отново е изпълнявал функция на кмет, макар и само в единичен случай. Не е справедливо Д.Лещаков да твърди, че има равнопоставеност на гражданите. Няма и воъбще не може да има при това положение, тъй като за никого повече, кмет Благов не се е произнесъл с ИАА. Тук не става дума за оспорване на изборните резултати. Става дума за това, че за този срок до новите избори, около 35 дни най-малко, на място няма оторизиран държавен орган Заместник-кметът не е държавен служител, не полага задължителна клетва, а следователно не носи отговорност за действията си по това време. Нещо повече: всички документи, излезли изпод неговия подпис ще могат да бъдат атакувани някога като нелегитимни, порочни, понеже не са издадени от единствено овластения за това-кметът И не на последно място, този заместник-кмет, не е бил упълномощаван от Общинкия Съвет, за което говори самият факт на последната сесия от 4-годишния мандат на ОС – вестник “Дунавска Зора”, бр.37 от 2003 г., “Повечето общински съветници са много доволни от работата си, а ние?!”, от където явствува факта, че по дневия ред няма процедура за заместване по време на избори!! Това, което твърди Лещаков, че заповедта е съобразена с чл. 44, ал. 1 и 2 на ЗМСМА е една неправдоподобна истина. Даже никога не се е дебатирало в Общинкия Съвет, кой ще замества кмет Благов, понеже не се е знаело, дали ще бъде утвърден от централното ръководство. Той не е знаел, дали ще бъде регистриран като кадидат до последния момент, та камо ли да се избира негов заместник за времето на изборите на 26 октомври 2003 г.
Струва ни се доста нелепо цитирането на чл. 118, т.4 от ЗСВ. Все пак, нека припомним какво пише там : ”Чл. 118. Прокуратурата следи за спазване на законността, като
1. (доп., ДВ, бр. 74 от 2002 г.) привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
2. упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;
3. (доп., ДВ, бр. 133 от 1998 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;
4. в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.”
Не е било нужно да се разпитва кмет Благов, защото по същността си това е било наказателно преследване, което не е търсено по искането на Атанас Друмев!!
Почитаеми господин Русев,
Струва ни се за правилно да искаме от Вас лично, да разпоредите, щото Районен Прокурор Калинка Тодорова поеме случая като задължителна страна по евентуалния административен процес. За него има данни в Окръжен съд- преписка Изх.№2129/15 декември 2003 г. и СТАНОВИЩЕТО на Атанас Друмев от 19 декември 2003 г. до ВтОС. Няма също така пречки Вие лично да протестирате този порочен акт-заповед №1794/2003 г.
Дължим да изясним предварително, че стратегията на прокурорът административния процес е двуяка. От една страна, като представител в защита на държавни интереси по смисъла на чл. 117 от КРБ. По адм.х.д няма подобни интереси на държавата, които да се оспорват или да са накърнени. Няма накърнени интереси на юридическо лице, така че позицията на прокурорът може да бъде само в защита на интересите на обикновен гражданин. Все пак не е без значение да споменем, че КРБ не предвижда защита на общински интереси ?! “Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. “ Не е за очудване, защо имаме този бандитизъм у нас?!
Ето защо, предварително ще искаме да укажите на респективния прокурор, да заяви изначалната си позиция още в хода на делото, при самото си задължително явяване. Фактите дотук говорят, че става дума за едно необходимо другарство в хода на АХД. Противното би означавало или пристрастена позиция срещу Атанас Друмев, или служебно смъкване на дължимата отговорност от страна на ОУ или за някакви други икономически интереси. Последното поне не касее Калинка Тодорова.
Свищов,
19 декември 2003 г.
С почитание
Атанас Друмев

до Окръжен Съд
Велико Търново



С Ъ О Б Щ Е Н И Е
от Атанас Костадинов Друмев, ЕГН 3802161420
ул. “Цар Борис-I”, № 46, 5250 Свищов, тел. 0631-2 65-20
E-mail: tanas@gbg.bg

ОТНОСНО: Изх.№ 9129/15 декември 2003 г. на ВтОС по повод преписка Вх.№ 9129/11.12.2003 г.

Уважаеми господин Теодор Милев,
С цитираното писмо по-горе, “председателят” на съда е предпочел да скрие името си, отговаряйки по чл. 100, ал. 1 от ГПК. Вярно е, че чл.100 не указва кому по-точно принадлежи правото да отказва завеждане на граждански дела при съда. Самият подпис подсказва, че това е сторило лице, имащо за име голямата буква “М” в началото му. И тъй като тази норма е по-стара от новостите по ДВ, бр. 64 от 1999 г. – член 108 от ГПК, смеем да твърдим, че тя е автоматично отменена по силата на “§ 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.”
Ето защо считаме, че въпросът за редовността на Жабата до ВтОС може да се дискутира едва на първото заседание по делото и това е предмет на “... разрешаване на предварителните въпроси и тия по редовността на...” – чл.108, ал.1 от ГПК.
Понеже нямаме намерението да се “заяждаме” със съда, струва ни се за логично и правилно да упоменем онези пропуски, които намираме за сторени от страна на кмет или областен управител. Правилно този анонимен съдия е преценил, че отказите са подведомствени само на Окръжен съд, а и това е внимателно застъпено като становище по текста на Жалбата до Съда. Недвусмислени са чл. 13 от ЗВАС, както и чл.22 и 23 от същия закон. Това положение, обаче, не се разбира от мнозина адвокати, поради което при ВАС има над 250 загубени дела по предмет “мълчалив отказ”, само и само за това, че са отнесени при ВАС за разрешаване.
Намираме нарушения по чл. 26, ал. 2 от ЗАП. Тук изрично е повелено, че се изпраща цялата преписка до съда, когато органът не намери основание за пререшаване на въпроса. Тази е нормална процедура при обжалване, като задължението на органите на държавна власт е да изпратят цялата преписка до съда, която им е под ръка.
Изнасяме фактите хронологично, за да се види по-ясно, че:
1.- Административното производство пред Областен Управител е започнало посредством Жалба на А.К.Д., внесена по регистъра на Кмета в Свищов. Жалбата е изпратена на ОУ, а това се доказва от Вх.№ 94-Ж-167/09.10.2003 г. Приложение №1към настоящото, стр.1. Тази Жалба е упомената в текста на Жалбата до ВтОС на страница втора. Същата Жалба е служебно изпратена още на 16.10.2003 г. с Изх.№167 на Кмет-Свищов до ОУ, като в регистъра на ОА е заведена под номер СА-03-04/3181/17.10.2003 г.
2.- С писмо-уведомление от ОУ-Изх.№ СА-03-04-3181/24.10.2003 г., ОУ известява Атанас Дремев, че на 17.10.2003 г. е получена жалбата му чрез Кмет-Свищов. С оглед на непълнотата на преписката, от ОУ са изискали допълнителните доказателства. Какво точно е искано и какво по-конкретно е представено от кмета в Свищов, не се знае. Приложение№ 2.
3.- Жалбата до ВтОС срещу ОУ е депозирана отделно също така на вниманието на Кмет-Свищов в срока по обжалването –Вх.№ 94-Ж-195/01.12.2003 г. Приложение №3.
4.-Писмо Изх.№ САІ03-04-3181/ 08.12.2003 г. на ОУ, с което се съобщава, че Жалбата чрез ОУ до ВтОС е получена с препоръчано писмо и е заведена при ОУ с Вх.№ СА-03-04-3181:02.12.2003 г., изпратена на Окръжен Съд-В.Търново. Приложоние № 4.
5.- Писмо Изх.№ 94-Ж-1233/06.11.2003 г. на Кмет-Свищов, с което изпращат исканата “Служебна бележка” по Молба Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. Приложение №5.
6.- МОЛБА Вх.№ 94-М-1233/24.09.2003 г. при Кмет-Свищов, с която е инициирано админитряативно прозводство за САМОРЕВИЗИЯ на просубектен административен акт – заповед №876/95 г. на Кмет-Свищов. Приложение №6.
7.- ЖАЛБА Вх.№94-Ж-167/09.10.2003 г. при Кмет-Свищов срешу обективен мълчалив отказ. Приложеиие №7.
8.- МОЛБА към Жалбта – Вх.№ 94-Ж-171/13.10.2003 г. с която още по настоятелно се поддържат депозираните искания по първоначалната Молба за саморевизия. Приложоние №8.
9.-Служебна Бележка от 04.11.2003 г. на Кмет-Свищов. Приложение №9.
10.- Удостоверение за наследници -№ 06-09-1011 от 15.04.1999 г. Приложение №10.
Забележка: Всички тук цитирани документи имат цемпъл или на Кметството – Свищов или на Областната Администрация. Представени са само първите листи. Ако не са изпратени своевременно до ВтОС заедно с Жалбата, редно е да бъдат поискани от съда и да се представят, за да може съдът да има пълна визия върху хода на цялото административно производство, започнало още на 24 септември 2003 г.
Отделяме специално внимание на СЛУЖЕБНАТА БЕЛЕЖКА. Предпоследното изречение гласи:” Няма данни за искане за отписване на АДС №2573/15.06.1978 г. по Молба на Атанас Костадиново Друмев.”
С дълбока и болезнена изненада се установява едва след 12 години, че нужната за реституцията Молба от името на А.К.Д. е била затрита някъде по етажите на Кметството в Свищов. Тази негова Молба за реституиране на наследствен съсобствен имот носи Вх.№ 94-Н-94/07.05.1992 г. В края на същата, изрично е подчертано, че АКТ ЗА ОТЧУЖДАВАНЕ №2573/15.06.1978 г. се прилага, за да бъде отменено отчуждаваното. Атакуваната заповед 876/95 г. не е взела предвид този факт, защото явно е била унижожена тази Молба, като кметът се е произнесъл само върху исканията от по-първата Молба на Атанас Друмев от 23 април 1992 г., касаеща само една малка част, подарена му предварително от бащата и майката. Понеже адвокат Надка Калева Балева е подготвяла текста на Молбата до Кмет-Свищов, съдъд е замолен да допусне като свидетел Надка Балева – с адрес, Адвокатски Колектив, Свищов, 5250. Или да допусни нейните писмени и нотариално заверени показания.
В заключение: ОУ е бил длъжен при получаването на Жалбата да уведоми другия съсобственик, а за това е бил подканен с електронно писмо, препис от което е приложен също така по Жалбата;същото е изпращано и по обикновената поща. В едномесечния срок за произнасяне няма никакви демарши от страна ОУ да разпореди на Кмет-Свищов една саморевизия или сам да отмени или видоизмени заповед №876/95 г. Няма данни да е обсъждал също така Заповед №1794/2003 г. на кмет - Свищов, която също така е обжалвана, понеже съставляла правонарушение, довеждащо до обективен мълчалив отказ. Става въпрос за нелегитимността на всички документи, подписани с подпис на зам.-кмет за срока на законния отпуск на стария кмет, кандидат за втори мандат. Прилага се също така страница втора от вестник “Дунавска Зора”, Петък, 26 септември 2003 г., бр. 37, година XI. От статията там “ Повечето от общинските съветници са доволни от работата си, а ние?!” е отразен пълния дневен ред на последната сесия от 4-годишния мандат на Общинкия Съвет. Вижда се, че не е дебатирано по въпроса, как да се натовари заместник-кмет да изпълнява функциите на кмета, който е бил заангажиран с новите избори от 26 октомври 2003 г. в качеството на кандидат. Има се също така предвид, че зам.-кметът не е държавен служител, не полага клетвата на кмета, а следователно може да се предполага всякакво извращение от негова страна, тъй като не носи отговорност по ЗМИ нито по ЗМСМА за своите действия или бейздействия. Това е конкретният повод за инвокираната унищожаемост на тази Заповед №1794/25.09.2003 г. на Кмет-Свишов, като инцидентен иск-чл.118 от ГПК. Несвоевременното разрешаване на искането за реституция се продължава във времето и работи за придобивната давност, на която несъмнено разчита друг субект на правото- ТБ ”Биохим”- Свищов. Както се знае, с §2, ал.1 от законза обезщетяването на собствениците на одържавени имоти,бяха удължени преклузивнвите срокове по чл. 7 от ЗВСВНОИ. Преклузивният срок тече от 21 ноемри 1997 г., пише в алинея втора, като десетгодишният срок касаещ придобивната давност изтича на 20 ноември 2007 г. След този срок се погасяват всякакви права на предишни собственици, а “оперативно отстъпените земи” ще се придобият по давност, като “добросъвестно вадение” ?! Това произлиза от този закон и което означава, че в Европейския Съюз ще ни приемат едва след 21 ноември 2007 година с изчистени имотни спорове. С инцидентния иск се търси удължаването на преклузивния срок, поради това, че не може да се предявят пъноценни владелчески или имотни искове срещу “владелеца” – ТБ ”Биохим”, окопала се в административни актове със съмнителна законност. Атакува се метод на работа на ОУ, по неправилност!! А фактът е само един- субективен мълчалив отказ.
Свищов,
19 декември 2003 г.
С почитание
Атанас Друмев