forum.lex.bg

Moje li niakoi da mi kaje e li nishtojen dogovoryt za pory4ka, sklu4en mejdu grajdansko drujestvo i treto lice. Dogovoryt ne e sklu4en ot nqkoi ot sydrujnicite u4astvashti v grajdanskoto drujestvo, a ot predstavialashtia drujestvoto syglasno dogovoryt za negovoto u4rediavane.

Защо да е нищожен договора, щом този който го е сключил от името на дружеството, има правото да представлява гражданското дружество, съгласно учредителният му акт? Няма значение, че не е съдружник.

Към юриста: много бързо се хващаш за думата! Първо, не се касае за нищожност, а за унищожаемост.Второ,по добре беше първо да попитаме колегата на какво основание счита, че договорът за поръчка е нищожен?

Към Леонардо:Колега не се знае волята на страните?Тъй като този вид договор поражда задължения само за едната страна , нека да не бързаме, ами Абсурд да каже нещо повече за казуса!!!!

Може страните да не желаят да отстранявам факт от фактическия състав;) едната страна може да иска да го обяви за нищожен

От изложеното по казуса предположих, че става въпрос за представителната власт на представляващия дружеството...

към колегата iurist: предположението е вярно, какво има предвид мимоза под "воля на страните" в случая? absurd каза, че представляващия дружеството ет такъв по силата на договора за учредяване на гражданското дружество.

[%sig%]

Колеги, във форума се изписа доста за гражданските дружества.
Най-общо:
1.За дружествата, възникващи по реда на ЗЗД, важат разпоредбите на чл.357-чл.364 ЗЗД
2.Те се създават от две или повече лица, за да се постигне една обща цел.
3.Възникналото гражданско дружество не е юридическо лице и не е самостоятелен носител на права и задължения, правата и задълженията на дружеството са права и задължения на самите съдружници.
4.Във връзка с това, че дружеството по ЗЗД не е правен субект, то се характеризира като като "съдружие", което няма орган/и на управление.
4.Сделки с трети лица сключват съдружниците, а не дружеството.
В тази връзка може да си дадете отговор на въпроса какъв е договорът, сключен от "представляващия" дружеството - освен, ако не е надлежно упълномощен от всички съдружници.

Blagodaria na vsi4ki, koito pisaha. Kolegata Evgo e prav otnostno na4ina na sklj4vane na sdelki ot grajdanski drujestvo. Teoriata kazva, 4e tyj kato ne e uridi4esko lice, to "gorkoto"ne moje da sklu4va d-ri s treti lica. Dogovori se sklu4vat ot niakoj ot sydrujnicite ili ot vsi4ki sydrujnici zaedno. Upylnomoshtavane razbira se e vyzmojno, no mi se struva 4e strana po d-ra si ostavat sydrujnicite ili po skorop tezi, koito mogat da poemat prava i zadyljenia /ina4e kakyv e smisyla na sklu4vane na dogovori/. Eto tuk e problemyt - spored DPK grajdanskite drujestsva sa uridi4eski lica, polu4avat dany4en nomer i t. n. i mogat da ot4itat prihodi i razhodi. Oba4e za da se priznae prihodyt - razhodyt osven izdadena faktura triabva da ima dogovor sklu4en ot grajdanskotop drujestvo. Eto tozi non sense oba4e mi e li4no neponiaten ta ako moje niakoj da dade idea.

Няма нонсенс колега, освен това никъде ДПК не сочи дружеството по ЗЗД като юридическо лице. Дружеството по ЗЗД е неперсонифицирано дружество, а за целите на данъчното облагане, то се приравнява на юридическо лице и подлежи на данъчна регистрация /чл.18 ал.2 ДПК/ и на регистрация по БУЛСТАТ /чл.32 от Закона за статистиката/.
Има едно доста добро Указание на МФ - ГУДА от 04.04.97г. /необнародвано/, както и едно-две решения на ВАС по чл.357 и чл.358 ЗЗД

Ok oba4e kakvo stava s dogovorite - uj drujestvoto ne moje da dejstva samostoiatelno i da podpiswa dogovori, nito pyk da pridobiwa sobstwenost :))). A pyk izdawa kasovi belejki i fakturi, s koito prehvyrlia taka nepridobitata sobstwenost.

Доброжелателно-доста грешки!
1.Дружеството по ЗЗД е неперсонифицирано дружество. За постигането на една обща стопанска цел съдружниците сключват сделки от свое име в полза на дружеството.
2.Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците - чл.359 ал.1 ЗЗД.
Относно счетоводната отчетност - Решение № 1077/21.02.2001г. по адм.д.№ 5997/2000г., І отд., ВАС

едно малко уточнение - ако не е уговерно друго всеки от съдружницте може да представлява ГД пред трети лица, но доколкото решенията по дейността на дружеството се вземат с единодушно съгласие на съдружниците, без наличието на
такова решение би могло да се говори за унищожаемост на сделката
Няма пречка обаче да се уреди изрично в договора представителната власт на един двама или повече от участниците в ГД заедно и не е вярно, че ГД не може да има управителни органи, че какво е тогава Управителния съвет на ГД или управителя на ГД.

Донякъде съм съгласен с казаното.
Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява - чл.360 ал.2 ЗЗД. Никъде ЗЗД не говори за органи на управление и представителство. С дружествения договор може да бъде уговорено кой ще управлява и представлява дружеството, но:
- изборът на управляващ е в съответствие именно на чл.360 ал.2 ЗЗД.
- изборът на представляващ произтича само от необходимостта едно лице да може да представлява всички съдружници при взаимоотношенията на дружеството с трети лица - при данъчна регистрация и регистрация по БУЛСТАТ, пред Община, застрахователи, банки и т.н., но не и при сключването на сделки. Сделки с трети лица сключват съдружниците.
Така поне мисля аз. Ако не съм прав - оборете ме.

А не мислите ли, че под "упълномощаване от страна на дружеството" съгласно тълкуване волята на страните по чл.20 не следва да се има предви упълномощаване от неговите членове? Ако такова тълкуване се приложи, упълномощаването е перфектно, а също и договора, сключен от пълномощника.
Относно правосубектността на гражданското дружество по ДПК, изцяло съм съгласен с Атаман, но пред правните фикции нищо не може да се противоаргументира! За данъчните органи е от значение да си съберат данъка и въобще да приложат данъчните закони, което предполага съответно приложение на гражданския закон/естествено относно договорите, от които ГД извлича доходи/. Създават се парадокси, и мисля, че това е преходно състояние в законодателството - рано или късно ще има преуреждане на ГД или в посока на признаването му за търговско дружество като самостоятелен правен субект, или на изрична забрана за извършване на търговски сделки и предефиниране на "стопанската цел".