forum.lex.bg

ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.

Дядо Вазов

Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.

И виждам те, унесена в мечти
за мен, подпряла чело на ръцете...
Во стаичката пръска аромат
от теб оставената китка цвете.

Чичо Пънчо

[img]http://margaritta.dir.bg/2004/april/013.jpg[/img]

[%sig%]

и в тази нощ на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда,
заспива печалта ми озарена
от спомена за твойто първо Да



Д.Дебелянов

".....А млада, толкоз млада тя е още,
обича в тоз живот и тя,
и нежността сребриста в лунни нощи,
и огнения химн на любовта....."

Хр. Смирненски

Цветче

Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.

То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде? На север? Или юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,
дали разлъка безвъзврат
или разходка обичайна
в полето, в утринния хлад?

Къде е той? А тя? Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са изтлели,
подобно на това цветче?

А.С. Пушкин

Цвете да съм цвете,искам за вас,
да ухая на живот
и младост и песни и обич и добро.
Цвете и песен ще ви подаря,
да си спомните за мен щом чуете песни,
щом видите цветя!

Без цвете пролет не е идвала,
обич не е бивала,
празник не е минало!
Без цвете есен си не тръгвала,
край раздяла нямала,
сълзи не пресъхвали!

изп. Цветелина Добрева - http://www.tzvetelina-bg.com - eдин изключително впечатляващ сайт

"За твоето тихо идване, което
ввсе още в мен отеква като гръм!
За даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм!
За думите поняга спестени, за ласките които не спести,
за силата която вля у мене, когато най-безсилна беше ти!
За туй че бе на мое име кръстен и твоя лош и твоя хубав час,
на малкия ти пръст наместо пръстен, горещите си устни слагам аз!

Веселин Ханчев

ееееееех, хайде пък сега.....

Чудесно!!!
Май започнахме да се очовечавме! Има надежда! Не всичко е загубено!
Благодаря за отмарата!

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!

Яворов

Аз те обичам и ти ме обичаш
Радостина Казакова (irendat)
Раздел: Любовна лирика


Аз те обичам и ти ме обичаш!
Колко просто и красиво, нали?
Но какво да правим със тебе,
щом целият свят ни дели?

Аз те сънувам и ти ме сънуваш!
Сънят никой не може да ни отнеме
Но защо ми е той, щом аз не заспивам,
когато те няма до мене?

Аз мисля за теб и ти мислиш за мен,
но това не ми стига вече.
Безсмислено се измъчвам, защото
зная, че си много далече.

Аз те чакам и ти ме чакаш-
зад гърба ми лежат дни пропилени,
но в какво друго си струва
да хабя часовете усамотени?

Аз те обичах и ти ме обичаше!
Всичко можеше да е съвършено,
както никога не е било на земята,
както на никого не е позволено!

26.04.2005


© Радостина Казакова Всички права запазени.
Публикувано: 2005-04-29

За две ръце

За две ръце, протегнати насреща
Земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка,
и аз не зная как ще издържа

при тая среща – ранна или късна,
на тоя огън – древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни – било е от любов!


Евтим Евтимов

Пролетен вятър - Никола Фурнаджиев

Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!

Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.

А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.

Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.

Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.

Колеги, поздравявам Ви сърдечно и с това:

Пролет - Никола Вапцаров

Гълъбите гукат
в близката гора
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път -
чувствам се ефирен,
чувствам се
без плът.

През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота
как ще ме целуне
топло пролетта.

Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.

Епилог

"Последен стих! Но щастието де е?
В поемата си аз не го открих.
Можах ли да го събера във нея,
не е ли нужен още някой стих?
С какво ще пея, плача и въздишам,
ако до край тук всичко събера?
Най - хубава поема ще напиша
във оня миг, когато ще умра.
Дорде съм жив през сипеи и пъкъл
ще търся щастието - то боли.
На Щастието името е Мъка!
Без Мъка няма Щастие, нали?!"

Дамян Дамянов
Из "Поема за щастието"

ПРИЗНАНИЕ

Прекрасен си, Май,
любовнико на розите-
душата ти е пълна
с птичи песни и любов.
Не бързай да си тръгваш,
вълшебнико,
не всичко си облякъл в бяло,
не всяко цвете си целунал.
Дъхът ти нежен, топъл
едва в сърцата обич е посял,
а бързаш на гълъбовите криле да отлетиш.
Прекрасен си, Май,
със сините си нощи,
с най-белите утра,
с дъха си пролетен.
Прекрасен-
с юношеските мечти,
окъпани във утринна роса,
с най-истинското ми желание-
да бъда вечно на шестнадесет години!

НЕОЧАКВАН ДЪЖД


Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
Ний изненадани се скрихме за минутка
от яростта на неочаквания дъжд
под дървесата, до затворената будка.

Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно смътно чувство ни обхвана
и както някога, се озовахме пак
две влюбени деца във къщи на тавана.


Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.


Стоехме мълчаливи и съвсем сами
и сякаш заедно за първи път в живота,
и слушахме как в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.

А. Далчев

Дано няма много грешки /обобено в пунктоацията/ - цитирам по памет:

***
Я вас любил, любов еще быть может
в душе моей угасла не совсем,
но пусть она Вас больше не тревожит -
я не хочу печалить Вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадеждно
то робостю, то ревностю томим.
Я вас любил так искренно, так нежно
как дай Вам Бог любимой быть другим.

А. С. Пушкин

***
Аз Ви обичах, любовта ми може
да тлее още в моята душа.
Но нека вече тя не Ви тревожи -
не искам с нищо да Ви натъжа.

Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст.
Обичах Ви тъй искрено и нежно...
Дано Ви друг обикне както аз.

Превод: Асен Разцветников

Аз вярвам в мълчаливата любов...
Без думи, без красиви обещания,
Без упреци, без молещи уста...
Аз вярвам само в нямото страдание,
В сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,
Докосването нежно на ръце -
От клетви, от несдържан плач по-ясно
Говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как ще я отминеш, ще забравиш!
Аз вярвам в мълчаливата любов!

Давид Овадия

Как искам да съм в твоята прегръдка,

да бъда вплетена във твоите ръце

и да усещам тази нежна тръпка,

която дава ритъма на моето сърце.



Как искам през очите ти да виждам

и да открия мене си във твоя свят.

Да видя там, при тебе, как прииждам,

как ти създавам настроения и цвят...



Как искам на устните ти да застана,

не, като дума, а усмивка там да съм.

Да бъде истинска съдбата пожелана

която дълго срещахме, но само в сън.