Последици от спирането на погасителната давност
Публикувано на: 27 Апр 2005, 16:17Тъй като го чета вече няколко пъти и съм вече тотално изпушил от много четене, бихте ли разяснили това, защото нещо не мога да го схвана, ако можете дайте и пример, за да стане по ясно.
"Докато са в сила обстоятелствата, които са основание за спиране на погасителната давност, изтеклия период от време не се включва в срока на давността. Изтеклият срок преди спирането запазва своето правно значение за давността. "
И това дето ме интересува: " След отпадане на основанието за спиране за завършване на давността е необходимо да изтече период от време, които се равнява на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането или фактически давността се удължава с периода, през които не е текла"
Това е цитат от учебника на проф. М. Манолова, Гражданско право от 96г, глава ХІ, § 67, т.3 или 278 стр.
Тоест ако приемем ,че има 5 годишна погасителна давност и тя тече, но на 3 г настъпват основания за спирането й. То давността спира, докато отпадне това основание. И ако това е например 1 година, след нея срокът се увеличава с 1 г.
Но пък изразът " за завършване на давността е необходимо да изтече период от време, които се равнява на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането..." ме обърква. Тоест 2 г. а тя не е текла 1 г.?
Или пък другото дето си мисля е че трябва да изминат 2 г преди отново да почне да тече погасителната давност, като оставащият срок е увеличен с 1г?
Правилно ли разсъждавам или нещо бъркам, щото вътрешно нещо не мога да си повярвам.
"Докато са в сила обстоятелствата, които са основание за спиране на погасителната давност, изтеклия период от време не се включва в срока на давността. Изтеклият срок преди спирането запазва своето правно значение за давността. "
И това дето ме интересува: " След отпадане на основанието за спиране за завършване на давността е необходимо да изтече период от време, които се равнява на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането или фактически давността се удължава с периода, през които не е текла"
Това е цитат от учебника на проф. М. Манолова, Гражданско право от 96г, глава ХІ, § 67, т.3 или 278 стр.
Тоест ако приемем ,че има 5 годишна погасителна давност и тя тече, но на 3 г настъпват основания за спирането й. То давността спира, докато отпадне това основание. И ако това е например 1 година, след нея срокът се увеличава с 1 г.
Но пък изразът " за завършване на давността е необходимо да изтече период от време, които се равнява на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането..." ме обърква. Тоест 2 г. а тя не е текла 1 г.?
Или пък другото дето си мисля е че трябва да изминат 2 г преди отново да почне да тече погасителната давност, като оставащият срок е увеличен с 1г?
Правилно ли разсъждавам или нещо бъркам, щото вътрешно нещо не мога да си повярвам.