forum.lex.bg

38. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 1906 г.) Когато подиръ умрелиятъ съпругъ са останали законни деца, тогава, при три и повече деца отъ еднакъвъ полъ, частьта на преживелия съпругъ е равна на частьта на всяко дете, а при две и по-малко деца, тя е равна на половината отъ частьта на всяко дете. Когато децата съ отъ разенъ полъ, тогава: въ първия случай, тази часть е равна на частьта на дете отъ мъжки полъ, а въ втория случай - на частьта на дете отъ женски полъ.

На следващо място към момента на сключването и на двата брака от М. е действал ЗЗД от 1892 г. чл. 219, от който е повелявал, че договорите за прехвърляне право на собственост или друго вещно право е следвало да се извършва в нотариална форма, която е установено като форма за валидност на договора. По делото не е установен правният способ, на основание на който наследодателката М. В. е станала изключителен собственик на имотите.
Неоснователно е изведен аргумент за принадлежността на правото на собственост на имотите, предоставени като зестра, от закона за наследството от 1889 г., който е отменен със ЗН от 1949 г. и не е бил приложим закон при откриване както на наследството на Г. В. така и на това на М. В., както и от обичайното право. Българското обичайно семейно право е било основен регулатор на отношенията между съпрузите в езическа България до приемане на християнството, а също и в периода до падането под османско робство през 1396 г. След Освобождението в България се установява нов обществен ред. Действащото турско гражданско законодателство и обичайното право не са били в състояние да уредят съществуващите обществени отношения и новите нужди. Необходимостта от нова уредба на гражданските отношения е удовлетворена с приемането през 1895 г. на нов Екзархийски устав, който отменя стария, но не съдържа правила за брака. Те са добавени към него със закон от 21.03.1897 г. и са в сила до 1945 г. и с тях са въведени правила относно имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака.
Правните последици от предоставянето на имущество като зестра са уредени в Търговския закон от 19.05.1897 г. От разпоредбите на този отменен закон относно имотите, които се включват в масата на несъстоятелността, може да се направи извод за характера на имуществото, което съпрузите придобиват през време на брака. Лично имущество на съпругата са недвижимите имоти, които са й дадени като зестра или е придобила преди брака.
Въпреки липсата на изрична уредба на имуществените отношения между съпрузите в периода от Освобождението до 09.09.1944 г., от анализа на действащите правни норми се установява, че е налице разделност в придобиванията на съпрузите през време на брака.
На 12 май 1945 г. е обнародвана Наредбата-закон за брака (НЗБ), в който изрично е утвърден принципът на разделност на имуществата на съпрузите, придобити през време на брака. Съгласно чл. 16 НЗБ (отм.), всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението и ползването му.
Волеизявлението за предоставяне на недвижимо имущество като зестра не е посочено между основанията за придобиване на вещни права, регламентирани с нормите на ЗН, отм. ЗЗД отм. и ЗД отм. и ЗИСС отм. С нормата на чл. 219 ЗЗД отм. е била установена нотариалната форма като условие за действителност на сделките за прехвърляне на вещни права. Приложимият придобивен способ в разглеждания случай е бил давностното владение, което съпругата е установила върху предоставените й като зестра имоти.