forum.lex.bg

Историята е следната: днес на майка ми се обаждат по телефона от полицията и казват, че има жалба срещу нея и в еди кой си ден и час да отиде в полицията да разбере за какво става въпрос. Общо взето това е цялата работа. Първият ми въпрос е има ли право полицията по такъв начин, по телефона да привиква граждани в РПУ и до колко е легитимно това? Дори истински полицай да се е обадил и наистина има жалба да ходи ли майка ми да се разправя или да чакаме "да ни дойдат на крака"?

Полицията има право по телефона да призовава лица. По-добре е майка Ви да не чака да й дойдат на крака, а да отиде и да не се "разправя", а да отговори на въпросите на полицая.

Както са казали по-горе - полицията има право да призовава гражданите да се явят. Едва ли тоя дето се е обадил го е направил от скука - така, щот няма кво друго да прави. Ако майка ви не се яви на поканата, полицая ще трябва да задейства по-бюрократичните дейстия като пращане на призовка, сезиране на кварталния да дойде "на крака" да я уведоми ... неща дето едва ли ще са по кефа му, което може да му влоши настроението. Та избора е "да отида со кротце" или "да отида доброзорно". Изобщо не стои въпроса "да отида или да не отида".

Полицията вярно има право да призовава по телефона, но както се казва в едни писанки чл.60 ал.3, това трябва да става в неотложни случаи. А те годишно сигурно се броят на пръстите на двете ми ръце. Понеже кварталния го мързи, да това е най-точната дума/щото ако има някоя промоция на далавера в енти-я хипермаркет ще пални колата през работно време за да хване келепира или ще отиде до автомонтьора си пак през работно време/, вдига служебния тел. и звъни - ако отсреща му се обадят, добре - човека е призован да се яви в районното. Ако това не стане, отваря служебната картотека и вижда моб.телефон на лицето. В този случай, понеже ще има елемент на набутване, защото позвъняването ще е от личния моб. телефон, кварталният звънва веднъж и бързо затваря. Повечето хора веднага набират непознатия номер, за да разберат какво са пропуснали и готово - отново са призовани.
Редът за призоваване е ясен и точен - с призовка. И по изключение - по телефона. Нека не толерираме бездействието и мързела на т.н. орган. Още повече, болшинството от кварталните са със средно образование/черпак майстор, дърводелец и др./ трудно пишат, а още по-трудно им се разбира. Нека им помагаме да се квалифицират. Не се хабете да пишете, че не съм аз човека, който да преценява кой случай е неотложен и кой може да се поотложи. Просто прочетете отново по-горното.
Моя квартален като ме издирваше преди години, звъня от 2 различни стационарни телефона, от 4 различни мобилни, накрая направи няколко посещения до адреса ми, но така и не ми написа призовка. И досега не ми е ясно защо.
В случая, за автора на темата може да се счита, че майка му е призована служебно и е редно да посети управлението в указания ден и час

Аз пък ровя, ровя и не мога да намеря правна дефиниция на "неотложен" ...
Моята идея винаги е била, че ако не знам за к'во ме търсят, и няма от какво да се крия - да облекчавам работата на отсрещния служител. В края на краищата и той е човек като мен, дето се е докопал до няква службица и я върши както може. Човека си е направил труда да вдигне телефона (без да става от стола) и да звънне на някой-си че има заведена жалба срещу него. Ако може (ако желае) - да заповяда да види за к'во става въпрос. Ако не желае - закона почва да се "втвърдява", тубата с взелина се отваря с готовност да влезе в употреба...
Та - ако не знам за кво ме търсят, или смятам че не съм сгафил - отивам да разреша въпроса, който така или иначе ще трябва да се реши. Ако вече знам че съм се оплел - чета законите, гледам дали има необходимите точки, запетайки, подписи и свежи печати на всяка хартийка и ако нещо мъничко не е както трябва - тогава отсвирвам всичко.
Но не мисля че в момента играта на криеница ще е от някаква полза и затова препоръчвам да се изпълни "молбата" на разследващия полицай. Да се попълни бланката, да се сложи в папката, после папката да потъне в едни бездънни чекмеджета докато не изтече давността...

Правна дефиниция за "неотложни случаи" няма, няма и да има. Както всъщност анологичното може да се каже и за "несъобразена скорост" по ЗДвП. Действия по неотложност би трябвало да има само при предотвратяване на убийство/отвличане, терористичен акт или за събиране и запазване на годни доказателства преди те да бъдат повредени/унищожени. Зад термина "неотложност" се крие вратата, отварящя пътя на МВР към пълна свободия и полицейщина. Тези думи не се нуждаят от подкрепа, просто трябва да погледнем изминалите 4 години назад, за да видим, че герберастите направиха от България тотална полицейска държава. От горното се вижда, че работата на кварталния или разследващия полицай, която е чисто канцеларска, по никакъв начин не може да оправдае "неотложните действия", изискващи призоваване по телефона.