forum.lex.bg

Здравейте, какво мислите по този казус- издаден е изпълнителен лист срещу търговско дружество (ТД) за парично задължение. ЧСИ, обаче, в изпълнителното производство налага запор върху вземанията от трето лице на едно сдружение (ДЗЗД), в което съдружник е ТД. Запора е наложен до размера на участието на ТД в ДЗЗД. Смятате ли, че ЧСИ има право да разпростира по свое усмотрение диспозитива на изпълнителния лист върху ДЗЗД, което по никакъв начин не е било страна в процеса (чрез своите съдружници или упълномощен от тях адвокат). Вземането спроед мен е обща собственост на съдружниците (чл. 359 ЗЗД), поради което до прекратяване на дружеството ЧСИ няма право да изпълнява по отношение на вземания на ДЗЗД от трети лица.

niky написа:Смятате ли, че ЧСИ има право да разпростира по свое усмотрение диспозитива на изпълнителния лист върху ДЗЗД, което по никакъв начин не е било страна в процеса (чрез своите съдружници или упълномощен от тях адвокат).

Нищо не разпростира ЧСИ ... ДЗЗД - не знаем какво е това животно и има ли то почва у нас

niky написа:Вземането спроед мен е обща собственост на съдружниците (чл. 359 ЗЗД) ...

Тъй, тъй!

niky написа:... поради което до прекратяване на дружеството ЧСИ няма право да изпълнява по отношение на вземания на ДЗЗД от трети лица.

Значи имуществото било хем на съдружниците, хем на ЗДДЗ - това ще да е някакъв особен вид право на собственост ...

Инспекторе, това никак не ми прозвуча като мнение, а по-скоро като заяждане. Въпросът ми е прост- може ли ЧСИ да изпълнява срещу общите вземания на съдружниците в гражданското дружество (което вземане пък по смисъла на данъчното право си е вземане на самото сдружение) по изпълнителен лист, издаден срещу един от съдружниците.

Мисля, че някъде измежду "заяждането" ми се намира и мнението ми по въпроса ...
Все тая ми е как Ви звучи - като мнение, или като заяждане, но едното не изключва другото ...

Ако правилно разбирам мнението ти, то е, че ЧСИ не може да се насочи към това вземане на гражданското дружество. Но предвид, че "това животно" е доста странно и много неуредено законово, предпочитам да не тълкувам в моя полза мнението ти, което не е ясно изразено. Ако смяташ така, то това ме устройва, но ако не смяташ като мен- бих ти стиснал ръката ако кажеш защо. (ако смяташ като мен също бих ти стиснал ръката )

Какво има да смятам В закона си пише какво е ДЗЗД, чия собственост са правата и в чия тежест са задълженията ... В допълнение - гражданско право обща част /май там би трябвало да е/ ... някъде из изписаното за субектите на гражданското право би следвало да се споменава и за ДЗЗД-то /не съм сигурен, но предполагам, че трябва да има две думи и за него ... пък ако не пише правете си съответните изводи ... /.

Може би Ви бърка думичката "дружество", та да правите разни аналогии със съвсем различни правни институти?

Не виждам пречка аз. ДЗЗД не е юридическо лице и няма имущество(неприложими са правилата на чл. 517 от ГПК). Всъщност самото ДЗЗД не е нищо повече от един договор, а длъжника е страна по този договор (макар и то многостранен). Като такъв се е задължил да внесе нещо си (апартамент на центъра на София примерно). Тоя апартамент става съсобственост на съдружниците (Петкан и Драган да ги наречем за по лесно), а съдебния изпълнител насочва изпълнението върху половинката на длъжника (Драган) и няма нужда да чака Драган и Петкан да се наканят да уредят отношенията (да прекратят ДЗЗД) защото по разбираем причини Драган хич няма да бърза с прекратяването

До inspektora
Единственото, което ме бърка е наличието на запор на вземанията на бюрото ми. А какво пише в закона и чии са правата и задълженията ще трябва да го обяснявам на ЧСИ, който за да го направи явно не мисли като мен. А вземанията ще стоят запорирани докато не се убедим или докато съда не реши спора. А това е неопределен период за съжаление. Затова и питам за мнение.
До marinov:
Ами чл. 359 ЗЗД казва, че правата са общи и могат да се разделят на съдружниците само ако съдружник излезе от дружеството или при прекратяване на дружеството. А това, че не е изгодно за ЧСИ е ясно, но според мен закона така урежда отношенията. А и гражданското дружество изпълнява обществена поръчка, така че излизането на съдружника или прекратяването на дружеството далеч не предмет на действие към момента, но не за да се спасят Драган и Петкан, а за да се изпълни поет договор.

niky написа:До inspektora
Единственото, което ме бърка е наличието на запор на вземанията на бюрото ми. А какво пише в закона и чии са правата и задълженията ще трябва да го обяснявам на ЧСИ, който за да го направи явно не мисли като мен. А вземанията ще стоят запорирани докато не се убедим или докато съда не реши спора ...

Аз бих заложил, че ЧСИ е на правилното мнение, а Вие - не ... ето това Ви обяснявам, но не искате да ме разберете ...

marinov е обяснил как стоят нещата ... с доста неточности, но идеята я е хванал ...

niky, хванал сте се като удавник за сламка за един текст, който има съвсем различно предназначение от това, за което искате да го ползвате ...

Пак Ви казвам - прочетете внимателно малко теория за субектите на гражданското право и тогава действайте /след като не можете да си разтълкувате сам закона/, защото говорите, пишете, разсъждавате в неправилна посока /за да не използвам други думи .../.

Здравейте,

Характерно за дружеството по ЗЗД е обстоятелството, че то не е юридическо лице, а неперсонифицирано образувание, съответно не е налице наличие на корпоративна/о отговорност/имущество, а внесеното имущество, както и придобитото за дружеството, става обща собственост на съдружниците, което както твърдите " може да се иска само при излизане от дружеството или при прекратяването му.", т.е. тук попадаме в режим на обикновена съсобственост. Имуществото придобито по време на брака също не може да бъде поделено преди прекратяването му, но това по никакъв начин не пречи на изпълнението върху вземания, придобити по време на брака. ГПК урежда изпълнението върху вещи семейна имуществена общност, както и върху съсобствени недвижими вещи, но няма изрични разпоредби касаещи изпълението върху съсобствени движими вещи и общи вземания. Тъй като от една страна има изрични разпоредби касаещи несеквестируеми вземания, а съсобствените вещи и вземания не попадат в тях, от друга страна по аналогия биха могли да се приложат разпоредбите касаещи изпълнението върху вещи СИО и съсобствени недвижими имоти, считам, че изпълнението би могло да се насочи върху дела Ви от общата собственост.

iveto1 написа:Здравейте,

Характерно за дружеството по ЗЗД е обстоятелството, че то не е юридическо лице, а неперсонифицирано образувание, съответно не е налице наличие на корпоративна/о отговорност/имущество, а внесеното имущество, както и придобитото за дружеството, става обща собственост на съдружниците, което както твърдите " може да се иска само при излизане от дружеството или при прекратяването му.", т.е. тук попадаме в режим на обикновена съсобственост. Имуществото придобито по време на брака също не може да бъде поделено преди прекратяването му, но това по никакъв начин не пречи на изпълнението върху вземания, придобити по време на брака. ГПК урежда изпълнението върху вещи семейна имуществена общност, както и върху съсобствени недвижими вещи, но няма изрични разпоредби касаещи изпълението върху съсобствени движими вещи и общи вземания. Тъй като от една страна има изрични разпоредби касаещи несеквестируеми вземания, а съсобствените вещи и вземания не попадат в тях, от друга страна по аналогия биха могли да се приложат разпоредбите касаещи изпълнението върху вещи СИО и съсобствени недвижими имоти, считам, че изпълнението би могло да се насочи върху дела Ви от общата собственост.

Точно! Извади ми думите от устата (буквите от клавиатурата)

iveto1 написа:Здравейте,

Характерно за дружеството по ЗЗД е обстоятелството, че то не е юридическо лице, а неперсонифицирано образувание, съответно не е налице наличие на корпоративна/о отговорност/имущество, а внесеното имущество, както и придобитото за дружеството, става обща собственост на съдружниците, което както твърдите " може да се иска само при излизане от дружеството или при прекратяването му.", т.е. тук попадаме в режим на обикновена съсобственост. Имуществото придобито по време на брака също не може да бъде поделено преди прекратяването му, но това по никакъв начин не пречи на изпълнението върху вземания, придобити по време на брака. ГПК урежда изпълнението върху вещи семейна имуществена общност, както и върху съсобствени недвижими вещи, но няма изрични разпоредби касаещи изпълението върху съсобствени движими вещи и общи вземания. Тъй като от една страна има изрични разпоредби касаещи несеквестируеми вземания, а съсобствените вещи и вземания не попадат в тях, от друга страна по аналогия биха могли да се приложат разпоредбите касаещи изпълнението върху вещи СИО и съсобствени недвижими имоти, считам, че изпълнението би могло да се насочи върху дела Ви от общата собственост.

Съгласен! Аналогията със СИО в случая е напълно уместна!

NQ

iveto1 написа:Здравейте,

Характерно за дружеството по ЗЗД е обстоятелството, че то не е юридическо лице, а неперсонифицирано образувание, съответно не е налице наличие на корпоративна/о отговорност/имущество, а внесеното имущество, както и придобитото за дружеството, става обща собственост на съдружниците, което както твърдите " може да се иска само при излизане от дружеството или при прекратяването му.", т.е. тук попадаме в режим на обикновена съсобственост. Имуществото придобито по време на брака също не може да бъде поделено преди прекратяването му, но това по никакъв начин не пречи на изпълнението върху вземания, придобити по време на брака. ГПК урежда изпълнението върху вещи семейна имуществена общност, както и върху съсобствени недвижими вещи, но няма изрични разпоредби касаещи изпълението върху съсобствени движими вещи и общи вземания. Тъй като от една страна има изрични разпоредби касаещи несеквестируеми вземания, а съсобствените вещи и вземания не попадат в тях, от друга страна по аналогия биха могли да се приложат разпоредбите касаещи изпълнението върху вещи СИО и съсобствени недвижими имоти, считам, че изпълнението би могло да се насочи върху дела Ви от общата собственост.

Ами ако е уговорен друг размер на дяловете? И единия има примерно 10 %, а другия 90 %? И ЧСИ-то откъде ще намери договора за дружество? Или пък същият биде антидатиран?

NQ

neutralen написа:Изпълнителното производство е с правно основание чл.507 - 511 от ГПК, тъй като ДЗЗД е "трето лице" по отношение на Длъжника.

Тц. Третото лице е съконтрахент на дружеството и се запорира вземането на дружеството към него, за дълг на единия съдружник.

NQ

С това съм съгласен:

neutralen написа:Това че ДЗЗД има вземане от друго "трето лице", върху което е наложен запор, е напълно законосъобразно, тъй като вземането на ДЗЗД е и вземане на ТД-длъжник - съдружник в ДЗЗД. СИ има право да наложи запор върху всяко вземане на Длъжника, пък бил той съдружник в гражданско или търговско дружество и процедурата за това е по реда на чл.507 - 511 от ГПК.

С това обаче не съм съгласен.

neutralen написа:Горната подробност не променя статута на ДЗЗД като "трето лице" по отношение на длъжника - ТД.

Според нас, ДЗЗД не може да бъде квази "трето лице" по отношение на ТД-съдружник, тъй като няма юридическа правосубектност -> оттам, правата възникнали по правоотношения, сключени от името на гражданското дружество/консорциума, възникват директно в патримониума на съдружниците, в режим на съсобственост, съгл. уговорения дял. Оттам, кредитор на съответния съдружник, безспорно може да насочи изпълнение към полагаемия се на последния дял.

Ако ДЗЗД би имало правосубектност, т.е. е ТД например, и вземането към 3-тото лице е в патримониума му, а съдружника длъжник има вземане към това дружество, то кредиторът на длъжника пак би могъл да насочи изпълнението към вземането на правосубектното дружество при условията на процесуална субституция (или поне Ж. Сталев в стария учебник така казваше). Но само, ако вземането към дружеството е изискуемо. А то може да не е Или да се анексира, така че да не бъде стига това "анексиране" да е преди запора. Достоверна дата също не е лошо да има. Но тук вече много хипотетично стана пък и се отклонихме.

Задълженията пък, поети от името на консорциума, не са солидарни, а разделни, освен ако не следва противното, било по закон, или по уговорка.
Въпреки това, остава открит въпроса за практическите проблеми при изпълнение? Като например, има ли право 3-тото задължено лице да си прави такива юридически съждения, ако в запора ЧСИ не е изрично посочил "включително и вземания от името на гражд. дружество Х", а договорът му е сключен с това гражд. дружество. И дори да е изрично посочено, според мен, би трябвало след надлежна проверка на договора за дружество в регистър Булстат, ЧСИ изрично да нареди на 3-тото задължено лице: "толкова процента от задължението ти към дружеството, колкото отговарят на дела на моя длъжник, ще ми преведеш по моята сметка".

NQ

Какви ли не екзотики предлага живота в сферата на събиране вземанията по изпълнителни дела.

Аз директно прилагам ексцентрични методи, че иначе не плащат и лев, а рибата е с пари, драги длъжници.