forum.lex.bg

чл. 431, ал. 2 ГПК





--------------------------------------------------------------------------------


Производство по чл. 288 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

П. М. С. и А. Г. С. обжалват решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 5783/10 г. на СГС. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Ответниците по касация Е. Н. Г., Л. Н. С., В. А. М., С. В. М., Д. С. С., П. Е. С., Е. С. Т., Б. П. Т., А. И. Т., Р. Атанасова Р., Е. И. Н. и Д. М. Н. оспорват жалбата.

Трето лице помагач [фирма][населено място] не взема становище.

ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С решение от 24.09.2009 г. по гр. д. № 5426/07 г. Софийски районен съд е признал за установено по отношение на А. С. и П. С., че Е. Г., Л. С., В. М., С. М., Д. С., П. С., Е. Т., Б. Т., А. Т., Р. Р., Е. Н. и Д. Н., че правото на строеж, учредено с нот. акт № 40 от 03.10.1995 г. за апартамент № 5 със застроена площ 128.02 кв. м. заедно с 12.85% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и нот. акт № 41 от 03.10.1995 г. за гараж № 24 с площ 16.02 кв. м. заедно с 13.5 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, е погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок. Оставил е без уважение искането по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му от ответниците част.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси кой е приложимия в отношенията между страните закон - З. (отм.) или ЗУТ; дали когато изграждането на сграда до таванна плоча в груб строеж, при право на собственост на отделни самостоятелни обекти се трансформира в право на собственост в полза на носителя на вещното право на строеж; неизпълнението на кредиторите ищци на задължението да построят собствените си обекти в сградата ги поставя в забава по отношение на носителите на ограниченото право на строеж и води ли до спиране на погасителната давност за учреденото от тях право на строеж; приложима ли е съдебната практика на ВКС по ЗУТ към правоотношенията по делото възникнали при действието на З. (отм.). Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдът, след като взе предвид служебно известното му обстоятелство, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2011 г., по което Общо събрание на гражданската колегия на ВКС предстои да постанови тълкувателно решение по записаните в изложението въпроси счита, че настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 535/11 г. по описа на ВКС I ГО до произнасянето на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2011 г.