от ch3oh » 27 Дек 2012, 11:41
Това ли е:
Решение № 843 от 16.02.2005 г. на ВКС по д. № 2139/2003 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева
чл. 250 ЗЗД
За да се констатира липса, следва две величини да се сравнят към една и съща дата - първо документално и второ фактически - чрез теглене, броене измерване и други.
За меродавно в отношенията между страните се счита теглото, установено при извършеното от пристанището мерене на превозните средства (пълно - празно), т. е. действа уговорката, че рискът се носи от товародателя в случаите, когато не е поискал мерене на превозното средство, доставящо товара от пристанищната везна.
--------------------------------------------------------------------------------
Производство по чл. 218а, б. "б" и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на "Ф. Г." ООД против въззивно Решение № 103 от 29.10.2003 г. по гр. д. № 181/2003 г. на Б. апелативен съд, в частта, с която е отменено Решение № 27 от 24.04.2003 г. по гр. д. № 193 от 2002 г. на Б. окръжен съд по отношение уважената част на предявения от него иск срещу "П. - Б." ЕАД за сумата 23 636,66 лв. и е постановено вместо него друго, с което същият е отхвърлен като неоснователен в посочения по-горе размер. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване вместо него на друго по реда на чл. 218и, ал. 1 от ГПК, с което да се уважи предявеният иск в отхвърлената част и присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Ответникът по касация "П. - Б." ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на II т. о., като обсъди доводите във връзка с изложеното отменително основание и прецени данните по делото, намира касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното решение въззивния съд, като втора инстанция по същество, се е произнесла по предявения от "Ф. Г." ООД, сега касатор иск срещу "П. - Б." ЕАД за сумата 28 160,14 лв., представляваща обезщетение за неточно изпълнение на сключения между тях договор № 77/2002 г. за обработка, съхранение и износ на стоманен скрап, изразяващо се в стойността на предадени, но ненатоварени, 163,866 метрични тона от стоките - предмет на договор.
Установено е по делото, че липсата на процесното количество е формирана при предаването и натоварването на скрап на м/к "О." през м. юни и м. август на 2002 г., като според издадения коносамент и сертификат, натовареното количество за м. юни е 2 261,287 т., докато експедираното е 2 492,080 тона, или документалната разлика при ответника е 230,793 т., но фактическата наличност е 92,680 т., или за рейса от м. юни е установена липса в размер на 138,113 т. За рейса през м. август предаденото от касатора количество, според вещото лице, възлиза на 2 208,040 тона, а са натоварени на м/к "О." 2 234,627 тона с предходен остатък 92,680 т. или липсата е 66,093 т. Въз основа на приета от ответника рекламация на ищеца относно 40,760 т. скрап, съдът е приел, че липсата се свежда до 25,393 т., или общата липса за двата рейса е в размер на 163,506 т. скрап. Стойността на липсващото количество е определено към датата на издаване на фактурите за двата рейса, която според заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 28 096,69 лв.
Релевираното от ответника по касация възражение за отпадане на отговорността му за липсите, основано на т. 7 и т. 8.5 от договора, според които, когато пристанището извършва съхранение във временен склад, последното не отговаря за констатирани липси в теглата на насипни и на други товари съобразно обявеното в манифеста, след като тези товари са приети в пристанището без претегляне на пристанищна, авто и вагонна везна законосъобразно съдът е счел за частично основателно по съображения, че от момента на експедицията до натоварването на кораба, респ. до идаването на коносамента и сертификата за определяне на количеството полезен товар негов собственик е касаторът, в качеството му на товародател, който носи и риска от евентуални липси. След като същият не се е възползувал от защитната клауза да поиска мерене на превозвания до пристанището товар, за да може нетното тегло да е меродавно за страните по договора, ответникът не носи отговорност за липсите за тези по първия рейс, при положение, че не е предприел действията по измерването, каквито е сторил за втория през м. август, когато е било извършено двустранно теглене по негово искане, направено с писмото му от 2.07.2002 г. Безспорно е установено, че по отношение на количеството при първия рейс приемането му е било извършено въз основа на данните от меренето на автомобилна везна - собственост на касатора, т. е. същото е прието по обявено тегло. Изложените съображения са обусловили правилния извод на съда, че искът е основателен досежно липсите за втория рейс, когато е констатирана липса от 25,395 мт., което нетно тегло е меродавно за страните по силата на т. 7 от договора и за тях следва да се ангажира отговорността на пристанището до размер на стойността им, възлизаща на 4 460,03 лв., според заключението на вещото лице.
Обосновано въззивният съд е приел, че на документирането на липсите при ответника по отношение на първия рейс в размер на 230,793 мт. и потвърждаването им с писмо от 27.06.2002 г. не може да се придаде значението на признание на това количество като липса. Този извод е правилен, тъй като писмото на ответника потвърждава единствено документален, но не и фактически остатък, в какъвто смисъл е поддържания от касатора довод. За да се констатира липса, следва две величини да се сравнят към една и съща дата - първо документално и второ фактически - чрез теглене, броене измерване и други. На второ място, изводът на съда кореспондира на съгласието на страните, изразено в т. 7 от договора за меродавно в отношенията им да се счита теглото, установено при извършеното от пристанището мерене на превозните средства (пълно - празно), т. е. действа уговорката, че рискът се носи от товародателя в случаите, когато не е поискал мерене на превозното средство, доставящо товара от пристанищната везна.
Поддържаният в касационната жалба довод срещу извода на съда за носенето на риска от товародателя, обоснован с противоречието му с клаузите на договора и с чл. 250 от ЗЗД, е неоснователен. Тезата, че се касае до право, а не до задължение на касатора да иска измерване, не може да бъде споделена при изрично изразената от страните воля за меродавно да се счита само това тегло, което двустранно е измерено от тях на везните на пристанището. Становището на касатора, че очевидно ответникът не положил грижата на добър стопанин, е в противоречие с изразеното от него съгласие да носи риска при съхранението на товара в складовете на пристанището.
Неотносим към спора е доводът, че ответникът е начислил магазинаж върху обявеното тегло и следователно, то било меродавното в отношенията му с пристанището. Отношенията във връзка с приеманите на влог стоки имат съпътстващ характер и се подчиняват на общите правила, установени с основния договор. От това следва, че в тежест на касатора е било да установи съответствието между обявените и фактически предадените за съхранение количества скрап на базата на направено от пристанището замерване на превозните средства, с които стоките са били доставени.
Изложеното позволява да се обобщи, че въззивното решение е постановено без наличието на инвокираните в касационната жалба основания за касирането му и затова, то следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 103 от 29.10.2003 г. на Б. апелативен съд, постановено по гр. д. № 181/2003 г.
Осъжда "Ф. Г." ООД да заплати на "Пристанище - Б." ЕАД съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 850 лв.
Както и да е - моля ако някой има възможност да открие въпросното решение, да помогне. Много ми е спешно, а ВКС не желае да го приеме само като номер, явно им е особено трудно да погледнат в собствения си архив