от andy70 » 08 Авг 2010, 12:36
Хайде нещо интересно в тази насока и още доста топло:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. Пловдив, 20 юли 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.П.
ЧЛЕНОВЕ: М. М.
К.К.
при секретаря К.Р. и участието на прокурора Д. М., като разгледа докладваното от член съдията М. М. касационно НАХД № 779 описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба предявена от адв. Х.Р. ***, пл.”Съединение” № 3, офис 407, в качеството му на процесуален представител на Т.Д.Й., ЕГН ********** против решение № 442/19.03.2010г. на Пловдивски районен съд - ХХVІ - ти н.с, постановено по н.а.х.д № 58/2010г., с което е потвърдено наказателно постановление № 18412/12.10.2009г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР -Пловдив, с което на осн. чл.182 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са й наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на закона при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съставляващо отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че от събраните доказателства по делото не е установено по безспорен начин, че Й. е осъществила състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, като подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, при разглеждане на делото по същество от състава на касационния съд. Ангажират се доказателства. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв.Р., който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановения съдебен акт по изложените в нея съображения и по съображения, изложени в представени по делото допълнителни бележки.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по жалбата.
Прокурорът по съществото на спора дава заключение за основателност жалбата, като предлага на съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Пловдивският административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН намери следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е приел за установени фактическите констатации, описани в АУАН и НП, съгласно които на 13.09.2009 г. в 12.58 часа в гр.Пловдив, бул. Васил Левски при управление на лек автомобил "Мерцедес" рег. № РВ 59 28 КА, чужда собственост Й. се е движила със скорост 91 км/ч при максимално разрешена скорост за населеното място 50км/ч. Скоростта е измерена и фиксирана с радар ТR4 №529, а МПС е заснето със система за видеоконтрол ТFR1-М, като снимковият материал е показан на водача.
За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение 18412 от 13.09.2009г., в който нарушението е квалифицирано, като такова по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата/ЗДв.П/. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, като е връчен срещу подпис на Й. на 13.09.2009г.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление № 18412 от 12.10.2009г., с което за извършеното нарушение, на Й. са наложени на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от два месеца.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че касаторът е законосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП предвиждаща налагане на кумулативни наказания, точно фиксирани по вид и размер, а именно : "глоба" в размер от 200 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от два месеца. Предвид многократното санкциониране на Й. за неспазване на правилата за движение по пътищата, което сочи на склонност към нарушаването им, както и с оглед значителното превишение /с 41 км/ч / на допустимата скорост /50 км/ч/ съдът е приел, че случаят не е маловажен.
Като е достигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени логични и последователни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани правни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, които настоящият състав изцяло споделя.
Настоящият състав на съда, намира за неоснователни касационните доводи, наведени в жалбата за липса на осъществен състав на административно нарушение. Видно от представената в първоинстанционното производство справка на Български институт по метрология, система за видеоконтрол и измерване на скорост тип "ТFR1-М" действително не е одобрен тип и не е вписана в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване. В този смисъл правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на показанията на св.Караянев, на които е дал вяра, е приел, че самата система за видеоконтрол се състои от радар, видеокамера и компютър с памет. Съгласно констатациите в АУАН, скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е измерена с радар ТR4 с фабр.№ 529, като именно това техническо средство е преминало успешно последваща проверка в Лаборатория, оправомощена да извършва такава проверка на средствата за измерване, със срок на валидност от 12 месеца, считано от 09.03.2009г., и в този смисъл са, както събраните в хода на първоинстанционното производство, така и в настоящото производство писмени доказателства. Правилно първоинстанционния съд е приел, че системата за видеоконтрол не е средството, с което е измерена скоростта на управлявания от Й. автомобил, и обстоятелството, дали самата система е вписана или не в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване, е ирелевантно. В случая без всякакво съмнение е от значение е фактът, че радарът е такова средство, и именно със същия е измерена скоростта на движение на автомобила, като същият е изправен към датата на нарушението, който факт правилно е съобразен от първоинстанционния съд при формиране на извод за осъществен състав на административно нарушение. В тази връзка правилно съдът е приел, че снимковият материал, заснет от видеокамерата, не установява самото нарушение, а единствено потвърждава изводът, че управляваният от Й. лек автомобил се е движил със скорост 91 км/ч.
Нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство са ангажирани доказателства, които да обосновават правни изводи, различни от възприетите вече от първоинстанционния съд.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона/чл.42 от ЗАНН/, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
От приложената към административнонаказателната преписка Заповед № 1з-189/08.02.2007 г., изменена със Заповед № 1з-837/11.05.2007 г., се установява наличието на материална компетентност на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДв.П.
Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран съдът.
При извършена служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция не констатира закононарушения, водещи до нищожност, недопустимост и несъответствие на решението с материалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция, а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в производството. Разноски в производствата по касационни жалби, в това число и за адвокатско възнаграждение срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г., прието от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (по тълкувателно дело № 7/2008 г.), което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната власт, и съгласно което, както в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН.
Редът, по който лицето може да реализира претенцията си за разноски по производството, с които се е ощетил, е друг и е уреден в ЗОДОВ, които може да бъде реализиран в случай, че са налице предпоставките и основанията за реализиране на отговорността.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 442 от 19.03.2010г. на Пловдивски районен съд ХХVІ - ти наказателен състав, постановено на по н.а.х.д № 58 по описа на същия съд за 2010г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Именно в тази насока по-горе казах, че потвърждаването може да се извърши и с гласни доказателствени средства.
ПП - Ама съм упорит, а!
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
Имам АУАН за превишена скорост в населено место по чл. 182, ал.2,т5 от ЗДВП съответно издадено наказателно постановление , което обжалвам в срок до тук добре ,но получавам съобщение от съда да остраня нередностите по жалбата а именно "В седем дневен срок от получаване на съобщението , жалбоподавателя да приподпише жалбата , ако я поддръжа " за мен жалбата е напъно редовна ще отида да проверя , но тъкато нямам практика и рутина се страхувам че няма да се справя . Моля , ако някой може да отдели време да я погледне !!!ЧРЕЗ
