forum.lex.bg

На това основание ме уволниха.
За пръв път бях постъпил на работа като държавен служител.
Заповедта за уволнението съдържа реквизитът за дължимите обезщетения.
Но нищо друго, освен него и правното онование за уволнението - чл. 12, ал. 1 от ЗДС.
Би ли могла изобщо да бъде отменена такава заповед? Длъжнен ли е органът да сочи фактическите и прави основания за постановяването на такова заповед. Практиката на ВАС, доколкото успях да се запозная с нея, твърди че не е длъжен и че това било въпрос по целесъобразност. Дали обаче е така?
Дали въпросът е по целесъобразност - тъй като съм си вършил добре работата и съм състояние да го докажа пред съда, дали може да се направи извод, че уволнението ми е по целесъобразност (не говорим дали е целесъобразно или не, а дали въпросът за него по целесъобразност!)
Трябва ли да се мотивира заповедта?
Има ли някаква практика на Европейския съд за правата на човека в тази насока?

"Законодателят е дал възможност на органа в рамките на установения 6 месечен срок и то само при първоначалното назначаване на държавна служба да упражни правомощието си за едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 след преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Едва след изтичането на този срок могат да се приложат разпоредбите на Глава VІ от ЗДСл, уреждащи конкретни хипотези за прекратяване на служебното правоотношение, извън тази по чл. 12, ал. 1" Това е цитат от едно решене на ВАС, на което не помня номера, но всъщност няма и значение, защото практиката е абсолютно константна....за съжаление. А това, че е посочено правното основание - чл.12, ал.1 ЗДС е напълно достатъчно.
Аз бих те посъветвал друго. Съгласно чл.107б от ЗДС, по време на болничен не може да бъде прекратено служебно правоотношение. Макар, че разпоредбата е нова - от десетина дни, някои административни състави и преди нея приемаха, че не може да бъде прекратено правоотношението. Тъй че можеш да пробваш нещо в тази насока. Успех! :))))

Уви, късно е да излизам в болнични, колега. Ясно е, че шансовете да се спечели такова дело в България не са никак големи. Нашите съдилища са много сервилни към изпълнителната власт по отношение на някои закони. ЗДС е един от тях.
Заповедта по чл. 12 обаче е административен акт. Доколкото ЗДС не създава нови условия за неговото издаване, освен прекратяването без предизвестие, мисля че трябва да действат общите правила по ЗАП. А пък по ЗАП има изискване за мотивираност. И то съвсем не се отнася до целесъобразността на административния акт.
Колеги, мислите ли че имам някакви шансове?

Аз съм юрисконсулт в администрация. Съжалявам, че ще те разочаровам, но в ЗДСл е точно посочено какво съдържа заповедта за прекратяване на сл. правоотношение. Не се изискват реквизитите по чл. 15 от ЗАП, тъй като ЗДСл се явява специален. А изискването за пактически основания за прекратяване се изисква по КТ, който в случая е неприложим. Практиката е трайна в тази насока и е на ВАС, пред който се обжалват заповедите
>
>

Чл. 108, ал. 1 ли имаш предвид? Така е, това са задължителни реквизити. Но дали чл. 108 на специалния закон отменя действието на чл. 15 от ЗАП или само създава допълнителни условия?
Защото ако търсим аналогия в КТ по отношение дали въпросът е по целесъобразност - то тя не е в чл. 71, а в прословутия "член Капудалиев" за уволнение в интерес на работата, който е отменен доста отдавна.

Cпециалния закон трябва да препраща към общия или да е сазано, че за неуредените хипотези се прилага общия. От личен опит при обжалване на написани от мен заповеди ти казвам, че по ЗДСл са необходими саво реквизитите на чл. 108

И един при нас така се опита да мине, като си извади болничен за деня на връчването на заповедта. Само, че бе забравил за явяването си на дело в СРС на тази дата, където в протокола от съдебното заседание е записан като процесуален представител:-) Т.е. явно е, че е бил на работа и естествено обжалваната заповед за прекратяване на правоотношението му се потвърди във всички възможни инстанции.
Просто искам да кажа, че ако ебил на работа ще го докажат. Друго е да не се явиш на работа и притежаваш болничен лист, друго е да си там и да оспорваш, че не си бил. Плюс това едва ли е добре да се връщаш там, където не си желан. Ами съгласно новите разпоредби на ЗДС, то трябва някъде да изкараш 1г., защото иначе срока започва да тече на ново при всяко назначаване. При това положение напълно възможно е да ти прекратят правоотношението отново, ако в тази 1 година приключи делото с възстановяване на работа.

Мога само още нещо да добавя. Т.е. винаги е от полза обжалването на такава една заповед. Нищо не се знае и като дзойде момента да те възстановят /ако го направят/, то този шеф който е бил по онова време вече може да са го измели. Така, че жали си и чакай развитие:-)
Е, неприятното е, че ако си юрист ще се изправиш в съдебната зала срещу хора от твоя отдел, с които в последствие може би пак ще се наложи да работите заедно отново. Е това е гадничкото:-)