АС

[sunshine_75]

НП. Обжалвано в срок, но нито пред РС, нито пред АС е представено доказателство. Налична е само датата на входиране в административнонаказващата институция, която е по-късна от 7-ия ден.
На РС всичко е ок. АС обаче решава, че НП е влязло в сила и обезсилва първоинстанционното решение..
Някакви идеи за преборване на това окончателно решение на АС?

[fani_i]

Обжалвано в срок,...Налична е само датата на входиране в административнонаказващата институция, която е по-късна от 7-ия ден.

От горния текст всъщност не се разбира да е обжалвано в срок - как преценихте това при липсата на други данни, освен вх. № от органа, чрез който се обжалва? Т.е. трябвало е несъмнено да се опровергае записването във входящия регистър на адм. орган, за да се приеме обжалването в срок, а сама казвате, че не са представени други доказателства.
Освен това е твърде постна информацията, за да се прецени има ли място за отмяна на влязло в сила решение или не.

[marinpravista]

НП. Обжалвано в срок, но нито пред РС, нито пред АС е представено доказателство. Налична е само датата на входиране в административнонаказващата институция, която е по-късна от 7-ия ден.
На РС всичко е ок. АС обаче решава, че НП е влязло в сила и обезсилва първоинстанционното решение..
Някакви идеи за преборване на това окончателно решение на АС?
Уважаеми г-не,
С оглед на гореизложеното Ви отговарям следното:
Решението на РС и решението на АС са влезли в сила ,но отмяната на влезли в сила решения мо же да се осъществи по реда предвиден в чл.249 и сл. от АПК като извънреден способ за съдебна защита от страна по съдебното производство ,по което решението е влязло в сила или по молба на трето лице,спрямо което постановеното влязло в сила решение има сила спрямо третото лице.
Срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение е три месечен от момента на узнаване на основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение.Като молбата се подава чрез АС до Върховния административен съд.
Пред Вас стои задачата да откриете нови обстоятелства и нови доказателства,от които да се установява че сте подали жалбата си в срок,поради което неправилно ви е оставена без разглеждане и производстовото по нея неправилно е прекратено.
Освен това страната на адм.орган издал НК лежи тежестта да представи доказателства че жалбата не е депозирана в срок,в противен сучаи съда е следвало да приеме че жалбата е подадена в срок.Такава е многоброината практика на Върховния административен съд.
Моля да ми изпратите по-конкретни данни за спора по обжалване на НП на имеил -marinmarinov1982@abv.bg и ще Ви помогна да възтановите оспорването на НП.
С уважение Марин Маринов

[Гост.]

Моля да ми изпратите по-конкретни данни за спора по обжалване на НП на имеил -marinmarinov1982@abv.bg и ще Ви помогна да възтановите оспорването на НП.

На sunshine_75 предлагате помощ...

Налична е само датата на входиране в административнонаказващата институция, която е по-късна от 7-ия ден.
На РС всичко е ок. АС обаче решава, че НП е влязло в сила и обезсилва първоинстанционното решение..

Правилно е решението на касационния съд.

[marinpravista]

По повод на отговора :
Моето становище е принципно,на което становище не сте отговорил изчерпателно въпрос на запознаване подробно с казуса .Освен това за да приеме районния съд че НП не е влязло в сила предполагам са били налице данни от които първоинстанционния съд е направил извод за редовност на оспорването.
Но все пак становището ми относно реда за отмяна на влязли в сила решения е точно,но извънредния способ за съдебна зъщита за отмяна на влезло в сила решение може да се реализира само при възникване на основанията посочени в чл.239 т.1-6 от АПК.

[Гост.]

Е, моят отговор пък е продиктуван от опита.
Факта, че делото е гледано и е постановено СР, не значи, че няма опущение. Вярно- и въззиваемата страна може да го е проспала, но не е изолиран случай.
И защото все наблягате на правните норми- вижте правомощията на касационната интстанция, какво и защо проверяват служебно!

[marinpravista]

Съгласен съм че имате опит,доколкото го твърдите.Аз не обсъждам деиствията на касационната инстанция и разбира се тя има задължението служебно да следи за допустимост на първоинстанционното решение/определение/.Това обаче не беше въпроса господина зададе въпрос какъв е реда за оспорване на влязло в сила решение и правните норми на чл.237 и сл. определят какъв е реда за отмяна на влязло в сила решение.Цитирам норма защото когато давам становище следва да съм коректен като давам конкретна информация по даден въпрос.Цитирането на правните норми е задължително в аргументацията по един или дрег въпрос и като все пак се вземе предвид че този който пита няма Вашия опит. Ние с Вас можеби ще можем да си говорим и без да цитираме членове ,а само хипотезата в парвната норма.
Според мен във възприемането от Ваша страна на отговора ми е надделял негативния елемент.
Освен това въпрос на материали и обстоятелства/факти/ до приключване на оспорването на НП.
С уважение Марин Маринов

[Гост.]

При цялото ми уважение към изразеното до сега становище, бихте ли ме просветлили, коя от хипотезите на 239 Е НАЛИЧНА в тази конкретна ситуация?
За улеснение

Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

По отношение колегата, задал въпроса- сигурна съм да е установил, че нищо не може да стори.
Ей това изречение е съществено, колега Маринов

Налична е само датата на входиране в административнонаказващата институция, която е по-късна от 7-ия ден.

Сега бихте могли и да си зададете въпроса- как се разпределя тежестта на доказване, кой е имал право да оспори този факт, и от оскъдната информация в първия пост- да си отговорите кой не е упражнил надлежно правата си...
Въззиваемата страна го е приложила, кредитирано е като доказателство- факта, че жалбоподателят е пропуснал това обстоятелство, не означава, че ще има преразглеждане на делото.
Това е личното ми мнение, и то дори и да се стигне до производство по 239- съдът ще остави искането без уважение.

п.п.

Цитирането на правните норми е задължително в аргументацията по един или дрег въпрос и като все пак се вземе предвид че този който пита няма Вашия опит.

Не споделям това ви становище. Казусът не представлява правна сложност, поради което между колеги е излишно. Според мен.

[karlson]

Не коментирам по същество казуса, само ще спомена, че възобновяването не е по АПК, а по чл. 70 и сл. ЗАНН

[plamen_penev]

Май пак стигнахме до преплитането НПК-АПК-ЗАНН-ГПК, дискутирано и в http://lex.bg/forum/viewtopic.php?f=21&t=36562
Иначе съм съгласен при така дадените данни по казуса с poli_g. Чл 239 е направен за съд, в който незаконосъобразните решения не са рядкост, а изобщо не съществуват. Според него дори липсата на мотиви в решенията и на двете инстанции, представляващо нарушение на Конституцията от страна на съдии не представлява основание да се иска отмяна.
Просто се откажете sunshine_75 и давайте нататък!

[Гост.]

Не коментирам по същество казуса, само ще спомена, че възобновяването не е по АПК, а по чл. 70 и сл. ЗАНН

Съжалявам Това е най-точното становище.
Залитнах и аз по 239, а съм имала такива дела...

[marinpravista]

С чл.70 от ЗДНН е уреден реда за възобновяване на административно-наказателните производство/АНП/ при изчерпателно изброени случаи.Субект да иска възобновяване на АНП е само прокурора но не и стараната по НАП,предвид на което намирам че няма процесуална пречка да се пристъпи към извънредния способ за съдебна защита определен в чл.237 и сл. от АПК.
Освен това чл.70 от ЗАНН не се отнася за отмяна на влязли в сила съдебни решения,а само за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на АНП.В това число законодателя ,приемайки чл.237 и сл. е дал право на страна по съдебното производство и на трето лице,спрямо което ВСР на съда има сила ,да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение ,каквото безпорно е съдебното решение на съда по Административно съдебно наказателно производство.
Чл.70 от ЗАНН ограничава страната по съдебното производство по обжалване на НП да може да иска отмяна на влязлото в сила решение,но това не е пречка страната по делото да задеиства извънредния способ за съдебна защита по АПК.
Искрено благодаря на всички които се включват в коментара на казуса.
С уважение Марин Маринов

[karlson]

Според мен е изключено да се иска възобновяване по АПК - нямаме административен акт и изобщо административно производство, което да се възобновява.
Производството си е наказателно, а не административно.
Грешката на законодателя при намесването на административния процес в административнонаказателното производство води до редица проблеми...
Надявам се на новия парамент да му стигне времето на приемане на Административнонаказателния кодекс, за да се избегнат подобни спорове.

[marinpravista]

Относно становището на karlson на 14 Юни 2009 03:10 pm : Не мога да споделя становището Ви ,че производството по издаване на наказателно постановление за налагане на глоба в даден размер не е "административно" , а е "Наказателно".
Да то е наказателно но се реализира в рамките на административната деиност на административните органи,поради което производството е "административно наказателно".Чисто наказателен е процеса по налагане на наказанията предвидени в Наказателния кодекс.
Моето становище е че не е необходим нов закон за административните нарушения и наказания, а е необходимо да се направат няколко изменения на ЗАНН като например - за производството по издаването на наказателното постановление субсидирано да бъдат прилагани разпоредбите на глава пета от АПК,така субектите по производството по издаване на НП ще могат по качествено да защитат правата си в производтвото по издаване на НП; Отманата на влезли в сила съдебни решения по оспорването на НП да става по реда на чл.237 и сл. от АПК,така ще се даде право и на страните по съдебното обжалване на НП да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение по оспорване на НП,когато съдебния акт е неблагоприятен за тях;
Нека се запази подсъдноста на НП,няма защо в оспорването на НП да се включва Върховния административен съд,въпреки неговата основана компетентност за еднакво и точно прилагане на законите.
Ако се направи анализ на НП като акт ще се установи че същия си е вид индивидуален административен акт,това е така защото: НП се издава след приключване на производство образувано пред административен орган. С НП се създава задължение за отделни граждани и организации,което по дефиницията по чл.21 изречение последно е индивидуален административен акт,изрично волеизявление на административен орган,с който се създават задължение за адресата на НП.Т.е НП има белезите на индивидуалния административен акт.
Деиствително по отношение издаването,изпълнението и оспорването на Наказателните постановления се прилага от първостепенно юридически значение Закона за административните нарушения и наказания,който е специален закон.Ощетяващото е в това ,че законодателя приемайки чл.70 от ЗАНН не е дал право на страната по административното наказателно производство да иска отмяна на влязло в сила наказателно постановление-дал е право само на прокурора.Така гражданите не могат да се защитат срещу влезли в сила НП,които не са благоприятни за тях.
Предвид горното и търкувайки разпоредбите на чл.237 и сл.от АПК намерих че е възможно стараната по административно съдебното производство да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение по оспорване на НП.

[karlson]

Не мога да се съглася
НП никога не може да бъде АА щом като има санкционен характер - за неговия вид не може да се съди по формалните му белези, а до правната му природа - НП е своеобразна "присъда" за извършване на административно нарушение - което има същите характеристики като престъплението, само че е с по-ниска степен на обществена опасност.

Когато имаме нарушение -- санкция, е налице правораздавателен акт, с който пряко се накърняват правата и законните интереси на гражданите, затова и са нужни всички гаранции, присъщи за наказателния процес, така че да не се стигне до необосновано накърняване на тези права.
Темата принципно е неизчерпаема и достойна за докторантура...

[marinpravista]

ОТНОСНО:от karlson на 14 Юни 2009 04:26 pm

Не мога да се съглася
НП никога не може да бъде АА щом като има санкционен характер - за неговия вид не може да се съди по формалните му белези, а до правната му природа - НП е своеобразна "присъда" за извършване на административно нарушение - което има същите характеристики като престъплението, само че е с по-ниска степен на обществена опасност.

Когато имаме нарушение -- санкция, е налице правораздавателен акт, с който пряко се накърняват правата и законните интереси на гражданите, затова и са нужни всички гаранции, присъщи за наказателния процес, така че да не се стигне до необосновано накърняване на тези права.
Темата принципно е неизчерпаема и достойна за докторантура...
ТАКА ВЗЕТОТО СТАНОВИЩЕ Е НЕПРАВИЛНО И НЕОБОСНОВАНО:
НП не е правораздавателен акт,защото не е постановен от правораздавателен орган.Правораздавателен орган е само българския съд,а не административен орган.НП не е нито присъда, а е административнен акт ,с който се налага санкция на правонарушителя и подлежи на оспорване пред правораздавателните органи на Р.Бъргария-българския съд,съгласно закона.
Правната природа на НП се определя от правните последици спрямо адресата,автора на на НП/това е административен орган/.
Думите от становището Ви "с който пряко се накърняват правата и законните интереси на гражданите" говорят за индивидуален административен акт,Виж.чл.21 ал.1 от АПК. В случая НП не засяга права и интереси на адресата му ,а създава зъдължение за него.Защото влезели в сила НП адресата му става задължен да плати разпоредената с него глоба.
По пътя на оспорването адресата на НП ще може да защити срещу незаконосъобразно НП/ако има такова/.
Нещо повече вземете предвид самото наименование на закона за административните нарушения и наказания-В раздел втори на закона се говори за "административни наказания". Има наказание но от административен характер,което се налага по административен ред от административните органи по повод на изпълнително разпоредителна деиност ,която закона им е възложил да осъществяват.
С уважение:Марин Маринов

[Гост.]

Освен това чл.70 от ЗАНН не се отнася за отмяна на влязли в сила съдебни решения,а само за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на АНП.В това число законодателя ,приемайки чл.237 и сл. е дал право на страна по съдебното производство и на трето лице,спрямо което ВСР на съда има сила ,да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение ,каквото безпорно е съдебното решение на съда по Административно съдебно наказателно производство.

Не разбирам- за какво трето лице иде реч? Страните в АНП са ясни- нарушител /жалбоподател, въззиваем, касатор/ и наказващ орган.
До сега съм имала две такива дела- все през ОП минаваха молбите, после по преценка на ОП се прави предложение до ОС за възобновяване на АНП....
В първия случай- влязло в сила СР на ВС, /делото бе гледано в отстъствие на жалбоподателя/, впоследствие се установи, че два дни преди с.з. пред ВС жалбоподателят се бил споминал/ катастрофа/ и неговите роднини инициираха възобновяване. Реда- ОП, ОС- възобнови и върна за ново разглеждане делото в РС- и нов състав отмени потвърдителното СР.
...

Чл.70 от ЗАНН ограничава страната по съдебното производство по обжалване на НП да може да иска отмяна на влязлото в сила решение,но това не е пречка страната по делото да задеиства извънредния способ за съдебна защита по АПК.
Искрено благодаря на всички които се включват в коментара на казуса.
С уважение Марин Маринов

Бихте ли посочили литературата, от която черпите изводи, за да посочите такова становище?
Безспорно напоследък се твърди, че НП е ИАА/ имам резерви/, но дори и теоретиците не са единодушни.
Ето нещо, което косвено потвърждава тезата ми, а и практиците не го възприемат за такъв.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 2 от 03.06.2009 г.


София, 03 юни 2009 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 17 март 2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА, СТЕФКА СТОЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: НИКОЛАЙ УРУМОВ, СВЕТЛА ПЕТКОВА, АНДРЕЙ ИКОНОМОВ, СВЕТЛАНА ЙОНКОВА,БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ,ФАНИ НАЙДЕНОВА, ПАНАЙОТ ГЕНКОВ, ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. Пенка Иванова 34. Галина Карагьозова
2. Пенка Гетова 35. Йордан Константинов
3. Иван Трендафилов 36. Диана Гърбатова
4. Дима Йорданова 37. Татяна Хинова
5. Бисерка Коцева 38. Юлия Ковачева
6. Веселинка Кълова 39. Марияна Дечева
7. Веселина Тенева 40. Маруся Димитрова
8. Йорданка Костова 41. Анна Димитрова
9. Нина Докторова 42. Теодора Николова
10. Марина Михайлова 43. Мариника Чернева
11. Славка Найденова 44. Милена Златкова
12. Наталия Марчева 45. Атанаска Дишева
13. Ваня Пунева 46. Таня Вачева
14. Милка Панчева 47. Иван Раденков
15. Виолета Ковачева 48. Румяна Монова
16. Ангел Калинов 49. Мирослав Мирчев
17. Цветана Сурлекова 50. Виолета Главинова
18. Жанета Петрова 51. Георги Георгиев
19. Георги Ангелов 52. Мариета Милева
20. Захаринка Тодорова 53. Емилия Миткова
21. Аделина Ковачева 54. Искра Александрова
22. Румяна Папазова 55. Тодор Тодоров
23. Галина Матейска 56. Донка Чакърова
24. Диана Добрева 57. Павлина Найденова
25. Галя Костова 58. Севдалина Червенкова
26. Надежда Джелепова 59. Марио Димитров
27. Галина Христова 60. Еманоил Митев
28. Таня Радкова 61. Кремена Хараланова
29. Здравка Шуменска 62. Таня Куцарова
30. Йовка Дражева 63. Любомира Мотова
31. Ваня Анчева 64. Тодор Петков
32. Светлозара Анчева 65. Маргарита Славова
33. Галина Солакова

при секретаря Нина Спасова и с участието на заместника на главния прокурор при Върховна административна прокуратура Митьо Марков, разгледа тълкувателно дело № 7/2008 г., докладвано от съдия Павлина Найденова.

На основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт председателят на Върховния административен съд е направил искане до Общото събрание на колегиите във ВАС да се произнесе с тълкувателно решение по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс по следния въпрос : Следва ли да се присъждат разноски от административните съдилища в производствата по жалби срещу решения на районните съдилища по наказателно- административен характер дела ?
Излагат се спорните въпроси по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от АПК и се посочват влезли в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива съдебна практика. С една част от влезлите в сила решения на административните съдилища е прието, че съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК разноски се дължат за касационната инстанция. В други съдебни актове е застъпено обратното становище, че с оглед препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН разноски не следва да се присъждат от административния съд, разглеждащ касационната жалба, а могат да се търсят в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Цитираните съдебни решения сочат на противоречива съдебна практика, даваща основание за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, независимо че този вид дела не подлежи на инстанционен контрол пред този съд.
За да се произнесе по искането, Общото събрание на колегиите от ВАС съобрази следното :
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.1 от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН / изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г./ решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
В глава дванадесета от АПК „Касационно производство”, към която препраща чл. 63, ал. 1 ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, но в нея се съдържа препращащата норма на чл.228 АПК, според която за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.
Препращането в чл. 63, ал. 1 ЗАНН към реда на глава ХІІ от АПК - чл. 208-228, за разглеждане на касационните жалби пред административния съд, не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 към разпоредбите за първоинстанционното производство, включително и към член 143 АПК, който урежда отговорността за разноски.
Изменението на чл. 63, ал. 1 ЗАНН в ДВ, бр. 30 от 2006 г., предвиждащо разглеждането на касационните жалби по реда на глава ХІІ АПК от административния съд, вместо по реда на ЗВАС от окръжния съд, е свързано с приемането на АПК и създаването на административните съдилища, но не изключва приложението на НПК. В текста изрично е предвидено прилагане на касационните основания по НПК, а в чл. 84 ЗАНН е запазено неговото субсидиарно приложение.
Няма изменение в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, включваща текста, според който и в производството по разглеждане на касационните жалби пред окръжния съд се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото в този закон няма особени правила. Пропуснато е думите „окръжния съд” да се заменят с „административен съд”, както и в чл.72, ал. 1 ЗАНН относно разглеждането на предложенията за възобновяване на административнонаказателните производства, но това не е основание разпоредбата да не се прилага
С оглед действащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за субсидиарното приложение на НПК при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. .Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК.
В производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу решение на районния съд по чл. 63 ЗАНН не се дължи държавна такса, съгласно т. 2б, б.”в” от Тарифа № 1 към ЗДТ, според която за касационни жалби таксите се събират в половин размер от таксата пред първоинстанционния съд.
Както в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл.228 АПК към първоинстанционното производство по АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал.1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
Р Е Ш И :
Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Особено мнение на докладчика :
В глава дванадесета от АПК „Касационно производство”, към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, а съгласно чл.228 от АПК за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. В случая отговорността за разноски в съдебното производство е предвидена в чл. 143 АПК, в дял трети глава девета от АПК, Производства пред съд, Общи разпоредби, които се прилагат в производството пред първата и касационната съдебна инстанция.
Уредбата на чл. 84 от ЗАНН /ДВ, бр.59 от 1998 г./, предвиждаща при разглеждане на касационните жалби от окръжния съд да се прилагат разпоредбите на НПК, остава в противоречие с изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр.30 от 2006 г./, съгласно който касационните жалби се разглеждат от административния съд по реда на Административно процесуалния кодекс, на основанията, предвидени в НПК. Разпоредбата ограничава приложението на НПК до посочените в него касационни основания.
С изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 30 от 2006 г./ изрично е предвиден процесуалният ред за разглеждане на жалбите в касационното производство пред административния съд по реда на глава ХІІ от АПК, поради което редът по НПК не се прилага. В касационното производство пред административния съд са неприложими разпоредбите на НПК, освен за предвидените в него касационни основания. Чл. 63, ал.1 от ЗАНН, определящ реда за разглеждане на касационните жалби по АПК, изключва приложението на разпоредбите на НПК за разглеждане на касационните жалби от окръжния съд, които съгласно чл. 84 от ЗАНН са субсидиарно приложими, доколкото в този закон няма особени правила.
Поради изложеното в касационните производства пред административните съдилища по жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела могат да се присъждат разноски.

Съдия :

П. Найденова

[Гост.]

ЗАНН
Чл. 71. Възобновяването на административнонаказателно производство се допуска, ако предложението по букви "а" и "б" на предходния член е направено в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, а в случаите на буква "в" - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението

Не е конкретизирано на коя инстанция е съдебният акт и предвид посоченото ТР/ да, знам, че е косвено, но то е последното, което четох на ВАС/- разширително да се тълкуват нормите на АПК досежно АНП мисля е недопустимо.
Но, ако имате практика по въпроса- с радост бих се запознала с нея.

[marinpravista]

В отговор на становище на poli_g на 14 Юни 2009 06:06 pm :
Иде реч за трето лице в съдебното производство по отмяна на влезли в сила решения по АПК,там субекти които могат да искат отмяна на влезли в сила съдебни решения са уредени в глава четиринадесета -раздел първи и втори от АПК.
В чл.70 е дадено право само на окръжния прокурор да иска възобновяване на производството по влязло в сила НП,но не и на страната спрямо която НП има сила.Ето защо намирам че в това отношение гражданина е ощетен и се питам:
Защо един прокурор може да има право да инициира възобновяване на производство по влязло в сила НП,страната да няма. Та нали участитето на прокурора в съдебните дела е гарантирано и няма защо да му се дава право да инициира възобновяване.
С уважение Марин Маринов

[marinpravista]

Даденото за пример тълкувателно постановление е несъотносимо към предемета на дискусията.