Подлежи ли на обжалване изменено от АдмС НП?

[A.Pato]

Прилагайки чл. 63, ал. 1 ЗАНН вр.с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административният съд по к.адм.д. отменя Решение на Районен съд, с което е отменено Наказателно постановление, като изменя същото и прилага различна наказваща норма от тази, която е в НП, като налага същите адм. наказания.

Въпросът ми е: Така измененото НП счита ли се за нов адм. акт и подлежи ли на обжалване отново пред РС, или е окончателно и не подлежи на обжалване, както самото решение на АдмС?

Благодаря Ви предварително, ако някой може да ми отговори на въпроса. В информационната система, която ползвам, просто няма практика по административни дела да е прилаган чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК. Надявам се въпросът ми да не е прекалено дилетантски.

И в този ред на мисли, само като споделяне бих искал да вметна друго становище (на РС, потвърдено от АдмС). Магистратите са на мнение, че липсата на реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН (не е указано, че НП подлежи на обжалване) не е съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят навременно е упражнил правото си на защита. На първо място, поне доколкото помня от учебника по Административно право (Кино Лазаров), нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН е императивна и липсата на кой да е реквизит води до отмяна на НП, без да бъде разглеждана жалбата срещу него по същество. И според мен това е логично. В противен случай бихме попаднали в следния "Параграф 22" - нарушение на чл. 57, ал. 1 ЗАНН се санкционира по съдебен ред, а именно - чрез обжалване. Ако обаче обжалвам липсата на задължителен реквизит (по чл. 57, ал. 1, т. 10), то аз с правомерните си действия санирам неправомерни такива на административно наказващия орган, тъй като "съм успял надлежно да защитя правата си в срок". Ще се радвам да чуя мненията Ви и по този въпрос.

[di_jenzie]

Прилагайки чл. 63, ал. 1 ЗАНН вр.с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Административният съд по к.адм.д. отменя Решение на Районен съд, с което е отменено Наказателно постановление, като изменя същото и прилага различна наказваща норма от тази, която е в НП, като налага същите адм. наказания.

Въпросът ми е: Така измененото НП счита ли се за нов адм. акт и подлежи ли на обжалване отново пред РС, или е окончателно и не подлежи на обжалване, както самото решение на АдмС?

Измененото от съда наказателно постановление не се счита "нов административен акт"и не подлежи отново на съдебна проверка. Ако изменението е от касационната инстанция, нейното решение е окончателно, измененото НП (което е същият, а не нов акт) влиза в сила и повече не подлежи на редовен съдебен контрол.

Магистратите са на мнение, че липсата на реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН (не е указано, че НП подлежи на обжалване) не е съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят навременно е упражнил правото си на защита. На първо място, поне доколкото помня от учебника по Административно право (Кино Лазаров), нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН е императивна и липсата на кой да е реквизит води до отмяна на НП, без да бъде разглеждана жалбата срещу него по същество.

Практиката действително е в смисъл, че неуказването на обжалваемостта на НП не го опорочава. В общия административен процес това е и нормативно закрепено (чрез удължаване на сроковете за оспорване на адм. актове в чл. 140 от АПК). В административнонаказателния процес такава норма няма. Все пак, и аз съм на мнение, че неуказването на обжалваемостта на НП не го опорочава. Порокът е съществен, когато е рефлектирал върху произнасянето на административнонаказващия орган, и ако не е бил допуснат, произнасянето на този орган би могло да бъде в друг смисъл. Неуказването на обжалваемостта на НП не се отразява на правото му на защита в хода на производството пред административнонаказващия орган, а на защитата на наказаното лице срещу крайното произнасяне на административния орган. Затова то не опорочава самото произнасяне. По-скоро би могло да се мисли за възстановяване на (евентуално) пропуснат срок за обжалване на НП заради липса на указание за обжалваемостта.

[A.Pato]

Благодаря Ви за изчерпателния отговор, макар и да не е в моя и на клиента полза, но ми решихте проблема, над който си блъсках главата цял ден. Надявам се да мога да Ви се реванширам и аз.
Малко порочна ми се струва тази практика касационната инстанция да ти измени НП и да те остави без способи за защита (в случая измениха правната квалификация при определяне на наказанието, което за мен лично си е изцяло ново НП, което предполага различни методи и средства за защита). Но законът си е закон, а законодателят е мъдър. Може пък и това да е била целта със създаването на административните съдилища.

[sogio]

в случая измениха правната квалификация при определяне на наказанието, което за мен лично си е изцяло ново НП, което предполага различни методи и средства за защита

A.Pato, как така са изменили пр.квалификация при определяне на наказанието? Поредността е точно обратната - първо се определя правната квалификация, а след това наказанието по вид и размер съобразно предвиденото в текста от ЗДвП за съответното нарушение. Освен това правната квалификация може да се измени само ако тя не е правилно посочена от АНО в рамките на описаната фактическа обстановка. Недопустимо е в това производство да се изменят едновременно фактите и правото.

Така измененото НП счита ли се за нов адм. акт и ..........

НП не е адм.акт. То е актът, с който завършва административно-наказателното производство по установяване на адм.нарушение и налагане на адм.наказание.
Иначе колегата di_jenzie е прав/а, че АдмС е последна инстанция, независимо от това в каква насока ще е неговото произнасяне.

[di_jenzie]

НП не е адм.акт. То е актът, с който завършва административно-наказателното производство по установяване на адм.нарушение и налагане на адм.наказание.

Нямах предвид (предполагам и младият колега също) административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Но приемам забележката и признавам, че терминът е неточно употребен и от него във въпроса, и от мен в отговора.

A.Pato, как така са изменили пр.квалификация при определяне на наказанието? Поредността е точно обратната - първо се определя правната квалификация, а след това наказанието по вид и размер съобразно предвиденото в текста от ЗДвП за съответното нарушение. Освен това правната квалификация може да се измени само ако тя не е правилно посочена от АНО в рамките на описаната фактическа обстановка. Недопустимо е в това производство да се изменят едновременно фактите и правото.

Доколкото разбрах, колегата имаше предвид, че въз основа на приетата от наказващия орган фактическа обстановка административният съд е приел, че е извършено не посоченото от АНО нарушение, а друго нарушение, за което се предвижда (или съдът е приел, че следва да се наложи) същото по вид и размер административно наказание, като наложеното в НП.

[A.Pato]

Всъщност решаващият съд е приел, че е извършено точно посоченото в НП нарушение, но то подлежи на санкция по различен член от Закона за туризма (т.е. наложил е същото по размер наказание, но по чл. 70б вместо по чл. 86а). На същото основание (погрешно посочване на правната квалификация) Районен съд е отменил изцяло НП.
Иначе приемам забележката за термина административен акт безпрекословно, благодаря за градивната критика

[sogio]

Всъщност решаващият съд е приел, че е извършено точно посоченото в НП нарушение, но то подлежи на санкция по различен член от Закона за туризма (т.е. наложил е същото по размер наказание, но по чл. 70б вместо по чл. 86а). На същото основание (погрешно посочване на правната квалификация) Районен съд е отменил изцяло НП.

Аз съм склонна да приема по-скоро становището на РС (допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя), но има и друго становище, което очевидно се възприема от АдмС, разгледал Вашето дело, а именно, че нарушителят се защитава по фактите, а не по квалификацията и с оглед на това ако в съд.производство са установени фактите, посочени в акта и НП, последното следва да се потвърди. Второто становище почива на общия принцип в НП-с, че съдът може да осъди подсъдимия (и без изменение на обвинението) за еднакво или по-леко наказуемо пристъпление, ако няма изменение на обстоятелствената част на обвинението.

[portokal]

На мен пък повече ми харесва становището на адм. съд - точно защото при обжалване на НП си важат, доколкото е възможно, общите правила на НПК. Ся, вярно, няма възможност за отмяна и връщане на "долната инстанция", но преквалифициране на нарушението от тази инстанция защо не, когато е приложимо и в "общото" наказателно производство...
****
За указването на срока за обжалване - и аз никакъв параграф 22 не виждам да се получава. Би могло да се мисли според мен дали неуказването не е основание за възстановяване на срока за обжалване, но за отмяна на НП е вече прекалено. Функцията на указването на възможността за обжалване се изчерпва с това, да ти се даде възможност да се обърнеш към съда, за да се произнесе той по всичко останало около наказателното постановление.

Колегата малко по-горе е казал същото преди мен, сори.

Порокът е съществен, когато е рефлектирал върху произнасянето на административнонаказващия орган, и ако не е бил допуснат, произнасянето на този орган би могло да бъде в друг смисъл. Неуказването на обжалваемостта на НП не се отразява на правото му на защита в хода на производството пред административнонаказващия орган... По-скоро би могло да се мисли за възстановяване на (евентуално) пропуснат срок за обжалване на НП заради липса на указание за обжалваемостта.

[A.Pato]

Да, но изменението на правната квалификация от касационната инстанция ми нарушава процесуалните възможности за защита. Нова квалификация - нови методи и средства за оборване на НП. А когато това се случи на ниво АдмС, остава само да се примиря, без да мога по никакъв начин да търся защита.

*****
Колкото до неуказването на възможността за обжалване - чл. 57, т. 10 е императивна, този реквизит е задължителен. В трудовете по адм. право изрично се казва, че липсата на реквизит по чл. 57 винаги е основание за отмяна на НП и не се цени откъм същественост. Все пак практиката може и да е различна от доктрината, разбира се, затова попитах случаи от практиката как стоят.

[portokal]

Е, не ти нарушава възможностите за защита повече, отколкото на един подсъдим. Преценено е, че при ясни факти и не по-тежко от досега наложеното наказание правата на подсъдимия не са твърде "нарушени".

Чл. 354. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:
1. остави в сила присъдата или решението;
2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;
3. измени присъдата или решението;
4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.

Какво пише в трудовете, не знам, но всеки един от другите реквизити, които не са малко, има отношение към "съдържанието" на наказателното постановление (факти, нарушен закон, наказание...), т.е. към произнасянето от административния орган, без този. Не знам какво биха написали авторите на трудовете, ако разглеждаха конкретно този реквизит, а не общо всички по чл. 57.
Плюс че и за другите реквизити не съм сигурна дали е буквално вярно дори и според теоретиците, че липсата им "не се цени откъм същественост". Колкото до "практиците", според някои е достатъчна малка грешка в името на нарушителя (Веселин вместо Венелин), за да бъде отменено НП, или защо не примерно непълно изписване на имената на наказващия орган, но по-"либералните" според мен са доста повече.

[A.Pato]

Така е, колега Portokal, аз не твърдя, че е незаконосъобразно решението на АдмС, просто се възмущавам от начина, по който законодателно е уреден въпросът. В моя случай адм. съд е изменил НП на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН вр.с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, т.е. отменил е решението и е решил спора по същество, като е изменил НП.
А иначе споровете в доктрината относно чл. 57 явно са сериозни. Аз цитирах К. Лазаров относно императивния характер на същия член и задължителния характер на реквизитите. Затова и постнах темата, да чуя и Вашето мнение по въпроса. Аз лично съм на мнение, че липсата на реквизит по чл. 57 е напълно достатъчно основание за отмяна на НП и е нарушение, което влошава правото на защита на лицето, срещу което е издадено.

[di_jenzie]

Така е, колега Portokal, аз не твърдя, че е незаконосъобразно решението на АдмС, просто се възмущавам от начина, по който законодателно е уреден въпросът. В моя случай адм. съд е изменил НП на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН вр.с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, т.е. отменил е решението и е решил спора по същество, като е изменил НП.
А иначе споровете в доктрината относно чл. 57 явно са сериозни. Аз цитирах К. Лазаров относно императивния характер на същия член и задължителния характер на реквизитите. Затова и постнах темата, да чуя и Вашето мнение по въпроса. Аз лично съм на мнение, че липсата на реквизит по чл. 57 е напълно достатъчно основание за отмяна на НП и е нарушение, което влошава правото на защита на лицето, срещу което е издадено.

Колега, като се замислите, ще стигнете до извода, че законодателното решение в случая е разумно. Най-общо (не претендирам за прецизност в дефиницията) правото на защита се изразява във възможност нарушителят да упражни пълноценно процесуалните си права във връзка с оспорването на наказателното постановление. Вие сте упражнили тези права пълноценно. (Не)правилната материалноправна квалификация е въпрос "по същество" и не е от пороците, които биха нарушили правото Ви на защита, т. е. съвкупността от правомощията Ви, свързани с оспорването и съдебната проверка на наказателното постановление. Тези правомощия (които в тяхната съвкупност образуват правото на защита) са Ви дали възможност както да оспорите самото извършване на деянието или неговата съставомерност като административно нарушение. Ако съдът беше възприел различна от приетата от наказващия орган фактическа обстановка, безспорно би нарушил Вашето право на защита, защото би Ви заставил да анализирате и оспорвате на съдебна фаза обстоятелства, които не биха Ви били изестн. В случая, фактическата обстановка е непроменена. Ако нарушението е в материалноправнат квлификация, защитата Ви не се нарушава, защото Вие можете още пред наказващия орган и след това пред съда да претендирате за приложението на "правилния" за случая материален закон . Инак какво би станало ? НП ще бъде отменено, преписката ще се върне на административнонаказващия орган, който ще приложи правилния материален закон и второто НП ще бъде потвърдено. Сам разбирате, че законодателното допускане на подобни процесуалн гимнастики е неприемливо.
Същото би се получило и ако приемем втората Ви теза относно непосочвнто на сроковете за обжалване. Добре, НП ще се отмени на това основание, преписката ще се върне, ще бъде издадено ново НП със същото съдържание, в което да се посочи срокът за обжалване, и което НП ще бъде потвърдено. Ще се облечки ли защитата Ви от такъв процесулен пинг-понг ? Съмнявам се. Освен ако, разбирасе, се домогвате до изтичане на сроковете по чл. 34 отЗАНН.

[A.Pato]

Ами конкретно срокът по ал. 3 на чл. 34 ЗАНН обикновно изтича до приключване на съдебното оспорване на едно НП. Така че определено имам полза да го отменят (но не би)

А и не ми влиза в работата като жалбоподател (говоря от гледната точка на редови гражданин, а не на адвокат), да познавам материалния закон, нали така? Аз чета НП, виждам по кой наказващ състав съм подведен под отговорност и той ме препраща към различни изисквания на материалния закон, които АНО твърди, че не съм спазил. Организирам си защитата и в един момент се оказва, че адм. наказание ми е наложено по съвсем друг член от закона с решение на касационната инстанция. Може да е законно, но не ми се струва редно.
Колкото до непосочването на сроковете - в случая става въпрос за немарливост от страна на АНО, който не ми е указал сроковете и начина на съдебна защита. Имам малко свободно време, ще попрегледам сега практика по т. 10 от чл. 57 и ще продължим дискусията, ако е интересно някому, разбира се.