Днес пак се сблъсквам със същия нелек въпрос и стоя тук и си се чудя. Водещо тълкуване на това понятие се съдържа в Решение на Конституционния съд № 21 от 26.10.1995г. по конст. дело № 18/1995 г. В това решение е посочено, че:
"Преценката, дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт. Въпросите, свързани с характера на пороците, процедурата по съдебното обжалване и правните последици от постановеното решение, са предмет на законодателна уредба и съдебна практика и са извън компетентността на Конституционния съд."
Става дума за следния казус:
Образувано изп. дело за събиране на публични вземания, на основание възлагане от държавен орган по чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗЧСИ. Изпратено съобщение за доброволно изпълнение до длъжника, с посочени задължения - имуществена санкция, лихви и разноски по изпълнението. Длъжникът пуска жалба до изп. директор на АДВ срещу лихвите, освен това твърди, че задължението е погасено по давност. Никъде в жалбата не са оспорени таксите и разноските в полза на ЧСИ. Независимо от това обаче, изп. директор на АДВ се произнася и по този въпрос. Отхвърля жалбата по отношение на лихвите и давността, но отменя и начислените такси в полза на ЧСИ.
Срещу решението на ИД на АДВ са пуснати жалби както от длъжника, така и от ЧСИ. Не знам какво е развитието на жалбата на длъжника, но вчера се получи определение на адм. съд, с което жалбата на ЧСИ е оставена без разглеждане, поради недопустимост. Сочи се, че ЧСИ няма право да жали, защото не е сред легитимираните по чл. 268, вр. чл. 267 ДОПК лица.
По-интересна е втората част на определението, в което е посочено, че ЧСИ няма правен интерес да обжалва решението на ИД на АДВ, тъй като бил орган по принудителното изпълнение.
Ще се радвам, ако някой сподели мнение по въпроса. моето становище е, че ЧСИ, макар и орган по принудителното изпълнение, е в по-особена позиция, в сравнение с публичния изпълнител към АДВ, доколкото и по ЗДДС се третира като свободна професия, а не като държавен орган. Събирайки такси, същите не отиват в държавния бюджет, а по сметка на ЧСИ. Поради това, отменяйки дейстията му по начисляване на такси и разноски, ИД на АДВ като адм. орган сериозно накърнява правата и зконните му интереси и следователно е налице правен интерес от обжалване на решението на АДВ.
Въпросът е не само принципен, но и фискален. на практика в/у събираните от ЧСИ такси се начислява и ДДС, а така АДВ ощетява не смо ЧСИ, но и фиска
