forum.lex.bg

Здравейте!
Става въпрос за генерално пълномощно, което родителите ми ще ми пратят от Испания, на испански.Отнасясе за кредитни карти.Тъй като са със срок 2 години и той изтича идния месец,трябва да имам пълномощно за да мога да ги сменя с новите. Въпроса ми е дали банката би приела пълномощно на испански или трябва да го преведа при нотариус?Моля да ми обясните какво точно трябва да направя,защото си нямам и идея.
Благодаря предварително.

Кажете на родителите си да заверят пълномощното в Българското посолство, на български език и няма да имате проблем. В противния случай ще трябва превод и легализация.

Българското Консулство в Испания може и да откаже да състави и подпише такова пълномощно по причина, че ИМЕННО за да се облекчи работата на Конс. служби в чужд. държави е въведен АПОСТИЛА, заверка, която прави документа валиден за всяка друга държава. Така че по-вероятно е да се състави пълномощното от испански нотариус, самия нотариус може да го завери с АПОСТИЛ и след това само да се преведе и легализира в България.

Благодаря ви за отговорите. И да попитам още нещо, превода и легализацията мога да ги направя при всеки нотариус, който разбира се може?или трябва да е някъде специално?

Gabinka, превода и легализацията не се правят от Нотариус. Ако за родителите Ви е възможно, нека спазят съвета на ifand като отидат до посолството или съответното консулство. Ще спестите време и пари. Текста на пълномощното най-добре изгответе предварително, като изрично упоменете името на банката, пред която следва да представлявате родителите си, а също и конкретно укажете действията, които ще имате право да извършвате като пълномощник.
Успех!

След като ви изпратят нотариално завереното и заверено с АПОСТИЛ пълномощно то се превежда в БЪЛГАРИЯ и се легализира от агенции за преводи и легализация.
А ЕТО И ПОЯСНЕНИЕ:

[b]Общи разяснения относно оформянето на документи от и за чужбина[/b]
На 30 април 2001 г. за Република България влeзe в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г.

Във връзка с прилагането на конвенцията даваме следните разяснения:

1. Конвенцията предвижда унифициран способ за оформяне на определена категория документи (публични актове), предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение (apostille). По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентния орган в държавата, където той е издаден. Специфичното е това, че снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават от всякакви следващи форми на заверка и легализация (от други висшестоящи местни органи в страната на издаване, както и от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, на чиято територия трябва да се представят). Неофициален превод на конвенцията е даден в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации".

2. Държавите-страни по конвенцията са посочени в настоящия раздел "Консулски услуги - заверки и легализации". Подробна информация за издаващите "апостил" органи на всяка държава може да се получи на Интернет-адрес: http://www.hcch.net/e/status/stat12e.html#ro

3. Документите, произхождащи от посочените държави и снабдени с "апостил", няма да се легализират от българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава или акредитирани за нея. Те ще се признават от българските органи, когато върху тях или в приложение към тях има поставен в оригинална форма "апостил". В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с "апостил", за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата досегашна процедура - да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея. [i][u][/u][/i]