forum.lex.bg

Може ли ЕООД в несъстоятелност да участва в Общо събрание на акционерите на АД ?

Къде виждате проблем в правосубектността му?

При гласуването за вземане на решения в АД. Тъй като ще участва чрез управителя си в ОСА, а на него са му отнети правомощията.

Ахам ... и виждате проблем в правосубектността на ЮЛ, защото на досегашния представляващ и управляващ са му отнети правомощията да бъде такъв ...

Съгласно чл. 658, ал. 1 ТЗ синдикът представлява предприятието и управлява текущите му дела.

Дружеството е обявено в несъстоятелност без назначаване на синдик, тъй като не може да му изплаща възнаграждение.

Членствените права се упражняват от органите на несъстоятелното дружество, а не от синдика. Дори да има такъв. Независимо в каква фаза е производството по несъстоятелност. Стига да не е приключило, разбира се и длъжникът да е заличен.

Т.е. искате да кажете че дружеството, чрез управителя си ще може да участва и да гласува в ОСА.

Да. Това казах. Десезирането на органите на длъжника не е пълно дори във фазата след 711 ТЗ.

Много Ви благодаря.

mi_lena написа:Членствените права се упражняват от органите на несъстоятелното дружество, а не от синдика. Дори да има такъв. Независимо в каква фаза е производството по несъстоятелност. Стига да не е приключило, разбира се и длъжникът да е заличен.

Ще си позволя да не се съглася. Чл. 711, т. 3 и 4 сочат, че с решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност правомощията на органите на длъжника се прекратяват и същият се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. На какво основание членствените права ще се упражняват от органите на несъстоятелното дружество, след като правомощията на същите са прекратени?
За случаите, когато няма назначен синдик, или има такъв, но съдът не е лишил длъжника от правото да управлява предприятието (чл. 635), съм съгласен.

Действията на синдика са обслужващи дейността на несъстоятелния търговец, съобразно правомощията му по чл.658 ТЗ. Членствените права на длъжника не са в този обхват. Участието в ОС и гласуването на решенията в друго дружество не съставляват "дейност" по смисъла на т.2 на ал.1, а представителството по т.1 е във връзка с дейността на самото несъстоятелно дружество. Представителството не включва правото на формиране на воля при гласуване в ОС на другото дружество.
А това, че органите на длъжника са относително "живи" т.е. не са окончателно десезирани е видно, както от чл.740 ал.1 ТЗ, така и възможността по чл.747 и сл.ТЗ.

Функциите на синдика са насочени главно към запазване и осребряване на масата на несъстоятелността. Членствените права имат и своя имуществен аспект, напр. досежно разпределянето на дивидент, поради което същите имат отношение и към масата на несъстоятелността, респ. и правомощията на синдика. Участвайки като "представител" на несъстоятелното дружество, синдикът всъщност съхранява масата на несъстоятелността и евентуално я попълва с нови материални активи (напр. дивидент). Да не забравяме, че едно от правомощията на синдика е да издирва и уточнява имуществото на длъжника, а същото представлява динамична величина. В този смисъл според мен не е редно да се дават правомощия на десезираните управителни органи на несъстоятелното дружество да упражняват членствените права, тъй като съществува реална опасност с тези си действия тези органи да увредят масата на несъстоятелността, респ. и кредиторите.
Чл. 740 и 747 визират едни доста специфични хипотези, които касаят отклонения от общия ход на производството и при които няма опасност кредиторите да бъдат увредени, поради което не могат да бъдат аргумент в полза на тезата, че десезираните управителни органи съществували, макар и в някакво "латентно" състояние.

hidden написа:.... Членствените права имат и своя имуществен аспект, напр. досежно разпределянето на дивидент, поради което същите имат отношение и към масата на несъстоятелността, респ. и правомощията на синдика. .......

Така е, членствените права и задължения имат и имуществен аспект. Но ти ги разглеждаш от гледна точка на несъстоятелния длъжник респ.кредиторите му. А тук аспектът е друг - формиране на волята и управляване дейността на другото дружество с чийто интерес би следвало да бъде съобразено упражняването на съответните права и поемането на съответните задължения. Т.е. ударението е върху него. Вярно е, че съдружникът/акционерът действа и в свой интерес, но акцентът в дружественото право е - упражняване на правата в интерес на дружеството, чийто член е. А правата и задълженията могат и да нямат имуществено изражение.

В случая, питането е за АД. А ако несъстоятелният длъжник е съдружник в ООД? Както знаем, то съдържа и доста персоналови елементи. Участието в него е по-скоро intuitu personae и може да предвижда участие с конкретен вид труд (манекенство, зидаро-мазачество..). Ще натрапим на това дружество синдика?
По-скоро би могло да се мисли в насока - прекратяване на членството и осребряване на участието - дружествени дялове, акции...(сравн. индивидуалното принудително изпълнение), но дотогава....Синдикът - "пета колона" в основния орган (ОС) на трето на несъстоятелността дружество - не мисля .

mi_lena написа:В случая, питането е за АД. А ако несъстоятелният длъжник е съдружник в ООД?

Ако несъстоятелният длъжник е съдружник в ООД, то участието на съдружника се прекратява с решението за обявяване в несъстоятелност (чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ).
При събирателното дружество същото се прекратява по искане на синдика на съдружник в несъстоятелност (чл. 93, т. 5), което е аргумент в полза на тезата, че именно синдикът упражнява членствените права.
Общото събрание на АД може да взема доста важни решения, които касаят имуществото на несъстоятелния акционер, вкл. и увеличаване на капитала чрез непарични вноски - следва ли бившите управителни органи да вземат толкова важни решения, които касаят масата на несъстоятелността? И кой ще е легитимиран да води искове по чл. 74 - десезираните управителни органи или синдикът?

hidden написа: ....Ако несъстоятелният длъжник е съдружник в ООД, то участието на съдружника се прекратява с решението за обявяване в несъстоятелност (чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ).
При събирателното дружество същото се прекратява по искане на синдика на съдружник в несъстоятелност (чл. 93, т. 5), което е аргумент в полза на тезата, че именно синдикът упражнява членствените права.

Ами нали и аз това казвам - инициира се прекратяване на членството, а не упражняването му. А в периода след откриване на производството по несъстоятелнос и до обявяването и (ако премине през тези фази, а не стане 2в1) - правата в ООД-то ще ги си упражнява длъжника, а не синдика.

Общото събрание на АД може да взема доста важни решения, които касаят имуществото на несъстоятелния акционер, вкл. и увеличаване на капитала чрез непарични вноски - следва ли бившите управителни органи да вземат толкова важни решения, които касаят масата на несъстоятелността? И кой ще е легитимиран да води искове по чл. 74 - десезираните управителни органи или синдикът?

То в чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ си пише кой е активно легитимиран да ги проведе. Страна по делото си е членът на дружеството. Вероятно питаш кой ще представлява страната - синдикът или органите на дружеството. Тук вече иде реч за процесуално представителство.

Mi_lena

mi_lena написа:

hidden написа: ....Ако несъстоятелният длъжник е съдружник в ООД, то участието на съдружника се прекратява с решението за обявяване в несъстоятелност (чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ).
При събирателното дружество същото се прекратява по искане на синдика на съдружник в несъстоятелност (чл. 93, т. 5), което е аргумент в полза на тезата, че именно синдикът упражнява членствените права.

Ами нали и аз това казвам - инициира се прекратяване на членството, а не упражняването му. А в периода след откриване на производството по несъстоятелност и до обявяването и (ако премине през тези фази, а не стане 2в1) - правата в ООД-то ще ги си упражнява длъжника, а не синдика.

Аз имах предвид, че след обявяването в несъстоятелност на съдружника в ООД, на синдика няма да му се налага да участва с конкретен вид труд (манекенство, зидаро-мазачество...) , просто защото участието на несъстоятелния съдружник се прекратява ex lege, със самото решение на обявяване в несъстоятелност. По принцип тук коментираме хипотезата, когато са прекратени правомощията на управителните органи съгласно чл. 711, както и случаите, когато съдът е лишил длъжника от правото да управлява предприятието съгл. чл. 635, ал. 2.

mi_lena написа:То в чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ си пише кой е активно легитимиран да ги проведе. Страна по делото си е членът на дружеството. Вероятно питаш кой ще представлява страната - синдикът или органите на дружеството. Тук вече иде реч за процесуално представителство.

Всъщност в чл. 74 ТЗ пише, че искът се предявява от "всеки акционер", но въпросът е кой точно представител на несъстоятелния акционер е легитимиран - синдикът или десезираният управителен орган. Тук има две възможни хипотези:
1. Синдикът. Поканата за ОС ще се връчи на него и той ще е представителят, който ще участва в ОС и след това ще може да води евентуално иск по 74. Тук обаче възниква въпросът дали е в неговите правомощия да води такъв иск. Не съм много сигурен дали искът по 74 е в обхвата на отменителните искове, които синдикът може да води, по-скоро - не.
2. Управителният орган. На него трябва да се изпраща поканата за участие в общото събрание. Но на кой адрес? Ако е адресът на седалището, в общия случай на дружество в несъстоятелност там няма никой, най-много да има някой останал служител от охраната, но бившият управител - абсурд. Но дори и да е уведомен редовно същият, то ако участва в ОС, само той може да води иск по 74. Но пък няма да е процесуално легитимиран да води такъв иск.

Всъщност и в двата случая аз стигам до извод, че независимо кой участва в ОС, нито синдикът, нито бившият управителен орган ще може да води иск по 74 ТЗ.

marsidi написа:Mi_lena

Ей, Марго? Здрасти

hidden написа: .......

Считам, че в чуждото ОС, АД (н) се представлява от органите му.
Считам, че иск по чл.74 ТЗ може да бъде предявен от АД (н), чрез органите му.
Считам, че в ограничената хипотеза на чл.71 вр.чл.181 ал.1 ТЗ, осъдителен иск може да бъде предявен от АД (н), чрез синдика или дори от синдика, ако затворим очи и го наречем "иск за попълване масата на...."

Много интересен казус. В подкрепа на Mi_lena е и текстът на 658, 1, т.13/ТЗ.
Само че, членственото правоотношение не е само правото на глас (ограничавам се само за АД). То е и право на дивидент и на ликвидационен дял. Като цялост е част от масата на несъстоятелността. Обаче, ако ще се дели - тогава означава да се приеме, че една част е в предприятието, а другата - бъдещата - не е. Едната част, например вече гласуван дивидент, може да се прехвърля - добре - но пък бъдещо гласуване на дивидент да зависи от десезирания?
Интересно ми е, как може да се развие конкретната ситуация впоследствие? И какви права има и КОЙ след участие на десезираните органи на управление в ОСА? Например, ако гласува (десезирания) за неразпределение на печалба, или пък за увеличаване на капитала, без плащане - това ми е поправката на записани нови акции, (ерго кой, как и за какво време може да реагира и защити кредиторите за съответното време за това)? Остава Чл.135 ЗЗД. Не знам, преодоляха ли противоречивата практика във ВКС, конкретно за 135/ЗЗД? И кой ще е ответник в случая?
Може би (дали)Mi_lena е права? Ако членственото право, инкорпорирано в акцията е : право на глас, дивидент, ликвидационен дял, може ли да се разделя и да се осребрява, едното самостоятелно от другото(за гласувани вече дивиденти съм го правил) но да се даде право на десезирания да глусува в бъдеще за дивидент, знаейки че отива другаде? Иска по чл.135.
Апропо, сега ми идва и друго предположение : ами ако акциите са на приносител? След като синдикът представлява предприятието - те не са ли част от предприятието, което той представлява? Синдикът ги представя и .... край.... Чл.181/ТЗ не прави разлика дали са на приносител или пък поименни (за безналичните не ми се влиза, в обяснение - в спор ще вляза, но не сега - защото там, май изцяло е възприето становището на HidDen|
Но дори и да са поименни ( в по-голяма маса от случаите АД издават само поименни акции и се пращат покани), а пък синдика води кореспонденцията, кой ще получи поканата? Ще бъде ли редовно ОСА, ако приемем тезата на Mi_lena? А ако то уврежда кредиторите?
Все пак ВКС, май има решение с което признава право на синдика да води иск по 135 от ЗЗД. Защо да не признае правото му да представлява несъстоятелния в ОСА? Все пак, членственото право е инкорпорирано в акцията, която е част от предприятието ( и масата на несъстоятелността).
И още нещо : чл.635, ал.2 /ТЗ дава право да се лиши длъжника да УПРАВЛЯВА имуществото си. В имуществото е и членственото право. Как тогава синдика ще го управлява?
Все пак интересна тема - много неща могат да се направят.....